Райна Жечева – психолог Варна

BURNOUT СИНДРОМ – ИЗСЛЕДВАНЕ

February 14th, 2011

Личностни характеристики и „бърнаут”
Традиционно фокусът при диагностичната оценка на личността е върху измерването на черти като: невротизъм, тревожност, екстроверсия и др., в които индивидуалните различия са важни, определящи поведението на човека фактори. Личностовите характеристики си взаимодействат с условията на средата и като резултат създават оценката на взаимоотношението между личността и средата. Факторите са взаимнозависими.Връзката на „бърнаут” с психическото здраве е сложна. Той е свързан с едно основно свойство на личността – невротизъм. От една страна самото „прегаряне” е форма на лошо психично здраве, а от друга ускорява отрицателни ефекти като тревожност, депресия понижена самооценка.
Съществуват изследвания, които се опитват да разкрият отношенията между „бърнаут” и личностните характеристики. Русинова и Гурбалов (1978) установяват например, че екстровертите при извършване на мисловна дейност в състояние на стрес, увеличават работата си, докато интровертите – количеството на извършените грешки. При продължително стресово въздействие при екстровертите се развива състояние на затормозяване.
Паспаланов и Щетински (1980) изследват характеристиката личностна тревожност , която също има пряка връзка със синдрома „бърнаут”. При анализа на методиката на Тейлър за изследване на тревожността, те разграничават 7 гр. Признаци.
–    Невротизъм
–    Чувствителност
–    Безпокойство
–    Неувереност
–    Слаба работоспособност
–    Негативна „Аз-концепция”
–    Неспокоен сън
–    Физиологическа нестабилност Когнитивния подход за разбирането на тревожността предполага, че възникването на това емоционално състояние е свързано с механизмите на възприемане, оценка и преоценка на дадена ситуация, като заплашваща индивида, без значение дали е налице конкретна опасност. Тук се прави разграничение между тревожността като черта на личността и тревожността като емоционално състояние.
Установява се взаимовръзка между степента на самооценка, потребността от постижение и тревожността в стресова ситуация (по В.Русинова 1988).
Подобно заключение може да се направи при изследване на хора с различна локализация на контрола. Според Rotter (1975) хора с вътрешен локус контрол са уверени в себе си, разчитат на собствените си сили и не се нуждаят от подкрепа.  В стресова ситуация проявяват по-висока устойчивост. Противоположните характеристики се отнасят до лицата с външна локализация на контрола. Например т.нар. интернали при загуба на увереност в себе си могат да проявят неувереност и беззащитност.
Друго негативно емоционално състояние, което се отнася към ефекта „бърнаут” е депресията. Основният фактор в развитието на депресията е липсата на социално подкрепящи ресурси, повлияни от поведението или липсата на социални умения и слаб „Аз” контрол.

Цел на изследването
Целта на настоящото изследване е разкриване на предразположените към „бърнаут” индивиди работещи в еднакви условия на работа, с различни професии, извън сферата на публичния сектор (подпомагащи професии).
Ще се акцентира върху изследването на някои личностни характеристики на лицата.

Обект на изследване
Обект на проучването са 5 (пет) броя изследвани лица:

Изследвано лице 1
М. П.
1. Пол – женски
2. Образование – висше ИУ-гр.Варна
3. Професионална реализация – секретарка в корабна агенция

Изследвано лице 2
К. Д.
1. Пол – женски
2. Образование – висше
3. Професионална реализация – счетоводител

Изследвано лице 3
Д. С.
1. Пол – женски
2. Образование – средно, Френска Езикова гимназия
3. Професионална реализация – компютърен оператор

Изследвано лице 4
Ц. Й.
1. Пол – мъжки
2. Образование – висше
3. Професионална реализация – корабен агент

Изследвано лице 5
Р. Й.
1. Пол – женски
2. Образование – висше
3. Професионална реализация – компютърен оператор

Използвани въпросници
–    личностен въпросник на Айзенк
–    Тест за локус контрол
–    Скала за самооценка на Спилбъргър

Определения и дефиниции
Невротизъм (емоционална неустойчивост) – не е еднозначно на неврозата, но лица с високи показатели в стресови, неблагоприятни ситуации могат да развият невроза.
Типичният естроверт според Айзенк е общителен с широк кръг от познанства, импулсивност, оптимизъм, слаб контрол над чувства и емоции.
Интровертът е на другия полюс – спокоен, стеснителен, интроспективен, обича порядъка, планира всичко и контролира чувствата си.
Лъжа – социална желателност. Желание на изследваното лице да създаде благоприятно впечатление чрез даване на социално желателни отговори.
Локус контрол – екстернален тип: външно-обвинителен, ориентиран навън. По-често склонен към агресивност. Търси причините за успехите и неуспехите въ външната среда и околните.
Интернален тип:ориентиран навътре. Склонен към самоконтрол и чувство за вина. Приема неуспехите като предизвикателство за себе си. Със забележителна вътрешна мотивация за себеизразяване и усъвършенстване.
Макар и непотвърдени съществуват данни за връзката между високата тревожности локусът на контрола от една страна  и агресивостта от друга. Повишената тревожност и външен локус на контрола си корелират положително.
Тревожност – ситуативна и устойчива личностова характеристика. Отрицателно емоционално-психическо състояние на напрегнатост, безпокойство и очакване за неуспех. Изразява се в изпитване на непреодолимо вътрешно напрежение и тревога, което не е тъждествено със страха.
При високи стойности на невротизъм (Айзенк) и тревожност (Спилбъргър) вероятно става въпрос за човек  – нервен тип, съмняващ се в себе си, неиздържлив на психически натоварвания.
Завишената тревожност и ниски стойности на невротизъм говорят за емоционална чувствителност, която не е свързана с лабилност.

Резултати на изследваните лица

Кратка интерпретация на резултатите

Изследвано лице 1
Лицето има високи стойности на естравертност (над нормата) и екстремални (минимални) стойности на невротизъм. Това означава, че е екстравертен, устойчив тип личност – общителна, открита, сговорчива, оптимист, инициативен тип.
Лъжата – социално желателни отговори е под нормата.
Интернален тип личност  с вътрешен локус на контрола – очаквания за връзката между собственото поведение и резултатите от предприетите действия с постигнатата цел.

Изследвано лице 2
Стойностите на екстравертност и невротизъм са над нормата. Неустойчив тип личност, въбудим, активен, импулсивен, склонен към самоизтъкване.
Високи стойности на ситуативно тревожност. Екстернален тип личност – външнообвинителен.
Нивото на социално-желателни отговори е високо.

Изследвано лице 3
Екстравертност – над нормата. Невротизъм – под нормата. Устойчив, открит, безгрижен тип личност, обичаща удобствата. Равнището на ситуативна тревожност е високо.

Изследвано лице 4
Екстравертност – под нормата. Невротизъм – над нормата.
Интравертен, устойчив, пасивен, старателен, сдържан, надежден.
С външен локус на контрола. Вината за неуспех търси извън себе си, в обстоятелствата и другите хора. Високи нива на личностна тревожност. Съчетанието им с високите стойности на невротизъм го определят като нервен тип личност, съмняващ се в себе си, лесно поддаващ се на въздействията на стреса.

Изследвано лице 5
Екстравертност и невротизъм в нормата. Устойчив тип личност. Общителна, сговорчива, инициативна, открита, сангвиник.
Високи нива на личностна и ситуативна тревожност. Тъй като високите нива на тревожност са съчетани с умерени стойности на невротизъм, акцента не се поставя върху емоционалната лабилност, а върху ранимост и чувствителност основани на тревожността.

Изводи
От резултатите на изследваните лица можем да обобщим, че:
При еднакви условия на работа и отчитайки някои личностни характеристики, различните индивиди са предразположени към развитие на „бърнаут” синдром в различна степен.
Отчитайки нивата на тревожност се вижда, че изследвани лица 2,4 и 5 ще имат различна преценка за условията на работа и възникналите ситуации  в сравнение с изследвани лица 1 и 3. Възможно е да видят наличието на опасност, там където тя обективно липсва.
Изследвано лице 5 има високи нива на тревожност, но екстровертността е в нормата. Тук акцентът е поставен върху чувствителността на индивида. Налице са индикации, че индивиди,  които са по-скоро „чувстващи типове” , отколкото „мисловни” са по предразположени към бърнаут.
Изследвано лице 4  е интроверт, което означава, че при стрес е вероятно да се увеличат количеството на грешките, които прави. С външен локус на контрола. Това го определя като екстернал. Ориентиран навън – към външните събития и околната действителност. Този начин на възприемане на случващото се се отнася както за успех („Просто имах късмет”), така и за неуспех („Така ми е било писано”). Външният локус на контрол може да е причина за понижена активност, слаба мотивация, чувство, че всичко е извън личната компетентност, дори до повишена агресивност. Изследваното лице в много по-висока степен е предразположено към „професионално прегаряне”, в сравнение с другите изследвани лица.
При обобщаването на резултатите трябва да се вземе под внимание факта, че изводите са направени условно, въпреки, че изследваните лица са поставени при равни условия. В изследването са взети под внимание само част от личностните характеристики на ИЛ. При установяването на взаимозависимости, личностните характеристики в един момент могат да се явяват базови и  да детерминират реакцията по време на стрес, а в друг момент могат да се повлияят от преживяванията на стрес. Направени са предположения за степента на предразположеност на ИЛ към развитие на „професионално изпепеляване”.

Заключение
Бърнаут синдром може да настъпи при всички хора, които са свързани с работата си, въпреки че с по-голяма честота се среща при „помагащите” професии. Акцентът трябва да бъде поставен върху превантивните мерки, защото възникнал веднъж той е изключително заразен. Моделите за превенция и интервенция на бърнаут трябва да бъдат насочени предимно в две посоки: групови семинари за профилактика и индивидуални психотерапевтични сеанси  на пострадали.

Край

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: BURNOUT СИНДРОМ, Айзенк, психология, разработки, Тейлър