Райна Жечева – психолог Варна

НЕЖНАТА ЛЮБОВ

March 5th, 2011

Обичате ли децата си? На пръв поглед, глупав въпрос. Кой родител не обича децата си?
А как обичате децата си? Научи ли ви някой на това?

Установено е, че хора, които не са получавали любов в детството, изпитват трудности в изразяването на чувства към малки бебета и деца, дори и когато се касае за техните собствени. Да обичаш и да показваш любовта си са две различни неща. Независимо от чувствата, които бушуват във вас, децата ви няма как да знаят за тях, ако не умеете да ги изкарате наяве. Децата са си деца. За тях е важно не какво казвате, а как го показвате. От значение са не безкрайните обяснения и поучения, а вашите действия.

Как да проявим чувствата си, така че децата ни да са сигурни в нашата любов?

Първото действие, което бихме могли да предприемем е докосването. Да докосваш е толкова просто  само по себе си, че често дори не се сещаме за това. В стремежа си да търсим непрестанно нови и модерни начини за възпитание, сложни стратегии за справяне, спазвайки предписания и съвети, не забелязваме, че децата изобщо не се нуждаят от тях. Децата имат нужда от нас.
Наистина ли докосването е толкова важно?
Изследвания сочат, че организмът на недоносени бебета, които са галени редовно, произвеждат по-големи количества хормон на растежа. Имунната система реагира бурно и се справя много по-решително с болести, когато ни докосват с любов.
Ето защо не пропускайте да засвидетелствате обичта си с докосване. То може да включва много варианти като галене, гушкане, прегръщане, гъделичкане, носене на ръце, вчесване на коса и т.н.
Някои деца, които не са свикнали да бъдат докосвани, в началото може и да се противят. Такива са случаите с осиновени бебета, например. Има и възрастни, които преживяват противоречиви емоции, в резултат от пренебрежение в ранна детска възраст. Въпреки всичко, докосването може успешно да компенсира  последиците от първоначалната липса на обич и свързаното с това недоверие в околния свят.

Има ли друг начин, освен докосването, чрез който можем да демонстрираме нашата любов?
Несъмнено такива начини съществуват и те са също толкова прости колкото и предходния.

Колкото повече децата растат, толкова повече нарастват нашите възможности да им покажем обичта си. Една от тези  възможности е свързана с думите. Позитивното засвидетелстване на нашето внимание, похвалата и изразяването на безусловно приемане чрез думи, помагат на децата да израстнат силни и уверени в себе си. За съжаление често се случва родители да премълчават постиженията на своите деца, като в същото време ги подлагат на безпощадни критики за най-дребни неуспехи, водени от собствените си неудовлетворени амбиции. Децата трябва да знаят на първо място, че са обичани заради самите себе си. Това е така наречената безусловна любов. За нея не е необходимо да се бориш, нито да се стремиш да я заслужиш. Тя е най-чистата проява на родителска обич. Изрази като: „Прекрасна си“, „Много е приятно в твоята компания“, „Страхотен си“ и т.н. са примери за разкриване на безусловна обич и приемане.
Освен безусловната оценка съществува и друг вид оценка – условната. Тя е свързана с похвалите отнасящи се до постижения. Казвайки на детето: „Чудесна рисунка си нарисувал“, „Браво, ти съвсем сам прибра играчките си“, и т.н. родителите създават увереност в детето. Ако подчертаваме на глас, че децата ни се справят превъзходно, те ще се представят така през по-голямата част от времето.

Пример за изразяване на родителските обич и внимание е и качественото използване на времето. Липсата на време в забързаното ни ежедневие се е превърнало в болест на обществото. Да „имаме време“ се оказва почти непосилна задача в съвремието ни. Забързани под натиска на задължения, гонещи кариери или пари за покриване на ежедневните ни нужди, не винаги успяваме да разпределим приоритетите си правилно.

Кой или какво в живота си поставяте на първо място?
Несъмнено голяма част от хората, ще отговорят, че това са семейството и децата.
А колко време отделяте за семейството и децата си и колко за други дейности?

За жалост често се оказва, че времето отделено за семейството и децата съвсем не е достатъчно, тъй като често работата ни отнема по-голяма част от деня. Вярно е, че е важно качеството, а не количеството на времето прекарано с близките. Въпреки това малките хора ни наблюдават. Те непрестанно търсят доказателства, за това че са обичани. Много е трудно, когато се опитваме да ги убедим, че ги „обичаме, но сега нямаме време за тях, защото…“
„Да имаш време“, да присъстваш тук и сега, като не позволяваш на ума да се лута безцелно, това са все скъпоценни начини да изразим обичта си. Ако съумеем правилно да разпределим задачите си, като  същевременно отделим от така ценното си време, за своите деца, те несъмнено ще разполагат с още едно доказателство, че са обичани.

Всички родители обичат децата си. Въпросът е, дали тази любов ще излезе навън и ще стигне ли до местопредназначението си. Да обичаш децата си не означава само да изпитваш топли и нежни чувства. Да обичаш и да бъдеш родител, предполага да владееш някои умения, чрез които да успееш да се изразиш.
Докосването, думите и наличието на време, далеч не изчерпват начините, чрез които можем да изразяваме любовта към най-обичните ни същества. Все пак те са основата, върху която можем да надграждаме, за да се чувстват децата ни обичани.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Категории: ДЕЦА И РОДИТЕЛИ, СТАТИИ | ключови думи: любов, психология, публикации