ДА ПОЖЕРТВАШ СЕБЕ СИ ВЪРХУ ОЛТАРА НА ЛЮБОВТА

July 19th, 2018

Copy of Copy of Automotive (44)

Това е една истинска история, може би приличаща на много други истории – позната или дори преживяна…

Бяха заедно повече от 7 години, през които тя имаше достатъчно поводи да се оплаква и да бъде неудовлетворена от отношенията помежду им. Но не се оплакваше… Никога! Неговата дистанцираност, откровеното му безразличие към личността й, към успехите и неуспехите й… Егоизмът му, емоционалната му инфантилност, удоволствието, което му доставяше да я обижда, обезценява и унижава…

Да вземем например любимата й работа. Да учиш хората да танцуват, според него не е никаква работа. Няма значение, че е вложила време, усилия и желания в създаването на собствено училище за танци – това по негово скромно мнение не е работа. Може би хоби, но не и работа! Да, спечелила е няколко престижни награди от конкурси и изкарва „някакви пари“, но какво от това? Танцуването не може да се приеме за истинска работа и точка! А щом през по-голямата част от времето си тя не работи, това означава, че всичко у дома, като започнеш от чистотата, готвенето на разнообразни ястия и грижата за детето задължително трябва да бъдат на нужното ниво… и разбира се, са нейна отговорност.

Тя е майка на детето му и това е напълно в реда на нещата. За да бъде едно семейство истинско, децата са важни. И няма никакво значение, че двамата не са женени. Бракът е отживелица, просто една ненужна хартийка. Но децата са важни. Ето защо той се гордее със статуса си на баща.

Нейната любов е огромна и всепоглъщаща и макар, че напрежението в отношенията с любимия й мъж се нагнетява с всеки изминал ден, тя вярва че той ще се промени, защото го обича… Обича го толкова, че е готова да пожертва себе си върху „олтара на любовта“. И никой, нито родителите й, нито най-добрата й приятелка не са в състояние да я убедят, че той никога няма да се промени ( не и заради нейната любов и саможертва).

И макар, че в мигове на осъзнаване, сама започваше да разбира колко нереалистични са представите и очакванията й в любовта с този мъж, в крайна сметка накрая избираше стоически да вярва в светлото им и щастливо бъдеще. Всеки опит, в който търпението и силите й се изчерпваха и започваше да събира вещите си с вярата, че заслужава нещо по-добро, завършваше по един и същ начин – оставаше. Веднъж дори си купи билет за Испания, където й предлагаха работа, но така и не успя да си тръгне. Как щеше да се справи той сам? А може би  сама е виновна за начина по който той се отнася към нея? Може би трябва да се постарае още? Да бъде по-добра?…

Така и  не разбра, че най-важното  сега бе да съхрани себе си, да се погрижи за себе си, а не да продължава да стои жертвено в отношения на емоционален и морален тормоз. Вместо това упорито се хващаше за надеждата, че може да бъде по друг начин, стига да се постарае малко повече.

Трудно и сложно беше да продължава да полага усилия, за да остане. Още по-трудно – да си представи живота си без него… болезнено и страшно… Ето защо ще прости отново! Ще прости през сълзи поредното унижение, потвърждавайки неговото правото  да не я зачита. Не е ли почти поезия?!….

Това е една истинска история, може би приличаща на много други истории …. И краят на тази история е различен за всеки преминал през нея (или подобни на нея). Някои имат силата да си тръгнат, да повярват в себе си, да ИЗБЕРАТ СЕБЕ СИ, учейки се да се приемат и обичат. Други избират болката, превръщайки се във вечната жертва, подложена на унижения и страдание. За последното също си има причина… или причини….

И ако ти  си от хората, които имат склонност да се принасят в жертва на „любовния олтар“, опитай да си зададеш следния въпрос: „За какво ми е нужно това? Какво ми дава?“ Постой за минута или две с този въпрос. Не бързай да си отговаряш! Не бързай да обвиняваш нещо и някого извън теб за ситуацията, в която се намираш. Повярвай, за да стоиш в това, ТИ ИМАШ ПОЛЗА, получаваш нещо от ролята си на жертва, в която си… независимо дали го признаваш… независимо дали го осъзнаваш…. Не ми казвай сега, че нещата не зависят от теб!…

Опитай да си отговориш на този въпрос и може би ще откриеш онова, което ти е нужно, за да направиш първата крачка към своя нов, по-добър, по-щастлив живот. Животът, който заслужаваш!

И моля те, Грижи се  за себе си!…

Ако това, което споделям с теб ти харесва и искаш да започнеш да Обичаш Себе си,  мога да ти помогна. Разбери повече как мога да ти бъда полезна Тук >>>

 

Ако искате да получавате по и-мейл последните публикации в сайта оставете и-мейл адреса си в празното място и натиснете "абонирай ме"

Категории: asides | ключови думи: , , , , , , , ,

Напиши коментар