СПРИ ДА ОБЕЗЦЕНЯВАШ СЕБЕ СИ!
January 14th, 2019
Случва ли ти се често да поставяш потребностите, желанията и емоционалните нужди на хората, преди своите?
Чувстваш ли се ценен и значим, когато си нужен?
Поемаш ли отговорност за чуждия живот?
Живееш ли за и посредством другите?
Разочарован ли си, когато другите не оценяват това, което правиш за тях, подценяват те и/или никога не се съобразяват с твоите нужди и желания?
„Невидим“ ли си за значимите други? Има ли егоисти в живота ти, за които каквото и да сториш, никога не е достатъчно?
Ако си чувствителен и алтруистичен човек, за когото чуждото благо е от изключителна важност, то най-вероятно опитваш да дадеш всичко от себе си, готов си да помогнеш винаги /дори да е за твоя сметка/, дори когато помощта ти не е искана. И тогава се чувстваш разочарован, неоценен…
Да умееш да даваш е похвално, но задавал ли си си въпроса: Как давам? /Ще харесаш и това: “Даването като средство в подкрепа на егото”/
Майка Тереза е казала: „Не е важно какво и колко даваш, а колко любов влагаш в това, което даваш.“
Сега ти предлагам да се вгледаш по-дълбоко в своите мотиви, отвъд чувството за отговорност и алтруизма към другите и да си отговориш на следното: „Когато давам нещо от себе си, нещо за другите, имам ли очаквания да бъде оценено? Движен съм от любов, искрено желание да споделя себе си с другите или давам, за да се почувствам значим /ако не за тях, поне в собствените си очи/?“ И докато си отговаряш, е нужно да бъдеш изключително честен към себе си, защото често не искаме да признаем, че даваме не само от алтруистични подбуди, а поради липса. Липса на усещане за собствена ценност и значимост. Поради страх…
Основният маркер, който ще ти покаже дали даваш с любов или си провокиран от страх /от собствената си незначителност/ е усещането, че си жертва.
Жертваш ли се за другите? Поставяш ли ги преди себе си?
Когато поставяш другите преди себе си, рискуваш да попаднеш в омагьосан кръг. Жертвайки себе си, опитваш да се почувстваш ценен, докато в същото време автоматично се обезценяваш, защото се превръщаш в жертва.
И ако и ти имаш склонността да поставяш другите преди себе си, ще ти се случва следното:
- Ще се фокусираш, ще предвиждаш и знаеш какво мислят, чувстват и желаят значимите други, но ще си откъснат от себе си и няма да си осъзнат за собствените си нужди /или ще ги потискаш/.
- Ще живееш за и посредством другите и животът ти ще има смисъл само ако си им напълно отдаден.
- Ще те е страх да поискаш, ще се страхуваш да заявяваш личните си потребности и граници по здравословен начин, защото комфортът, емоциите, нуждите на другите ще са по-важни от твоите, а са по-важни, защото се страхуваш да не бъдеш отхвърлен и изоставен.
- Ще даваш всичко от себе си, ще правиш още и още неща, търсейки отражението на собствената си ценност в това, което правиш или в очите на хората. Ще действаш, ще се раздаваш до крайност, за да се почувстваш ценен и нужен, а не с искрено желание и любов.
- Ще се чувстваш жертва, защото каквото и да правиш, хората за които се раздаваш ще се отдалечават все повече от теб /защото им вменяваш чувство за вина с пожертвователното си поведение/ или ще имат още и още непосилни за удовлетворяване изисквания, с които не можеш да се справиш /защото никой не може/.
- Ще се чувстваш сам, изчерпан, празен, „гладен“ за любов, внимание и признание и това ще излъчваш: „Гладен съм! Нахрани ме!“ Няма да разбираш защо колкото повече се приближаваш към другия, той/тя ще се отдалечава от теб, а ще се отдалечава, защото отговорността да те „нахрани“, да запълни бездънната яма на липсата е непосилна.
Ето защо – Спри да поставяш другите преди себе си! Спри да живееш техния живот! Престани да търсиш отражението на собствената си ценност в тях, в нуждата им от теб. Нека не се нуждаят от теб!…
Осмели се да искаш! Осмели се да вярваш, че заслужаваш! Повярвай в собствената си уникална ценност /не е нужно да доказваш нищо на никого/. Престани сам себе си да обезценяваш, поставяйки се винаги на последно място, а другите на първо.
Задай си въпроса: Кой съм аз и как изразявам своята уникалност в света?
Едва след като си отговориш, едва тогава можеш да започнеш да даваш наистина…
Да даваш, не да се жертваш! С любов, не от страх! Не за да бъдеш оценен от някого, а защото си „изпълнен със себе си“ и материализираш тази пълнота навън, чрез свързване с другия.
И защото твоята ценност никога не е била и няма да бъде само и единствено в това, което даваш и правиш, а в това, което Си!…
Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт
Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.
Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?
Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!
Ще Ви помогна, да си помогнете.
Категории: СТАТИИ | ключови думи: onlainpsiholog, onlainterapia, psychologist, psychology, аналитична психология, онлайн консултиране, онлайн психолог, онлайн терапия, осъзнаване, промяна, психолог, психолог Варна, психолог по скайп, хипноза, хипнотерапия
