ЗА ДА ИМАМ ЗА КАКВО ДА ЖИВЕЯ

October 9th, 2017

Райна Жечева - психолог Варна; онлайн психолог; хипноза и хипнотерапия

Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си.

Една сутрин той най-сетне си намерил работа – да направи нова кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.

Смазан от умора, гладният старец тръгнал през селото. Довлякъл се до фурната и си купил с едната монета малък самун хляб. Отхапал от коричката и се отправил през площада към количката на цветаря. С втората монета гладният старец си купил една великолепна лилия. Дори цветарят, макар и доволен от покупката, решил, че старецът е полудял.
– Но ти умираш от глад! – възкликнал той. – Защо не си запазиш парите за нещо по-добро? Нещо за ядене за утре?

Гладният старец отхапал нов залък от хляба и се усмихнал.
– Първата половина на труда ми е, за да мога да живея – отвърнал той и усмивката му станала още по-широка. – Втората половина е, за да имам за какво да живея.
Гладният старец поднесъл цветето към носа си. Вдишал с наслада и си тръгнал към къщи, убеден, че без удоволствие не може да има Победа, не може да има живот.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

 

 

Ако искате да получавате по и-мейл последните публикации в сайта оставете и-мейл адреса си в празното място и натиснете "абонирай ме"

Категории: ИНСАЙТ, ПРИТЧИ | ключови думи: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

«
»

Напиши коментар