Райна Жечева – психолог Варна

BURNOUT СИНДРОМ – 2 част

February 14th, 2011

Симптоми на „професионалното изпепеляване”
Синдрома на „професионалното изпепеляване” се проявява най-често в пет групи симптоми:
1.    Физиологични – умора, главоболие, загуба на тегло, понижена устойчивост на простудни заболявания и вирусни инфекции.
2.    Когнитивни – отбранителна нагласа спрямо проблемите, изискващи решение, дистанциране.
3.    Емоционални – чувство за безпомощност и безнадеждност, чувство за провал, скука, раздразнителност.
4.    Поведенчески – склонност към приемане на опиати, рисково поведение, оплакване.
5.    Социални – ограничаване на социалните контакти, изолация, дистанциране от приятелите и семейството.
Ако трябва да обобщим основните причини за „бърнаут синдрома” са всекидневния стрес, придружен с липса на признание и социална подкрепа.

Стадии на „бърнаут” синдрома
Според Американската психологическа асоциация явлението минава през четири стадия на развитие:

• Първи стадий

Метафорично е наречен „стадий на медения месец”. Налице е значително удовлетворение от работата съпътствано от големи надежди и очаквания. Характерни са ентусиазъм, продиктуван от първоначалната творческа свобода на индивида, любов към работата и висок потенциал за развитие.

• Втори стадий

Стадий на пробуждането (отрезвяването). Появява се умора и апатия. Човек осъзнава, че очакванията му и надеждите по отношение на работата, работодателя и колегите са били преувеличени. Основната дейност започва да губи своята привлекателност, мотивацията спада, възможни са нарушения на трудовата дисциплина. По време на този стадий настъпва объркване, защото човек осъзнава, че са настъпили промени по отношение на работата, но не може да открие и посочи конкретни причини за това. Жертвите на „бърнаут” стават уморени, фрустирани и вяли. Понякога полагат неимоверни усилия за достигане на професионалните си очаквания, но дори тази активност не е в състояние да помогне за достигане на набелязаната цел. Тогава индивидът губи увереност в силите и професионалните си възможности.

• Трети стадий

Загуба на професионалния статус. Налице са постоянно раздразнение и чувство на умора. Изменя се ритъмът на хранене и сън. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, наркотици, опиати, храна, страст към пазаруване и т.н. Това е фазата на хроничната умора и спад в качеството на извършената работа.
Ако синдромът бъде забелязан на този етап, могат да се предприемат стъпки за преодоляването му. В противен случай, умората и незаинтересоваността могат да прераснат в депресия и физическа болест.

• Четвърти стадий

Стадий на пълното „изгаряне”. Основния симптом в този случай е чувството на отчаяние. Единственият изход пред страдащия е решението за напускане на работа, като в същото време не умее да се избави от отговорностите свързани с нея. По-голямата част от хората в този стадий, чувстват вина за случилото се и вследствие на вътрешното си отчаяние не виждат изход от ситуацията. Чувството за провал и загуба на достойнство се изживяват като страдащия не вижда никакъв смисъл не сами в работата си, а и в живота като цяло. Възможна е появата на суицидни мисли.

Фактори
Изследователите отделят три основни групи фактори, които способстват появата на синдрома на „професионалното изгаряне” и това са:
–    личностен – според Фройденберг, човекът склонен към професионалното изгаряне е идеалист, ориентиран към хората и взаимоотношенията – мек, хуманен и съчувстващ. Едновременно с това е интровертен и неустойчив.
–    ролеви – работа, в която отговорностите не са добре разпределени, а резултатът зависи от съвместните усилия е основна предпоставка за развитието на синдрома. Ролевия конфликт е друга предпоставка свързана с „бърнаут”. Това е ситуация, в която човек опитва да се справи с конфронтиращи се отговорности. Баланс се намира трудно, особено ако конфликтът продължава дълго време. Резултатът в повечето случаи е изтощиние и чувство на безпомощност.
–    организационен – увеличеното натоварване в работата води до нереално оценени възможности и свързаните с това погрешни очаквания. Неспособността на ръководителя да предвиди правилното количество работа, която възлага на подчинените си и неспособността на работника да се справи с огромното количество задачи, при това сам и без да потърси необходимата помощ, неизбежно води до „прегаряне”.

По отношение на ситуационните фактори съществуват шест ключови области на работната среда.
–    трудово натоварване
–    контрол
–    възнаграждение
–    общност (общество)
–    справедливост
–    ценности

Колкото е по-голямо хроничното несъответствие, толкова е по-голяма възможността от възникване на „бърнаут”. Комбинацията от липса но контрол и стрес води до обща пасивност, депресия и психосоматични оплаквания. Според редица изследователи водещи фактори при развитието на „професионалното изпепеляване” са преди всичко условията на труд.

Индивидуални фактори и „бърнаут” – има данни, че по-високото образователно ниво е свързано с по-високи оценки по БА-скалите. По-високото образование, обикновено се съчетава с професията и статуса, по-високите очаквания и поемането на повече отговорности и стрес при изпълнението им.
По отношение на половите различия изследванията сочат, че жените по-често се оплакват от емоционално изтощение, а мъжете от деперсонализация и засилване на агресията. Това е свързано със спецификата на „типичните” за мъжете и жените професии.
„Прегарянето на работното място” е колкото свързано с работата, толкова и с мечтите и надеждите на личността, защото най-кратко „бърнаут” може да се определи като празнота от невъзможността на човек да осъществи очакванията си. Личностните особености оказват осезаемо влияние върху начина, по който се оценява дадена ситуация и собствените ресурси за справяне с нея.

Следва продължение…

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: BURNOUT СИНДРОМ, психология, разработки, Фройденберг