Райна Жечева – психолог Варна

BURNOUT СИНДРОМ – 1 част

February 10th, 2011

В съвременното общество все по-често се дискутира въпроса за стреса на работното място. Професионалният стрес води със себе си негативни последици в организационен и личностен план, а адаптивните възможности на човека са актуален проблем в условията на информационно и технологично развитие.Стресът като явление както в личен, така и в професионален план  не може да бъде избегнат. Създателят на теорията за стреса Ханс Селие го определя като „солта на живота”.
Дж. Иванкевич и М.Мейтсън предлагат „модел на работния стрес”, чрез който се очертават взаимодействията между работната среда и човека.  Моделът показва връзката между стресори, стрес и последиците от него като влияние върху ефективността в работата и психичния комфорт на индивидите. Иванкевич и Мейтсън подчертават, че разглеждайки последствията от работния стрес, трябва да се вземат под внимание следните моменти:

• Няма универсален списък от стресори

• Съществува връзка между стресорите на работното място и физиологичните, емоционални и психични промени в индивида.

• Индивидуалните различия са причина за това, индивидите да реагират различно на едни и същи стресори.

• Адаптивния отговор на стресорите може да се измери чрез биохимични тестове, оценка на работното изпълнение и самооценката.

Същност и дефиниции на синдрома на професионалното изпепеляване “burnout”

Индивидуалните и ситуационни фактори на базата на модела „работа-личност”, навлизат в съвременната теоретична рамка на още едно явление, свързано предимно с отговорностите на работното място, а именно т.нар. „професионално изпепеляване”  или „бърнаут” (burnout). В асновата му стоят едни от най-достойните човешки качества, като: трудолюбие, професионална мотивация, посвещение на определена кауза и т.н.  Твърди се, че явлението бърнаут  е свързано не само с удовлетворението от работата или естеството й, а и с мечтите на отделния човек и уменията му да си поставя реалистични цели съобразени с реално притежавани качества. Тези умения са особено важни, защото обкръжаващата действителност не винаги съответства на идеалните представи, чрез невъзможността  да отдаде необходимото признание и положителна оценка.

В психологията понятието на „професионалното прегаряне” е въведено за пръв път през 1974г. от Фройденберг в книгата му „Бърнаут: високата цена на високите постижения”
Социалната психоложка Кристине Маслач описва синдрома, като състояние на пълно физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство на безпомощност и безнадеждност и развитие на негативно себе възприятие и  отрицателно отношение към работата, околните и живота като цяло. Съпровожда се с цинизъм, социална изолация и силно намалена работоспособност.
Развитието на изследванията за „професионалното изпепеляване” през 80-те и 90-те години на миналия век са свързани изцяло с професии, упражнявани от хора, посветили живота си да помагат на другите. Почти всички изследвания по темата се отнасят за т.нар. социални професии – медицински сестри, учители, социални работници, полицаи и др. Професионалистите в тези сфери спазват строги норми в работата си и изразходват огромно количество физическа, емоционална енергия и когнитивни ресурси.

Първия валидизиран научно психологически инструмент за измерване на синдрома „бърнаут” е създаден от Маслаш и колеги т.нар. Maslash Burnout Inventory. Според концептуалния модел на методиката „професионалното изпепеляване” съдържа три дименсии:

• Емоционално изтощение – изчерпване на емоционалните и физически ресурси и безкрайна умора, която не отминава.

• Деперсонализация – отрицателни и цинични нагласи към клиенти, пациенти и ученици. Личностно отстраняване и неангажираност.

• Намаляващи професионални постижения – чувство на недоволство от себе си. Отрицателна себеоценка, липса на вяра в собствените възможности.

На базата на този теоретичен модел Маслаш създава и методиката за измерване на три клъстъра симптоми, включени в синдрома „бърнаут”.
Пайнс и колегите му дефинират „професионалното изпепеляване” като състояние на физическо, емоционално и умствено изтощение, причинено от продължително включване в емоционално наситени ситуации. В такъв смисъл дефиницията на синдрома излиза от сферата на подпомагащите професии. Тук „изпепеляването” може вече да се открие и в други ситуации, свързани не само с професионалната сфера, но и в личностен план.

„Бърнаут” е индивидуално преживяване, специфично в контекста на работата. Необходимо е спецификата на синдрома да се разграничи от състояния като: стрес, депресия, психическо насилие. „Бърнаут” често бива съпроводен с повишена тревожност и депресия, но не е идентичен с тях. Той не е еднократно случващо се събитие, по-скоро процес на натрупване на стреса. Човек   ту влиза, ту излиза от това състояние. Много често синдрома на „прегарянето” се идентифицира със стреса, но са налице някои разлики:
–    Стресът е свързан с твърде много напрежение докато състоянието на „бърнаут” е по-скоро празнота, липса на мотивация, чувство за недооценяване.
–    При стрес емоционалния израз е бурен, а при „бърнаут” (БА) емоциите са притъпени.
–    При стрес е налице загуба на енергия, чувство на нетърпение и тревога, а при БА има загуба на надежда желание и мотивация, както и изолиране от света.
Симптоми като безнадеждност, цинизъм, изолация, са типични за „бърнаут”.

Следва продължение…

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: BURNOUT СИНДРОМ, Пайнс, психология, разработки, Фройденберг