Райна Жечева – психолог Варна

ГЕНЕРАЛИЗИРАНИ РАЗСТРОЙСТВА НА РАЗВИТИЕТО

May 26th, 2011

Група разстройства, която се отличава с качествени нарушения в областта на начина на комуникация и социалните взаимоотношения. Характеризира се и с ограничен, повтарящ се, стереотипен репертоар от дейности и интереси. Тези качествени абнормности могат да бъдат изразени в различна степен и са генерализиран признак за функционирането на индивида във всички ситуации. Понякога е налице известна степен на общо когнитивно нарушение.

В подразделянето на групата на генерализираните разстройства на развитието има известни несъгласия.  В някои случаи разстройството се придружава (вероятно и се дължи) на някои заболявания, но е необходимо при всички случаи то да се диагностицира въз основа на поведенческите признаци, независимо от наличието или липсата на някакви придружаващи заболявания.

Като цяло генерализираните разстройства на развитието са дефинирани като  група от тежки ранни разстройства, които се характеризират с изоставане и деформации в развитието на комуникацията, на социалните и познавателните умения.

Според Международната класификация на болестите, изработена от европейски експерти,в десетото си издание /МКБ-10/ 8 са подкатегориите на генерализираните разстройства на развитието:

-детски аутизъм
-атипичен аутизъм
-синдром на Рет
-синдром на Аспергер
-дезинтегративни разстройства на детството
-разстройства с хиперкинезия, свързана с умствена недостатъчност и със стереотипни движения
-други ГРР
-неспецифични ГРР.

Понятието генерализирани разстройства на развитието завършва процеса на оценяване на съвкупността от симптомите, проявавани не само от хора със симптоматиката на аутизма, а и от такива с подобна симптоматика. Резултатът е идентификация и на други разстройства, групирани в същата голяма категория.

Кратко описание на разстройствата от аутистичния сектор

През 1943 г. американският психиатър Лео Канер публикува статия, в която описва 11 деца, проявяващи съвкупност от особени симптоми, групирани от него в 7 основни характеристики:

-уединяване
-натрапливо извършвани обикновени действия

-чувствителност към дразнители
-ограничен диапазон от интереси
-нормална интелигентност.

-изключителна памет
-ехолалия

Канер приписва наличието на аутизъм главно на поведението и на качеството на контактите на родителите с техните деца. В същото време той не изключва възможността някои елементи от характера на родителите да са унаследени от децата. Една година по-късно /1944/, съвсем независимо от Канер, австрийският лекар Аспергер публикува описание на 4 деца,проявяващи това, което той нарича “аутистична психопатия”. Някои елементи от функционирането на тези деца може да се уподобят с тези от групата на Канер /социално отдръпване, стереотипи в речта и движенията, съпротива срещу промените и странен интерес към някои предмети или хора/. Все пак съществуват два различни аспекта: докато децата от групата на Канер имат много ограничена реч, всички деца от групата на Аспергер се изразяват добре, освен това движенията им са малко непохватни.
И двамата автори заемат понятието “аутистичен” от Ерик Блойлер, който в една статия от 1908 г. използва това понятие, когато говори за социално отдръпване, наблюдавано от него при група възрастни шизофреници. Но нито Канер, нито Аспергер свързват аутизма с шизофренията /макар че го смятат за психопатия/. Според тях аутизмът се различава по три елемента: проблемът се проявява в ранна възраст, сериозността му като че ли намалява с възрастта и никой пациент не е съобщавал за халюцинации.
През 1966 г. Андреас Рет докладва, че е открил 22 момичета, които проявяват съвкупност от поведения от аутистичен вид, но след първите 5-6 месеца от живота им, като преди това тяхното развитие е било нормално.

Хората с аутизъм обикновено изпитват трудности в три основни области, по-известни като триада на заболяванията:

1.  Социално взаимодействие – затруднения в социалните взаимоотношения, например безразличие и сдържаност към околните.

2.  Социално общуване – затруднения с вербалната и невербална комуникация, напр. не са в състояние да разберат значението на общоприетите жестове, тона на гласа или изражението на лицето.

3.  Въображение – ограничена степен на въображение. В по-голяма степен копират и повтарят.

Синдром на Аспергер

Синдромът на Аспергер носи името на д-р Ханс Аспергер, австрийски педиатър, който го е описал през 1944г.

Характеризира се с присъщите за аутизма нарушения на социалнити взаимоотношения, заедно с ограничен, стереотипен, повтарящ се репертоар на интереси и дейности. Синдромът на Аспергер се различава от аутизма главно по липсата на общо закъснение или изоставане в езика или когнитивното развитие. Повечето лица са с нормален общ интелект, но са често подчертано несръчни. Състоянието е по-често срещано при момчетата.

Симптоми на Аспергер синдром

-        Липса на социални умения – неспособност да се чете по езика на тялото, да се следи и учавства в разговор

-        Непоносимост към всякакви промени

-        Липса на съпричастие

-        Използване на неправилни думи и изрази

-        Избягване на директен контакт с очите, както и втренчен поглед

-        Неспособност да се разбират шеги, ирония и т.н., свързано с невъзможност за разбиране на финните нюанси при говорене, акцентите, които променят смисъла на речта.

-        Необичайни пози и мимики

-        Интереси само в една област – обикновено математика, чертане, астрономиа и др.

-        Забавено моторно развитие. Почеркът им често е лош.

-        Повишена чувствителност към шум, осветление, силни вкусове и аромати

Необходимо е да се вземе под внимание факта, че за да се диагностицира синдром на Аспергер, трябва да е налице комбинация от наколко симптома, които да оказват негативно влияние в социалния живот на човека и в общуването му с другите. Наличието на някои от симптомите не означава автоматически, че човек страда от синдрома.

Характеристиките на Аспергер синдрома са най-често следните:

1.  Липса на социални умения

Хората с Аспергер синдром трудно разпознават сигналите за общуване, които повечето от нас възприемат като даденост. Например те не умеят да четат по езика на тялото, да следят разговор или да се радуват при говорене. Могат да говорят ясно, но не успяват да забележат реакцията на тези, които ги слушат, като по този начин остават незаинтересовани за чувствата на околните. Те говорят на хората, вместо да говорят с тях. Говорят с монотонен, отмерен глас, прекалено буквално, понякога с твърде силен тон на гласа. Често са несъобразителни и им липсва чувство на такт. Имат добре развита реч, но лоша комуникация с околните. Ханс Аспергер наричал своите млади пациенти „млади професори”, заради факта, че тринадесетгодишните имали изчерпателност и степен на разбиране в тяхната област, като университетските професори. Шегите могат да се окажат проблем, както и метафорите и преувеличаването. Не схващат, че понякога другите ги лъжат или „баламосват”. Хората със синдром на Аспергер обикновено имат желание да бъдат част от обществото, но не могат да се приспособят към него

2.  Настояване за неизменност

Хората със синдром на Аспергер лесно се объркват от промяна в ситуацията. Те често са обсебени от ритуални действия и са много чувствителни на външен натиск. Те са неспокойни и тревожни, когато не знаят какво да очакват. Стресът, умората и претоварването на сетивата им лесно ги изваждат от равновесие.

3.  Ограничен кръг интереси

Синдрома на Аспергер може да включва силно и завладяващо ниво на съсредоточване върху неща, които често се характеризират като специални (дори странни) надарености. Тези интереси са постоянни, свръхангажиращи и обсебващи. Могат да включват мании, хобита, колекциониране на странни предмети и т.н.

Хората с Аспергер синдром имат склонност да „изнасят лекции” свързани само с областта, която ги вълнува, постоянно задават въпроси от тази област, трудно възприемат нови идеи и следват своите влечения, отказвайки да научат нещо друго, различно от техния кръг интереси. Когато специалните интереси съвпадат с материална или обществено полезна работа, човек със синдрома може да води доста „доходен” живот.

4.  Слаба концентрация

Свързана е с трудно фокусиране на вниманието върху възложената задача. Неспособност да се прецени кое е важно в момента. Насоченост на вниманието към неуместни, неудачни и откъснати дразнители. Склонни към самоизолация във вътрешния си свят.

Според Ван Кревелен децата с по-големи аутистични затруднения „живеят в своя собствен свят”, докато тези с по-малко затруднения „живеят в нашия свят, но по свой начин”.

5.  Лоша двигателна координация

Хората със синдром на Аспергер са физически тромави и несръчни. Те имат вдървени и непохватни жестове, дефицити във фината моторика, което често води до лош почерк и бавно писане.

6.Затруднения при учене (академични затруднения)

Хората със синдрома имат средна или над средната интелигентност, но не притежават високо развито мислене и комуникативни умения. Разбират всичко буквално, имат лошо абстрактно мислене, представите им са конкретни. В резултат на силна, но механична памет, могат да възпроизвеждат информация, но не могат да разрешат аналитичен проблем.

7.  Емоционална уязвимост

Достатъчно интелигентни, често критично настроени към себе си, не понасят, когато правят грешки. Понякога имат ниско самочувствие, лесно се депресират, често реагират нервно на невъзможността да се справят с нещо. Децата със синдром на Аспергер рядко изглеждат отпочинали и лесно се претоварват, когато нещата не са такива, каквито те си ги представят. Да общуват с хората и да се справят с обикновените изисквания на ежедневието изискват от тях неистови усилия.

Важно е да се знае, че поради различията в хората, тези характеристики също могат значително да се различават при различните индивиди. Някои от тях могат да се проявят по-силно, други по-слабо.

Прогнози при Аспергер синдром

Значителна част от хората със синдром на Аспергер имат проблеми с необходимостта от привързаност или със способността да покажат такава към околните. Могат да бъдат много буквални или трудни за общуване.

Децата с Аспергер синдром могат да изглеждат прекалено срамежливи и наивни в общуването си с другите. Това от своя страна може да стане причина за тревожно разстройство или депресия, тъй като децата се чувстват различни. Те представляват особено голямо предизвикателство в училище, тъй като съучениците им ги считат за странни и ексцентрични, което от своя страна ги превръща често в т. нар.”черна овца”.

Като цяло хората с Аспергер синдром са по-предразположени към депресивни състояния, в сравнение с останалите.

Те обаче могат да се научат, да се справят чудесно в живота. Повечето с това заболяване се увличат от инжинерни специалности и науки. Имат средно или над средното ниво на интелигентност и силна механична памет. Педантично следват собствените си интереси, а това може да ги доведе до големи постижения.

Много известни личности са страдали от симптоми на Аспергер. Такива са Алберт Айнщайн, Волфганг Амадеус Моцарт, Мария Кюри и др.

Програмни препоръки

Хората със синдром на Аспергер не са еднакви. Тъй като всеки човек си има собствена индивидуалност, „типичните” симптоми на синдрома се проявяват по специфичен начин при отделните индивиди.Като резултат няма точна рецепта, която да бъде приложима за всички страдащи от синдрома.

В училищата, например могат да се приложат определени програми, но в широк смисъл и съобразявайки се със специфичните нужди на всеки отделен ученик със синдром на Аспергер.

Те могат да включват:

-        осигуряване на предвидима и безопасна околна среда

-        постоянен дневен режим

-        избягване на изненадите

-        облекчаване страха от неизвестното

-        предпазване на детето от поставянето му в ролята на мишена или обект на закачки

-        изтъкване на силните черти на академичните умения на страдащия от синдром на Аспергер

-        научаване на „готови отговори” за общуване в определени социални ситуации

-        поощряване на социализацията и противопоставяне на самоизолирането

-        строги изисквания към работата в клас и ограничаване на „дискусиите”, наблягащи само и единствено върху изолираните интереси на ученика с Аспергер синдром.

-        Разбиване на заниманията на малки порции и строго фиксиране на работата по часове за подобряване на концентрацията

-        Занимаване на детето страдащо от синдрома с лечебна физкултура и фитнес, а не със състезателни спортове

-        Индивидуални програми за финна моторика

-        Индивидуални академични програми

-        Други

Професионалистите, които работят с такива подрастващи, трябва да организират подходяща обстановка и да дадат липсващата стабилност. Необходими са творчески стратегии за обучение. Това е особено важно не само за целите на обучението, но и за преодоляването на изолацията на страдащите от синдрома на Аспергер във всекидневния живот.

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: личностни разтройства, психология, разработки