Райна Жечева – психолог Варна

КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ – ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА ПСИХИКАТА И ПСИХОЛОГИЯТА

December 3rd, 2011

Трудовете на Юнг са смесица от психология, гностицизъм и суеверие, философия и естествознание. Той е основател на аналитичната психология, според която и друг вид потребности, освен либидото, са важни мотиви за формиране на поведението. За Юнг понятието либидо не съдържа само сексуална потребност. То е жизнена енергия, изобщо. Тя се изразява в душевни и духовни потребности, които съществуват едновременно с нагона за прехрана и сексуалния инстинкт. Душевното, противно на Фройдовата детерминираност се обуславя от цели, намерения и ценности, а не само от причини.

Според Юнг, Фройд надценява ролята на сексуалното поведение, особено в теорията си за неврозите. Юнг смята, че неврозите са вид несъстоятелност пред лицето на основни човешки проблеми-любов, труд и т.н.Те могат да възникнат от неадекватна социализация, обременяващи взаимоотношения, дори от невротичния характер на родителите. Начинът за справяне е чрез активно взаимодействие на човек с обкръжаващата действителност. Това взаимодействие се осъществява не само чрез връщане към миналото, но и чрез поглед напред в бъдещето.

„Ако внимателно проследим историята на една невроза, закономерно ще намерим критичен момент, когато възниква проблем, който се отбягва. Това отбягване е толкова естествена и обичайна реакция, както и лежащите в основата му мързел, удобство, малодушие, страхливост, невежество и несъзнателност. Човек обикновено не отива там, където е неприятно, трудно и опасно.”

Психиката според Юнг може да бъде разбрана не толкова чрез пътищата, от които идва, колкото от пътищата към които се стреми. При това психиката не е идентична със съзнанието. Тя се състои от съзнание и несъзнавано, които са противоположни и допълващи се.

Юнг не разглежда несъзнаваното единствено като резервоар за подтиснати, лични преживявания, но и като център на психологическа активност, която е свързана с инстинктивни и филогенетически особености на цялата човешка раса. Несъзнаваната психика съществува по-рано от съзнателната и е резултат от изминали хилядолетия.

От гледна точка  на съзнавано и несъзнавано, структурата на психиката при Юнг се различава от тази при Фройд.

Първият пласт е личното съзнателно. Свързано е с функции на съзнанието като: мислене, чувства, усещания, интуиция.

Личното безсъзнателно (несъзнавано) е свързано със събития, засягащи личния ни живот и собствения ни опит. То се разглежда като надстроено върху колективното безсъзнателно (несъзнавано).

Съдържанието на колективното безсъзнателно не се уповава на собствен опит, следователно не е лично постижение.То никога не е било в съзнанието, следователно не е придобито индивидуално, а дължи съществуването си изключително на наследствеността. Колективното безсъзнателно съдържа в себе си един унаследен на невронно ревнище опит, засягащ цялото човечество- раси, епохи, култури. Унаследеният опит не е знание, а по-скоро особено функциониране на психиката, безсъзнателна способност да мислим и реагираме по определен начин.Миналият опит трябва да бъде възприеман като правило без съдържание, образец за реакция, начин на поведение. Това правило, тази схема на реагиране Юнг нарича архетип.

“Колективното несъзнавано не се развива индивидуално, а бива унаследявано. То се състои от предекзистентни форми, архетипове, които едва вторично могант да бъдат осъзнати и придават строго определена форма на съдържанието на съзнанието.”

 Терминът “архетип” е свързан тясно с мотивите с митологичен характер, проявяващи се в сънищата (виденията и фантазиите), произлизащи от колективното несъзнавано. Особен род доказателство за това се явяват изследвания в областта на митовете, ритуалите, легендите, приказките и т.н. при различни култури. Юнг установява, че движещият мотив е общ във всички култури, а във фантазиите на психично болни, често се срещат образи на митически същества и богове. Хипотезата му се потвърждава и от изследвания върху трансперсоналните състояния на съзнанието.

Цялата психична образност до известна степен участва в архетипа. Архетипът е идея, която свързва душата и тялото, инстинкта и образа. Той е възможността за определен тип мислене и поведение. Форма на поведенчески модел, свързан с универсални житейски събития като раждане, смърт, брак, раздяла, майчинство и др.

Архетипът е прикрепен към структурата на човешката психика и се разкрива чрез определени вътрешни фигури анима, сянка, персона и др.

„Персоната” е нашият образ в очите на другите.Той е нашето поведение, нашите привички, поведение, статус, професия.Човек обаче трябва да е наясно, че тази „персона” не е в никакъв случай личността. Тя е по-скоро защита срещу външния свят и в известна степен  възможност за обмен между организма и външната среда. Когато човек се идентифицира единствено с външната си обвивка, поражда в себе си отчуждение.Определяйки се само с професията, статуса , положението си и т.н. , се излага на опасността да изгуби истинското си Аз. Персоната е фасадата, която често бива наричана „социален архетип”.Под „персоната” стои „сянката на човек”. Това е нашата тъмна страна, недостатъците, които не можем да признаем. Тя прилича на „изтласканото” в психоанализата.

Сънищата са един от начините за запознаване на човек с несъзнаваното. Сънищата ни запознават със „сянката”- с тази част от собствената си личност, с която човек предпочита да не се среща отблизо. Сънят е послание на сънуващия към самия него. Той обединява минало и бъдеще, индивидуалното и колективното несъзнавано.

Според Юнг Аз-ът укрепва ако съумее да интегрира „сянката”, т.е. да се помири със своите недостатъци и пороци. Това в никакъв случай не изключва стремежа към съвършенство. Следвайки този път Аз-ът се разширява и обогатява. Опознаването  и разграничаването на тъмната страна на личността е първия етап от т.нар. процес на индивидуация. Това е процес на разстеж и развитие, при който движещ мотив е стремежът към цялостност и обединяване на противоположностите- съзнание и несъзнавано, мъжко и женско.

След конфронтацията със „сянката” следва етапът, в който личността се  среща с „анимата”/ „анимусът”. Това е онази част от психиката, която притежава характеристиките на противоположния на нашия пол. Анима и анимус имат различни проявления. Те са несъзнавани архетипни образи, които могат да влияят на живота по негативен или позитивен начин.

Процесът на индивидуация е постигане на съюз на противоположностите, между съзнавано и несъзнавано. Колкото повече една личност се подчинява на индивидуацията, толкова повече се отличава от колективните норми и ценности.

Юнг смята, че душевната енергия на човек може да бъде насочена и към външния, и  към вътрешния свят.Въпреки едновременното  съществуване на тези нагласи, все пак преобладаваща е една от двете. Насочеността навътре Юнг нарича „интроверсия”. Когато човек става „себе си”, използва потенциал от собствени възможности, които като цяло произтлизат от колективното. Като член на определена култура, човек може да се съобразява в различна степен с нейните предписания, нрави и ценности, което е основното при определянето на интровертната или екстровертната му нагласа.

Насочеността ориентирана навън определя  „екстровертен тип нагласа”.Тя е свързана с по-голяма или по-малка степен на идентификация с колективната психика, причинена от несъзнавани архетипни съдържания. Колективното като съвкупност от психични възможности, може нерядко да доведе до налудности и масови психози. Тъй като масата не може да има съзнание, носител на промени е индивидът.

 Полярността „интроверсия-екстроверсия” е основа на типологията на Юнг, представляваща начините, по които човек се ориентира към живота.

Съществуват и четири основни вида функции: възприемане, чувстване, мислене, интуиция, чрез които след съчетаването им с двата основни типа нагласи, се получават схеми на възможни душевни конструкции. Според Юнг критерий за здраво човешко същество е развиването в еднаква степен на всички нагласи и функции. Въпреки това той е наясно, че всеки човек възприема по различен начин различните възможности, а индивидуалността винаги налага своите ограничения.

„Но тъй като всичко живо винаги се проявява в индивидуална форма, а за индивидуалното на другия мога да кажа само това, което намирам в собствената си индивидуалност, аз съм в опасност или да овладея другия, или сам да се подчиня на неговото внушение.Аз значи трябва, за добро или за зло, доколкото изобщо желая да се заема с отделния човек, да се откажа от всякакво знаене на по- доброто, от всякакъв авторитет, от всякакво желание за въздейдсвие.”

 „Аз”-ът на човека е в центъра на съзнанието. Опитът трябва да да премине през „Аз”-а, за да може да бъде възприет. Исторически погледнато съзнанието е младо и може би това е една от причините за неосъзнатостта на поведението на човек.  По-голямата част от живота си той прекарва в несъзнаваното. Съществува огромна съпротива в приемането на реалността на несъзнаваното, не  поддаващо се на контрол. В крайна сметка несъзнаваното винаги намира начин да се прояви.

Учението на Юнг се превръща във философия на живота, която намира място преди всичко в консервативните и религиозни среди.

Използвана литература: Юнг, К.Г. „Архетиповете и колективното несъзнавано”

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: аналитична психология, анима, анимус, архетип, КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ, колективно безсъзнателно, несъзнавано, потребности, психика, съзнание