Райна Жечева – психолог Варна

СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИЯТ СЕ ЧОВЕК – 1 част

November 30th, 2011

Ейбрахам Маслоу (1908-1970г.) е един от основателите на хуманистичната психология. Интересите и основните му цели са свързани с психическото здраве и човешкия потенциал. Това го  отличава от повечето психолози по неговото време, които наблягат върху абнормалното и болното в човешката личност. Хуманистичната психология, която Маслоу нарича „третата сила” поражда теории свързани с идеята, че в хората са заложени ресурси за изцеление и израстване, както и за постигането на самоактуализация.

Кратки биографични данни

Ейбрахам Маслоу е роден на 1 април 1908г. в Бруклин, Ню Йорк в семейство на имигранти – руски евреи. Бил невротичен, срамежлив и депресиран младеж, самотен и недоволен от себе  си.

„Цяло чудо е, че при детството, което имах не съм психотичен…. Бях изолиран и нещастен. Израстнах в библиотека с книги, без приятели.”

„Бях ужасно любопитен да узная защо не полудях” .

Природния интелект на Маслоу и любовта му към науката го прави блестящ студент. В университета в Уисконсин той  следва психология.  Там, под ръководството на Хари Харлоу, прави оригинално изследване на живота на приматите. Силно впечатление му правят потенциалните възможности на бихевиоризма. Първия пост на Маслоу слуд доктората, бил като научен сътрудник на бихевиориста Едуард Торндайк. По-късно, Маслоу осъзнава ограниченията на поведенческия подход към живота. Едно лично събитие – раждането на първото му дете, окончателно и напълно разрушава вярата му в бихевиоризма. След време Маслоу приема професура в Бруклин Колидж. Там преподава в продължение на четиринайсет години. Провежда изследвания в Колумбийския университет, под ръководството на Алфред Адлер, един от първите последователи на З.Фройд. В Ню Йорк се радва на приятелството на двама учени, на които се възхищава професионално и като личности – антроположката Рут Бенедикт и гещалт психолога Макс Вертхаймер. Вдъхновен от тях и тяхното поведение Маслоу започва да си води бележки, които стават основа на неговото дългогодишно проучване и рефлексия върху психичното здраве и човешкия потенциал. Той пише задълбочено по този въпрос, опирайки се на идеите на други психолози, но значително допринася с оригиналните си концепции за йерархията на потребностите, метапотребностите, самоактуализиращите се хора и върховите изживявания. Маслоу става лидерът на хуманистичната психология и един от пионерите в движението за завръщането на човека в психологията отвъд механистичните твърдения на бихевиоризма и физиологичната психология.

„Човешката природа не е толкова лоша, за колкото се смята” пише той в контекста на споменатото завръщане на човека в психологията.

 Подходът на Маслоу към личността

Най-голямата сила на Маслоу е в способността му да повдига важни въпроси: „Какво означава да си добро човешко същество?, Какво носи на човешкия индивид щастие, творчество и осъществяване?, Какво мотивира психично здравия индивид?, Как можем да изработим един цялостен модел на човешката природа, като отдадем дължимото на нашия необикновен потенциал?”

Основната му цел е да вникне в потенциала за цялостно човешко развитие. Според Маслоу, за да се изследва психичното здраве, е необходимо да се изучава здравия индивид. Само по този начин ще стане ясно докъде се простират границите на човешките възможности. Маслоу смята проблема за психичното здраве за много актуален. Изучаването на себеактуализиращи се хора е неформално лично проучване, което той прави през целия си живот. За целта на изследванията си той подбира познати, приятели включително и публични личности. При едно първоначално изследване са обхванати три хиляди студента в колежа, вследствие на което стига до заключение, че „в нашето общество себеактуализацията не е възможна за млади, развиващи се хора във вида”, в който се установява при по-възрастни изследвани лица. Всички изследвани лица се чувстват сигурни, спокойни, приемани, достойни за уважение, обичащи и обичани, изработили своите ценности и ориентири. Маслоу признава, че в нашето общество себеактуализация постигат по-малко от един процент от хората. Въпреки това остава оптимист по отношение на възможността в бъдеще този процент да се увеличи. Маслоу вярва, че човешките същества не реализират пълния си потенциал, но че в тях има възможности за цялостното му разгръщане. Именно такова разгръщане е характерно за себеактуализиращите се хора.

 Мотивацията на здравата личност

Според Маслоу вроден стремеж у хората е стремежът към самоактуализация. Хората, обаче са мотивирани и от други универсални потребности. Природата на човек е като цяло търсеща. Налице е една непрестанна неудовлетвореност – винаги съществуват незадоволени потребности към които човек се стреми. Погледнато реално почти всяка състояние на организма е мотивиращо само по себе си. Следователно мотивацията може да се приеме като перманентна. Тя е постоянна и неспирна и рядко води до момент на пълно задоволяване. Маслоу набляга на факта за приемането на човешката личност в нейната цялостност, отчитайки въздействията на средата, културата, множествената мотивация, немотивираното поведение, здравословната мотивация. Индивидът е интегрирано организирано цяло. В този смисъл мотивиран е цялостния индивид, а не  само части от него. Когато доминира определена потребност, човек е способен да промени цялата си философия за бъдещето.

Потребностите  се подреждат в определена йерархия на доминантност.

Тъй като често целта се бърка със средствата за постигането й, мотивираното поведение или целите не могат да бъдат добра основа за класификация. Гладът например може да означава не само потребност от храна, а и от сигурност и любов. Сексът от друга страна може да е средство за задоволяване на потребността от самоутвърждаване.

Потребностите, които обикновено се вземат като изходна точка за теориите на мотивацията са физиологичните подтици и налагат две насоки на изследвания:

- развитието на схващането за хомеостазата – постоянно и автоматично поддържане на нормално състояние на кръвообръщение в тялото.

- откритието, че апетитът е резултатен индикатор за действителните потребности или липси в тялото.

Физиологичните потребности доминират над останалите. Хора, които са лишени от всичко в живота, най-вероятно ще имат физиологична мотивация, а не свързана с нещо друго. Маслоу доказва, че всички човешки потребности могат да бъдат организирани в йерархия, в основата на която стоят физиологичните потребности – от въздух, храна и вода. Следват четири равнища на психични потребности – от сигурност, любов, самооценка и себеактуализация.

- потребности от сигурност – възникват в случай, че физиологичните потребности са относително добре задоволени. Маслоу вярва, че всички се нуждаят от рутина и предсказуемост в известна степен. Несигурността е трудна за приемане, поради което хората се стремят към защита и ред. Потребността от сигурност е особено актуална, когато съществува действителна заплаха за законността, реда и  авторитета в обществото.

- потребност от принадлежност и любов – Възниква когато физиологичните потребности и потребността от сигурност са относително добре задоволени. Свързана е с даването и получаването на обич, както и с принадлежността към определена група, чиито ценности човек споделя.

„Любовните потребности са свързани както с даването, така и с получаването на любов”.

Според Маслоу трудностите за удовлетворяването на тази потребност обясняват популярността в днешно време на комуните, групите за повишаване на чувствителността и груповата терапия. Те са начин за бягство от самотата и изолацията.

-       потребност от оценка (уважение) – желание за сила, постижения, увереност пред света, независимост и свобода; желание за репутация и престиж, чувство на полезност и добро положение в обществото. Съществуват два типа потребности от уважение: уважение от другите и самоуважение.

- потребност от себеактуализация – отнася се до желанието на хората за самоосъществяване, за разгръщане на собствения потенциал, за осъществяване на всички качества и възможности и пълно използване на способностите.

Маслоу избягва опростените схващания на бихевиористите и фройдистите като подчертава, че висшите ни потребности са също толкова действителна и неделима част от човешката природа, колкото и потребностите ни от храна. Той е на мнение, че висшите потребности са по-скоро еволюционно развитие и могат да се развият в по-късна възраст при всеки индивид. Задоволяването им води до повече щастие и по-голямо израстване на индивида.

Йерархията на потребностите не е твърдо установена. Съществуват редица изключения. Например има хора, при които самооценката е по-важна от любовта. Такива хора мислят, че за да бъде обичан човек преди всичко трябва да е самоуверен, агресивен, преуспял и т.н. Самооценката в случая е средство за постигане на любов. При други творчески личности, творческия импулс е по-важен от задоволяването на базовите потребности. Съществуват и т.нар. психопатни личности при които не е налице необходимост от любов, както и такива при които равнището на аспирация е трайно притъпено и понижено.

Базовите потребности са най-често несъзнавани. Всяко поведение е детерминирано от няколко или всички потребности едновременно, а не само от една. Щом бъдат удовлетворени, потребностите престават да играят активна или организираща роля. Здравите хора са преди всичко мотивирани от своите потребности да развият и актуализират пълния си потенциал и способности. В този случай добро и здраво общество е това, което задоволявайки базовите потребности, позволява възникването на най-висши цели у хората.

„Всяко конкретно задоволяване на потребност е стъпка към самоактуализация”.

 Метамотивацията: какво движи себеактуализиращия се човек?

Себеактуализиращите се хора са относително спонтанни в поведението  и вътрешния си живот. Поведението им е естествено, липсва стремеж за постигане на „ефект”. Себеактуализиращите се автоматично намират твърда основа на своята ценностна система. Според Маслоу тези хора се различават не само количествено, но и качествено от другите по отношение на това, което ги мотивира. Той предлага теория за мотивацията на себеактуализиращите се хора, която нарича мотивация за растежа или метамотивация, която се придвижва отвъд традиционната идеа за мотивацията.

„Най висшия мотив е да си немотивиран и нестремящ се” – пише Маслоу.

Себеактуализиращите се хора не се стремят, те се развиват. Докато мотивацията на останалите хора е свързана предимно със задоволяването на нещо липсващо (Дефицит или D-мотивация), здравите хора (себеактуализиращите се) са загрижени за задоволяване на по-висши потребности. Те се вълнуват от осъществяване на  възможностите си, от познаване и разбиране на Света. В случая на метамотивация, човек не компенсира дефицити. Напротив стремежът е към обогатяване и разширяване на живота, от съзряване и развитие на характера. Всички дефицити на себеактуализиращите се хора са били вече коригирани, ето защо те са отвъд стремежите и желанията за нещо външно, което да внесе нужните корекции по „липсващото”. Здравите хора са в „състояние на съществуване” – изразяване на истинската си човешка същност. В този смисъл те не са мотивирани. Себеактуализиращите се  хора се движат към метапотребности (В-ценности), които са сами по себе си цели, а не средства за постигане на други цели.

 Метапотребностите и метапатологиите според Маслоу

Метапотребностите са състояние на съществуване, а не стремеж към някакъв конкретен обект към целта. Неуспехът тези потребности да бъдат постигнати е не по-малко вреден от неуспехът по задоволяването на по-нисшите потребности. Фрустрацията на метапотребностите предизвиква метапатология. При метапатологиите източникът или причината за нарушението не е така ясна за човека. При фрустрирането на метапотребностите човек може да съзнава, че нещо му липсва, но не знае какво точно е то. В такъв случай, не успявайки да посочи конкретната причина, а от там и целта, която би облекчила състоянието му, за човек става много трудно де се справи с метапатологичното състояние. Метапатологиите са свързани с осуетяване на пълния човешки растеж и развитие. Те пречат на човек да изрази пълния си потенциал.

 Следва продължение…

Категории: РАЗРАБОТКИ, СТАТИИ | ключови думи: ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ, личност, метапотребности, мотивация, психология, разработки, себеактуализация, хуманистична психология