Райна Жечева – психолог Варна

ХАРИЗМАТИЧНОТО ЛИДЕРСТВО

November 23rd, 2011

Теориите, основаващи се на подхода за отличителните черти на лидера, наричани още харизматични теории са сред най-ранните. В бизнеспсихологията са известни с различни наименования: теории за „великия човек”, теории за „големия човек”, теории за качествата на личността и т.н. Според идеите на немските психолози от края на XIX и началото на XX век., лидерите притежават вродени личностни качества и характеристики (черти), а авторитетът и влиянието на лидера сред последователите са резултат именно от проявлението на тези качества. В тези по-ранни разбирания се приема, че лидерите се раждат – те не се създават.

Предполага се, че вниманието е насочено към откриване на лидери, а не към обучение и развитие на лидерство.

Привържениците на тези теории приписват на лидерите няколко групи базови характеристики:

• Здраве – млад човек, енергичен, борбен с добри физически данни.
• Социално оформен – образован, напреднал, очарователен, тактичен, ориентиран към сътрудничество, популярен.
• Личностно изграден – упорит, адаптивен, емоционално стабилен, самоуверен.
• Поведенчески ефективен – изпъкващ сред другите, целеустремен, инициативен, поемащ отговорности, ориентиран към резултатите.

Лидерите са убеждавани, че трябва да притежават точно определени черти – интелигентност, физически ръст, самоувереност и т.н. Необходимо е да са емоционално издържливи и да имат ясно разбиране за мисията си и мисията на организацията, която ръководят. Трябва да умеят да формулират насоките на своите последователи и да ги мотивират за успешно и качествено изпълнение.

Според Зигмунд Фройд отношенията в групата се строят по модела на семейните отношения и имат емоционален, либидинозен характер. Основни механизми тук са десексуализираното либидо (сублимираната любов) и идентификацията, а върху взаимодействията на индивида в обществото се извършва пренос на модела, по който става общуването в семейството.

При анализа на процесите в социалните групи в труда си „Масова психология и анализ на човешкото Аз”, Фройд посочва лидерството като източник за възникването, функционирането и съществуването на самата група. По негово мнение първичната група представлява съвкупност от индивиди, които възприемат една личност (лидера) за свой идеал. Първоначално те се идентифицират с лидера и благодарение на този тип идентификация, могат да се идентифицират с групата на по-късно ниво.

Лидерът притежава качества и способности, които членовете на групата ценят, но им липсват. Той се отличава с независимост и самоувереност, проявява всеобща любов и адмирации към околните, успешен е в области, в които другите не успяват. Не е привързан към никого и не обича никого, освен себе си. Благодарение на всички тези качества и способности се превръща в идеал.

Идеята за решаващата роля на качествата, притежавани от лидера като условие за ефективното въздействие върху поведението на членовете на социалната група, намира своето развитие в теоретичните разработки на Макс Вебер. Според него лидерът е чаровен, той притежава харизма (от религиозното – харизма, което означава „благодат свише”). Харизмата като качество на личността придава надареност, недостъпна за другите хора. Харизмата е по-скоро определението, което последователите дават на лидера, защото във взаимодействието си с тях използва определен инструментариум, който другите не владеят.

Макар донякъде да хиперболизира значението на личностните качества при лидера чрез въвеждане на понятието харизматично господство, Вебер успешно защитава идеята за решаващата роля на притежаваните от индивида качества при определяне силата на неговото влияние върху околните под формата на подчинение. Харизматичният лидер има значително влияние над последователите си. Те от своя страна са привлечени от магнетизма на водача си, неговите възможности и изключителни способности да реагира успешно в критични ситуации.

Като цяло портретът на лидера в рамките на харизматичния подход може да бъде очертан по следния начин:

• Той е инициатор в комуникациите и проявява висока активност в тях.
• Притежава умение да реализира социални контакти и да направлява процеса на общуване с добронамерен, приятелски тон.
• Способен е да разбира вярно и да реагира на поведението на другите.
• Проявява висока степен на увлеченост от целите на групата.
• Високо инициативен

 Торията за чертите на лидера придобива голяма популярност сред американските социални психолози през 20-те години на миналия век. Идеята се проявява в търсенето на т.нар. лидерски черти или качества, които да послужат за откриването на потенциални лидери.

През 1940 г. К. Бърд съставя списък от 79 потенциални лидерски качества. Сред тях фигурират такива като: инициативност, общителност, чувство за хумор, ентусиазъм, увереност, дружелюбност. Р. Стогдил добавя към тях и бдителност, популярност, красноречие.

При сравнително изследване между няколко списъка, съдържащи необходимите за лидера качества, се стига до резултати, които поставят под съмнение издигнатата хипотеза за възможността от намиране на потенциални лидерски качества.

Посочват се различни набори от качества, чието съчетаване под формата на различни конфигурации прави един човек лидер. Такъв е т.нар GAS – синдром (General Activity, Аscendance, Sosiability). Според изследване на У. Каес, цитирано от Л. Бърковиц, съществува положителна корелация между степента на активност (General Activity), влияние (Аscendance) и общителност (Sosiability) от една страна и излизането на лидерски позиции от друга. GAS синдромът, обаче не корелира с интелигентността и когнитивните способности на индивида, така че познавателния елемент, който такива личности внасят в решението на групови проблеми, не винаги е равностоен на високата им степен на участие.

Някои по-детайлни характеристики на типа личности, отъждествявани с GAS синдром са свързани с това, че  преобладават ориентациите към превъзходство и доминантност и високо равнище на мотивация в търсенето на най-добро решение за своята група. Лидерите общуват с другите и са приятелски настроени към тях, вземат инициативата в социални ситуации и влагат огромно количество енергия в цялостната си активност. Способността на тези екстровертни, високо мотивирани лица да въздействат на членовете на групата  се дължи  на факта, че сблъсквайки се със сложни проблеми, хората са склонни да се опират на личностите, които създават впечатление, че могат да се справят. Именно такива са носителите на GAS синдрома.

Теорията за чертите обобщава, че притежанието или развиването на специфични черти на характера и поведението, са необходимо условие, един индивид  да се превърне в лидер. Различните изследователи, обаче, предлагат набори от личностни черти, които са толкова разнообразни, че понякога се стига до взаимното им отричане и поставянето под въпрос на подходът за чертите.

Някои от резултатите показват, че в зависимост от обстоятелствата, успехът и ефективността на лидерството са свързани с различни, а в определени случаи и с противоречащи си личностни черти – с емоционална стабилност или пък лабилност; с екстровертност – но и с интровертност; с висока степен на демократичност или пък с авторитарност. Става ясно, че великите лидери не притежават универсални качества, а явно разграничение между ефективните и неефективните лидери не се потвърждава от емпиричните данни.

Разсъждавайки върху проблемите на лидерската ефективност, П. Дракър си задава въпроса: „Може ли ефективността, все пак да се изучи?”. Като споделя богатия си опит с ръководители той пише, че между тях има екстроверти и други, които странят, някои са болезнено страхливи, някои са ексцентрици, други коректни до дребнавост конформисти. Някои са затлъстели, други мършави; някои са войнствени, други кротки. Измежду ефективните ръководители има хора, използващи логика и анализ за вникване в задачата и други, които разчитат на интуицията си. П.Дракър казва:

„Скоро разбрах, че такова нещо като „ефективна личност” не съществува. Ефективни ръководители, които съм наблюдавал, широко се различаваха по темперамент и способности, по онова което вършат и как го вършат. Различаваха се по личностен тип, познания, интереси – фактически в почти всичко, което отличава човешките същества. Единственото общо между тях бе способността да вършат точно тази работа, която трябва да се свърши.”

Ефективността е навик, заключва П. Дракър. Това е комплекс от практики, а практиките могат винаги да се изучат. От съществено значение са пет такива практики:

• Организиране на времето
• Насоченост на усилията към конкретни резултати
• Насоченост към човешкия фактор
• Избор на приоритети
• Вземане на ефективни решения.

Огромния брой постановки и изследвания не разграничават ясно ефективните от неефективните лидери. Все пак е неоспорим фактът, че чертите имат значение. Някои от устойчивите характеристики се свеждат до следното:

• Динамизъм – енергичност, постоянство, амбиция, дозирана агресивност.
• Желание за ръководене – готовност за поемане на отговорност.
• Честност и почтеност.
• Самоувереност – отсъствие на съмнение, вътрешна увереност и убедителност.
• Интелигентност – способност за асимилиране, синтезиране и интерпретиране на голямо количество информация.
• Сътветстващо на дейността познание.

 Юкъл определя характеристики като: високо ниво на енергичност, устойчивост на стрес, вътрешна локализация на контрола, емоционална стабилност и зрялост, социализираща мотивация за власт, умерено висока мотивация за постижение и слаба афилация (потребност от тесен контакт и взаимодействие с окръжаващите го), които могат да бъдат добри предиктори на лидерската ефективност.

Според Макклеланд съществуват и потребности като: потребност от постижение, афилация и власт, които не са вродени, а са придобити в резултат на жизнения опит.

Потребност от постижение –  това е желание да постигнеш трудно достижима цел, високи стандарти или превъзходство над останалите.

Потребност от власт – желание за влияние и управление на другите, като в същото време си  отговорен за тях. Хора със силна потребност от власт обичат да доминират в спорове, да побеждават конкуренти и противници и да направляват действията на групата. Редица изследвания показват, че силната потребност от власт е желателна за лидера, но ефактивността  зависи от това как тя се използва.

Потребност от афилация – установяване на „топли” отношения. Личности с такава потребност са интергратори и умеят да координират работата на другите. Обикновено притежават превъзходни навици за общуване и способност да установяват позитивни работни отношения.

 Установените чрез анализи и изследвания зависимости, че лидерите все пак притежават някои личностни характеристики, които ги отличават от останалите хора, не дават окончателни отговори в подкрепа или отхвърляне на подхода на чертите.

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: Зигмунд Фройд, лидерство, П. Дракър, психология, публикации, разработки, харизма, Юкъл