Райна Жечева – психолог Варна

САМОРЕГУЛАЦИЯ НА ПОВЕДЕНИЕТО В СПОРТА

November 28th, 2011

Изискванията към личността на спортиста и треньора в съвременния спорт често налагат необходимост от висока психическа надеждност и устойчивост. Екстремалните условия и огромното напрежение, понякога надхвърлящи границите на човешките възможности, изискват умения свързани с независимост, съхраняване на психическата устойчивост, мобилизиране на силите и контрол върху поведението. В тази връзка регулацията и саморегулацията на психичните състояния, свързани с успешна състезателна реализация, са един от най-важните проблеми на психологията на спорта. Самоконтролът и саморегулацията са често от решаващо значение за изхода от дадено състезание, както и за постигането на успех или неуспех.

Самоконтролът според М. Розенбаум е: „характерно за личността поведение в състояние на високо психическо напрежение или стрес, което е насочено към промяна в степента на контрол над ситуацията” (M.Rosenbaum, 1990). Развитието на самоконтролът на личността влияе върху управлението на състоянията и поведението на спортиста.

Саморегулацията се свързва със: „способността на индивида за самостоятелно формиране на цели и съответни програми за действие, както и за осигуряване на съобразената им със ситуацията регулация въз основа на обобщена, външна информация за поведението” (Речник по психология, 1989).

Според Р. Баумайстер и кол. саморегулацията се свързва с „вътрешни ресурси, използвани от индивида, при вземане на решения, активен отговор на въздействията на средата и упражняването на самоконтрол.” (R. Baumeister, M. Muraven & D. Tice, 2000).

Саморегулацията може да бъде разглеждана като по-широк термин, който включва в себе си самоконтрола.

Степента на формираност на психичните структури на отделното двигателно действие и на дейността като цяло определят съответното ниво на регулация и саморегулация на действието и поведението на състезателите.

 Нивата на регулация са:

- Сензомоторна – свързана с изпълнение на движенията и двигателните действия. Без сензомоторната информация са невъзможни съзнателния контрол и корекциите при изпълнението на двигателното действие.

- Интелектуална – превръща умствената програма в умствено действие. Адекватната мотивация, осъзнаването на целта, оценката на условията за протичане на дейността, играят съществена роля в превръщането на състезателя в активен субект.

- Личностово-поведенческа – най-висшия тип регулация. Тя се опира на личностно-социални елементи от психологическата структура на дейността – оценка на резултатите, значение, смисъл, полза и т.н.

Осъзнаването на получения резултат има изключително важно значение за регулацията и саморегулацията на личността.

 Структура на саморегулационната система на личността

 Съдържание на Аз-а → Информация за света → Самопознание → Лични критерии за оценка → Обществени норми, стандарти, изисквания → Оценка и самооценка → Практически действия → Умствени действия → Самоконтрол

 Аз-образът заема централно място във:
– регулацията на поведението;
– дългосрочното планиране;
– целеполагането и формирането на социалното   взаимодействие.

 В структурата му влизат:

•    себеуважение – глобална самооценка и зачитане на себе си.

•    самооценка – може да се отнася до здравно-физическото състояние, външния вид и привлекателност, навици, умения, способности, качества свързани с междуличностни взаимоотношения и т.н.

Има различни типове самооценка: реална самооценка, идеална, нормативна, очаквана и възприемана самооценка.

Най-благоприятна от гледна точка на контрола е леко завишената самооценка.

•    его идентичност

Базисно значение в процеса на саморегулация на състезателното поведение имат самосъзнанието и самоидентичността. Понятието за идентичност е свързано със самоопределянето на личността и е свързана с отговора на въпроса „Кой съм аз и какви са представите ми за отделни мои страни, качества, умения и способности?”.В центъра на идентичността стои стремежът да бъдеш някой. Хората със силна идентичност признават своята свързаност с останалите, като в същото време осъзнават  уникалната си индивидуалност. Тази индивидуалност на свой ред поражда вяра в собствените възможности и съгласие със самия себе си. Чувството за идентичност поражда усещане за цялостност, общо чувство за това, че съществуваш, че си едновременно свързан с другите и различен от тях. Оформянето на психосоциална идентичност е свързано с изграждането на Аз, Аз-концепция, Аз- истема. Тя включва едновременно социално, физическо, когнитивно и емоционално овладяване на средата.  Аз – идентичността е резултат от процеса на опознаването на себе си и зависи от вътрешни и външни компоненти. Спортът е една от социалните дейности, които  в най-голяма степен стимулират процеса на идентификация. Идентичността оказва съществено влияние въху процесите на самоконтрол и саморегулация, като мобилизира целеобразуването и постигането на идеала за себе си.

Аз-идентичността често се разглежда в тясна връзка с Аз – ефективността и себенаблюдението.

Аз – ефективността е увереността на човек в собствените му способности. Тя е личностна променлива, която влияе върху когнитивните и афективни аспекти на поведението и преживяванията на личността. Самоефективността е свързана с упоритостта и усилията, които влагаме за постигането на дадена цел. Убедеността в собствената самоефективност, като една от страните на личния контрол, оказва влияние върху начина на справяне със стрес, разочарования и загуби. Аз-ефективността е личностен конструкт със съществено значение за активността на спортиста, за волевата активност и целеполагане, както и за организацията и регулацията на състезателното му поведение. Изследването на регулаторните функции на Аз-ефективността крие огномни обяснителни и прогностични възможности в спорта.

Себенаблюдението се свързва с начините за представяне на себе си в социални ситуации и регулиране на поведението с цел постигане на желаното впечатление. В основата  на стратегията на поведение на хората със силна способност за себенаблюдение, лежат усилията за създаване на образ, адекватен на ситуацията. Способността за себенаблюдение е в основата на самоконтрола.

Формирането на саморегулацията и самоконтрола при спористите, в голяма степен зависи от обучението, което по своята същност представлява система от знания и изградените на тази основа умения и способи за саморегулация на психическите състояния и ситуативните умения. Тук се причисляват и начините за самоорганизация, мобилизиране в екстремални условия, управление на емоциите и т.н.

Според Г.Горбунов има четири групи способи за саморегулация в зависимост от насочеността на съзнанието към:

-     отражение на обкръжаващия ни свят

-     отражение на физическото ни Аз

-     отражение на духовното Аз

-     отражение на социалното Аз

Д.Кайков извежда три основни групи форми на психични въздействия:

-     познавателна

-     указателна

-     сугестивна

 Важно при управлението на психичните състояния и състезателното поведение е баланса между методите за регулация и саморегулация. Необходимо е да се развива независимостта на състезателя. Това означава, че е много важно да се наблегне в по-голяма степен на саморегулацията и самоконтрола, отколкото да се търсят въздействията на външни фактори и лица.

Най-общо при управлението на поведението се използват два подхода:

-          собствената активност на състезателя – методи за самовъздействия и саморегулация

-          правилно организирани външни въздействия

В спортната практика се използват твърде разнообразни методи за въздействие и самовъздействие, насочени  овладяване на неблагоприятните външни и вътрешни фактори и постигане на оптимални резултати.  Няма универсална програма, която да действа ефективно при всички състезатели и всички спортисти. Всеки един метод може да постигне съответния ефект, ако е част от индивидуалната система за регулация и саморегулация на спортиста. Тази система е в пряка зависимост от възрастта, пола, индивидуалните особености на организма, от миналия опит и съответната квалификация.

Използвана литература: “Психологическо осигуряване в елитния спорт” , Татяна Янчева

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: психическа надеждност, самоконтрол, самооценка, саморегулация, спорт, структура, устойчивост