Райна Жечева – психолог Варна

ЛИЧНОСТ – ВЪЗГЛЕДИ И ТЕОРИИ

September 29th, 2011

Успешното управление на всяка система, включително на икономическите организации, компании, фирми, работни групи и екипи, изисква да се изследват, анализират и отчитат особеностите  на личностите, които ги изграждат. Във връзка с това възниква необходимост от определяне същността на понятието личност като цяло и в контекста на управлението.

В психологията все още липсва единна концепция, относно разбирането за личност. За  пръв път понятието  се използва в древна Елада. С него се обозначава маската на актьора, който излиза на сцената. В последствие личността е била название на комедийния артист и шута. Значително по-късно се превръща в  понятие, което изразява степен в развитието на човека.

Понятието „личност” събужда на първо място множество житейски представи, създадени от здравия разум. Много хора свързват личността с положителни реакции, постижения и успех в живота. Други определят личностите, като хора надарени с добри способности в сферата на общуването и социалните взаимодействия. В общожитейски или по-свободен научен смисъл, личността се разглежда като субект, като творец на отношенията и съзнателната дейност.

Според Г. Олпорт в понятието „личност” се съдържа голям парадокс. Той смята, че личността не съществува обективно и, че е продиктувана от реакциите на околните. Тя е неистинна, превзета, фалшива, т.е. тя е всичко онова, което човек иска да бъде в очите на другите хора, а не това, което е в действителност.

В изследването на личността доминират две направления – психология и социология. Авторите и на двете следват свой, собствен път в изследванията, действат самостоятелно и рядко са налице взаимодействия от конструктивен тип. В редица случаи взаимно се противопоставят и изключват. Въпреки това психологическият и социологически аспект в изследването на личността обогатяват съществено знанията на човека за самия себе си, като това е едно безспорно постижение на научното познание.

В социологията, личността се разглежда като представител на определена социална група, като продукт на обществените отношения, като член определена социална общност и субект на обществения живот. Обикновено акцентът се поставя върху социалната природа на индивида. Личността, това е човешкия индивид, като продукт на общественото развитие, субект на труда, общуването и познанието, детерминиран от обществено-историческите условия.

Много социално ориентирани психолози подчертават, че личността е устойчива система от социално значими качества, от свойства, които регулират взаимоотношенията ни с други хора, от модели на мислене и поведение, които ни правят социално възможни.

В последните десетилетия все по-широк кръг автори разглеждат личността от подчертано социологически позиции. Това означава, че личността е поставена в неразривна връзка със социалната (културната) среда. Според представители на „културната антропология”, обществото, а не човекът е първичен феномен в социалното пространство. Създава се тезата, че личността се състои от различни жизнени слоеве, чрез които хората участват в създаването на култура, която от своя страна оказва обратно влияние върху поведението им.

Според С. Рубинщайн  това е опростяване на богатата природа и съдържание на личността. Недопустимо е тя да се разглежда като рупор на социалната среда и нейните въздействия. Разумният подход изисква съчетаване на социологическия с психологическия аспект. Рубинщайн прави опит да съчетае психологическия със социологическия аспект при изследване на личността. Той заявява че:

„Психичният аспект на личността не е отделен от другите възможни аспекти. Психичните явления – подчертава Рубинщайн – органично се вплитат в цялостния живот на личността, понеже основната жизнена функция на всички психични явления и процеси е да регулира дейността на хората. Обусловени, от външните въздействия, психичните процеси определят поведението, като опосредстват неговата зависимост то обективните условия.”

В психологически аспект личността се третира като психофизиологическа и социалнопсихологическа система. Според К.Юнг структуроопределящи за личността са емоционалната сфера и подсъзнателната дейност, като емоционалните преживявания в голяма степен  мотивират поведението на индивида.

При изследването на личността, психолозите насочват вниманието си върху особеностите на нейната психична организация, върху процесите за формиране и развитие на отделни психически свойства, качества и състояния на личността, върху нейния цялостен психичен облик и статус.

Л. Перли и Дж. Оливър дават следното определения за личност:

„Личността, това са тези характеристики на човека, които отговарят за съгласуваната проява на чувствата, мислите и поведението.”

Личността е субектна, индивидуална организация и съгласуваност на психични процеси, свойства и състояния, която прави човека адекватен на ситуациите и обстоятелствата на живот. Да си личност означава да си адекватен, релевантен, да съответстваш и реагираш успешно на ситуациите и обстоятелствата в живота.

Широко разпространенно е и определението, че личност е човекът като носител на съзнание. (Константин К. Платонов)

В съдържанието на личността се включват нравствени, психологи­чески, културни, религиозни, естетически и други добродетели. Те стават нейни структуроопределящи ядра. В същото време, едновременно с тях съществуват и ценности и добродетели, получени в наследство от минали поколения, както и традиции, обичаи и нрави. В този смисъл личността е единство и взаимодействие между единичното, индивидуалното и общото.

Много автори акцентират върху ролята на дейностите на човека, при формирането и изявата му като личност.

„Способността на човека да действа и да взаимодейства по начин, който го отличава от всички други същества – подчертава Л. Николов –  съставлява неговата същност като нов род субект, а самото това „действане”, съставлява същността на неговото съществуване като нов тип жизнедейност, като нов тип съществуване”

От представеното до момента става ясно, че две са измеренията на проявление на личността. От една страна тя се явява предпоставка и гарант за успешната дейност на човека – психологическия аспект за личността. От друга страна, личността се явява като функционално следствие от извършва­ните от човека дейности. Такава е социологическата интерпретация за личността.

В седемдесетте години на XX век Б. Д. Паригин предлага обединяване на двата подхода (социологически със социалнопсихологически) при изследване на личността. От тук произтича задачата на социалната психология – да разкрие цялата структурна сложност на личността, явяваща се едновременно и обект и субект на обществените отношения. Социалната психология разкрива при осъществяването на какви социални дейности личността се реализира в определена степен.

Според теоретичните разработки и практически наблюдения, личността е уникално за живата природа, сложно и комплексно образувание. Тя е сложна био-социална система и е изградена от определен брой елементи, които макар и с различно съдържание са функционално свързани помежду си. Между тях съществуват определени връзки, отношения и взаимодействия. Броят на елементите в системата, техните качества и съдържание, както и отношенията и взаимодействията между тях формират нейната специфична структура.

Структурата на личността може да се построи като се изхожда от различни аспекти. Наблюдават се различия в предпочитанията на авторите относно водещите елементи в структурата на личността, които се използват като нейни своеобразни фокуси.

Вилхем Вунд приема, че такъв фокус е нейното съзнание.

Според У. Джеймс това е стремежа на личността към развитие и просперитет в материалния свят. При З. Фройд обединяващо звено в структурата на личността са инстинктите. К. Юнг изгражда личността на основа на нейната психика, която систематизира  в три основни групи: съзнателна, лично-безсъзнателна и колективно-безсъзнателна. Според него съществува и друга типология на личностите – интуитивен, мислителен и емоционален тип.

Редица автори като А. Адлер, К. Хорни, К .Роджърс, Г. Олпорт, А. Маслоу и др., отхвърлят подхода за надценяване на ирационалните компоненти на психиката при конструиране на структурата на личността. Те акцентират основно върху стремежа на хората към сигурност и безопасност, към задоволяване на собствените желания и потребности, върху самооценката на личността, върху атитюдите за общуване със себеподобните, върху изпълнението на социални роли, върху самоактуализацията на личността и т.н.

При построяването на структурата на личността автори като Х. Айзенк и Г. Палей поддържат основния извод, че съществуват две структури на личността – йерархична и автономна. В йерархичната структура се включват много равнища в организацията на психичните свойства и качества. Автономната се конструира въз основата на действието, на принципа на координация. Р. Кетел доразвива тази идея по следния начин: психичните елементи в структурата на личността са зависими от определени фактори, но помежду си те са напълно самостоятелни, независими един от друг и автономни.

Редица автори като Т. Парсънз, И. Кон и др. защитават прекалено твърди социологически позиции при разглеждане структурата на личността и открояват такива доминанти като социалните роли, социалните позиции, ценностни ориентации и т.н.

В противовес на тях С. Рубинщайн прекалено психологизира структурата на личността. В нея доминират елементи като: насоченост, способности, темперамент и характер. Все пак успява да разшири този подход като заявява, че структурата на личността се базира на това какво човек желае, какво може и какво действително е.

Авторите, които третират проблема за личността, разглеждайки го от различни страни, разработват и свои модели за нейната структура. В своята същност моделът винаги фиксира нещо общо. Тъй като човекът, индивидът и личността се отличават със собствени индивидуалност и уникалност, е малко алогично да се говори за модели за личност. Те  използват общи подходи за описанието на личността, без да отразяват конкретната специфика у човека или личностната уникалност. В тази връзка теоретичните модели са нещо условно. Въпреки това съществуват множество теории, които правят опит да обяснят същността на личността, нейната природа, факторите за развитие, както и нейната роля в социалния живот. Тук ще коментираме, някои от тях, които имат пряко или косвено отношение към някои страни от управленската практика и поведението на ръководителите.

В началото на XX в. З. Фройд развива своята концепция за трипластовата, йерархична структура на личността.

 Схематично концепцията може да се представи по следния начин:

 „То” -  включва в себе си всички безсъзнателни, ирационални реакции и импулси. „То” е основен фундамент в структурата на личността, както и източник на психическата й енергия. „То” се ръководи от принципа на удоволствието.

„Аз” – формира се и се разгръща върху основата на „То”. Това е съзнателното начало на личността, което действа на принципа на реалността. „Аз” включва съзнанието, мисленето и самосъзнанието на индивида, като формира идеи, рационални позиция и  действия.

„Свръх Аз” – възниква върху основата на „Аз”. Съдържа социалните и морални забрани, цензурата и съвестта, произтичащи от социалната среда (институции, организации, традиции, обществено мнение и т.н.).

Взаимодействията между тези три пласта са интензивни, а границите между тях – условни. „То” непрестанно въздейства върху „Аз”, подлага го на репресия, а „Аз” оцелява в резултат на непрекъснато доказване и борба. В отношенията между „Аз” и „Свръх Аз”, „Аз” отново е подложен на репресия от страна на „Свръх Аз” и непрестанно му противодейства.

В тези сложни взаимодействия „Аз”-ът формира и обособява себе си. Колкото нивото на устойчивост на „Аз”-а спрямо вътрешните забрани и ирационални импулси е по-високо, толкова по-силна и възвишена е личността.

Мотивационното ядро на личността според Фройд са два инстинкта:

-         инстинкт към смъртта и деструкцията (Танатос)

-         инстинкт към живота, сексуалния инстинкт (Ерос)

Оценката на този модел на Фройд е противоречива. Много от неговите съмишленици, например не са съгласни с личностния мотив – влечение към смъртта.

Моделът страда от недостатъци, но има и своите достойнства. Едно от тях е, че дава възможност да „надзърнем” в дълбините на човешката психика.

С. Рубинщайн изхожда от следните три характеристики при построяването на своя модел за личност:

- какво човек желае

- какво човек може

- какво всъщност е човек

Подструктурата на желанията на човека включва: насоченост, идеали, потребности, интереси и атитюди.

Подструктурата на възможностите – знания, умения, заложби, способности.

Подструктурата на вътрешната човешка същност включва мотивацията, характера и темперамента.

К. Платонов разработва следния модел за структурата на личността. Според него тя е конструирана от четири подструктурни образувания:

• социално обусловена подструктура – включва самосъзнание, ценностни ориентации, социализация
• психическа подструктура – психически процеси, психически качества, психически състояния, мотивация, атитюди
• биологически обусловена подструктура – висша нервна дейност, заложби, инстинкти, начин на обмяна на веществата
• подструктура на социалния опит – минал опит, знания, умения

Х. Айзенк построява своя модел за личност, посредством т.нар. диспозиционен подход. Описва личността посредством диспозиции (черти), като залага и доминиращи личностни качества и състояния като интроверсия, екстраверсия, невротизъм и психотизъм.

Според Айзенк индивидите се различават по отношение на личностни диспозиции, известни като „черти”. Тези черти, могат да бъдат идентифицирани чрез корелационни изследвания или измервани чрез данни, получени от въпросници. Обуславят се от наследствени фактори и при взаимодействие с определени ситуации, могат да доведат до преходни вътрешни условия, известни като състояния.

При разкриването структурата на личността Кетел набляга на т.нар. факторна структура – общи, основни и релативно стабилни във времето черти (фактори). Според Кетeл поведението на човек се определя от две променливи – личностна структура и ситуационни условия. През 1949 г. той получава търсената структура на личността – 16 общи, основни, надситуативни и релативно устойчиви във времето биполярни дименсии, понятие, което за него е равносилно на понятието „фактор”. В този смисъл шестнайсет-факторният въпросник на Кетeл е не само инструмент за измерване структурата на личността, той е самата теория на Кетел за личността.

Голям е и приносът на немския психолог Курт Левин. Според него личността представлява собствена система, състояща се от множество непресичащи се една с друга области. Всяка област съответства на определено действие, което Левин нарича потребност, мотив или краткотрайно желание.

Изучаването на структурата на личността, както и отчитането на нейните особености е желателно, но и трудно явление в сферата на управлението.

„Да се разкрие структурата на личността означава да се изследват и анализират и особеностите на нейните функции, дейности и действия.”

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: личност, психология, разработки