Райна Жечева – психолог Варна

ЛИЧНОСТТА НА ЛИДЕРА

September 29th, 2011

Личността на човек е сложна система, поради което не е възможно разглеждането и анализа на всичките й аспекти. Както стана ясно в специализираната литература се застъпват различни становища относно личността, като няма единно разбиране за същността на това понятие. В същото време са налице достатъчно изследвания, посветени на личността на ръководителя. Във връзка с качествата на лидера американският психолог М. Шоу смята, че личността на ръководителя може да се разглежда като съвкупност от три групи характеристики:

• Биографични
• Способности
• Черти на личността

Други изследователи допълват класификацията с още един вид – мениджърските характеристики.

Биографични характеристики

Възраст

Съществуват не малко аргументи, че възрастта се свързва с опита, а от там и с позитивното влияние върху качеството на управление. Известно е например, че средната възраст на президенти на крупни японски компании е 63.5 години, на вицепрезидентите – 56 години. В САЩ средната възраст на президентите на компании е 59 години. Може да се каже, че това са аргументи в полза на старостта. От друга страна, обаче са налице и обратните аргументи – в полза на младостта. При основаването на „Сони”, например, президентът е бил на 25 години. Следователно би било грешно заключението, че опитът и зрялата възраст могат да бъдат единственото основание за постигане на висок пост и успех в управлението.

Според изследвания на Р. Стогдил, относно влиянието на възрастта върху качеството на управлението,  се стига до извода, че тя все пак е от значение. Самото понятие „възраст”, обаче, Стогдил тълкува двояко. От една страна съществува биологична възраст (броя на преживяните години), от друга страна съществува и социално-психологическа възраст (социална зрялост и активност на човека). Когато изследва влиянието на възрастта на лидера, върху способностите му за управление, Стогдил има предвид именно социалната възраст. В този случай той не изключва възможността млад човек, да бъде с високо ниво на социална зрялост. Това означава, че добрите ръководители могат да бъдат представители от всяка една възрастова група и, че техните управленски качества са по-скоро продукт от притежавани знания, умения и способности, неуморна работа над себе си и лично самоусъвършенстване.

 Пол

 Въпросът за ефективността на лидера, от гледна точка на половата му принадлежност е в известна степен некоректен. Както и при възрастта, полът може да се разглежда от неговата биологична или психологична страна. От психологична гледна точка, полът е по-скоро социална роля, наложена от обществото. Още в периода на възпитание се налагат стереотипи в поведението.

Поддръжниците на идеята, че мъжете са по-добри ръководители доказват своята гледна точка със сериозни изследвания. Такова е изследването на Е. Холандер, който установява, че в определени видове дейности, изискващи речева активност, жените се държат раболепно в присъствие на мъже и често излизат от равновесие в сложни ситуации. Други изследвания пък сочат, че при решаването на групови задачи мъжете са инициатори в 66 % от всички комуникативни взаимодействия в групата.

Защитниците на жените в управлението също отстояват позициите си. Известен е фактът, че много хора използват стереотипен подход, като свързват успеха и кариерата на жените с късмет или външен вид.

Американският психолог Р. Айс разкрива любопитна закономерност: когато в преследването на дадена цел, група оглавявана от жена, постигне успех, членовете на групата го приписвали та късмет или щастливо стечение на обстоятелствата. В същия случай при постигане на успех, но от група оглавявана от мъж, победата се приписвала на личностните качества на лидера.

В съвременните условия е факт, че ефективността на ръководителя не зависи от неговия пол, а жените и мъжете могат да ръководят еднакво успешно.

 Социален статус и образование

 За успешното функциониране на лидера статусът и образованието са от изключителна важност.

Що се отнася до образованието, това не означава само наличие на диплома за университетско образование. Образованието е ниво на професионална подготовка, както и умение да се прилагат знанията и уменията в реалния живот.

Социалнопсихологическия статус (произход) е предпоставка за реализиране на личността като лидер и е способен да окаже значително влияние върху кариерата. Според Фидлър:

„Един от най-надеждните начини да станете президент на компания е да се родите в семейството на собственика на компанията.”

Налице са, обаче и случаи, когато много известни личности в сферата на управлението, са започнали кариерите си от ниски стартови позиции, така че пътя на лидерството на практика е открит за всеки.

 Способности

 Способностите са синтетично свойство на личността, което отговаря на изискванията на дадена дейност и води до високи, в повечето случаи – оригинални постижения (индивидуални или колективни). Способностите са винаги предметно дефинирани – наука, изкуство, музика, практика и т.н., могат да са общи (напр.интелектуални) и специфични (професионални).

Във връзка с влиянието на общите способности върху ефективността на управлението, в класическото си изследване „Интелект и мениджърски успех”, Е. Гизели убедително доказва, че най-успешни са ръководителите със средни умствени способности.

При изследване на способностите, авторите често обръщат внимание на два типа интелект – теоретически и практически. Т. Коно обръща внимание, че студентите – отличници, постъпвайки на работа в японските корпорации, като правило не стават висши мениджъри. Това означава, че не би следвало да се мисли, че теоретическия интелект е на по-високо равнище от практическия.

Сред специалните способности, необходими на ефективния мениджър могат да се отделят такива, като:

-         специални умения и знания

-         компетентност

-         информираност

Тези способности са от изключителна важност за  решаване на определени задачи самостоятелно (теоретически и практически) или за организирането на  хора за целта.

 Черти на личността

 Основата на лидерството се гради върху фундаментални качества на характера, развитието на които изисква вътрешна мотивация, време и търпение. Най-съществените качества на личността, влияещи върху ефективността на управлението са:

• доминантност;
• увереност в себе си;
• емоционална уравновесеност;
• стресоустойчивост;
• креативност;
• потребност от постижения;
• предприемчивост;
• отговорност;
• надеждност;
• независимост;
• общителност.

Общото между тях, е че личността може да ги възпитава и развива в себе си.

 Доминантност (влияние)

М. Вудкок и Д. Франсис в книгата си „Разкрепостения мениджър” изтъкват следните характеристики на лидера, умеещ да влияе на хората:

• ясно излага своите мисли;
• уверен е в себе си;
• установява добро взаимно разбирателство;
• награждава изискваното поведение;
• дава ясни указания;
• стреми се да бъде настойчив;
• вслушва се в другите.

Безусловен е фактът, че всеки ръководител трябва да умее да упражнява влияние. Необходимо е да се отчете фактът, че за влиянието е съвършено недостатъчно да се опира единствено и само върху формалния авторитет и властовите пълномощия, тъй като в такива случаи правилата и изискванията установени от ръководителя се следват от подчинените без необходимата лична мотивация, използвайки едва 65% от възможностите си. В тази връзка формално-организационното влияние на лидера, трябва да се допълва задължително и от неформално влияние, което от своя страна да умее да предизвиква вътрешен отклик в последователите.

 Увереност в себе си

Увереният в себе си ръководител осигурява психологически комфорт и повишава мотивацията за работа на околните. Той има реалистични представи за собствените си възможности, достойнства и недостатъци, като не ги омаловажава или преувеличава. Увереността на лидера му помага в контактите и преговорите с други ръководители, създавайки доверие в тях. От друга страна оказва влияние и върху спокойствието и увереността на подчинените, тъй като обикновено те добре успяват да уловят състоянието на ръководителя.

Увереният лидер поддържа, защитава и се явява опора.

 Емоционална уравновесеност и устойчивост на стрес

Емоциите (положителни или отрицателни) неминуемо влияят върху психологическия климат в колектива. Ето защо е от изключително значение, лидерът да притежава способност за емоционален контрол и уравновесеност. Задължително е да се спазва изискването за равни, делови, уважителни отношения между ръководителя и подчинените, независимо от личните симпатии и антипатии. Големан пише, че за лидерите, притежава­щи максимален потенциал е характерно умението твърдо да запазват лидерската си позиция, независимо от опозиционния натиск и разочарова­нието, да съхранят трезв ума си в моменти на временна криза и да контролират егото си. Известните лидери притежават превъзходство по отношение на умението да управляват себе си.

От друга страна са възможни случаи, в които лидерът може да се поддаде на раздразнение, негодувание, гняв и други негативни емоции.  Системното им подтискане в работата може да доведе до неблагоприятни последици като невроза, соматичен проблем, психично заболяване и др. Важно е на първо място да бъдат разпознати симптомите, а след това и източниците на разрушителния стрес.

Стресорите, влияещи върху психиката на ръководителя могат да бъдат свързани с :

-         претоварване със задачи

-         противоречиви изисквания

-         лоши взаимоотношения с колеги

-         лоши взаимоотношения с висшестоящи

-         ситуации на непредсказуемост и неяснота

-         фрустрация – гняв, ярост, омраза

-         поява на заплаха или опасност

За ръководителя е много важно да търси активно различни начини и средства за емоционално и психическо разтоварване. Такива средства могат да бъдат активния копинг (планиране и предприемане на действия), търсене на социална подкрепа, положително преосмисляне, подтискане на конкуриращи активности, отвличане (чрез спорт, четене, извършване на механична работа), различни хобита и т.н.

 Креативност

Това е черта на личността, изразяваща се в способността на човека за творческо решаване на задачите с важно значение за дейностите свързани с иновации. Приложена към управленската дейност, креативността може да се разглежда като способност на ръководителя да подкрепи новаторството и творческите идеи на подчинените.

Пречките за осъществяването на творчески подход към работата могат да бъдат свързани с излишна сериозност и напрежение, лоша методология, използване на възможностите в слаба степен и слаб стремеж към новото.

 Потребност от постижения и предприемчивост

Свързани са с потребностите от самореализация и постигане на целите. Според изследванията лидерите притежаващи такива черти предпочитат ситуации, в които могат да поемат отговорност за разрешаването на даден проблем, поставят си умерени цели с предсказуем и разчетен риск и се интересуват от обратна връзка за това доколко успешно се справят със задачите си.

 Отговорност и надеждност

За организациите, държащи на своята репутация е очевидно, че задълженията трябва да бъдат изпълнявани, дори и при риск от загуби. За съжаление днес в политиката, икономиката и в морала се наблюдава дефицит. Може да се каже, че бъдещето е за тези организации и ръководители, които държат на качеството, надеждността и лоялността в  партньорските отношения.

 Независимост

Независимостта на ръководителя се изразява в самостоятелното вземане на решения и отговорността, произтичаща от тях. Тя, обаче зависи и от поощряването на различията в мисленето на околните и във вслушването в мнението на колегите. Ако в личността на ръководителя е налице известна доза рационалност, то той ще оцени не еднаквостта в мисленето, а позицията на хора с различно становище. Той ще е наясно, че единомишлениците са не хора, които мислят еднакво, а тези,  които мислят в една посока и  следват общи цели.

 Общителност (комуникативност)

Развитието на това качество е важна част от самоусъвършенстването и саморазвитието на лидера. То не е вродено, а може да се формира и надгражда. Без общителност и комуникативност е невъзможно да бъдат изградени взаимоотношения с хората.

 От посочените дотук основни характеристики, отнасящи се за личността на лидера може да се обобщи, че човек не се ражда с готов набор от качества, напротив всички те са съчетание между темпераментовите особености и влиянието на средата, в която индивидът се социализира. Необходими са осъзнатост и желание от страна на ръководителя, за да бъдат формирани нужните качества и да се разгърне цялостния потенциал на личността.

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: лидер, личност, психология, разработки