Райна Жечева – психолог Варна

ЗА МЪДРОСТТА И ЛЪЖЕУЧИТЕЛИТЕ – 1 част

February 8th, 2012

В тази история Настрадин се бил окичил със славата на мъдрец, вещ по всички философски въпроси. Той вярвал, че единствената му заслуга била в това, че при пътуванията си се бил запознал с безброй хора и бил изслушал хиляди истории, но знаел, че това не е достатъчно, за да открие и сподели с тях отговорите на важните въпроси в живота. Славата му, обаче често го изпреварвала и всеки път, когато пристигнел в някой град или село, хората се струпвали около него, за да чуят думите му, вярвайки, че те имали силата на прозрения.

Настрадин тъкмо бил пристигнал в малко селце някъде в Близкия изток. Едва слязъл от мулето си, пред него изникнала скромна свита посрещачи, от които разбрал, че на площада вече се била събрала тълпа, нетърпелива да чуе няколко негови слова. Не му оставало друго, освен да се съгласи да го отведат до площада, където бил посрещнат с бурни ръкопляскания. Нашият герой, който наистина не знаел какво да каже, решил да импровизира с надеждата да се измъкне от неловкото положение и да си тръгне час по-скоро. Застанал пред хората, които не спирали да ръкопляскат, и след като помълчал малко, разтворил широко ръце и се обърнал към множеството:

- Предполагам – започнал приповдигнато, – че знаете какво съм дошъл да ви кажа…

След няколко минути, които му се сторили цяла вечност, хората започнали да си шушукат и накрая някой отговорил:

- Не знаем. Какво си дошъл да ни кажеш? Говори!

Настрадин решил, че това е златна възможност да се измъкне от неудобното положение и обявил.

- Ако сте дошли чак дотук, без да знаете какво имам да ви кажа, тогава не сте готови да го чуете.

След тези думи се обърнал и си тръгнал

Присъстващите останали като втрещени. Някои се позасмели нервно с надеждата, че Настрадин ще се върне на подиума, но напразно. Хората не знаели какво да си мислят. Били дошли на площада, за да чуят посланието на прочутия мъдрец, а той им казал няколко прости думи и си тръгнал насред общото недоумение.

Можем да се досетим за продължението на тази история. Винаги има хора, които вярват, че когато не разбират нещо, то е много умно, така че в подобни ситуации се чувстват неуверени и почти длъжни да демонстрират колко много ценят интелигентността. Докато Настрадин се отдалечавал, един такъв човек казал високо:

- Колко умно!

Както става обикновено, когато хората не разбират нещо и някой каже: “Колко умно!”, за да не се почувстват глупави, те повтарят: “Разбира се, колко умно.” Може би точно поради тази причина присъстващите започнали да повтарят:

- Колко умно!

- Колко умно!

Тогава някой се обадил:

- Да, много умно, но… не беше ли малко кратко?

А друг човек, който – подобно на много други – имал нужда да слага фасада на логиката на нещата, лишени от нея, добавил:

- Думите на Настрадин се отличават с лаконичността на истинската мъдрост. Както каза и самият учител, как е възможно да сме дошли дотук, без дори да знаем какво ще чуем? Какви глупаци сме! Пропуснахме безценна възможност.

- Какво прозрение, каква мъдрост!

- Трябва да го помолим да изнесе нова лекция – започнали да се обаждат все повече хора.

Селяните решили да идат на крака при Настрадин. Хората били толкова изненадани от станалото при неговото първо посещение, та някои заговорили, че мъдростта му била твърде необятна, за да бъде споделена в една единствена лекция.

- Грешите. Всъщност е точно обратното – знанията ми едва биха стигнали за една лекция – отговорил Настрадин. – Никога не бих могъл да изнеса две.

- Колко е скромен – дивели се хората.

Колкото по-упорито повтарял Настрадин, че няма какво друго да каже, толкова повече упорствали селяните с молбите си да го послушат отново. След като дълго се съпротивлявал, накрая склонил да им каже няколко думи.

На следващия ден човекът, когото всички били нарочили за мъдрец, отново се явил на площада в селото, където се били събрали още повече хора. Всички, които били присъствали по време на първата лекция, били чули за успеха й. Когато питали какво бил казал Настрадин, неизменният отговор бил:

- Не можем да ви обясним, трябва да го чуете от собствената му уста… Дойде ли обаче, бъдете много внимателни – ако попита дали знаете какво иска да ни каже, трябва да потвърдите, че знаете.

Следва продължение…

Категории: ПРИТЧИ | ключови думи: мъдрост, притчи, Хорхе Букай, цитати от книги