Райна Жечева – психолог Варна

ЗА МЪДРОСТТА И ЛЪЖЕУЧИТЕЛИТЕ – 2 част

February 8th, 2012

Настрадин се изправил пред публиката, без да знае какво да каже, така че решил да използва предишната тактика:

- Предполагам, че знаете какво съм дошъл да ви кажа.

Хората, които били нащрек и не искали да обидят учителя с детинския си отговор от предишния ден, отговорили дружно:

- Иска ли питане? Знаем и точно затова сме дошли.

Настрадин навел глава и рекъл:

- Е, след като всички знаете какво съм дошъл да ви кажа, не виждам защо да го повтарям.

Обърнал се и си тръгнал.

Публиката отново останала като гръмната. Уж били дали обратния отговор, а резултатът бил съвсем същият.

Настъпило напрегнато мълчание и неочаквано някой се провикнал:

- Блестящо!

Човекът, който се обадил, бил там и предишния ден, и не искал да се признае за победен. Искал да покаже, че този път бил прозрял посланието преди останалите.

Когато “новите” чули това, решили да не остават назад:

- Прекрасно!

- Забележително!

- Сензационно, нечувано!

Някакъв мъж, който идвал за втори път, се изправил на крака и обявил:

- Разбира се, че е забележително. Днешните му думи са допълнение от вчерашната мъдрост. – По този начин човекът искал да подчертае разликата в мъдростта между онези, които били присъствали на двете лекции и новодошлите.

Множеството избухнало в ръкопляскания, но неочаквано някой казал:

- Да, прекрасно е, но… не е ли твърде кратко?

- Право казваш – подкрепил го друг.

- Мъдростта не е многословна – заявил експертът от предния ден.

Няколко гласа се обадили:

- Още! Искаме да слушаме още! Искаме този човек да ни дари още от мъдростта си!

Първенците на селото отишли при Настрадин, за да го помолят да изнесе трета и последна лекция.

Настрадин се опитал да откаже, да им обясни, че не заслужава подобна чест и че му е време да се връща у дома.

Молили, увещавали го, настоявали, заклевали го да се съгласи в името на предците си, децата си, на вси светии, но само и само да не им отказва. Настойчивостта им дала резултат и в крайна сметка Настрадин, с известно притеснение, склонил да говори за трети и последен път.

На площада се бил събрал толкова народ, че нямало къде игла да падне. Този път хората се били наговорили, че ако учителят зададе въпрос, никой няма да отговаря. Ако се наложело, кметът на селото щял да говори от името на всички.

За трети път застанал Настрадин пред публиката и започнал:

- Предполагам, че знаете онова, което съм дошъл да ви кажа.

Кметът, който стоял на първия ред, се изправил, извърнал се, за да хвърли съзаклятнически поглед към съселяните си, и отговорил с известна дързост:

- Някои знаят, а други не.

Дълги ръкопляскания огласили централния площад. Накрая всички се смълчали и отправили очаквателни погледи към учителя.

- В такъв случай хората, които знаят, да обяснят на онези, които не знаят – заявил Настрадин.

След което се обърнал и триумфално напуснал сцената.

~ Из ” От самоуважението до егоизма” – Хорхе Букай

Категории: ПРИТЧИ | ключови думи: мъдрост, притчи, Хорхе Букай, цитати от книги