НЕПРОЯВЕНОТО В ТЕБ – ОПОЗНАЙ СЕНЧЕСТИЯ СИ АЗ

June 20th, 2017

Copy of Copy of Automotive (11)

Има ли деструктивни хора в живота ти? Хора, които разрушават всичко по пътя си и дори сами себе си? Сигурно много пъти си си задавал въпроса: Защо го правят? И защо в този свят продължава да съществува сила създаваща хаос и разруха, напук на всички войни за мир и стремеж към съзидателност?

Може би ти самият в определени моменти Си или Си Бил воден от разрушителни пориви, или напротив – цял живот се бориш /или си ставал жертва/ на хора и ситуации, които ти причиняват болка.

Болката – този велик учител! Истината е, че никой не може да ти ПРИЧИНИ болка, ако ти сам не пожелаеш да те боли. Ще кажеш: Кой нормален човек иска да страда? Осъзнаваш или не, Ти си този, който избира да бъде наранен. Дори, когато се бориш, ядосан си и търсиш отмъщение, които да намалят страданието, ти си този който избира.

Ако се бориш с някого или нещо, то ти се бориш със себе си и собствените си демони. Ако си ядосан, гневът се обръща срещу теб. Всеки човек, когото срещаш по пътя си, всеки който те е наранил, това си Ти.

Не си съгласен?….

Забравяме, че живеем в свят на полярности, а доброто и злото са понятия, измислени от хората, рамки създаващи разделение. За Вселената няма добро и зло, тя търси баланс.

Омраза, агресия, унижение, манипулация под различни форми, егоизъм, мързел, пасивност и т.н. и т.н. – ще кажеш: „Не е възможно, всичко това да съм Аз“. Възможно е! То е там и присъства, в дълбините на твоята Сянка. И колкото по-добър, любящ и светъл си  на повърхността, толкова по-тъмен е Сенчестият ти Аз.

Все още не вярваш?

Затворил си я! Затворил си сянката си, защото е трудно да признаеш съществуването й. Защото се страхуваш от себе си, от непроявеното в теб. И защото не се познаваш…

Много често ни се казва, че другите са наше огледало. И не сме съгласни. Веднъж моя близка сподели следното: „Давам всичко от себе си за любимите хора, в работата си и изобщо за другите, често с цената на пренебрегване на самата себе си, а в живота ми има толкова много егоисти. Нима дълбоко в себе си и аз съм егоист?“

Не, тя наистина беше добър и любящ човек, раздаващ себе си до себеотрицание! И все пак егоистите в живота й бяха нейно огледало. Огледало, отразяващо крайности, защото ако днес се дразниш на егоистичния си партньор, който никога не забелязва и не се съобразява с потребностите и желанията ти, това не означава непременно, че ти си егоист. Означава, че НЕ ОБИЧАШ СЕБЕ СИ достатъчно и позволяваш да бъдеш ощетен. Означава, че не умееш да се грижиш сам за потребностите и нуждите си, че не си се научил да се отстояваш… Е какво по-добро огледало тогава, от един егоист в живота ти, който да ти покаже, че си в другата крайност и че е крайно време да се погрижиш за себе си!

Сега разбираш ли? Всички онези хора в живота ти, които ти причиняват болка /съзнателно или несъзнателно/, изкарват Сянката ти на повърхността, за да се разкриеш сам пред себе си в своята цялостност, пласт по пласт. И знаеш ли, НЕ ТЕ го правят, а ТИ ЧРЕЗ ТЯХ. Самоопознаваш се! Както ти помагаш на някой друг да се самоопознае чрез теб…

Готов ли си да се бориш отново?! С живота, с хората… със себе си… Избираш ли да страдаш пак? Защото борбата, независимо дали печелиш или губиш оставя в теб един горчив привкус на неудовлетворение, едно вътрешно изтощение от НЕПРИЕМАНЕТО на всичко и всички, на себе си, на реалността, такива КАКВИТО СА!

Разбирам, трудно е да ПРИЕМЕШ… На всички ни е трудно, защото често мислим, че да се смириш и приемеш, означава да бъдеш нараняван отново и отново. Да позволиш на деструктивността да разруши подредения ти свят. И това е толкова несправедливо!…

Не! Приемането Не е да нямаш инстинкт за самосъхранение. Не е да позволиш да пристъпват границите ти, докато те унищожат.

Да приемеш, означава да престанеш да се самонараняваш,  чувствайки се наранен от другите. Да престанеш да се бориш с онези, които ти причиняват болка… да спреш да се поставяш в позиция на тяхна жертва. Да приемеш означава да признаеш правото на съществуване на деструктивността във всичките и форми. Да осъзнаеш, че понякога хаосът и разрушението са необходими, докато създаваш, за да разчистиш пътя си от старото и ненужното. Да разбереш, че в теб съществува сянка, която не интегрираш ли успешно в себе си и не насочиш ли в конструктивна посока, ще те погълне.

Няма такова нещо като: Аз съм добър – Ти лош! Няма! Защото Аз съм Ти. Ти си Аз. Ние сме всичко! И докато не осъзнаем пълнотата на това ВСИЧКО, сме обречени на безсмислена борба с онова ДРУГОТО, което си въобразяваме че НЕ СМЕ!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

 

Ако искате да получавате по и-мейл последните публикации в сайта оставете и-мейл адреса си в празното място и натиснете "абонирай ме"

Категории: СТАТИИ | ключови думи: , , , , ,

Напиши коментар