Райна Жечева – психолог Варна

РОБИ НА СТРАСТТА – КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ РЕВНОСТТА

November 4th, 2014

Ревнувате ли? Или може би ревнуват вас?

Случвало ли ви се е да осъзнаете, че в моменти на ревност като че ли губите изцяло себе си и контрол върху импулсите си?

Ревността може да бъде необяснима, тиранична и обсебваща!

Какво всъщност представлява ревността?

Според Волтер:

“Ревността е изкуството да причиняваш на себе си повече вреда, отколкото на другите.”

Ревността е болезнено и неприятно чувство, свързано със страх от загуба на обекта на нашите чувства.  Състояние на мъчително съмнение във верността и любовта на партньора. Ревност може да бъде изпитвана както от реален съперник – мъж, жена, дете, домашен любимец, така и да е изцяло провокирана от въображението ни.

На всички е известно до къде може да доведе неконтролируемата или патологична ревност. В исторически план образът на обезумелия от ревност мавър Отело, който се превръща в убиец на собствената си жена, е показателен.

Как възниква ревността?

Доказано е че, ревността се появява още в детството като логичен отговор на съперничеството между братята и сестрите, които претендират за любовта и вниманието на родителите си. Всяко дете настойчиво се стреми да бъде единствено и неповторимо в очите на значимия възрастен. С времето децата преодоляват този тип ревност, като изключително важно условие за това е  степента на грижа и внимание, проявена от родителя спрямо детето, както и  способността да бъде усвоена самостоятелност, увереност в себе си и самодостатъчност.

Кога хората изпитват ревност?

Парадоксално е, но силна ревност могата да изпитват не само неуверени в себе си личности, но и напротив – напълно уверени хора, с натрапчиво чувство за притежание спрямо партньора.

Не са редки и случаите, когато ревността може да бъде проекция, мотивирана от несъзнателния стремеж да прикрием страха от разобличаване.

Например, човек изпитва напрежение и дискомфорт при мисълта, че партньорът може да разкрие собствената му изневяра – реална или на психично ниво и ревността се проявява като защитен механизъм. В този смисъл страхът, че партнорът ни изневерява е отражение на стремежа да прикрием собствените си грехове. Подозренията, скандалите, обвиненията в измяна, било то и въображаема често са начин за отреагиране на провокираните в тази връзка негативни емоции. Разбира се, процесът е напълно несъзнателен.

Защо ревността убива любовта?

Несъмнено, всеки човек изпитва ревност в една или друга степен. Силата на това чувство се явява съществен показател за степента ни на зависимост от „значимия друг“.

Факт е, че ако вие имате трудности да се доверите на партньора и  контролирате всяка негова стъпка, то неминуемо ще бъдете застигнати от реакция на протест от негова страна. Неговият стремеж ще бъде да ви докаже, че е самостоятелна личност и е голяма вероятността да се дистанцира от вас. Така вашият страх нараства още повече, като се материализира в реалността. По един или друг начин, вие отблъсквате партньора си, чрез собствените си действия.

Напротив, колкото повече предоставяте на обекта на чувствата си пълна свобода и уважавате интересите и личното му пространство, толкова в по-голяма степен нараства привързаността му към вас и създавате здравословни отношения на доверие във връзката си.

Овладяването на импулсите е съществено условие за добри отношения във връзката. И ако вие сте ревниви, то трябва да знаете, че подозренията и стремежът да държите любимия човек под непрекъснат контрол, рано или късно окончателно ще разруши близостта ви, а желанието му „да ви избяга“ може да се превърне в реалност.

 Как да се освободим от ревността?

За да постигнем успех в това начинание е много важно първо да си зададем въпросите:

Защо ревнувам?

Какви са причините да бъда ревнив/а?

Често силното чувство на ревност е свързано с неувереност в себе си и с повишено чувство за собственост.

Ако основната причина за вашата ревност е свързана със занижена самооценка (Например: „Аз съм съвсем обикновен човек, а тя е толкова красива, има толкова обожатели…“ или „Аз съм просто домакиня, а той е адвокат, умен, интелигентен и изобщо не зная какво намира в мен…), то главната ви цел трябва да е свързана с работа върху повишаването на собствената ви значимост.

Преди всичко е нужно да се заобичате. Да се стремите към самоусъвършенстване, да получавате удоволствие от поставянето и реализирането на индивидуални цели. И не на последно място да се гордеете с уникалността на собствената си личност.

Бъдете сигурни, че когато пренасочите контрола от партньора върху собственото си себеосъществяване, тогава той/тя неминуемо ще забележи промяната и ще оцени подобаващо вашите усилия в правилната посока.

Ако причината за ревността ви е свързана с привързаността или дори емоционалната ви зависимост към партньора, примесени със страхове от загуба и разпадане на връзката ви, то стратегията ви за справяне в този случай ще е малко по-различна.

Необходимо е да стигнете до ясното осъзнаване, че всички се раждаме сами на този свят и колкото и да сме свързани с всичко и всички, отговорността за живота ни е изцяло и единствено в наши ръце. Партньорът може да ви придружи във вашето пътуване, може да ви подкрепя, но вие трябва през цялото време да бъдете наясно със собствената си уникалност.

За да има двойка, на първо място е необходимо да има две отделни и самостоятелни личности, а чак след това двойка. Ако смесвате собствените си желания, цели, потребности с тези на партньора, рискувате да се обезличите в стремежа си да бъдете на всяка цена едно цяло с любимото същество.

Има и един особен тип ревност, който се дължи на егоистични подбуди. Тази ревност е особено трудна за преодоляване, тъй като ревнивецът фактически принизява партньора си до равнището на собственост. Този тип ревност е тиранична и се отличава с деспотичност. Решението е ревнивецът да промени начина, по който възприема любимия човек и да признае правото му на самостоятелност и лични решения.

Да промени начина, по който гледа на партньора си е трудно за такъв тип личност, но не и невъзможно. За преодоляване на ревността в този конкретен случай много помагат и разговорите в двойката за собствените чувства, страхове и опасения, като се избягват излишните обвинения и гняв.

Подлагайте на съмнения своите предположения, винаги когато сте в хватката на ревността.

Помислете за това, че партньорът ви е с вас, защото ви обича. Ако не беше вярно той/тя, едва ли щеше да влага време и енергия във взаимоотношенията ви.

Не забравяйте, че е нормално човекът до вас да има увлечения, цели, интереси, които могата да бъдат различни от вашите. Както и че има потребността да се среща с приятели и познати, с които да общува и това не означава на всяка цена, че ви предава или че сте по-малко значим за него/нея от тях.

Помнете, че самоуважението и любовта към себе си и любимия/любимата са основните ви оръжия в борбата с ревността.

Ако искате любимият човек да бъде все така привлечен към вас, както в началото на връзката ви, развивайте самостоятелност, самодостатъчност и не позволявайте животът ви да се върти само и единствено около партньора.

Старайте се да държите под контрол собствената си ревност и не й давайте властта да ръководи постъпките ви!

Как да се справите, ако ревнуват вас?

Ако партньорът ви устройва безпричинни сцени на ревност, най-вероятно не ви се доверява достатъчно, приема ви за своя собственост или не вярва достатъчно на себе си.

Много е важно да си отговорите: В каква степен ви ревнуват? Нужно ли ви е това?

Едва ли има човек, който да не е изпитал ревност, в даден етап от живота си. Някои дори вярват, че ревността е показател за любов и в допустими количества е здравословна за връзката.

Какви са „допустимите количества“ за вас?

Може би ви е приятно да ви ревнуват? Може би така се чувствате значими и обичани? Помислете отново!…

Изследвания показват, че продължителността на живот на ревнивците може да бъде с 10-15г. по-кратка, сравнено с тези, които не ревнуват. Често страдат от хипертония, сърдечно-съдови заболявания, както и от страхово-тревожни и депресивни състояния.

Вече има редица методи за оказване на помощ в случаи на патологична ревност. Някои от тях включват психотерапия и медикаментозно лечение.

До каквито и  изводи да достигнете, не пренебрегвайте факта, че ревността може да достигне до патологични отклонения.

Според Марсел Пруст:

„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“

Бъдете разумни и не изключвайте случаите, в които може да се стигне до психическо и физическо насилие.

Грижете се за собствената си безопасност,  за физическия си и душевен комфорт, и не се колебайте да потърсите помощ в случаите когато е необходимо.

 ~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях.

Ако имате въпроси, ако искате да поговорим и/или да уговорим индивидуална или онлайн консултация, не се колебайте! Свържете се с мен, чрез формата за контакт!

Благодаря Ви!

Категории: СТАТИИ | ключови думи: любов, психолог гр.Варна, Райна Жечева, ревност, страст, страх