Райна Жечева – психолог Варна

ТРЯБВА ЛИ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ДА СЕ ДОПЪЛВАТ ВЗАИМНО?

February 17th, 2012

Трябва ли мъжът и жената да се допълват взаимно, за да създадат успешна двойка, както обикновено се смята? Трябва ли всеки да намери у другия това, което му липсва?

Има двойки, при които мъжът е “прекалено мъжествен”, а жената “прекалено женствена”, и които по всичко изглежда, са успели да изградят траен съюз. Очевидно двамата партньори “се допълват”. Очевидно е също така, че се нуждаят един от друг. Много вероятно е всеки от тях да живее благодарение на другия, а не съвместно с другия. Съюзът им е относително хармоничен, но всеки поотделно не се е осъществил напълно като личност.

Съмнително е, че при тази двойка съществува дълбоко разбирателство. Партньорите разполагат само с част от личността си. Очевидно не сме в състояние да разберем другия освен чрез съответна или аналогична част от собствената ни идентичност. Това, което обикновено споява допълващите се двойки, не е разбирателството, а по-скоро някакво несъзнавано съучастничество. Всеки от партньорите очаква другият да откликне на неговите очаквания. Този съюз ще просъществува, докато мъжът запази маската си на супермен, а жената – прекалената си или въображаема женственост.

Този вид отношения на превъзходство – непълноценност, надмощие – покорство в действителност лъжат. Често пъти мъжът с външност на супермен притежава много слаба афективност, а много женствената жена е извънредно проницателна. Жената действа така, че мъжът, макар и уверен в своето господство и превъзходство, всъщност е воден за носа. При този вид двойки всеки от партньорите е непълноценен, а в очите на околните те са напълно подходящи един за друг.

Примери за допълващи се двойки изобилстват. И неизменно у единия от партньорите откриваме това, което липсва у другия. Силен мъж се жени за слаба жена или мъж с по-силно женско начало е привлечен от жена, у която има превес има мъжкото начало. Садомазохистките двойки също се срещат доста често. Доста разпространен е и по-безобидният вариант – двойки, в които единият доминира, а другият е подчинен. От същият тип са двойките, създадени от нуждата да бъдеш мачкан или да мачкаш, да се възхищаваш, или да бъдеш обект на възхищение, да обичаш или да бъдеш обичан. Друг много разпространен вид допълваща се двойка е халюцинациниращата двойка. Несъзнавано мъжът се държи с жена си, както се е държал с майка си, или жената също несъзнавано се отнася с мъжа си, все едно, че й е баща.

Всеки от партньорите пристига в двойката, след като е извървял своя собствен път. и двамата идват от далечното детство и юношество. Те носят цялото си минало, на което настоящата ситуация е просто резултат. Спомените, комплексите, травмите, дори възпитанието са изтласкани в дебрите на несъзнаваното. Важно е всеки от двамата да разбере, че съзнателният му избор е съвсем незначителен, сравнен с това, което несъзнаваното му замисля независимо от него. Всеки е склонен да изтласква това, което не желае да вижда, вместо да го приеме, за да го интегрира постепенно. Осъзнаването изисква време, търпение, разбиране, снизхождение към другия и към самия себе си. Но ако и двамата партньори си затварят очите за реалността, те ще продължават да търсят “абсолютната любов” осъществена незабавно на мига, без да знаят, че изграждането на двойката е бавен процес на съзряване.

Няма смисъл от илюзии: по принцип всяка двойка се създава чрез взаимно допълване. Това е неминуемо. Но то означава, че двойката трябва да приеме риска от допълването, ще е нужно да се стреми към хармонизиране на съюза или, ако предпочитате към уравновесяване на двете му страни.

Ако съюзът е относително строен, адаптиран, гъвкав, съзидателен, изпълнен с радостно чувство, двойката ще се превърне в действащ екипаж дори когато всеки от партньорите, взет поотделно, е неспособен да посреща лице в лице трудностите по пътя.

~ Из “Жената и нейната дълбинна психология” – Пиер Дако

Категории: СТАТИИ |