Райна Жечева – психолог Варна

АТИТЮДИ НА ЛИЧНОСТТА В БИЗНЕСА

December 17th, 2011

Категорията „атитюд” е предмет на изследване и разработване от редица известни автори от различни изследователски школи. Ролята на атитюдите в ежедневието, трудовото и икономическо поведение на личността е значително, а управленската дейност е изцяло пронизана от атитюдите и нагласите на лицата, които я осъществяват.

 Същност и дефиниции за „атитюд”

 При изследването на атитюдите голяма заслуга имат руските психолози, коита налагат термина „установка”. Според А. Прангишвили, установката е програма, конструиращ елемент в дейността на хората. Д. Узнадзе от своя страна определя установката като носител на специфичен смисъл в общата психология. Тя се разглежда като израз на ценностната ориентация във формата на социално детерминирана предразположеност на личността или групата към предварително изградена позиция на индивида или групата за дадена вещ, човек, събитие, проблем и т.н.

Един от начините за формиране на установката се осъществява чрез общуването и комуникацията между хората, групите, институциите и организациите. В тази връзка се откроява ролята на лидера при формиране на установки за определен тип мислене и действие на неговите партньори, сътрудници, клиенти, съдружници и конкуренти. Атитюдите често се използват при разработването на прогнози за поведението на личността, а в управлението те се превръщат в едни от най-надеждните инструменти за разработване на модели на бизнес-поведение (управленско поведение).

Според Дж. Олпорт: „Атитюдът е умствено и нервно състояние на готовност, организирана с помощта на опита, което оказва директивно (насочващо) или динамично влияние върху реакциите на индивида към всички обекти и ситуации с които е свързан”.

В развитите западни страни атитюдите са  изследват в напълно самостоятелни направления и равнища, като в специализираната западна литература се използва предимно френския термин атитюд (attitude), а английстиге психолози използват равнозначното понятие (set).

В западната литература са налице са няколко широко известни определения за същността и природата на атитюдите:

• Атитюдът е състояние на съзнанието и на нервната система на личността.
• Готовността на човек към реагиране по определен начин се определя от доминиращия в него в даден момент атитюд.
• Атитюдът е вътрешна организация на личността, гарантираща насочването на мисленето й по определен начин към определен обект.
• Атитюдът се поражда и разгръща върху основата на натрупания от личността в нейния индивидуален живот минал опит.
• Атитюдът поражда направляващо и динамизиращо влияние върху поведението на личността.
• Атитюдът е латентно (външно непроявено) отношение на личността към социалната ситуация и определени обекти.
• Атитюдите се характеризират с модалност и се вербализират, т.е. изразяват се чрез речта на техния субект.

 Трябва да се има предвид, че атитюдите не предизвикват непосредствено определен тип поведение, тъй като в основата на поведението стоят поведенческите намерения.

Според Айзен и Фишбайн поведенческото намерение е сбор от атитюдите, нормативното убеждение и последиците. Нормативното убеждение зависи от оценката на референтната група за социалното действие и степента на съгласие с референтната група. От друга страна последиците са зависими от оценката на субективната вероятност за настъпване на последици и субективната допустимост това да се случи.

 Начин на образуване на атитюда и неговите елементи

 Между активираните в даден момент регулативни структури и преживяваните емоции се създават устойчиви връзки, които водят до формиране на афективно регулативни комплекси (атитюди).

В атитюдите се съдържат следните елементи:

-  Емоционален – напр. „Не ми харесва!”

- Когнитивен – включва определени типове вярвания, мнения или идеи за обекта на нагласата.

- Волево-поведенски – отнася се до поведението (напр.”Ще гласувам за него”).

 Функции на атитюдите в управлението

 Могат да бъдат изведени четири функции на атитюда в управлението, които той изпълнява благодарение на своята сложна и многостранна структура:

• Приспособителна – нарича се още адаптивна или утилитарна. В бизнеса и икономическата дейност, както и в управлението, това е доминиращата функция на атитюдите. Чрез нея атитюдът насочва личността към субекти, ресурси, подходи, решения и т.н., които максимално й съдействат за постигане на желаната цел.
• Функция за знание – чрез тази фунция атитюдът подтиква личността към изучаване и разбиране за нещо ново.
• Функция на ценностите – известна е още като функция на саморегулацията. Атитюдът тук се явява като средство за преодоляване на вътрешното напрежение на личността, след което тя може да се реализира в избраните степен и насока.
• Защитна – свързана със защита на личността. Атитюдът способства за разрешаването на редица вътрешни конфликти, които се проявяват при избор на вариант за решение, при предприемане на рискови действия или заемане на позиции в комплицирани условия.

 За целите на управлението и мениджмънта, атитюдите са от изключителна важност. Те могат да бъдат изследвани в няколко аспекта. От една страна е необходимо да бъде изследвана природата и съдържанието на атитюдите на лидерите от различни йерархични нива. Така се постига синхрон в управленските екипи. От друга страна, всички ръководители, на всички равнища могат да анализират и регулират собствените си атитюди. На трето място е наложително да се разкриват и отчитат особеностите в атитюдите на партньорите, съдружниците, клиентите и конкурентите, а също и на представителите на важни за бизнеса институции.

Отговорното и конструктивно отношение към атитюдите на личността в бизнеса е индикатор за модерно управление.

 Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Категории: РАЗРАБОТКИ | ключови думи: атитюд, бизнес, комуникация, лидер, личност, организация, поведение, психолог Варна, психология, разработка, Райна Жечева, убеждение, управление, установка