ИМПУЛСЪТ ДА ПОМАГАШ – МИСИЯ ИЛИ КОМПЕНСАЦИЯ НА ВЪТРЕШНИ ДЕФИЦИТИ И ТРАВМИ?

August 27th, 2015

missionhelp

Срещал ли си хора, които имат отчайваща потребност да бъдат необходими на другите? Може би познаваш някои от тях. Вероятно дори, има такива хора измежду най-близките в живота ти.

Сигурно си забелязал, че това са хора, които си избират помагащи професии като: лекари, терапевти, учители, ментори и др. Изключително любящи, благородни, алтруисти и себепожертвователни, често се претоварват, като поемат „товар на раменете“, превишаващ границите на личната им отговорност.

Започнеш ли да ги наблюдаваш и вникваш по-надълбоко в същността им виждаш, че често осмислят своето съществуване и придават стойност на собствената си личност предимно чрез грижата и помощта за околните.

Разбира се, в настоящата действителност,  нараства необходимостта от такива личности. Те често правят света по-добро място за живеене. И все пак, сигурно ще се съгласиш, че преди да се втурнем да помагаме и се грижим, е важно първо да си отговорим на въпроса: Доколко помощта, грижата, мисията в живота ни, са свързани с осъзнато даване и себеразгръщането ни в света и доколко мисионерството е опит за компенсация, израз на липсата на себеусещане за себе си, извън другите? Себеусещане, което се подхранва предимно от нуждата от благодарността на околните към теб…

Само си представи как би се чувствал, ако непрестанно следваш програма, основаваща се на вярването: „Моят живот и моето съществуване са лишени от смисъл,  ако околните нямат нужда от мен!“

Вероятно вече разбираш, че това вярване, тази програма си имат своя основа, която е поставена от родителите и значимите авторитети в детството.

✓ Ако си стоял сам твърде често и твърде дълго, защото мама и татко са работели много

✓ Ако си отгледан предимно от баба и дядо или бавачки

✓ Ако изведнъж се е появило братче или сестриче, и вниманието към теб рязко е намаляло

✓ Ако е имало болен в семейството и грижите за него са били предимно за него, а не към теб

✓ Ако ти самият често си боледувал и са те оставяли в болница

✓ Ако си бил предаван и критикуван от значимите други

✓ Ако си имал нужда от подкрепа, а не си я получавал

✓ Ако си преживявал унижения

✓ Ако си израстнал в дисфункционално семейство с развод, насилие и  т.н. и т.н.

най-вероятно си изпитвал: емоционален глад и съпровождащите го страх, вина, срам, чувство за собствена незначителност, безпомощност, липса на контрол, гняв, разочарование и още маса емоции, които  бавно и сигурно са подкопавали самоувереността и живота ти. Следователно на по-късен етап болезнената нужда да се чувстваш приет, подкрепен, важен, значим, обичан и др. е придобила невъобразими размери. Не бива да се пренебрегва факта, че тази нужда често е скрита, неосъзната и рядко вярваме, че мотивите ни са провокирани от нея.

Вече разбираш някои от причините за  дълбоко вкоренените вярвания и програми, провокиращи компенсаторната грижа за другите. За съжаление, това поведение може да доведе до много болка, защото „родителстването“ спрямо околните е нерядко натоварено с поемане на чужди отговорности и товари, и води до емоционални зависимости и загуба на самоличност.

Ето защо  трябва да помниш:

Ти не си тук ЗАРАДИ другите, а си тук ЗАЕДНО с другите!

Мисията и отговорността ти към хората, не трябва да са по-важни от мисията и отговорността ти към самия теб.

Учи, вземай своите уроци и поуки чрез другите, но и отделно от тях.

Изграждай собствена независимост.

Никога не забравяй – Ти си най-важната и значима личност в собствения си живот!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Ако искате да получавате по и-мейл последните публикации в сайта оставете и-мейл адреса си в празното място и натиснете "абонирай ме"

Категории: СТАТИИ | ключови думи: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

«
»

Напиши коментар