МЕЖДУ ДВЕ ВДИШВАНИЯ
February 13th, 2015
Времето блуждае. Времето застинало се блещи в очите ти. Въздиша…
- И сега, какво? Живея ли изобщо? – питаш се сам. – Живея ли, наистина?
Чувствата те владеят. Мислите ти прескачат, препъват се една в друга. В миналото, в бъдещето… Изяждат настоящето. Мигове живот отминават пред очите ти, като спирки, стрелкащи се през прозореца на автобус от градския транспорт.
Понякога ги наблюдаваш, следиш ги. Отминават – бързо, бавно, една след друга. Друг път си изморен. Премисляш, дремеш по седалките, докато търпиш неудобствата, които ти причиняват останалите пътници с присъствието си.
Пропускаш спирки. Пропускаш хора. Пропускаш мисли. Свикваш с неудобствата. Не търсиш нищо. Пътуваш… Живееш… Животът – едно непрестанно пътуване.
И се питаш – кое от всичко в това пътуване е истина. Спирките, които гледаш, следиш или пропускаш, потънал в мисли? Вътрешният ти диалог, бясното преследване на минало и бъдеще? Въображението ти – рисуващо приказни сценарии, докато тялото ти тихо се свива по седалките?
Животът ти е изпълнен, препълнен с образи, картини, мечти. С планове, разочарования, грешки, размишления, опити, препъвания, предъвквания, страхове, надежди за бъдещето, носталгия по миналото. Пропуснати спирки, уловени мигове, неизречени думи, непреглътнати истини, препълнени чаши на възторг и отчаяние… Животът ти е всичко, което съществува в мислите, в чувствата, в сърцето, в душата ти… Преминава лудо, между вдишванията и издишванията на кроткото ти съществуване
Целият този, твой свят – толкова дълбок, вътрешен, интровертно-самотен… Неизживян!
- Живея ли изобщо? – питаш се сам
Въображаем живот между две спирки, между две вдишвания, между две измерения – живот, винаги тичащ към Утре!…
~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт
Ако този материал ви е харесал, моля отделете минутка и го споделете с вашите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря Ви!
Категории: ИНСАЙТ, СТАТИИ | ключови думи: psiholog, psihologia, psychologist, бъдеще, живот, истина, минало, психолог гр.Варна, психология, пътуване, Райна Жечева, себепознание