ПСИХОСОЦИАЛНО И КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ КЪСНАТА ВЪЗРАСТНОСТ

December 5th, 2011

Повечето хора забелязват промени в интелекта и паметта, когато започват да остаряват. Това е свързано най-вече с промени в мозъка. В САЩ болните от Алцхаймер са близо 5 милиона души  (у нас броят им е 40 000), а още повече са страдащите от леки когнитивни разстройства или по-слаба степен на загуба на паметта. Промените в паметта свързани с болестта, обаче се различават съществено от тези породени от възрастта. Физически фактори като слух и зрение  играят важна роля, тъй като са бариери за ефективното възприемане на информация. Генерирането на стратегии също се влошава. Според изследвания, ако възрастни успеят да научат определена стратегия, те я използват ефективно.

В повечето случаи намаляването на ителектуалните възможности показва, че мозъкът не е достатъчно зает. Монотонните действия, рутинните занимания мобилизират едни и същи мозъчни области в резултат на което другите „спят”. Американски биолози провеждат интересен опит – те затварят стари мишки сред нови играчки. Резултатът е изненадващ– мишките се “оживяват” – между невроните им започват да работят нови връзки.Този ефект се прекъсва в момента, в който мишките са поставяни в старата им среда. Изводът е, че лошата работа на мозъка при много по-възрастни хора вероятно се дължи на това, че в техният живот не се случва нищо ново. Отдавна е известно например че хората-творци, които имат активен, изпълнен със събития живот до късна възраст, запазват ума си в прекрасна форма. Мозъкът е изключително чувствителен към положителните емоции и “обича” новите впечатления. При благоприятни условия той се “отплаща” с прекрасна работа и добро здраве.

Съществува теория, че ако след пенсиониране упражнявате своя ум, като решавате пъзели и кръстословици, като се отдадете на хобита или станете член на литературен клуб, ще съхраните паметта си. Тази теория е известна като „използвай или загуби”.

За оценка на когнитивното развитие през късната възрастност трябва да се вземат под внимание както корелиращите с възрастта регресивни промени, така и възрастово специфичните придобивки. Редица изследвания по лонгитюдния подход показват, че с възрастта когнитивните възможности до известна степен се понижават, но този процес е по-бавен отколкото учените са предполагали. Някои умствени способности в този период дори се повишават.

Според някои теории функционират два различни типа интелект: текущ и кристализиран

- ТЕКУЩ ИНТЕЛЕКТ – интелектуални способности, с помощта на които се научава нещо ново – скорост и резултативност на запомнянето, мисленето, оперирането с пространствени образи, осъществяването на нови връзки и отношения. Тези процеси като че ли се вливат в множество други видове на интелектуалната дейност – анализ, узнаване, решаване на задачи и т.н. Счита се, че развитието на текущия интелект стига върха в края на юношеството и младостта, а с течение на годините се понижава. Той отразява биологическите способности на НС – работоспособност, гъвкавост.

Негативните възрастови промени се проявяват в тези сфери на функциониране, които в по-голяма степен са свързани с неврофизиологичните функции и процеси. Това се отнася до 5 сфери на когнитивното развитие:

Текущи интелект - снижава се способността за решаване на нови когнитивни проблеми

Скоростта на преработка на информацията - когнитивншпе процеси протичат с по-ниска скорост

Оперативната памет - възникват сериозни проблеми при организацията и кодирането на информацията и нейното съхраняване в дълговременната памет.

Внимание - снижава се контрола над процесите на обучение,осъществявани посредством вниманието.

Припомнянето – възникват проблеми при извличане на информация от дълговременната памет.

Тези загуби свързани преди всичко с биологичния субстрат на психическото развитие, могат да бъдат компенсирани с тези сфери, които се базират на опита. Това се отнася до три сфери на знания и когнитивни стратегии, в които не се регистрира спад.

 - КРИСТАЛИЗИРАН ИНТЕЛЕКТ – способности, които се формират  чрез опита, чрез образованието, опира се на осведомеността, обема знания. Това е способност да се формулира съждение, да се установят отношения между предмети и явления, да се анализират проблеми, да се използват усвоени стратегии за решаване на задачи. За разлика от текущия интелект – кристализираният често нараства с увеличаване на възрастта – (на безграничното). В редица изследвани лица над 50 г. често показват по-високи резултати отколкото са показвали на 20 г. възраст. Много хора в периода на зрелост демонстрират високо ниво на интелектуални способности.

Във всяка сфера, в която човек е придобил фундаментални знания “станал е експерт” в напреднала възраст не се наблюдават никакви ограничения

Практическия интелект - във всяка практическа сфера, в която човек е усвоил ефективни стратегии и е придобил многостранен опит(например в професионалната сфера), в напреднала възрастност човек демонстрира добри резултати.При това нерядко възрастните хора превъзхождат младите,тъй като те все още не разполагат с опит и съответстващи  на този богат собствен опит стратегии.

Приложение на добре известни когнитивни стратегии –  когнитивните стратегии придобити в младостта и постоянно използвани от онова време остават достъпни и в късните години. Основните фактори, които способстват развитието на когнитивните способности е работата (за периода на зрелия). Тя сама по себе си изисква човек да развива навици и способности. Необходимоста от подобна гъвкавост в наши дни нараства – все повече професии изискват усвояването на нови навици, знания (за да може човек да се развива или дори да запазва работата си).

Въпреки снижаването на неврофизиологичните функции, когнитивните компонентности се запазват на достатъчно високо ниво.Това се обяснява с факта,че в младите години в определени области на познание се натрупва голям обем от специфични фундаментални знания, на които човек може да се основава и в късните години.

Под фундаментални знания се разбира:

- първо наличието на добре структурирани знания

-  второ прилагането на ефективни стратегии, които позволяват да се извлича информация от дълговременната памет и да се съхраняват в нея нови знания.

Наред с използването на тези резерви на фундаменталните знания, в напреднала възраст има качествено нови придобивки по отношението на развитието на когнитивни стратегии за решаването на проблеми от екзистенциален характер. В тази насока мъдростта представлява кулминацията в когнитивното развитие на човешкия интелект. Обикновено мъдростта се асоциира с по-късните фази на живота и по всяка вероятност е свързана с жизнения опит и степента на личностно развитие на човека.

Дефиниране и измерения на мъдростта

Пол Белтс и неговите сътрудници, Маргарет Белтс и Урсула Стодингер посвещават много години на изследването и построяването на обяснителен модел на тази когнитивна компетентност. Мъдростта се определя като експертна система от знания,ориентирана към практическата страна на живота. Тя се разглежда като когнитивно качество, в основата на което е кристализиралия интелект, който е определен от културните традиции и е свързан с индивидуалният опит и личността. Мъдростта позволява на хората в късна възрастност да предлагат обмислени решения и полезни съвети за важни или неясни въпроси на живота.

Разглеждана по този начин като “експертно познание”, мъдростта предлага голям развитиен потенциал за справяне с промените, нормативни и ненормативни през жизнения цикъл. Последните изследвания на сътрудниците на Пол Белтс доказват, че мъдростта е достъпна и на по-ранните фази на живота през младостта и зрелостта. Мъдростта предлага емоционална и когнитивна гъвкавост и прозрения за условията на човешкото развитие. Ето защо тя способства решаването на трудните житейски проблеми които съпътстват индивидуалното развитие в съвременната културно-историческа ситуация на глобализация и нарастваща несигурност .

Пол Белтс и сътрудници диференцират в теоретичният модел на мъдростта 5 основни свойства.

1. Мъдростта е свързана преди всичко с решаването на важни и сложни въпроси.Често това са въпроси, които се отнасят до смисъла на живота и критични събития за конкретни хора.

2. При мъдростта равнището на знания, съждения и съвети е изключително високо.

3. Знанията свързани с мъдростта са необичайно широки, дълбоки и баласирани и могат да се прилагат в широк кръг специфични ситуации.

4. Мъдростта съчетава в себе си и разум и добродетел и се използва за подържане, както на личното благополучие,така и в полза на човечеството.

5. Въпреки, че трудно се става мъдър и трудно се постига, хората разпознават безпогрешно това качество в човека.

Експертните знания, които конструират мъдростта могат да се систематизират в 5 категории.

1. Фактически – реални знания за практическата страна на живота.

2. Контекстуални знания – познания за събитията и условията на човешкото развитие (своето и на другите хора).

3. Процедурни познания – за практическата страна на социалните и междупоколенчески отношения.

4. Ценностен релативизъм – отчитане на относителността на ценностите в живота.

5. Знания за приемане и справяне с несигурността.Тази категория на експертно познание предлага висока издръжливост и толерантност към неопределеността по жизнените ситуации.

Много възрастни хора достигат тази степен на когнитивно развитие. Но все пак, при някои стари хора има влошаване на когнитивната дейност. Този регрес може да има временен характер, но може да се разгърне и като прогресиращ във времето процес.

Ако искате да получавате по и-мейл последните публикации в сайта оставете и-мейл адреса си в празното място и натиснете "абонирай ме"

Категории: РАЗРАБОТКИ |

Напиши коментар