И все пак смъртта е голяма комедиантка.
Смъртта лъже, когато известява, че ще ни вземе живота,
сякаш е възможно да спреш неудържимата пролет.
Защото в крайна сметка
смъртта може само да ни отнеме времето,
възможността да се усмихваме,
да изядем една ябълка,
да произнесем слово,
да вървим по земята, която обичаме,
да разпалваме всекидневно любовта,
да подадем ръка, да свирим на китара,
да вдъхнем надежда.
Представата “Аз не мога да живея без теб” според мен е трагично твърдение. Мисълта, че имам нужда от някой друг, за да направя живота си завършен, че ми е нужен някой друг или че животът ми не струва, е много тъжен факт и аз смятам, че човек би трябвало добре да се вгледа в себе си, когато го казва.
Щом започнеш да си го мислиш, спри за секунда. И осъзнай, че животът е пълен с всевъзможни неща, веднъж има дупки по пътя, друг път мостовете са далеч. (прочети цялата статия…)