Можеш ли да се отпуснеш в неизвестното и да се почувстваш удобно с него? Можеш ли да си позволиш да се завърнеш към тишината на дълбокото в теб, която е отвъд мисленето, отвъд дефинициите на рамката?

Сигурно, както повечето от нас и ти усещаш, как днес все повече се налага едно деградивно вманиачаване в това „да знаем на всяка цена“. Да вкараме /и натъпчем/ всичко съществуващо в правилните етикети, за да го направим видимо и познато. Защото безумно се страхуваме от неопределеността.

Ценим мисленето и неговите полуфабрикатни продукти до степен на абсолютно пристрастяване. Мисленето е ценност, а информацията – бог, който ни вкопчва в себе си до положение да „ослепеем“ за възможностите, които ни дава неизвестното. А там, в неопределеността, всичко се променя… във всеки един момент всичко е ново!

Хераклит го е казал преди много време: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“.

Издигаме интелекта в масов култ. Откриваме ценност единствено в това „да знаем“, докато си забраняваме „да не знаем“. Нуждата от вкопчване е огромна. Търсим готови дефиниции за всичко… Тази нужда е особено силна дори при т.нар. „търсещи и духовни личности“. Хората искат да получат готови рецепти, формули и велики истини, защото това дава /илюзия за/ сигурност, контрол и сила, в същото време докато всичко тече и се променя. Постоянно!

Няма универсални истини и правила, разберете! Или поне във всеки един момент те са различни.

Повечето от нас търсят и се стремят към промяна, а парадоксът е, че докато търсим тази промяна опитваме да подчиним всичко на стремежа си към непрестанно рамкиране и етикиране, което ни води към всичко друго, но не и до промяна. Неизбежно ставаме статични, вцепенени, докато около нас всичко се движи. Промяната е движение! Движението е промяна! Не е нужно да търсиш и създаваш промяната, не е нужно дори „да я мислиш“, защото тя естествено съществува…  Доколко е достъпна за всеки един от нас, вече е друга тема.

Можеш ли още сега да осъзнаеш, склонността на ума да вкарва всичко в стереотипи, в рамки, в модели, за да „замрази“ момента, служейки на страховете си?… За да бъде всичко предвидимо, сигурно и под контрол…

Докато продължаваме да се вкопчваме в статичните конструкции на интелекта, мистерията на живота ще се случва независимо от нас. Накрая ще остава само едно смътно усещане, че нещо липсва и е безвъзвратно изгубено… С две думи – „няма да ни се получава“.

Забелязали ли сте как повечето неща  не се случват /така както си ги представяме/, защото опитваме да ГИ НАКАРАМЕ да се случат, вместо да им ПОЗВОЛИМ  да се случат. Налагаме дефиниции и очаквания вместо естествено да ги преживеем под формата, под която нещата са – НЕДЕФИНИРУЕМИ. Опитай сега да се сетиш за последния път, когато си фантазирал/а за нещо безцелно, без идея за причина – просто като акт на собствената си креативна природа, заради самото преживяване.

Идеята е да опитаме да имаме доверие на самия живот. Тогава можеш съзнателно да предприемеш действия, които ще акумулират енергия, вместо да хабят енергия. Защото, когато последваш онзи дълбок, вътрешен глас и започнеш да следваш страстта си по пътя на автентичното преживяване на света, такъв какъвто е – няма как да не успееш.

Колко често следваш страстта на живота си, без да обръщаш внимание на неуверения си ум, дали ще бъдеш забелязан, приет и ценен от другите?

Ако имаш какво да предложиш, ще има кой да го приеме. Няма друг вариант! Така, че следвай страстта си, защото това все ще помогне на някого. И навярно точно в този момент, този някой чака точно теб, без дори да го съзнаваш.

Да следваш страстта си не е рисковано. Рисковано е да не го правиш. Инвестирай в себе си и собствените си преживявания с цялото си същество, не като самоцел, а като естествено продължение на самия теб. Не преследвай идеята за нещо, не търси готови отговори, не се пресищай с информация… Бъди самата идея. Без очаквания!

Когато вникнеш надълбоко в себе си и видиш отвъд всичките си дефиниции и ядра, чрез които обикновено градиш своята реалност, реалността автоматично се променя. Ти ставаш тази реалност, а тя – Теб!

~Р

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Може да ти е интересно и това ВИДЕО >>>

Някои търсят спокойствието и сигурността във вещи, придобивки, постижения и материални неща, надявайки се да намерят вълшебното хапче или магически метод за справяне със своите трудности. Нуждаят се да променят външните условия, за които се придържат.

Други са съсредоточени върху това да се освободят от мислите и чувствата, които преживяват ежедневно. Това могат да бъдат страхове, тревога, безпокойство за себе си и другите, вътрешни конфликти, мании, натрапчивости и др.

Животът в постоянна борба и стрес, напрежението, недоволството, отстъствието на енергия и радост от живота, подтиква повечето към търсене, което рядко е съзнателно, но подсъзнателно са принудени да търсят път, решение и изход от положението.

И въпреки огромното количество информация в мрежата и книгите, “търсещите” често се губят в цялата тази информационна бездна, която не само, че не дава търсените отговори, а напротив, още повече затрупва ума с различни концепции и теории, които често си и противоречат и провокират объркване. Объркването от своя страна, още повече принуждава човек да търси на погрешното място, в свете на фантазиите, отчаянието и болката.

Повечето опитват да избягат от реалността в свят на илюзии. В това им помагат компютрите, хазартът, алкохолът, наркотиците, порното и всякакъв друг вид зависимости. Така се опитват да облекчат стреса, като получават бързо и лесно удоволствие, което бързо свършва и се появяват празнота и депресия.

Някои намират временно облекчение в духовни практики, психологическо обучение, четене на книги и придобиване на нови навици и вярвания.

Проучвания показват, че 80% от хората се хващат за всякакви видове нова информация, в търсенето на лесни пътища и бърза промяна в живота. Дългата, болезнена и тежка работа над себе си е последното, което желаят и първото, което искат да избегнат. Такива хора са доверчиви и търсят готови рецепти и техники, които да свършат всичко вместо тях. Нуждаят се да се опрат на авторитет или специалист в дадена област, а често и да следват специфични учения или гуру.

За ползите от психологичната подкрепа и терапевтична работа може да бъде казано много, но що се отнася до причините, които подтикват повечето хора да се обърнат към специалист за разрешаване на трудности и проблеми, то това зависи най-вече от личността, очакванията и потенциала на самия човек.

В  повечето случаи хората, търсещи услугите на психолог могат да бъдат разделени условно в няколко групи:

• Хора, които имат желание да променят Себе си – такива хора са готови да инвестират време, енергия и средства, за своето личностно развитие и усъвършенстване. Те нямат нищо против усилената работа върху себе си, готови са да приемат предстоящите нови открития и промени в живота си без страх и колебания. Напълно способни са да поемат отговорност за досегашните си действия и проявят упоритост в  задачата да променят себе си към по-добро.

• Хора, които имат желание да променят Другите – при тях преобладава вярването, че не те, а в повечето случаи другите  са виновни за неприятностите им. Такива хора идват с основния въпрос: “Как да накарам мъжа си/ сестра си/ майка си/ брат си и т.н. да променят неприемливото си поведение?” За тях откритието, че можем да променяме единствено себе си и отношението си към хора и ситуации и сме напълно неспособни да променим другите по наше усмотрение и желание, се явява основа за по-нататъшната ни работа. Доколко хората от този тип ще успеят да променят ситуациите и отношенията в живота си, които са причина за негативни преживявания и дискомфорт, зависи предимно от тяхната гъвкавост и способността да се научат на първо място да приемат другите такива, каквито са, без осъждане. Да осъзнаят, че единствено от собствената ни личност зависи благополучието или напротив провалите в живота ни.

• Хора, които имат очакване, че ще получат “готови рецепти” – те търсят съвети, които бързо, безболезнено и без съществени усилия ще променят живота им като с магическа пръчка. Такива хора често идеализират психолога и считат, че той има универсални отговори, касаещи всички житейски трудности, след което грубо събарят пиедестала върху, който са го издигнали, осъждайки некомпетентността му за справяне с такъв вид ситуации. Истината е, че хора, които търсят “готови рецепти”, не са готови или способни да поемат отговорност. Те предпочитат по-лесния /на пръв поглед/ начин, да прехвърлят тази отговорност върху другите и не осъзнават, че можеш да изградиш собствена философия на базата на наличните информация и знания и чрез тях да живееш собствения си живот по автентичен начин.

• Последната, доста интересна група хора, са тези, които търсят помощта на психолога, за да докажат на  другите и себе си, че няма начин да им бъде помогнато. Като правило, тази категория хора  често се обръщат към психолог чрез посредник – роднина, родител, съпруг, съпруга и т.н.  По изключение може да потърси консултация и сам. Истината е, че човек, който е убеден в неизлечимостта на проблемите си не е достатъчно мотивиран, за да постигне положителни резултати или така жадуваната промяна.

Разбира се деленето в тези 4 групи е условно и има изключения и специфични случаи, които трябва да се погледнат с нужното внимание.

Ако сте от хората, които вече осъзнават, че работата с психолог помага и  имате желание  да получите максимална полза за себе си от този процес,  необходимо е  на първо място това желание да е провокирано от вас самите.

Сигурна съм, че като всеки разумен човек разбирате факта, че психологът не е вълшебник, а човек като вас с определено количество натрупани знания и опит, който може да ви окаже помощ, но не и да разреши проблемите ви вместо вас. Ако имате реалистични цели и очаквания, сте на правилния път.

Психологът може да ви бъде невероятно полезен, ако имате нужното търпение и мотивация, за да извървите пътя към собственото си освобождаване.

Никой няма да ви обещае, че ще е лесно. Възможно е терапевтичната работа да изисква от вас пълно отдаване, разбиране (на себе си), време, енергия, а не рядко и готовност за преодоляване на болка и дискомфорт, които неминуемо съпътстват всяка промяна. Изберете ли, обаче да приемете предизвикателството за собственото си развитие и успех, устоите ли на трудностите съпътстващи всеки терапевтичен процес, плодовете, които ще получите накрая ще са екзотични и сладки.

Само 5% от хората са готови за истинска работа върху себе си, осъзнават и знаят какво търсят, открити са за нови преживявания и опит и интегрират новопридобитата информация в единна система.

Пожелавам ви успех по пътя към намирането на себе си.

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Убеждението, че “оцетът може да мотивира по-добре от меда” е толкова разпространено, че повечето от нас страдат от някаква форма на страх от провал и притеснение заради собствените си несъвършенства. Родителите, шефовете и учителите често използват заплахи и катастрофални картини, за да ни мотивират да постигнем цели, които те са избрали и нямат нищо общо с нашите собствени.

Това ужасно втълпяване, че нашата работа  не е достатъчно добра – довежда до убеждението, че  никога няма да бъдем в състояние да удовлетворим изискванията на околните. Усещането за неефективност, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и разрушително за нашето достойнство. В крайна сметка рисковете започват да изглеждат твърде големи, за да бъдат поети, а заплахите губят силата си за мотивиране.

Този синдром е особено тъжен, когато хората с талант не искат да рискуват да опитат, заради страха. В най-лошия случай перфекционизмът и страхът от провал кара талантите да атрофират, вместо да се реализират, макар и пропускайки първото място.

Притеснението може да е сигнал за опасност и да ни подготви за изправянето ни „лице в лице“ с нея.  Докато не стигнем до решение или не неутрализираме опасността, притеснението може да действа като повтарящ се кошмар.

Нужно е да уважаваме нашата способност да се притесняваме като средство, което ни предупреждава, но бързият поток от плашещи мисли, в повечето случаи са плод на въображението ни. Като настройваме себе си за потенциална опасност, без да имаме план как да се справим с нея, ние изпитваме само негативната страна на притеснението.

Пробивът през този затормозяващ действителността модел изисква да излезем извън рамките на това да се плашим с картини на потенциални катастрофи. Премахването на заплахата става с активни действия след като сме успели да насочим енергията на притеснението и паниката в позитивна посока. Стресът и инстинктите за самосъхранение могат да бъдат използвани продуктивно и по предназначение, като ни предпазват и ни подтикват към градивни действия.

Какво можем да направим, когато страхът от провал и притеснението спъват нормалното ни, ежедневно функциониране?

Задайте си следните шест въпроса:

1. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? – необходимо е да се предвиди възможно най-лошия сценарий, който може да се случи и каква е вероятността наистина да се реализира.

2. Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? – Вместо да си повтаряте, че ще е ужасно и няма да можете да се справите, помислете: Какво бихте направили, за да се справите със моментната загуба на контрол? Какво бихте направили след това? А след това?… Задавайте си въпроса: „А след това какво бих направил?“ до момента, в който не разберете, че независимо какво ще се случи, вие ще сте в състояние да давате най-доброто от себе си, за да продължите напред.

3. Как бих могъл да намаля болката и да продължа нататък, ако се случи най-лошото? – ако всичко останало се провали и бъдете изправени пред най-ужасното положение, готови ли сте да прекратите самокритиката и да излезете от депресивното състояние, като си простите, че сте човек, че сте раним и не сте съвършен? Как бихте организирали задачите си, как бихте подобрили живота си от тук нататък, независимо от неблагоприятните обстоятелства?

4. Какви са алтернативите, които бих имал? – трябва да надскочите идеята, че животът ще се движи само по вашите правила. Какви са алтернативите ви? Винаги има повече от една. Запомнете, че има много начини, по които да стигнете до щастието и успеха.

5. Какво мога да направя в настоящия момент, за да огранича възможността от случване на събитията, които ме притесняват? – има ли нещо, което игнорирате или отлагате и което би довело до случването на нежеланото? Как можете да го предотвратите?

6. Какво да направя, за да увелича шансовете за постигането на целите ми? – след като сте обмислили най-лошото и сте разработили стратегии за справяне, помислете има ли нещо, за което не сте помислили и което може да помогне за достигането на целите ви.

Изграждайки чувство за сигурност въз основа на увереността, че дори и в най-лошата ситуация имате алтернативи, ще сте готови да дадете най-доброто от себе си, без да носите товара на страха от неуспех.

Използвайки и трансформирайки силата на притеснението, вие ще изработите умения за изграждане на истинско самочувствие. А истинското самочувствие се състои в това да знаете, че независимо от това дали сте спокойни или ядосани, независимо от това, дали успявате или се проваляте, вие ще дадете най-доброто от себе си и ще направите всичко възможно, за да продължите.

Истинското самочувствие се изразява в способността да кажете: „Аз съм подготвен за най-лошото, сега мога да се съсредоточа върху работата, благодарение на която ще достигна най-доброто.“

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Всеки човек и собствената му реалност крият свои тайни и загадки.

Удивително е, как въпреки познанията си човек оказва съвсем слабо влияние върху себе си и окръжаващата го действителност.

В този смисъл да достигнеш до дълбините на тайните, скътани дълбоко в теб, да се опознаеш и  заживееш в хармония със себе си – е привлекателна и на практика съвсем достижима перспектива пред личността. Достижима, но не и съвсем проста като цел.

За човек, който се стреми към щастие е необходимо да се научи да живее в хармония не само със себе си, но и с реалността. Да намери идеалния баланс между своя вътрешен и външен израз, които формират собствената му действителност.

Да се научиш да живееш в хармония със себе си, не е никак просто, но разбирането на собственото Аз, води до разбиране на обкръжението ни, от там  се явява важна крачка по пътя към баланс и вътрешен мир.

Как лесно можем да разберем Себе си? Думата самопознание означава процес на запознаване със себи си, със своите потенциални и актуални умения, способности, личностни и интелектуални особености, черти на характера, отношения с околните и т.н.

“Промени себе си, научи се да се обичаш – и целият Свят ще те последва” – сигурно не веднъж си чувал тези думи. Да обичаш себе си – означава постоянно да “работиш” над себе си.

Непрекъснато слушаме: “Всички болести се дължат на нерви”, или “Това в него се дължи на нервна почва”. И повярвай това не са просто клишета, това е реалност. Има дори термин, който означава взаимосвързаността между душата и тялото – психосоматика. Отрицателните емоции отслабват организма, правят го уязвим за заболявания. Много от болестите се появяват вследствие на стрес и неотработени травматични преживявания. Различните емоционални преживявания влияят на различни органи и части на нашето тяло.

Всеки от нас – е микрокосмос, в който всичко би трябвало да е хармонично свързано. Такива са поне законите на природата. Когато видим човек с красива и горда осанка, то това не е само пример за естетическа красота. Такъв човек прелива от здраве. Такъв човек е здрав – физически и психически. Той излъчва увереност в себе си и своите сили.

На всички е известна старата мъдрост: “Здрав дух, в здраво тяло”. Необходимо е да се стремим да направим тялото си здраво, да върнем първоначалното му предназначение, да го направим красиво и силно.

Можеш ли да заобичаш себе си и своето тяло? Заобичаш ли се ще върнеш и вътрешната си хармония и ще се избавиш от много психологически проблеми, неврози, депресии и т.н.

Възможно е да постигнеш това с различни методи. Главното е да имаш стимул и желание за това.

Просто бъди себе си, върви напред, следвай целите си, радвай се на всеки момент, който те прави щастлив.

Тръгни и направи своята първа крачка, още Сега!

По улицата или в парка… Цялата ти същност ще усети радостта от движението. Ще бъдеш с пълното осъзнаване, че твориш своята нова реалност.

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

„Всичко зависи от всичко: всички неща са свързани, нищо не е отделено от друго. Ако хората можеха да се променят, всичко би могло да се промени.“ – Г. Гурджиев

Защо толкова хора се интересуват от психология?  Отговорът е прост: стремителното развитие на психологията отговаря на една огромна потребност. В условията на нашия разцентрован свят се налага задълбочено проучване. Необходимо е да се открие здрава почва и върху нея да се гради. Не ви ли се свива сърцето, когато се огледате наоколо?

Тъжно е да се наблюдава колко много хора не представляват нищо в сравнение с онова, което биха могли да бъдат.

Човешките контакти се разпадат. Тълпата и Масата заместват съзнателния Индивид. Желанието просто да се разхождаш започва да означава единствено леност. Въздържаността и самообладанието изчезват. Спокойствието и ведростта учудват. Възвишената постъпка – а тя би трябвало да е в реда на нещата – се окачествява като изключителна. Все повече хора несъзнателно изпитват ужас от себе си, без да са наясно, че оттук започва величието, стига да преодолеят това чувство.

Има само едно разрешение – да се намери здрава изходна база. А тя е една-единствена – физическото и душевното равновесие. Нищо не бихте могли да постигнете без него. Без него никога няма да сте пълноценен. Равновесието е инструментът на човешкото самоусъвършенстване. Всяка загуба на равновесие откъсва човека от неговата физиологическа и психическа цялост, от неговата истинска хуманност. Всяка болест, всеки психологически недъг, всяка неуравновесеност отдалечава човека от самия него и възможностите му.

Да вземем един обикновен пример: ако страдате от зъбобол, този зъбобол обхваща цялото ви същество. Духът ви се съсредоточава върху него и всичко останало престава да съществува. Вие се отъждествявате с вашия зъбобол. Болката ви отдалечава от самия вас, от евентуалната ви трудова дейност, от мислите ви. Бистротата на ума ви изчезва.

Повечето психически заболявания приличат на този зъбобол. Човекът не действа според разума си, а според болестта си. Такъв е случаят със стеснителните, с агресивните, с обзетите от тревожност. Такъв е случаят и с лицата страдащи от комплекси, болезнена напрегнатост и натрапливи мисли…

Много хора искат да „успеят“. Да успеят в какво? Не знаят. Знаят обаче, че трябва да са първи. Първи в какво? Защо? Къде? Също не знаят. Главно те желаят да превъзхождат другите. Защо? Защото се чувстват по-непълноценни от тях. Може би никога чувството за малоценност не е било развито в такава степен като днес…

Осъзналият  себе си индивид е на изчезване. Съвременният човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли, а на болезнената си емоционалност. Използваните с оглед на това средства са нечувано брутални. Достатъчно е да видим някои реклами или вестници, да чуем някои радиостанции. Достатъчно е да хвърлим поглед върху количеството илюстровани издания, които възпрепятстват всякакво съзнателно четене. Нека отбележим, че всички тези посегателства са на емоционално и обикновено несъзнателно равнище. Така, че има от какво да се плашим. Промиването на мозъци се е превърнало в епидемия. И тези, които „дърпат конците“, добре познават могъществото на емоциите.

Една от големите задачи на психологията е да помогне на човека да прозре в своето несъзнавано; да възстанови равновесието между несъзнаваното и съзнателните пластове на всекидневието.

Човекът трябва да преоткрие равновесието и приспособимостта. Да преоткрие истината и щастието. Психологията ни учи как да си върнем свободата и трезвия поглед върху нещата, като ни избавя от зле разбраните и зле преглътнатите инстинкти. Тя позволява на тези инстинкти да действат нормално, без да ни причиняват болка, и лекува от неправилно възпитание и погрешно разбраната религия. Психологията е училище за самочувствие и самообладание, както и за душевно спокойствие.

Психологията ни позволява да опознаем себе си, да свържем духовното с материалното. Но за тази цел  трябва да знаем. А за да знаем, трябва да учим.

Из “Фантастичните победи на модерната психология” – Пиер Дако

Ако информацията и знанието, които споделям са ценни за теб и искаш да се справиш с проблемни области в живота си, като заздравиш връзката със себе си и собственото си себеосъзнаване, предлагам ти един начин, който може да ти помогне…  Можеш да откриеш повече  Тук >>>

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

 

ТАЗИ СТАТИЯ СЕ НАМИРА НА НОВ АДРЕС!

Можете да я прочетете, като кликнете върху линка Тук: <<< https://raynazhecheva.com/?p=495 >>>

Някога чували ли сте фразата: “Това, на което се съпротивлявате, става по-силно?” Казано с други думи – това, което не желаете, често остава с вас, защото му отдавате внимание, фокус и емоционална интензивност, дори да не е съзнателно.

Представете си, че вземате нещо, което не искате, държите го в свития си юмрук, след това го отблъсквате настрани с една ръка и го държите там, така че да не се върне обратно при вас. Тогава казвате: “Сега няма да отдавам никакво внимание на това нещо”. Само че вие се заблуждавате! Все още използвате цялата сила на ръката си, за да държите настрани това тъмно нещо, с което не искате да се срещате.

Точно това се случва, когато се съпротивлявате- цялата ви енергия тече точно натам, накъдето не искате да тече.

Само по себе си позитивното мислене няма да промени съпротивата ви към дадена ситуация. Чувствали ли сте се някога объркани защо ситуация, която не желаете продължава да “се лепи за вас”, дори когато влагате много енергия в “положително мислене”? Това се случва, защото за да бъде позитивното мислене ефективно, то трябва да бъде придружено от емоционална интензивност – или енергия. Когато не искате нещо, може би не осъзнавате количеството негативен фокус, или енергия, която изпращате точно сега към него.

Положителното мислене оказва много позитивен ефект върху живота ви – продължавайте да го практикувате! Но винаги обръщайте внимание къде изпращате енергията си – това, на което най-много се съпротивлявате, от което най много ви е страх или което най-много осъждате.

Практически начини да се освободите от съпротивата

Има четири основни стъпки да се откажете от съпротивата:

• Осъзнайте срещу какво се съпротивлявате
• Почувствайте съпротивата – вдишайте я, посрещнете я със състрадание и прошка, но не й се отдавайте.
• Използвайте силата на молитвата и съзерцанието, за да зададете въпроса: “Ще бъда ли наред, ако никога нищо не се промени?”
• Когато съпротивата и притеснението се появят отново, както и ще стане, посрещнете ги с думите: “Всичко е наред, чувам ви, но вече не ме е страх от вас”.

~ Из “Силата да си жена” – Рейчъл Джейн Грувър

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Здравословните лични граници се изразяват главно в способността да поемаш отговорност за собствените си действия и емоции като Не носиш отговорност за действията и емоциите на другите.

Личните граници предполагат достатъчно високо ниво на самоуважение и ниско ниво на нужда от хората около теб.

Липсата на достатъчно сила и енергия в Аз-а, не добре оформения, слаб Аз, води до слаби граници. Слабите граници, от своя страна те принуждават да живееш чрез другите и живота на другите.

В този смисъл има два типа хора със слаби граници:

• Хора, които поемат твърде голяма отговорност за емоциите и действията на другите.
• Хора, които очакват другите да носят твърде голяма отговорност за собствените им емоции, респективно – действия.

Личности, които са несигурни и емоционално зависими имат отчайваща нужда от любов от другите. За да получат тази любов и привързаност, те жертват своята идентичност и разрушават границите си.

Когато твърде много се грижиш и поемаш отговорност за другите се поставяш в ролята на спасител. Така имаш илюзорната представа, изразяваща се в убеждението че: “Другите имат нужда от мен, следователно аз съм значим човек!“ А щом някой се нуждае от теб, следователно това е израз на любов.

Обратно – ако непрекъснато се поставяш в ролята на жертва и обвиняваш другите за начина по който се чувстваш, имаш очакването, че все някога, някой ще дойде и ще те спаси. Така ще получиш доказателство за любовта, от която се нуждаеш.

Жертвата и спасителят се намират в наркотична зависимост един от друг. Те подминават силни и уверени личности, поради това, че солидните лични граници на уверения партньор не провокират рехавите граници на несигурния. Сигурният партньор се струва на несигурния – скучен, безинтересен, „няма химия“…

Личността със силни граници не се страхува от  гневни изблици, от спорове или от това да бъде наранен. Човекът със слаби граници се ужасява от тези неща.

Изграждането на здравословни граници включва на първо място работа върху осъзнаване на проблема, водещ до липса на граници, в дълбочина. Разкриване на личната история, на дълбоките и неизлекувани травми от детството, както и преминаването през определени етапи на възстановяване включващи:

- изграждане на ново възприятие за себе си

- преглед и анализ на границите, които са били нарушени

- граници за вербално и физическо насилие

- преустановяване на превръщането в жертва /или спасител/ – назависимо кой е прав

- незабавно преустановяване на индивидуалните натрапчиви импулси

- освобождаване от нездравословни отношения и зависимости

- нови преживявания и изграждане на независимост

Процесът по изграждане на здравословни граници изисква осъзнаване, разбиране, време и енергия за справяне. При всички положения е необходимо условие за балансиран живот и удовлетворяващи отношения. Защото няма авторитет без граници!….

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

КАКВО Е И КАКВО НЕ Е ХИПНОЗАТА?

„ Стените са в твоето съзнание. Можеш да минеш през тях само ако повярваш, че можеш да го направиш.“ – Ричард Бах

Още древните шамани са познавали силата на сугестията. В религията такива методи показват под формата на транс, молитва, съзерцание, ритуален танц, медитация и др. Хипнозата е близка до тези методи. Тя е състояние на контролиран транс , на влизане в ролята, отговор на очакване, променено състояние на съзнанието с фокусирано внимание и повишена внушаемост.

Хипнозата се характеризира с отчетливо чувство на физическа и умствена релаксация, което често не се възприема от клиента като хипноза.

Хипнозата е много добър метод за лечение на застраховки, фобии, панически атаки, борба със зависимостта, алергии, астма, хранителни разстройства, заекване, тикове, полови дисфункции и др.

Извън психотерапията, хипнозата може да бъде използвана за връщане в миналия живот (или животи), откъдето бихме могли да вземем цена за нашия опит, който да бъде приложим в реалността ви.

Използването на хипноза в психотерапията е известно като хипнотерапия . Хипнотерапията е средство за повишаване на контрола върху мисли, емоции, действия, чувства, поведения, навици, а това от вашата страна води до повишаване на увереността и самооценката. Истинската цел в повечето случаи е, за да се усвои ефективно умствената динамика и да се подобри контролът върху собствения живот.

КАКВО МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ С ПОМОЩТА НА ХИПНОЗА?

Чрез метода на хипнозата можете да получите положителни промени в живота си и успех в областта:

• Избавяне от неврози
• Справяне с безсъние, депресии, зависимости, паник атаки, заекване и др.
• Освобождаване от вредни привички, фобии и други негативни склонности
• По-добра самооценка
• Придобиване на умения за справяне с трудни ситуации
• Повишена мотивация и решителност
• Избавяне от физическо и умствено напрежение
• Подобряване на паметта
• Добро ниво на концентрация и внимание
• Укрепване на междуличностните отношения
• и др.

Разбира се хипнозата и хипнотерапията не са панацея нито магия. Най-важни са мотивацията и желанието за работа върху себе си, без които няма как да бъде постигнат успех. Истинската магия е отговорността и устойчивостта за постигането на целите.

Ако този текст ви хареса и е полезен за вас, може да ви е интересно и това >>> Безплатна мини Хипнотична сесия :”Събуди своята вътрешна сила”

Запазете своя час за хипноза като позвънете на: 0 878 172 043

или задайте въпрос чрез формат за контакт в сайта.

Това самоотричане може да се прояви в поведението спрямо храната и апетита, в крайна форма и в смущение известно като анорексия. Анорексията е не само хранително разстройство. Тя е симптом. Признак, че предпочитаме безсилието пред силата си.

Страдащите от силова анорексия имат характерно поведение. Те се съгласяват бързо с всичко и всички, неспособни са да казват не. Изучават хората с власт и авторитетните фигури, като очакват от тях одобрение.  Подценяват думите си. Не вярват в себе си. Отказват се да бъдат активни и действени, поради страх от поражение.

Отнасят се към себе си критично и безмилостно, както към тях не биха се отнесли и най-големите  врагове. Дрехите им са черни, сиви, бежови – дрехи на траура и камуфлажа. Отказват комплименти и помощ. Когато някой предложи подкрепа на страдащия от силова анорексия, той казва: “Не благодаря, ще го направя сам.”

С всяка проява на силова анорексия тези хора стават все по-незначителни в собствените си очи и в очите на другите. Те нямат тегло, материя, присъствие…

Самоотричането, хилавостта, криенето в страни – не могат да ни дадат сила. Да отричаш глада си, глад за любов, за признание, за себереализиция и т.н., означава да отричаш самия себе си.

Работа, любов, комплименти: асимилирайте ги дълбоко в костния си мозък, сякаш са ваши благодарение на божественото право да сте живи. Нищо не трябва да бъде “заслужено” – нещата, които желаете, са нещата от които имате нужда.

~ Използван източник: “Принцесата” – Хариет Рубин

Искаш ли още вдъхновяващи и полезни статии и материали от мен , запиши се и стани VIP абонат, за да получаваш най-новите новини и информация, свързани с темите, които те интересуват.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=2721 0