Можеш ли да се отпуснеш в неизвестното и да се почувстваш удобно с него? Можеш ли да си позволиш да се завърнеш към тишината на дълбокото в теб, която е отвъд мисленето, отвъд дефинициите на рамката?

Сигурно, както повечето от нас и ти усещаш, как днес все повече се налага едно деградивно вманиачаване в това „да знаем на всяка цена“. Да вкараме /и натъпчем/ всичко съществуващо в правилните етикети, за да го направим видимо и познато. Защото безумно се страхуваме от неопределеността.

Ценим мисленето и неговите полуфабрикатни продукти до степен на абсолютно пристрастяване. Мисленето е ценност, а информацията – бог, който ни вкопчва в себе си до положение да „ослепеем“ за възможностите, които ни дава неизвестното. А там, в неопределеността, всичко се променя… във всеки един момент всичко е ново!

Хераклит го е казал преди много време: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“.

Издигаме интелекта в масов култ. Откриваме ценност единствено в това „да знаем“, докато си забраняваме „да не знаем“. Нуждата от вкопчване е огромна. Търсим готови дефиниции за всичко… Тази нужда е особено силна дори при т.нар. „търсещи и духовни личности“. Хората искат да получат готови рецепти, формули и велики истини, защото това дава /илюзия за/ сигурност, контрол и сила, в същото време докато всичко тече и се променя. Постоянно!

Няма универсални истини и правила, разберете! Или поне във всеки един момент те са различни.

Повечето от нас търсят и се стремят към промяна, а парадоксът е, че докато търсим тази промяна опитваме да подчиним всичко на стремежа си към непрестанно рамкиране и етикиране, което ни води към всичко друго, но не и до промяна. Неизбежно ставаме статични, вцепенени, докато около нас всичко се движи. Промяната е движение! Движението е промяна! Не е нужно да търсиш и създаваш промяната, не е нужно дори „да я мислиш“, защото тя естествено съществува…  Доколко е достъпна за всеки един от нас, вече е друга тема.

Можеш ли още сега да осъзнаеш, склонността на ума да вкарва всичко в стереотипи, в рамки, в модели, за да „замрази“ момента, служейки на страховете си?… За да бъде всичко предвидимо, сигурно и под контрол…

Докато продължаваме да се вкопчваме в статичните конструкции на интелекта, мистерията на живота ще се случва независимо от нас. Накрая ще остава само едно смътно усещане, че нещо липсва и е безвъзвратно изгубено… С две думи – „няма да ни се получава“.

Забелязали ли сте как повечето неща  не се случват /така както си ги представяме/, защото опитваме да ГИ НАКАРАМЕ да се случат, вместо да им ПОЗВОЛИМ  да се случат. Налагаме дефиниции и очаквания вместо естествено да ги преживеем под формата, под която нещата са – НЕДЕФИНИРУЕМИ. Опитай сега да се сетиш за последния път, когато си фантазирал/а за нещо безцелно, без идея за причина – просто като акт на собствената си креативна природа, заради самото преживяване.

Идеята е да опитаме да имаме доверие на самия живот. Тогава можеш съзнателно да предприемеш действия, които ще акумулират енергия, вместо да хабят енергия. Защото, когато последваш онзи дълбок, вътрешен глас и започнеш да следваш страстта си по пътя на автентичното преживяване на света, такъв какъвто е – няма как да не успееш.

Колко често следваш страстта на живота си, без да обръщаш внимание на неуверения си ум, дали ще бъдеш забелязан, приет и ценен от другите?

Ако имаш какво да предложиш, ще има кой да го приеме. Няма друг вариант! Така, че следвай страстта си, защото това все ще помогне на някого. И навярно точно в този момент, този някой чака точно теб, без дори да го съзнаваш.

Да следваш страстта си не е рисковано. Рисковано е да не го правиш. Инвестирай в себе си и собствените си преживявания с цялото си същество, не като самоцел, а като естествено продължение на самия теб. Не преследвай идеята за нещо, не търси готови отговори, не се пресищай с информация… Бъди самата идея. Без очаквания!

Когато вникнеш надълбоко в себе си и видиш отвъд всичките си дефиниции и ядра, чрез които обикновено градиш своята реалност, реалността автоматично се променя. Ти ставаш тази реалност, а тя – Теб!

~Р

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Може да ти е интересно и това ВИДЕО >>>

Хората обвиняват, защото отказват да носят отговорност. Понякога това не е ясно за обвиняващия човек. Той следва схемата на обвиняване от младежките си години и не вижда други възможности. Обвиняващите хора не осъзнават, че са жертви.

Какво значи да бъдеш жертва?

Жертвата не контролира живота си. Убедена е, че другите хора имат власт и контрол над нея, макар да не го признава. Такъв човек се чувства измамен, изигран и използван. Мисли, че нищо не е в негова власт, а другите са виновни за неговата ситуация. Не той, а другите са в състояние да вземат правилни решения. Не той, а другите имат лек против нещастията в живота му.

Когато другите не желаят или не успяват да подобрят нещата, жертвата започва да обвинява.

Жертвите са зависими от другите, защото търсят тяхното одобрение, техните решения, защото искат да бъдат приемани на всяка цена. Да бъдеш жертва или зависим е тъжно състояние на живота.

Променят ли се такива хора?

Мнозина дори не осъзнават, че имат нужда от промяна. Други се променят, когато светът или специален човек в живота им успят да ги шокират и прекъснат схемата им на зависимост. След шока, започва вътрешният процес. Тогава започва промяната в мислите и действията.

За да излезеш от примката на зависимостта, за да не бъдеш жертва, е необходимо да  бъдеш на първо място фокусиран не вън, а вътре в себе си. Успешните хора са вътрешно фокусирани.  Те имат непоклатима цел, към която се стремят през цялото време и вярват, че постигането й, зависи изцяло от тях самите.

Помнете, че всичко започва вътре в нас, след което протича към света, извън нашето състояние и ум. Управлявайте мислите, емоциите, действията, решенията за вашия живот, защото те се реализират в посока от вас към заобикалящата действителност, а не обратно.

Пътят към успеха е в това да знаете, че промяната към по-добро започва от вашия ум, от вашето сърце, от вярата ви в собствените сили. Освободете се от обвиненията към другите, защото вие сте този, който взема решенията за своя живот. Вие решавате, кои са приоритетните за вас неща, лица или събития. Другите могат да предложат нещо, да ви дадат съвет, но не могат да го поставят във вашата матрица – само вие можете да направите това.

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=2234 0 https://rionamorgan.com/?p=4502 https://rionamorgan.com/?p=4502#comments Mon, 14 Jan 2019 07:09:40 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=4502

Случва ли ти се често да поставяш потребностите, желанията и емоционалните нужди на хората, преди своите?

Чувстваш ли се ценен и значим, когато си нужен?

Поемаш ли отговорност за чуждия живот?

Живееш ли за и посредством другите?

Разочарован ли си, когато другите не оценяват това, което правиш за тях, подценяват те и/или никога не се съобразяват с твоите нужди и желания?

„Невидим“ ли си  за значимите други? Има ли егоисти в живота ти, за които каквото и да сториш, никога не е достатъчно?

Ако си чувствителен и алтруистичен човек, за когото чуждото благо е от изключителна важност, то най-вероятно опитваш да дадеш всичко от себе си, готов си  да помогнеш винаги /дори да е за твоя сметка/, дори когато помощта ти не е искана. И тогава се чувстваш разочарован, неоценен…

Да умееш да даваш е похвално, но задавал ли си си въпроса: Как давам? /Ще харесаш и това: “Даването като средство в подкрепа на егото”/

Майка Тереза е казала: „Не е важно какво и колко даваш, а колко любов влагаш в това, което даваш.“

Сега ти предлагам да се вгледаш по-дълбоко в своите мотиви, отвъд чувството за отговорност и алтруизма към другите и да си отговориш на следното: „Когато давам нещо от себе си, нещо за другите, имам ли очаквания да бъде оценено? Движен съм от любов, искрено желание да споделя себе си с другите или давам, за да се почувствам значим /ако не за тях, поне в собствените си очи/?“ И докато си отговаряш, е нужно да бъдеш изключително честен към себе си, защото често не искаме да признаем, че даваме не само от алтруистични подбуди, а поради липса. Липса на усещане за собствена ценност и значимост. Поради страх…

Основният маркер, който ще ти покаже дали даваш с любов или си провокиран от страх /от собствената си незначителност/ е усещането, че си жертва.

Жертваш ли се за другите? Поставяш ли ги преди себе си?

Когато поставяш другите преди себе си, рискуваш да попаднеш в омагьосан кръг. Жертвайки себе си, опитваш да се почувстваш ценен, докато в същото време автоматично се обезценяваш, защото се превръщаш в жертва.

 И ако и ти имаш склонността да поставяш другите преди себе си, ще ти се случва следното:

• Ще се фокусираш, ще предвиждаш и знаеш какво мислят, чувстват и желаят значимите други, но ще си откъснат от себе си и няма да си осъзнат за собствените си нужди /или ще ги потискаш/.
• Ще живееш за и посредством другите и животът ти ще има смисъл само ако си им напълно отдаден.
• Ще те е страх да поискаш, ще се страхуваш да заявяваш личните си потребности и граници по здравословен начин, защото комфортът, емоциите, нуждите на другите ще са по-важни от твоите, а са по-важни, защото се страхуваш да не бъдеш отхвърлен и изоставен.
• Ще даваш всичко от себе си, ще правиш още и още неща, търсейки отражението на собствената си ценност в това, което правиш или в очите на хората. Ще действаш, ще се раздаваш до крайност, за да се почувстваш ценен и нужен, а не с искрено желание и любов.
• Ще се чувстваш жертва, защото каквото и да правиш, хората за които се раздаваш ще се отдалечават все повече от теб /защото им вменяваш чувство за вина с пожертвователното си поведение/ или ще имат още и още непосилни за удовлетворяване изисквания, с които не можеш да се справиш /защото никой не може/.
• Ще се чувстваш сам, изчерпан, празен, „гладен“ за любов, внимание и признание и това ще излъчваш: „Гладен съм! Нахрани ме!“ Няма да разбираш защо колкото повече се приближаваш към другия, той/тя ще се отдалечава от теб, а ще се отдалечава, защото отговорността да те „нахрани“, да запълни бездънната яма на липсата е непосилна.

Ето защо – Спри да поставяш другите преди себе си! Спри да живееш техния живот! Престани да търсиш отражението на собствената си ценност в тях, в нуждата им от теб. Нека не се нуждаят от теб!…

Осмели се да искаш! Осмели се да вярваш, че заслужаваш! Повярвай в собствената си уникална ценност /не е нужно да доказваш нищо на никого/. Престани сам себе си да обезценяваш, поставяйки се винаги на последно място, а другите на първо.

Задай си въпроса: Кой съм аз и как изразявам своята уникалност в света?

Едва след като си отговориш, едва тогава можеш да започнеш да даваш наистина…

Да даваш, не да се жертваш! С любов, не от страх! Не за да бъдеш оценен от някого, а защото си „изпълнен със себе си“ и материализираш тази пълнота навън, чрез свързване с другия.

И защото твоята ценност никога не е била и няма да бъде само и единствено в това, което даваш и правиш, а в това, което Си!…

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Всеки човек и собствената му реалност крият свои тайни и загадки.

Удивително е, как въпреки познанията си човек оказва съвсем слабо влияние върху себе си и окръжаващата го действителност.

В този смисъл да достигнеш до дълбините на тайните, скътани дълбоко в теб, да се опознаеш и  заживееш в хармония със себе си – е привлекателна и на практика съвсем достижима перспектива пред личността. Достижима, но не и съвсем проста като цел.

За човек, който се стреми към щастие е необходимо да се научи да живее в хармония не само със себе си, но и с реалността. Да намери идеалния баланс между своя вътрешен и външен израз, които формират собствената му действителност.

Да се научиш да живееш в хармония със себе си, не е никак просто, но разбирането на собственото Аз, води до разбиране на обкръжението ни, от там  се явява важна крачка по пътя към баланс и вътрешен мир.

Как лесно можем да разберем Себе си? Думата самопознание означава процес на запознаване със себи си, със своите потенциални и актуални умения, способности, личностни и интелектуални особености, черти на характера, отношения с околните и т.н.

“Промени себе си, научи се да се обичаш – и целият Свят ще те последва” – сигурно не веднъж си чувал тези думи. Да обичаш себе си – означава постоянно да “работиш” над себе си.

Непрекъснато слушаме: “Всички болести се дължат на нерви”, или “Това в него се дължи на нервна почва”. И повярвай това не са просто клишета, това е реалност. Има дори термин, който означава взаимосвързаността между душата и тялото – психосоматика. Отрицателните емоции отслабват организма, правят го уязвим за заболявания. Много от болестите се появяват вследствие на стрес и неотработени травматични преживявания. Различните емоционални преживявания влияят на различни органи и части на нашето тяло.

Всеки от нас – е микрокосмос, в който всичко би трябвало да е хармонично свързано. Такива са поне законите на природата. Когато видим човек с красива и горда осанка, то това не е само пример за естетическа красота. Такъв човек прелива от здраве. Такъв човек е здрав – физически и психически. Той излъчва увереност в себе си и своите сили.

На всички е известна старата мъдрост: “Здрав дух, в здраво тяло”. Необходимо е да се стремим да направим тялото си здраво, да върнем първоначалното му предназначение, да го направим красиво и силно.

Можеш ли да заобичаш себе си и своето тяло? Заобичаш ли се ще върнеш и вътрешната си хармония и ще се избавиш от много психологически проблеми, неврози, депресии и т.н.

Възможно е да постигнеш това с различни методи. Главното е да имаш стимул и желание за това.

Просто бъди себе си, върви напред, следвай целите си, радвай се на всеки момент, който те прави щастлив.

Тръгни и направи своята първа крачка, още Сега!

По улицата или в парка… Цялата ти същност ще усети радостта от движението. Ще бъдеш с пълното осъзнаване, че твориш своята нова реалност.

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Промяната е навсякъде. Не знаеш кой, какво и как ще те промени завинаги.

Планираме собствените си промени. Стремим се към сигурност. Отмерваме времето.

Предвиждаме! Анализираме! Очакваме! Забравяме, че промяната е непредизвестена – идва когато пожелае.

Отмерваме дните, часовете, минутите. Планираме щастие. Самозалъгваме се, че живеем в сигурност. Бягаме от безсилието си. Контролираме, за да избегнем страха. Свирепият страх от загуба на смисъл, който изсмуква жизнените ни сили.

Винаги държим контрола върху живота си! Дали?!…

Животът е винаги там, зад ъгъла. Близо до нас. Диша с ветровете на неосъзнати истини. Отнася илюзиите ни. Подлудява съзнанието ни. Просмуква се в раните ни. Боли! Завърта ни в непознатото си и неизвестно изначалие. Страхува ни! Хили се срещу лицата ни с гръмка лудост. Освобождава ни от липсата  на гъвкавост. От безсвободието ни…

Животът не е никога там – в бъдещето на необозримите ни планове и мечти за спокойно съществуване.

Той е тук!

В безконтролието ни. В нямото безсилие на нереализираните ни очаквания. В страха от болката. В любовта, която не знаем как да изпитваме. В илюзиите ни. В хаоса, от който бягаме през глава…

Имаме ли сили да излезем извън границите на собствената си предвидимост? Можем ли да си позволим да бъдем изненадани от случвания, които отварят очите ни?

Можем ли да го понесем? Един живот извън обсега на математическите ни изчисления за това как трябва да се живее. За това кое е нормално и кое не.

А животът… Той винаги е там, зад ъгъла. Близо до нас!

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако това, което споделям с теб ти харесва и искаш да заздравиш връзката със себе си и собственото си себеосъзнаване, можеш да заявиш своята Консултация за Себепознание и лична Промяна Тук >>>

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си.

Една сутрин той най-сетне си намерил работа – да направи нова кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.

Ако се ангажираш прекомерно с пълно участие и служене в света, ако в един момент решиш, че ти сам, със собствени сили си единствения, който може да помогне на неосъзнатите, бедни души, че ти  си този, който ще издигне „нещастниците“ на по-високо ниво – прекомерното ти усилие неизбежно ще бъде коригирано.

Впоследствие ще бъдеш възпиран, усмиряван, дори унизяван, за да бъдеш принуден да получиш помощта, която сам  опитваш да даваш. В резултат, в определени моменти може дори неправилно да приемеш, че си недостоен /да служиш/, и това ще продължи докато откриеш и последваш равновесието, докато поемеш по широкия път на сърцето.

Понякога, за да познае човешките преживявания в пълнота, човек първо трябва да почувства безбройните форми на болката и изолацията. Нужно е да разбираш и зачиташ различния за всеки човек, подходящ момент, естествен ритъм и насока, които са дадени на всекиго от Абсолютното. Само тогава можеш да доказваш и изразяваш съпричастието си.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Здравословните лични граници се изразяват главно в способността да поемаш отговорност за собствените си действия и емоции като Не носиш отговорност за действията и емоциите на другите.

Личните граници предполагат достатъчно високо ниво на самоуважение и ниско ниво на нужда от хората около теб.

Липсата на достатъчно сила и енергия в Аз-а, не добре оформения, слаб Аз, води до слаби граници. Слабите граници, от своя страна те принуждават да живееш чрез другите и живота на другите.

В този смисъл има два типа хора със слаби граници:

• Хора, които поемат твърде голяма отговорност за емоциите и действията на другите.
• Хора, които очакват другите да носят твърде голяма отговорност за собствените им емоции, респективно – действия.

Личности, които са несигурни и емоционално зависими имат отчайваща нужда от любов от другите. За да получат тази любов и привързаност, те жертват своята идентичност и разрушават границите си.

Когато твърде много се грижиш и поемаш отговорност за другите се поставяш в ролята на спасител. Така имаш илюзорната представа, изразяваща се в убеждението че: “Другите имат нужда от мен, следователно аз съм значим човек!“ А щом някой се нуждае от теб, следователно това е израз на любов.

Обратно – ако непрекъснато се поставяш в ролята на жертва и обвиняваш другите за начина по който се чувстваш, имаш очакването, че все някога, някой ще дойде и ще те спаси. Така ще получиш доказателство за любовта, от която се нуждаеш.

Жертвата и спасителят се намират в наркотична зависимост един от друг. Те подминават силни и уверени личности, поради това, че солидните лични граници на уверения партньор не провокират рехавите граници на несигурния. Сигурният партньор се струва на несигурния – скучен, безинтересен, „няма химия“…

Личността със силни граници не се страхува от  гневни изблици, от спорове или от това да бъде наранен. Човекът със слаби граници се ужасява от тези неща.

Изграждането на здравословни граници включва на първо място работа върху осъзнаване на проблема, водещ до липса на граници, в дълбочина. Разкриване на личната история, на дълбоките и неизлекувани травми от детството, както и преминаването през определени етапи на възстановяване включващи:

- изграждане на ново възприятие за себе си

- преглед и анализ на границите, които са били нарушени

- граници за вербално и физическо насилие

- преустановяване на превръщането в жертва /или спасител/ – назависимо кой е прав

- незабавно преустановяване на индивидуалните натрапчиви импулси

- освобождаване от нездравословни отношения и зависимости

- нови преживявания и изграждане на независимост

Процесът по изграждане на здравословни граници изисква осъзнаване, разбиране, време и енергия за справяне. При всички положения е необходимо условие за балансиран живот и удовлетворяващи отношения. Защото няма авторитет без граници!….

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

ТАЗИ СТАТИЯ СЕ НАМИРА НА НОВ АДРЕС!

Можете да я прочетете, като последвате линка Тук:

<<< https://raynazhecheva.com/?p=543 >>>

Наистина ли искате онова, което вече имате в живота си? Или може би желаете съвсем друга действителност?

Каквото и да имате, каквото и да желаете, знайте, че всяко нещо в този видим свят е енергия, която има собствена честота на излъчване. Но ние не го осъзнаваме, не го забелязваме, защото основаваме представите си за реалността, опирайки се на онова, което ни съобщават за нея нашите сетива, органи и чувства.

Заобикалящата ни действителност е холограма, чийто вид се променя в зависимост от ъгъла на зрение, под който я гледаме. Само, че за разлика от холограмата действителността има безкрайно много проявления.

Реалността е енергия в движение, където всичко препуска с невероятно висока скорост. Всичко, което виждаме, чуваме, опитваме на вкус и усещаме, са енергии с определена честота на излъчване. И всичко това се е появило в дадената форма благодарение на мисловната ни енергия, както и на мисловната енергия на онези, които са били в този свят преди нас.

Видимото от нас настояще се променя във всяка милиардна част от секундата, променя се през цялото време. Няма нищо статично и твърдо и колкото повече мислите за настоящето като за нещо гъвкаво и пластично, толкова повече му позволявате да се променя.

Ако наистина желаете да живеете щастлив и радостен живот, започнете да се фокусирате и задържате вниманието си върху енергийните параметри на желаните от вас неща и събития.

Вярно е, че във всеки един момент от нашия живот има некрасиви  и неприятни явления, но има и такива, които притежават красота и чистота.

Позволете си да откривате красивото и интересното във всеки миг!

~Пьотър Рубльов – “Психология на вълшебството”

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>