Някои търсят спокойствието и сигурността във вещи, придобивки, постижения и материални неща, надявайки се да намерят вълшебното хапче или магически метод за справяне със своите трудности. Нуждаят се да променят външните условия, за които се придържат.

Други са съсредоточени върху това да се освободят от мислите и чувствата, които преживяват ежедневно. Това могат да бъдат страхове, тревога, безпокойство за себе си и другите, вътрешни конфликти, мании, натрапчивости и др.

Животът в постоянна борба и стрес, напрежението, недоволството, отстъствието на енергия и радост от живота, подтиква повечето към търсене, което рядко е съзнателно, но подсъзнателно са принудени да търсят път, решение и изход от положението.

И въпреки огромното количество информация в мрежата и книгите, “търсещите” често се губят в цялата тази информационна бездна, която не само, че не дава търсените отговори, а напротив, още повече затрупва ума с различни концепции и теории, които често си и противоречат и провокират объркване. Объркването от своя страна, още повече принуждава човек да търси на погрешното място, в свете на фантазиите, отчаянието и болката.

Повечето опитват да избягат от реалността в свят на илюзии. В това им помагат компютрите, хазартът, алкохолът, наркотиците, порното и всякакъв друг вид зависимости. Така се опитват да облекчат стреса, като получават бързо и лесно удоволствие, което бързо свършва и се появяват празнота и депресия.

Някои намират временно облекчение в духовни практики, психологическо обучение, четене на книги и придобиване на нови навици и вярвания.

Проучвания показват, че 80% от хората се хващат за всякакви видове нова информация, в търсенето на лесни пътища и бърза промяна в живота. Дългата, болезнена и тежка работа над себе си е последното, което желаят и първото, което искат да избегнат. Такива хора са доверчиви и търсят готови рецепти и техники, които да свършат всичко вместо тях. Нуждаят се да се опрат на авторитет или специалист в дадена област, а често и да следват специфични учения или гуру.

За ползите от психологичната подкрепа и терапевтична работа може да бъде казано много, но що се отнася до причините, които подтикват повечето хора да се обърнат към специалист за разрешаване на трудности и проблеми, то това зависи най-вече от личността, очакванията и потенциала на самия човек.

В  повечето случаи хората, търсещи услугите на психолог могат да бъдат разделени условно в няколко групи:

• Хора, които имат желание да променят Себе си – такива хора са готови да инвестират време, енергия и средства, за своето личностно развитие и усъвършенстване. Те нямат нищо против усилената работа върху себе си, готови са да приемат предстоящите нови открития и промени в живота си без страх и колебания. Напълно способни са да поемат отговорност за досегашните си действия и проявят упоритост в  задачата да променят себе си към по-добро.

• Хора, които имат желание да променят Другите – при тях преобладава вярването, че не те, а в повечето случаи другите  са виновни за неприятностите им. Такива хора идват с основния въпрос: “Как да накарам мъжа си/ сестра си/ майка си/ брат си и т.н. да променят неприемливото си поведение?” За тях откритието, че можем да променяме единствено себе си и отношението си към хора и ситуации и сме напълно неспособни да променим другите по наше усмотрение и желание, се явява основа за по-нататъшната ни работа. Доколко хората от този тип ще успеят да променят ситуациите и отношенията в живота си, които са причина за негативни преживявания и дискомфорт, зависи предимно от тяхната гъвкавост и способността да се научат на първо място да приемат другите такива, каквито са, без осъждане. Да осъзнаят, че единствено от собствената ни личност зависи благополучието или напротив провалите в живота ни.

• Хора, които имат очакване, че ще получат “готови рецепти” – те търсят съвети, които бързо, безболезнено и без съществени усилия ще променят живота им като с магическа пръчка. Такива хора често идеализират психолога и считат, че той има универсални отговори, касаещи всички житейски трудности, след което грубо събарят пиедестала върху, който са го издигнали, осъждайки некомпетентността му за справяне с такъв вид ситуации. Истината е, че хора, които търсят “готови рецепти”, не са готови или способни да поемат отговорност. Те предпочитат по-лесния /на пръв поглед/ начин, да прехвърлят тази отговорност върху другите и не осъзнават, че можеш да изградиш собствена философия на базата на наличните информация и знания и чрез тях да живееш собствения си живот по автентичен начин.

• Последната, доста интересна група хора, са тези, които търсят помощта на психолога, за да докажат на  другите и себе си, че няма начин да им бъде помогнато. Като правило, тази категория хора  често се обръщат към психолог чрез посредник – роднина, родител, съпруг, съпруга и т.н.  По изключение може да потърси консултация и сам. Истината е, че човек, който е убеден в неизлечимостта на проблемите си не е достатъчно мотивиран, за да постигне положителни резултати или така жадуваната промяна.

Разбира се деленето в тези 4 групи е условно и има изключения и специфични случаи, които трябва да се погледнат с нужното внимание.

Ако сте от хората, които вече осъзнават, че работата с психолог помага и  имате желание  да получите максимална полза за себе си от този процес,  необходимо е  на първо място това желание да е провокирано от вас самите.

Сигурна съм, че като всеки разумен човек разбирате факта, че психологът не е вълшебник, а човек като вас с определено количество натрупани знания и опит, който може да ви окаже помощ, но не и да разреши проблемите ви вместо вас. Ако имате реалистични цели и очаквания, сте на правилния път.

Психологът може да ви бъде невероятно полезен, ако имате нужното търпение и мотивация, за да извървите пътя към собственото си освобождаване.

Никой няма да ви обещае, че ще е лесно. Възможно е терапевтичната работа да изисква от вас пълно отдаване, разбиране (на себе си), време, енергия, а не рядко и готовност за преодоляване на болка и дискомфорт, които неминуемо съпътстват всяка промяна. Изберете ли, обаче да приемете предизвикателството за собственото си развитие и успех, устоите ли на трудностите съпътстващи всеки терапевтичен процес, плодовете, които ще получите накрая ще са екзотични и сладки.

Само 5% от хората са готови за истинска работа върху себе си, осъзнават и знаят какво търсят, открити са за нови преживявания и опит и интегрират новопридобитата информация в единна система.

Пожелавам ви успех по пътя към намирането на себе си.

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Знаете ли какво означава думата “мандала”? Може би някои от Вас са запознати. А известно ли Ви е, че мандалите могат да окажат лечебно действие върху духа и тялото?

На санскрит „мандала“ означава „кръг“ в най-простия смисъл на думата. В сферата на религиозните практики и в психологията, терминът обозначава кръгови образи, които могат да бъдат нарисувани, очертани, апликирани или танцувани.

Като психологически явления мандалите се появяват спонтанно в сънища по време на състояние на конфликт или в случаи на шизофрения. По правило мандалите се появяват при условия на психологическо разстройство, дезориентация или дисоцииране.

По думите на Юнг (1972, с.3):

… строгият модел, наложен от кръгов образ, компенсира разстройството и объркването на психиката – по-точно, това се случва чрез конструирането около една централна точка, с която всичко останало се свързва, или чрез концентрично подреждане на разстроеното разнообразие от противоречиви и несъвместими елементи.

Това със сигурност е опит за самолечение. Всяка мандала използва почти неограничено разнообразие от мотиви и символични знаци, от които ясно проличават или стремежът на мандалите да изобразят тоталността на личността, която ги е създала, с нейните вътрешни и външни преживявания от света, или се превръщат в основна отправна точка.

Мандалите често представляват смел опит да се съчетаят несъвместими противоположности и да се намери сборна точка между привидно крайни разделения.

Рисуването на мандали е доказало ефективността си за прозрения и дълбинни, автентични преживявания. И ако и Вие искате да използвате магическата сила на мандалата Ви предлагам едно лесно упражнение с терапевтичен ефект, което може да Ви помогне да се заредите с творческа сила, да откриете вдъхновение, да отключите скрити познания или просто да се почувствате добре – пречистени и заредени:

Какви материали ще са Ви необходими? – Хартия за рисуване, цветни моливи, пастели…

Как протича процеса на създаване на Вашата мандала? – Очертайте кръг. Започнете да изпълвате кръга с цветове, започвайки от центъра и придвижвайки се към периферията на кръга.

Цели се центриране, фокусиране и изразяване на чувствата посредством мотиви, цветове и образи.

Опитайте да нарисувате своя емоция като използвате цвят и мотиви във вътрешността на кръга. Създайте обкръжение около кръга. Пример за обкръжение може да е рисунка около мандалата, подобна на парк, която представлява мир и хармония или буря, която символизира гняв.

Цветовете, които влагате в своя “кръг от емоции”, изберете според вътрешното си усещане… Все пак всеки цвят има своя символика, например:

• Червено – сила, енергия, удоволствие, страст
• Розово – нежна любов, невинност, интуиция, женственост
• Оранжево – трансформация, самосъзнание, креативност
• Жълто – смях, щастие, мъдрост, воля
• Зелено – лечение на физическото тяло, повишаване на психичната сила, любов и грижа за природата и животните
• Синьо – емоционално лечение, медитация, постигане на вътрешен мир
• Лилаво – душевност, екстрасензорика, променено състояние на съзнанието
• Бяло – чистота, празнота /тишината, от която се поражда всичко/, духовна концентрация
• Черно – магия, мистерия, индивидуалност, способност да се погледне на живота и проблемите в дълбочина

Докато правите упражнението ще разберете, че процесът на рисуване и боравене с цветове и форма има релаксиращо и успокояващо действие. За още по-добър резултат Ви предлагам да изключите ума и да оставите на интуитивния процес да Ви води.

Отпуснете се, докато в същото време останете фокусирани върху емоциите и чувствата си. Колкото по-дълбоко успеете да влезете в тези емоции, колкото по-свободно и безпристрастно опитате да ги пренесете в цвета и формата на мандалата, толкова по-релаксирани и по-леки ще се почувствате.

При всеки човек този процес протича различно, но ако позволите на вътрешния глас да Ви води, ще се учудите как това простичко упражнение ще Ви даде повече осъзнатост и едно ново преживяване на интуитивно ниво.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Готови ли сте да започнете да гледате на себе си като на човек, способен да въздейства върху своята реалност в посоката, в която желае?

Ако сте от хората, на които:

• им е омръзнало да живеят в постоянен стрес, напрежение, недоволство и отсъствие на енергия
• искате да възприемате трудните моменти без излишни борба, страдание и болка
• искате да се радвате на живота

тази аудио хипноза ще Ви помогне за успешно справяне с проблема.

Какво Е и какво НЕ Е Хипнозата, както и какви са ПОЛЗИТЕ от нея, можете да разберете повече ТУК >>> ХИПНОЗА И ХИПНОТЕРАПИЯ

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Убеждението, че “оцетът може да мотивира по-добре от меда” е толкова разпространено, че повечето от нас страдат от някаква форма на страх от провал и притеснение заради собствените си несъвършенства. Родителите, шефовете и учителите често използват заплахи и катастрофални картини, за да ни мотивират да постигнем цели, които те са избрали и нямат нищо общо с нашите собствени.

Това ужасно втълпяване, че нашата работа  не е достатъчно добра – довежда до убеждението, че  никога няма да бъдем в състояние да удовлетворим изискванията на околните. Усещането за неефективност, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и разрушително за нашето достойнство. В крайна сметка рисковете започват да изглеждат твърде големи, за да бъдат поети, а заплахите губят силата си за мотивиране.

Този синдром е особено тъжен, когато хората с талант не искат да рискуват да опитат, заради страха. В най-лошия случай перфекционизмът и страхът от провал кара талантите да атрофират, вместо да се реализират, макар и пропускайки първото място.

Притеснението може да е сигнал за опасност и да ни подготви за изправянето ни „лице в лице“ с нея.  Докато не стигнем до решение или не неутрализираме опасността, притеснението може да действа като повтарящ се кошмар.

Нужно е да уважаваме нашата способност да се притесняваме като средство, което ни предупреждава, но бързият поток от плашещи мисли, в повечето случаи са плод на въображението ни. Като настройваме себе си за потенциална опасност, без да имаме план как да се справим с нея, ние изпитваме само негативната страна на притеснението.

Пробивът през този затормозяващ действителността модел изисква да излезем извън рамките на това да се плашим с картини на потенциални катастрофи. Премахването на заплахата става с активни действия след като сме успели да насочим енергията на притеснението и паниката в позитивна посока. Стресът и инстинктите за самосъхранение могат да бъдат използвани продуктивно и по предназначение, като ни предпазват и ни подтикват към градивни действия.

Какво можем да направим, когато страхът от провал и притеснението спъват нормалното ни, ежедневно функциониране?

Задайте си следните шест въпроса:

1. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? – необходимо е да се предвиди възможно най-лошия сценарий, който може да се случи и каква е вероятността наистина да се реализира.

2. Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? – Вместо да си повтаряте, че ще е ужасно и няма да можете да се справите, помислете: Какво бихте направили, за да се справите със моментната загуба на контрол? Какво бихте направили след това? А след това?… Задавайте си въпроса: „А след това какво бих направил?“ до момента, в който не разберете, че независимо какво ще се случи, вие ще сте в състояние да давате най-доброто от себе си, за да продължите напред.

3. Как бих могъл да намаля болката и да продължа нататък, ако се случи най-лошото? – ако всичко останало се провали и бъдете изправени пред най-ужасното положение, готови ли сте да прекратите самокритиката и да излезете от депресивното състояние, като си простите, че сте човек, че сте раним и не сте съвършен? Как бихте организирали задачите си, как бихте подобрили живота си от тук нататък, независимо от неблагоприятните обстоятелства?

4. Какви са алтернативите, които бих имал? – трябва да надскочите идеята, че животът ще се движи само по вашите правила. Какви са алтернативите ви? Винаги има повече от една. Запомнете, че има много начини, по които да стигнете до щастието и успеха.

5. Какво мога да направя в настоящия момент, за да огранича възможността от случване на събитията, които ме притесняват? – има ли нещо, което игнорирате или отлагате и което би довело до случването на нежеланото? Как можете да го предотвратите?

6. Какво да направя, за да увелича шансовете за постигането на целите ми? – след като сте обмислили най-лошото и сте разработили стратегии за справяне, помислете има ли нещо, за което не сте помислили и което може да помогне за достигането на целите ви.

Изграждайки чувство за сигурност въз основа на увереността, че дори и в най-лошата ситуация имате алтернативи, ще сте готови да дадете най-доброто от себе си, без да носите товара на страха от неуспех.

Използвайки и трансформирайки силата на притеснението, вие ще изработите умения за изграждане на истинско самочувствие. А истинското самочувствие се състои в това да знаете, че независимо от това дали сте спокойни или ядосани, независимо от това, дали успявате или се проваляте, вие ще дадете най-доброто от себе си и ще направите всичко възможно, за да продължите.

Истинското самочувствие се изразява в способността да кажете: „Аз съм подготвен за най-лошото, сега мога да се съсредоточа върху работата, благодарение на която ще достигна най-доброто.“

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Сигурно често сте чували думите: „Ако това е духовно, трябва да е безплатно!“ Без значение какви усилия сме положили, за да усвоим, създадем или произведем нещо, което е ценно за другите, някои хора са убедени, че то трябва да им бъде предоставено безплатно.

Когато не ценим собствената си работа, ние омаловажаваме нейната стойност в очите на другите и те я смятат за „нещо“ или „нищо“. Онези, които очакват да получат всичко, без да платят нищо, обикновено са хората, които имат проблем с постигането на изобилие в живота, а когато самите ние желаем получаването на някакъв вид енергия в замяна на предоставените от нас продукти и услуги, сами затвърждаваме това убеждение у тях.

Много хора, търсещи духовно осъзнаване, са убедени, че за да бъдат духовни, трябва да се откажат от нещата с материален характер и Вселената им съдейства, прекъсвайки тяхното снабдяване с блага и достъпа им до ресурси.

Всяко нещо има стойност. За всяко нещо трябва да се „плаща“ с усилия, енергия и/или пари… с даване на нещо в замяна. Единственото безплатно нещо е нищото!

Важно е да ценим себе си, така че и другите да ни ценят и уважават, и трябва да подчертаем ценностите на онова, което създаваме, за да го споделим с другите. Ако не го направим, другите ще започнат да вярват, че това което създаваме не притежава ценност. Трябва да съществува енергийна размяна за всяко нещо. Това е всеобщ закон. Парите са символ, средство за размяна, израз на изразходваното време и енергия за създаването на дадена вещ или услуга.

Трябва да преодолеем и променим разбирането си, че служенето на другите е нещо добро и правилно, а служенето на себе си е нещо лошо и грешно. Трябва да почнем да придаваме еднаква тежест на служенето на другите и служенето на себе си, разглеждайки ги в една и съща светлина и поддържайки баланса между двете.

Трябва да използвате собствената си способност за разсъждение и да търсите съветите от своя вътрешен водач, когато искате да дадете нещо просто ей така, заради собствената си щедрост. Посланията, които разпространявате и нещата, които раздавате безплатно, са семената, които посявате за тези, които се стремят към осъзнаване. Благодарността, която ви се връща е много повече от предостатъчно заплащане. Но ако във вас възникне и най-малкото съмнение, колебание или възмущение, това което правите не е правилно.

Времето на мъченичеството, саможертвата и самоизмъчването свърши. Днес е време да заявим своята независимост и самостоятелност, превръщайки се в светъл, успешен, положителен пример за всички.

~Рона Хърман

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Можеш ли да се освободиш от пристрастието си към емоциите?

Силните емоции /положителни и отрицателни/ са като наркотик, който те изважда от вътрешния ти център. Когато си пристрастен, отчаяно търсиш /и привличаш/ в живота си хора, ситуации, обстоятелства отвън, които хранят онази част в теб, която е винаги гладна за разтърсващи преживявания.

Можеш ли да се научиш да стоиш в равното на покоя, да присъстваш безпристрастно от позицията на вътрешен наблюдател, който вижда нещата, такива каквито са, който усеща себе си като този,който Е?

Дълбоко в себе си вече знаеш, че нямаш нужда от поредната доза /емоции/, за да затвърдиш илюзорните идентификации на Аз-а. Независимо какво мислиш, независимо какво чувстваш, Ти си този, който Си – не ти трябват ментални и емоционално заредени определения и рамки, които да дефинират същността ти.

Ако търсиш нещо повече от покоя и тишината на Божествената си природа, си обречен да затъваш в умствени конструкции,в емоционално заредени илюзии, в проекции на гладните си за адреналин сетива, които те карат да вярваш в една лъжа. Лъжата, че е нужно да бъдеш разтърсен из основи, за да усетиш, че си жив и че съществуваш.

И сигурно вече знаеш, вече разбираш, че автентичната ти същност е покоят в тишината на мислите, в безпристрастното съзерцание и самонаблюдение, в преживяванията, произтичащи от стабилността на вътрешния ти център.

Научиш ли се да стоиш в покоя, ще откриеш онази фина вибрация на тишина и празно пространство, която е в теб, а ти в нея и неусетно ще се докоснеш до истината за Себе си.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако това, което споделям с теб ти харесва и искаш да заздравиш връзката със себе си и собственото си себеосъзнаване, можеш да заявиш своята Консултация за Себепознание и лична Промяна Тук >>>

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

“Повечето от нас – не са те. Нашите мисли – това е мнението на други хора; нашият живот е мимикрия; нашите страсти са цитати! ” – Оскар Уайлд

Губиш ли се в мислите – червеи пълзящи в ума, изпадащи в нереална реалност? А въображението заспива зад стените на съзнанието.

Бягаш ли – от емоции, чувства, от себе си, от душата си? В уж празно пространство, но някак зловещо изпълнено с напрежение.

Неусетно се вкопчваш в страховете си – вцепенение приело формата на „всичко е наред“ и „така трябва“. Замъглен избор. Илюзия за избор, надничаща зад „правилни“ действия, водещи до бездействие. До неживеене!

Защо ли страхът иска да те убеди, че той си Ти… за пореден път? Изплъзваш му се, молиш се…  – „Бог ще ме спаси!“. Ще те спаси ли от теб самия? От разбърканите ти мисли?… А искаш молейки се, да повярваш – в света, във себе си, във Бог. Вместо това молитвите ти се превръщат в бягство. Във бягство от страха, пропит във клетките на смъртното ти тяло.

Изморен си – искаш просто да Бъдеш!  Не умееш да бъдеш. Виновен си! Криеш се в безсмислени действия и правене, в активно съграждане на ежедневието. Бездействието изяжда дните ти. Дни на празно мълчание. На тишина, изпълнена с мисли. Дни на безпокойство и безсилие.

И колкото повече се засилва копнежът да Бъдеш, толкова повече умът те поглъща, за да се изплъзнеш от това Съм, защото реалността те притиска с изисквания. Това не Си Ти! Сънуваш живот извън собствените си истини. Искаш да не чуваш тишината, но тя те настига. Прегръща те, за да останеш в истинския Себе си. Бори се с вината, която те вцепенява, контролирайки съществуването ти…

Толкова много задушена любов, затворена зад стените на илюзорни бъдещи и минали сценарии, претендиращи за реалност! Живееш в чуждо тяло, в чужди роли с безименни лица – никое от които  не е твоето собствено.

Докога ще се криеш? Страхът е само оправдание за бягството ти от Себе си.

Толкова много похабена любов! Такова безсвободие! Докога?!…

И ето, че отново търсиш нещо… истинското си лице…

Вместо това откриваш ум –

трескав,

бързащ,

тежък,

мътен,

спускащ се по стълбите на ежедневието,

в бездна от безсмислици.

А може би е време, чувстваш ли? Да се завърнеш у дома, в сърцето си…

Във тишина – към Себе си!

Без страх! С любов и вяра…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си.

Една сутрин той най-сетне си намерил работа – да направи нова кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.

Основното условие за това да бъдем себе си е да живеем според предназначението си, вместо според очакванията на другите. Предназначението ни е онова, в което сме най-добри сред всички хора на света. Ако ние не го следваме, ако не сме верни на себе си, кой ще бъде? Кой може да бъде?

Ако ние не правим това, заради което сме тук, никой друг не може да го направи. То ще остане недовършено, чак докато не склоним да свършим своята част от работата, докато не изберем да бъдем себе си.

Повечето хора се страхуват от своето предназначение и от величието, което им се струва, че се изисква от тях. Когато бягаме от призванието си, ние бягаме от любовта, страстта и щастието. Повечето от нас се чувстват недостойни за тези неща или се опитваме да контролираме позитивните чувства, защото се страхуваме, че не бихме могли да ги понесем. Това са само симптоми на страха, който ни е откъснал от нашата истина, вътрешно прозрение и величие.

Най-великото изкуство, най-великият дар, който можем да дадем, е да бъдем себе си. Когато сме себе си в цялото си великолепие, ние показваме колко много обичаме света. Когато разгърнем присъствието си цялостно, ще се превърнем в най-големия подарък, който можем да дадем на живота.

Можете ли днес да си представите, как рисувате великолепна картина – истински шедьовър. Тази картина сте вие и вашия живот. Да бъдете себе си, означава да бъдете художника с вдъхновена ръка, четката с истински цветове и картината – всичко наведнъж.

Най-великото изкуство е да бъдете себе си, затова подарете този шедьовър на себе си и на живота.

~ Чък Спезано – Из „Ако боли, не е любов“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един жител на Катамарка намерил необичайно голямо яйце. Никога не бил виждал нещо подобно и решил да го отнесе в къщи.

- Дали не е щраусово? – попитала жена му.

- Не, прекалено е едро  – отвърнал старецът.

- Дали да не го счупим? – предложил доведеният му син.

- Ще е жалко. Ще изгубим нещо много интересно и любопитно – възразила загрижено бабата.

- За да не се съмняваме, ще го дам на пуйката, та да го измъти. Може пък след време да се излюпи някакво пиле – предложил човекът, така и направил.

Казват, че след петнайсет дни се излюпило едно пуйче, тъмно на цвят, голямо, нервно, което със страшна лакомия изяло всичко, което намерило наоколо. След това погледнало майка си с жар в очите и й казало въодушевено:

- Хайде сега да летим.

Пуйката много се учудила на предложението на пламенното си отроче и отвърнала:

- Пуйките не летят. И не е полезно да ядеш толкова бързо.

Тогава решила да дава на равни порции на малкото от най-хубавата храна и да го научи да яде по-бавно.

Когато свършвало със закуската, обяда, следобедното си ядене или вечерята, то подтиквало братята си:

- Момчета, хайде да летим!

Всички започнали отново да му обясняват:

- Пуйките не летят. А храната не ти действа добре.

Пуйчето говорело все повече и повече за ядене и по-малко за летене. Пораснало и умряло сред другите пуйки. Но всъщност било кондор! Било родено, за да се издигне на седем хиляди метра, но никой от събратята му не летял!

Опасността да умреш сред другите пуйки е много голяма. След като никой не лети…

Много врати са отворени, защото никой не ги затваря, а други са затворени, но никой не ги отваря.

Страхът да се впуснеш в неизвестното е огромен. Истинското убежище е във висините, особено когато човек има желание да полети… и чифт надеждни крила…

~ Из “Другото име на любовта” – Енрике Марискал

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

„ Стените са в твоето съзнание. Можеш да минеш през тях само ако повярваш, че можеш да го направиш. „

„Нашата истина е сума от всички внушения, които сме приели, чули, видели или доловили. Сбъдват се не нашите желания, нито нашите мечти, а внушенията, които приемаме.  Хипнозата не е мистерия. Всъщност всичко се свежда до повторението – отново и отново. Когато приемаме собствените си внушения – това е автохипноза.“

„Хипнозата е прието внушение… Не подценявайте силата на собствените си убеждения. Всеки път, когато си помислим или изречем: Аз съм… Аз чувствам… Аз искам… Аз мисля… Аз зная… Ти виждаш… Ти можеш… Ти си… Ти не можеш… Ти си длъжен… Аз трябва… Аз ще… Това е… Това не е… Всеки път, когато правиш някаква оценка: добро, лошо, по-добро, зло, най-добро, красиво, безполезно, страхотно, правилно, грешно, ужасно, очарователно, великолепно, загуба на време… всяко мнение, което изказваме, всъщност не е мнение, а внушение, и всяко твърдение, което приемем ни отвежда все по-дълбоко. Всяко внушение се самоподсилва.“

 „Ако хипнозата не е нищо друго, освен възприети внушения, тогава целият свят, който виждаме около себе си, би трябвало да е картина, създадена от собствената ни четка.“

„Светът, който ни заобикаля е съвършено огледало на собствените ни вярвания. Свят, изграден от приети внушения, нищо в него не е реално – нашето мислене създава реалността.“

 „Няма свят навън. Всичко е тук вътре, в главата ми – мислеше – внушенията стават вярвания, а те стават възприятия, превръщат се във всички така наречени плътни обекти на това игрище.“

 „Не  бива да окичваме всяко събитие с етикет случайност или съдба. Важно е какво се случва след това – дали правим нещо с нашите малки, житейски събития или ги оставяме да изтекат от  сърцето ни към морето на забравените срещи.“

„Убиват ни нашите вярвания. Всеки момент някой загива от нелечима илюзия.“

„Ти сам си се хипнотизирал да живееш по начина, по който преживяваш всеки твой ден. Ето какво: можеш да се разхипнотизираш. Отхвърли внушенията, че си нещо различно от дух, утвърди увереността си, че духът е истинската ти същност, че винаги е бил и ще бъде, макар и дух, който си играе на смъртен.“

„Мога да избера в какъв транс да живея… /при положение, че не искам да се разхипнотизирам/. Ако сега хипнотизирах себе си, какви внушения бих искал да видя превърнати в реалност?…“

„Кое съществува реално? Единствено онова, което съществува реално не се променя. Ако нещо е било реално, но вече не е, тогава всъщност то не е реално. И се връщаме отново към въпроса: Кое реално остава реално завинаги? Например Бог, каквото и да представлява Бог? А любовта?…“

„Можем да направляваме своята история в която посока пожелаем, по всяко време, но тъй като вярата ни в пространство-времето е морето, в което плаваме, нашата театрална сцена, ние скоро можем да забравим, че сме способни да променяме историята си и да изпаднем в несъзнателен транс, вместо в съзидателен.“

„И все пак знам, че живея. Това е реално! Аз съм! Винаги съм бил… Винаги ще бъдеш!…“

~Из “Живот под хипноза” – Ричард Бах

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>