Сигурно често сте чували думите: „Ако това е духовно, трябва да е безплатно!“ Без значение какви усилия сме положили, за да усвоим, създадем или произведем нещо, което е ценно за другите, някои хора са убедени, че то трябва да им бъде предоставено безплатно.

Когато не ценим собствената си работа, ние омаловажаваме нейната стойност в очите на другите и те я смятат за „нещо“ или „нищо“. Онези, които очакват да получат всичко, без да платят нищо, обикновено са хората, които имат проблем с постигането на изобилие в живота, а когато самите ние желаем получаването на някакъв вид енергия в замяна на предоставените от нас продукти и услуги, сами затвърждаваме това убеждение у тях.

Много хора, търсещи духовно осъзнаване, са убедени, че за да бъдат духовни, трябва да се откажат от нещата с материален характер и Вселената им съдейства, прекъсвайки тяхното снабдяване с блага и достъпа им до ресурси.

Всяко нещо има стойност. За всяко нещо трябва да се „плаща“ с усилия, енергия и/или пари… с даване на нещо в замяна. Единственото безплатно нещо е нищото!

Важно е да ценим себе си, така че и другите да ни ценят и уважават, и трябва да подчертаем ценностите на онова, което създаваме, за да го споделим с другите. Ако не го направим, другите ще започнат да вярват, че това което създаваме не притежава ценност. Трябва да съществува енергийна размяна за всяко нещо. Това е всеобщ закон. Парите са символ, средство за размяна, израз на изразходваното време и енергия за създаването на дадена вещ или услуга.

Трябва да преодолеем и променим разбирането си, че служенето на другите е нещо добро и правилно, а служенето на себе си е нещо лошо и грешно. Трябва да почнем да придаваме еднаква тежест на служенето на другите и служенето на себе си, разглеждайки ги в една и съща светлина и поддържайки баланса между двете.

Трябва да използвате собствената си способност за разсъждение и да търсите съветите от своя вътрешен водач, когато искате да дадете нещо просто ей така, заради собствената си щедрост. Посланията, които разпространявате и нещата, които раздавате безплатно, са семената, които посявате за тези, които се стремят към осъзнаване. Благодарността, която ви се връща е много повече от предостатъчно заплащане. Но ако във вас възникне и най-малкото съмнение, колебание или възмущение, това което правите не е правилно.

Времето на мъченичеството, саможертвата и самоизмъчването свърши. Днес е време да заявим своята независимост и самостоятелност, превръщайки се в светъл, успешен, положителен пример за всички.

~Рона Хърман

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Можеш ли да се освободиш от пристрастието си към емоциите?

Силните емоции /положителни и отрицателни/ са като наркотик, който те изважда от вътрешния ти център. Когато си пристрастен, отчаяно търсиш /и привличаш/ в живота си хора, ситуации, обстоятелства отвън, които хранят онази част в теб, която е винаги гладна за разтърсващи преживявания.

Можеш ли да се научиш да стоиш в равното на покоя, да присъстваш безпристрастно от позицията на вътрешен наблюдател, който вижда нещата, такива каквито са, който усеща себе си като този,който Е?

Дълбоко в себе си вече знаеш, че нямаш нужда от поредната доза /емоции/, за да затвърдиш илюзорните идентификации на Аз-а. Независимо какво мислиш, независимо какво чувстваш, Ти си този, който Си – не ти трябват ментални и емоционално заредени определения и рамки, които да дефинират същността ти.

Ако търсиш нещо повече от покоя и тишината на Божествената си природа, си обречен да затъваш в умствени конструкции,в емоционално заредени илюзии, в проекции на гладните си за адреналин сетива, които те карат да вярваш в една лъжа. Лъжата, че е нужно да бъдеш разтърсен из основи, за да усетиш, че си жив и че съществуваш.

И сигурно вече знаеш, вече разбираш, че автентичната ти същност е покоят в тишината на мислите, в безпристрастното съзерцание и самонаблюдение, в преживяванията, произтичащи от стабилността на вътрешния ти център.

Научиш ли се да стоиш в покоя, ще откриеш онази фина вибрация на тишина и празно пространство, която е в теб, а ти в нея и неусетно ще се докоснеш до истината за Себе си.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако това, което споделям с теб ти харесва и искаш да заздравиш връзката със себе си и собственото си себеосъзнаване, можеш да заявиш своята Консултация за Себепознание и лична Промяна Тук >>>

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

“Повечето от нас – не са те. Нашите мисли – това е мнението на други хора; нашият живот е мимикрия; нашите страсти са цитати! ” – Оскар Уайлд

Губиш ли се в мислите – червеи пълзящи в ума, изпадащи в нереална реалност? А въображението заспива зад стените на съзнанието.

Бягаш ли – от емоции, чувства, от себе си, от душата си? В уж празно пространство, но някак зловещо изпълнено с напрежение.

Неусетно се вкопчваш в страховете си – вцепенение приело формата на „всичко е наред“ и „така трябва“. Замъглен избор. Илюзия за избор, надничаща зад „правилни“ действия, водещи до бездействие. До неживеене!

Защо ли страхът иска да те убеди, че той си Ти… за пореден път? Изплъзваш му се, молиш се…  – „Бог ще ме спаси!“. Ще те спаси ли от теб самия? От разбърканите ти мисли?… А искаш молейки се, да повярваш – в света, във себе си, във Бог. Вместо това молитвите ти се превръщат в бягство. Във бягство от страха, пропит във клетките на смъртното ти тяло.

Изморен си – искаш просто да Бъдеш!  Не умееш да бъдеш. Виновен си! Криеш се в безсмислени действия и правене, в активно съграждане на ежедневието. Бездействието изяжда дните ти. Дни на празно мълчание. На тишина, изпълнена с мисли. Дни на безпокойство и безсилие.

И колкото повече се засилва копнежът да Бъдеш, толкова повече умът те поглъща, за да се изплъзнеш от това Съм, защото реалността те притиска с изисквания. Това не Си Ти! Сънуваш живот извън собствените си истини. Искаш да не чуваш тишината, но тя те настига. Прегръща те, за да останеш в истинския Себе си. Бори се с вината, която те вцепенява, контролирайки съществуването ти…

Толкова много задушена любов, затворена зад стените на илюзорни бъдещи и минали сценарии, претендиращи за реалност! Живееш в чуждо тяло, в чужди роли с безименни лица – никое от които  не е твоето собствено.

Докога ще се криеш? Страхът е само оправдание за бягството ти от Себе си.

Толкова много похабена любов! Такова безсвободие! Докога?!…

И ето, че отново търсиш нещо… истинското си лице…

Вместо това откриваш ум –

трескав,

бързащ,

тежък,

мътен,

спускащ се по стълбите на ежедневието,

в бездна от безсмислици.

А може би е време, чувстваш ли? Да се завърнеш у дома, в сърцето си…

Във тишина – към Себе си!

Без страх! С любов и вяра…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

„ Стените са в твоето съзнание. Можеш да минеш през тях само ако повярваш, че можеш да го направиш. „

„Нашата истина е сума от всички внушения, които сме приели, чули, видели или доловили. Сбъдват се не нашите желания, нито нашите мечти, а внушенията, които приемаме.  Хипнозата не е мистерия. Всъщност всичко се свежда до повторението – отново и отново. Когато приемаме собствените си внушения – това е автохипноза.“

„Хипнозата е прието внушение… Не подценявайте силата на собствените си убеждения. Всеки път, когато си помислим или изречем: Аз съм… Аз чувствам… Аз искам… Аз мисля… Аз зная… Ти виждаш… Ти можеш… Ти си… Ти не можеш… Ти си длъжен… Аз трябва… Аз ще… Това е… Това не е… Всеки път, когато правиш някаква оценка: добро, лошо, по-добро, зло, най-добро, красиво, безполезно, страхотно, правилно, грешно, ужасно, очарователно, великолепно, загуба на време… всяко мнение, което изказваме, всъщност не е мнение, а внушение, и всяко твърдение, което приемем ни отвежда все по-дълбоко. Всяко внушение се самоподсилва.“

 „Ако хипнозата не е нищо друго, освен възприети внушения, тогава целият свят, който виждаме около себе си, би трябвало да е картина, създадена от собствената ни четка.“

„Светът, който ни заобикаля е съвършено огледало на собствените ни вярвания. Свят, изграден от приети внушения, нищо в него не е реално – нашето мислене създава реалността.“

 „Няма свят навън. Всичко е тук вътре, в главата ми – мислеше – внушенията стават вярвания, а те стават възприятия, превръщат се във всички така наречени плътни обекти на това игрище.“

 „Не  бива да окичваме всяко събитие с етикет случайност или съдба. Важно е какво се случва след това – дали правим нещо с нашите малки, житейски събития или ги оставяме да изтекат от  сърцето ни към морето на забравените срещи.“

„Убиват ни нашите вярвания. Всеки момент някой загива от нелечима илюзия.“

„Ти сам си се хипнотизирал да живееш по начина, по който преживяваш всеки твой ден. Ето какво: можеш да се разхипнотизираш. Отхвърли внушенията, че си нещо различно от дух, утвърди увереността си, че духът е истинската ти същност, че винаги е бил и ще бъде, макар и дух, който си играе на смъртен.“

„Мога да избера в какъв транс да живея… /при положение, че не искам да се разхипнотизирам/. Ако сега хипнотизирах себе си, какви внушения бих искал да видя превърнати в реалност?…“

„Кое съществува реално? Единствено онова, което съществува реално не се променя. Ако нещо е било реално, но вече не е, тогава всъщност то не е реално. И се връщаме отново към въпроса: Кое реално остава реално завинаги? Например Бог, каквото и да представлява Бог? А любовта?…“

„Можем да направляваме своята история в която посока пожелаем, по всяко време, но тъй като вярата ни в пространство-времето е морето, в което плаваме, нашата театрална сцена, ние скоро можем да забравим, че сме способни да променяме историята си и да изпаднем в несъзнателен транс, вместо в съзидателен.“

„И все пак знам, че живея. Това е реално! Аз съм! Винаги съм бил… Винаги ще бъдеш!…“

~Из “Живот под хипноза” – Ричард Бах

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Вие притежавате и изразявате силата си, когато имате смелостта да усетите уязвимостта на сърцето си. Сърдечният ви център е входът към емоциите, които съдържат неподозирана от много хора сила. Те не са знак за слабост или липса на духовна дисциплина, както може би са ви накарали да вярвате.

Израстването не означава да бъдеш сдържан, нито да се опитваш винаги да си позитивен. Идеята, че да си емоционален не е знак на сила е парадоксална. Всъщност вашите чувства и емоции наистина управляват по-голямата част от живота ви, без значение дали го признавате или не.

Емоцията е това, което вдъхновява човек да гладува 60 дни в знак на протест. Емоцията ни кара да се женим, да се развеждаме, да проспим половината ден или да скочим от леглото, готови да променим света. Тогава ако приемем, че емоцията създава действие, то трябва да се научим как да накараме емоциите да работят за нас, а не срещу нас.

Емоциите са нещо хубаво. Те ни помагат да различим това какво наистина ни прави щастливи и удовлетворени, от онова, което си мислим, че би трябвало да бъдем, да правим или да имаме. Емоциите ни помагат да освободим блокажите и да лекуваме телата си. Емоциите са естествена част от човешкото същество. Нормално е да изпитаме скръб, обида, щастие, блаженство. Това, което създава проблем е нежеланието да ги изпитваме.

Да се вкопчим за дадена емоция в момента, в който тя иска да премине през нас, също ни създава беди. Точно това води до емоционална драма. Представете си вашия диапазон от емоции като поток от чувства, които преминават през вас от ляво на дясно. Представете си, че можете да ги видите пред тялото си. Някои емоции са неприятни, други са неутрални, трети – болезнени, а четвърти – радостни. Ако позволя на този поток да си тече, аз не засядам в емоционална драма. Мога просто да бъда свидетел на емоциите си и да ги почувствам, докато преминават през мен. Но когато се протегна и сграбча емоцията от страх, чувство за справедливост или безпокойство, че винаги ще се чувствам по този начин, аз засядам в самата емоция и така не се чувствам добре.

Да наблюдавате една емоция означава да я гледате отстрани и да й изпращате любов и присъствие, все едно това не сте вие. Да почувствате една емоция, означава да си позволите да усетите болка, радост и облекчение чрез тялото си.

Време е да научим как да виждаме и чувстваме уязвимостта на сърцето си, за да израснем и да не се поддаваме на емоционалната драма. Следващият път, когато почувствате болезнена емоция ще бъде решаващ момент за вас. Можете да позволите на емоцията да протече през вас, докато я наблюдавате и я изпитате изцяло, или, напротив, да се вкопчите в нея и да я проектирате в бъдещето или миналото. Какво избирате?

В момента, в който свалите невидимата си броня и се отворите да получавате повече и да изпитате уязвимостта и силата на сърцето си, животът ви ще потече в желаната посока. Тогава няма да е нужно да се напрягате толкова много, за да накарате нещата да се случат, защото ще ги привличате към себе си по-лесно.

~Из “Силата да си жена” – Рейчъл Дж. Грувър

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

1. Събитията в този свят не ви разгневяват. Вашите „горещи мисли“ създават гнева ви. Дори когато се появи истински отрицателно събитие, смисълът, който вие му придавате, определя емоционалните ви реакции.

Идеята, че вие отговаряте за гнева си, в крайна сметка е във ваше предимство, защото ви дава възможността да постигнете контрол и да направите свободен избор как искате да се чувствате. Ако не беше това, ще сте безпомощни да контролирате емоциите си; те ще са необратимо свързани с всяко външно събитие в този свят, чиято по-голяма част в крайна сметка е извън вашия контрол.

2. През по-голямата част от времето гневът ви няма да ви помогне. Той ще ви обездвижи и ще замръзнете във враждебността си, без никаква продуктивна цел. Ще се чувствате по-добре, ако поставите ударението върху активно търсене на творчески решения. Какво можете да направите, за да коригирате трудността или поне да редуцирате възможността да се опарите по същия начин в бъдеще? Тази нагласа ще елиминира в определена степен безпомощността и фрустрацията, които ви изяждат, когато чувствате, че не можете да се справите ефективно със ситуацията.

Ако не е възможно достигането до решение, тъй като провокацията е изцяло отвъд контрола ви, само ще увеличите нещастието си с негодуванието, така че защо не се отървете от него? Трудно, ако не и невъзможно е да изпитвате гняв и радост едновременно. Ако смятате, че гневът ви е особено ценен и важен, помислете за един от най-щастливите моменти в живота си. Сега се запитайте: „Колко минути от този период на спокойствие и ликуване съм готов да сменя за изпитването на фрустрация и раздразнение?“

3. Мислите, които генерират гняв, през по-голямата част от времето ще съдържат изкривявания. Коригирането им ще намали гнева ви.

4. В крайна сметка гневът ви е породен от убеждението ви, че някой действа несправедливо или някакво събитие е нечестно. Интензивността на гнева ще се засилва пропорционално на сериозността на възприеманата злонамереност и ако действието се смята за преднамерено.

5. Ако се научите да разглеждате света през очите на другите, често с изненада ще осъзнавате, че чуждите действия не са несправедливи от тяхна гледна точка. Несправедливостта в тези случаи се оказва илюзия, която съществува само във вашето съзнание. Ако сте готови да се откажете от нереалистичната идея, че вашите концепции за истина, справедливост и честност се споделят от всеки, голяма част от негодуванието и фрустрацията ви ще изчезне.

6. Другите хора обикновено не смятат, че заслужават вашето наказание. Следователно е малко вероятно отмъщението да ви помогне да постигнете някакви положителни цели във взаимодеъйствията си с тях. Яростта ви често ще причинява единствено допълнително влошаване и поляризация и ще действа като самоизпълняващо се пророчество. Дори ако временно получавате, това което искате, всякакви краткосрочни печалби от такава враждебна манипулация ще се неутрализират в дългосрочен план от негодуванието и отмъщението на хората, които са обект на вашата принуда. Никой не обича да бъде контролиран или насилван. Това е причината системата от положителни награди да работи по-добре.

7. Голяма част от гнева ви включва вашата защита срещу загубата на самооценка, когато хората ви критикуват, не са съгласни с вас или не успяват да се държат така, както вие искате. Такъв гняв винаги е неуместен, защото само собствените ви отрицателни, изкривени мисли могат да ви накарат да загубите самооценката си. Когато обвинявате другия заради чувствата си на безполезност, винаги се самозаблуждавате.

8. Фрустрацията е резултат от нереализирани очаквания. Тъй като събитието, което ви е разочаровало е част от реалността, то е реалистично. Следователно фрустрацията ви винаги е резултат от вашите нереалистични очаквания.

Имате правото да се опитате да влияете върху реалността, за да я направите по-съответстваща на очакванията ви, но това не винаги е практически осъществимо, особено когато тези очаквания представляват идеали, които не съответстват на концепцията на всеки друг за човешката природа.

Най-простото решение ще е да промените очакванията си. Например някои нереалистични очаквания, които водят до фрустрация са:

• Ако искам нещо /любов, щастие, повишение и т.н/, го заслужавам.
• Ако работя усилено за нещо, трябва да имам успех.
• Другите хора би трябвало да отговарят на моите стандарти и да вярват в моята концепция за „справедливост“.
• Би трябвало да съм в състояние бързо и лесно да решавам своите проблеми.
• Ако съм добра съпруга, съпругът ми е длъжен да ме обича.
• Хората би трябвало да мислят и действат така, както го правя аз.
• Ако съм добър към някого, той би трябвало да отвърне със същото.

9.Просто е детинско поведение да се цупите и да настоявате, че имате право да бъдете гневни. Разбира се, че е така – гневът е законен. Критично важният въпрос е: във ваше предимство ли е да сте гневни? Вие или светът наистина ли ще имате полза от вашата ярост?

10. Рядко имате нужда от гнева, за да бъдете хора. Не е вярно, че ще сте безчувствен робот без него. В действителност, когато се отървете от тази кисела раздразнителност, ще почувствате по-голям плам, радост, спокойствие и продуктивност. Ще преживеете освобождение и просветление.

 ~ д-р Дейвид Д. Бърнс – „Да се чувстваш добре“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Интуиция (от лат.  Intueri – взиране, поглед навътре) – често се използва като инструмент, средство, което дава разбиране за дeйствителността на ниво подсъзнание, без използване на логически разсъждения.

Интуицията е способността да избереш най-благоприятната линия на действие и развитие без да е налице аналитичен, мисловен процес върху ситуацията (реалността).

За важността и значимостта й, както и за необходимостта от целенасоченото й използване са говорели още велики умове като Платон, Тома Аквински, Кант, Юнг, Ломоносов и др. В съвременните условия на бързо изменяща се среда, където времето за вземане на решения е стеснено до минимум, интуитивните способности са инструмент, който може да бъде полезно преимущество.

Интуитивните усещания са връзката ви с една част вътре във вас, където са складирани отговори, решения и идеи и за чието съществуване  често не подозирате. Тези отговори, обикновено си пробиват път навън посредством тихия глас на емоциите и чувствата.

Разбира се, сляпото доверяване на емоции и чувства може да се окаже нездравословно в някои случаи, но съчетаването им с логиката и здравия смисъл, могат да ви дадат т.нар. златна среда при вземане на решения.

Какви са начините и средствата чрез които можете да развиете и използвате интуитивните си способности?

Съществено условие за развитие на интуицията на първо място, е вярата, че тя съществува. Невъзможно е да забележите отговорите и решенията, които ви спохождат по различни пътища, ако не сте отворени и готови да чуете гласът на своето подсъзнание.

Една от основните пречки, за вярата в интуитивните ви способности, е неувереността в себе си. Умелото използване на интуицията е възможно единствено за хора със съответното ниво на стабилна и здраво изградена самооценка.

Съмненията, непознаването на себе си и недоверието във вътрешния чувствен и емоционален свят спъват процеса на отваряне към интуитивните процеси и решения.

Да предположим, че Вие вече сте човек, който вярва в силата на интуицията и е достатъчно уверен в себе си, човек който е дълбоко свързан с чувствата си. Следваща важна и необходима стъпка е адекватното и правилно задаване на въпроса или проблема, върху които ще работите. Често хората не успяват да зададат въпросите си с нужната конкретика или го правят неумело, вкарвайки ги в сложни форми и съдържание, които  объркват и водят до задънена улица, в последствие.

Как правилно можете да зададете  въпроса, така че подсъзнанието да ви даде необходимите идеи и решения?

Добър начин е задаването на въпроса в не-въпросителна форма. Какво означава това? Например, вместо да си задавате въпрос от типа: „Подходящо ли е времето да сключа тази сделка сега?“ или „Да свържа ли живота и бъдещето си с този човек?“, можете да поставите тези въпроси в утвърдителна форма, а именно: „Имам желание да сключа тази сделка сега!“ или „Свързвам живота и бъдещето си с този човек!“

Излизайки извън рамките на въпроса, логиката и разумът отстъпват водещата си роля в търсенето на отговори, мислите утихват, а прозренията се появяват директно от подсъзнанието. Не забравяйте да отчитате всяко чувство, мисъл, преживяване, които ви спохождат.

Как се чувствате изказвайки въпросите си под формата на твърдения? Какви мисли минават през ума ви? Как се чувства тялото ви?

Самонаблюдението ви в интуитивния процес е важно, защото то ще ви даде нужните отговори проявени в конкретна за вас форма – чувство, емоция, телесно усещане и т.н. В редки случаи могат да се проявят интуитивни отговори под формата на мирис, ухания и аромати. Нужно е само да ги разпознаете и забележите.

Когато човек е със слаборазвити сетива или е начинаещ  в развиването на своята интуиция, отговорите често се появяват отвън. Телевизия, интернет, вестници, книги, телефонно обаждане, статия – знаците са навсякъде.

За да бъде ефективна работата с интуицията е необходимо непрекъснато и съвсем съзнателно да се концентрирате върху вътрешния си свят – емоции, чувства, представи… Когато сте съсредоточени върху определен проблем, опитайте да премахнете предварителните си очаквания за поява на отговор в конкретна форма.

Не очаквайте нищо! Просто се обърнете към своето вътрешно Аз. Чувствайте, усещайте, чакайте, докато оставате отворени за отговора.

Уединението и спокойствието могат значително да подпомогнат разбирането и вникването във вътрешните усещания на тялото и ума. Можете да заемете удобна поза, да затворите очи, а мускулите на тялото ви да се отпуснат… Насладете се на тишината, докато отговорите идват към вас.

Понякога прозренията няма да се появят веднага, но бъдете сигурни, че рано или късно ще се проявят под някаква форма. Вярвайте в силата на своята интуиция и чакайте, колкото е необходимо без напрежение и излишна важност.

Необходимо е да се знае, че в търсенето на решения, не само правилното поставяне на проблема е от значение, а и неговата значимост. На интуицията са чужди безсмислени въпроси като: “А сега да избера да гледам телевизия или да сърфирам в интернет?“ или „Да взема душ или първо да потренирам?“

Значимостта на въпросите е условието и горивото, което подхранва мотивацията да получите последващ значим отговор. Помнете, че колкото по-значим е въпросът, толкова по-значим ще бъде и отговора.

Изключете логиката, поне в началото! Всички „За“ и „Против“, всички анализи и игри на ума.  В самото начало на получаване на интуитивни прозрения, логическото мислене е по-скоро пречка.

Разбира се, можете да го използвате на по-късен етап, когато вече сте генерирали своите интуитивни решения. Така ще можете да съчетаете интуитивната работа с реалността и ще съумеете да запазите здрава връзка с действителността.

От вас зависи дали ще решите да използвате силата на интуицията в своя живот. Каквото и да е вашето решение помнете, че както привързването само към разумни решения и  логически доводи, така и сляпата вяра в емоции и чувства, са еднакво вредни.

Използвайте ума, но също и силата на подсъзнанието. Бъдете възможно най-обективни!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>