Убеждението, че “оцетът може да мотивира по-добре от меда” е толкова разпространено, че повечето от нас страдат от някаква форма на страх от провал и притеснение заради собствените си несъвършенства. Родителите, шефовете и учителите често използват заплахи и катастрофални картини, за да ни мотивират да постигнем цели, които те са избрали и нямат нищо общо с нашите собствени.

Това ужасно втълпяване, че нашата работа  не е достатъчно добра – довежда до убеждението, че  никога няма да бъдем в състояние да удовлетворим изискванията на околните. Усещането за неефективност, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и разрушително за нашето достойнство. В крайна сметка рисковете започват да изглеждат твърде големи, за да бъдат поети, а заплахите губят силата си за мотивиране.

Този синдром е особено тъжен, когато хората с талант не искат да рискуват да опитат, заради страха. В най-лошия случай перфекционизмът и страхът от провал кара талантите да атрофират, вместо да се реализират, макар и пропускайки първото място.

Притеснението може да е сигнал за опасност и да ни подготви за изправянето ни „лице в лице“ с нея.  Докато не стигнем до решение или не неутрализираме опасността, притеснението може да действа като повтарящ се кошмар.

Нужно е да уважаваме нашата способност да се притесняваме като средство, което ни предупреждава, но бързият поток от плашещи мисли, в повечето случаи са плод на въображението ни. Като настройваме себе си за потенциална опасност, без да имаме план как да се справим с нея, ние изпитваме само негативната страна на притеснението.

Пробивът през този затормозяващ действителността модел изисква да излезем извън рамките на това да се плашим с картини на потенциални катастрофи. Премахването на заплахата става с активни действия след като сме успели да насочим енергията на притеснението и паниката в позитивна посока. Стресът и инстинктите за самосъхранение могат да бъдат използвани продуктивно и по предназначение, като ни предпазват и ни подтикват към градивни действия.

Какво можем да направим, когато страхът от провал и притеснението спъват нормалното ни, ежедневно функциониране?

Задайте си следните шест въпроса:

1. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? – необходимо е да се предвиди възможно най-лошия сценарий, който може да се случи и каква е вероятността наистина да се реализира.

2. Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? – Вместо да си повтаряте, че ще е ужасно и няма да можете да се справите, помислете: Какво бихте направили, за да се справите със моментната загуба на контрол? Какво бихте направили след това? А след това?… Задавайте си въпроса: „А след това какво бих направил?“ до момента, в който не разберете, че независимо какво ще се случи, вие ще сте в състояние да давате най-доброто от себе си, за да продължите напред.

3. Как бих могъл да намаля болката и да продължа нататък, ако се случи най-лошото? – ако всичко останало се провали и бъдете изправени пред най-ужасното положение, готови ли сте да прекратите самокритиката и да излезете от депресивното състояние, като си простите, че сте човек, че сте раним и не сте съвършен? Как бихте организирали задачите си, как бихте подобрили живота си от тук нататък, независимо от неблагоприятните обстоятелства?

4. Какви са алтернативите, които бих имал? – трябва да надскочите идеята, че животът ще се движи само по вашите правила. Какви са алтернативите ви? Винаги има повече от една. Запомнете, че има много начини, по които да стигнете до щастието и успеха.

5. Какво мога да направя в настоящия момент, за да огранича възможността от случване на събитията, които ме притесняват? – има ли нещо, което игнорирате или отлагате и което би довело до случването на нежеланото? Как можете да го предотвратите?

6. Какво да направя, за да увелича шансовете за постигането на целите ми? – след като сте обмислили най-лошото и сте разработили стратегии за справяне, помислете има ли нещо, за което не сте помислили и което може да помогне за достигането на целите ви.

Изграждайки чувство за сигурност въз основа на увереността, че дори и в най-лошата ситуация имате алтернативи, ще сте готови да дадете най-доброто от себе си, без да носите товара на страха от неуспех.

Използвайки и трансформирайки силата на притеснението, вие ще изработите умения за изграждане на истинско самочувствие. А истинското самочувствие се състои в това да знаете, че независимо от това дали сте спокойни или ядосани, независимо от това, дали успявате или се проваляте, вие ще дадете най-доброто от себе си и ще направите всичко възможно, за да продължите.

Истинското самочувствие се изразява в способността да кажете: „Аз съм подготвен за най-лошото, сега мога да се съсредоточа върху работата, благодарение на която ще достигна най-доброто.“

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Случва ли ти се често да поставяш потребностите, желанията и емоционалните нужди на хората, преди своите?

Чувстваш ли се ценен и значим, когато си нужен?

Поемаш ли отговорност за чуждия живот?

Живееш ли за и посредством другите?

Разочарован ли си, когато другите не оценяват това, което правиш за тях, подценяват те и/или никога не се съобразяват с твоите нужди и желания?

„Невидим“ ли си  за значимите други? Има ли егоисти в живота ти, за които каквото и да сториш, никога не е достатъчно?

Ако си чувствителен и алтруистичен човек, за когото чуждото благо е от изключителна важност, то най-вероятно опитваш да дадеш всичко от себе си, готов си  да помогнеш винаги /дори да е за твоя сметка/, дори когато помощта ти не е искана. И тогава се чувстваш разочарован, неоценен…

Да умееш да даваш е похвално, но задавал ли си си въпроса: Как давам? /Ще харесаш и това: “Даването като средство в подкрепа на егото”/

Майка Тереза е казала: „Не е важно какво и колко даваш, а колко любов влагаш в това, което даваш.“

Сега ти предлагам да се вгледаш по-дълбоко в своите мотиви, отвъд чувството за отговорност и алтруизма към другите и да си отговориш на следното: „Когато давам нещо от себе си, нещо за другите, имам ли очаквания да бъде оценено? Движен съм от любов, искрено желание да споделя себе си с другите или давам, за да се почувствам значим /ако не за тях, поне в собствените си очи/?“ И докато си отговаряш, е нужно да бъдеш изключително честен към себе си, защото често не искаме да признаем, че даваме не само от алтруистични подбуди, а поради липса. Липса на усещане за собствена ценност и значимост. Поради страх…

Основният маркер, който ще ти покаже дали даваш с любов или си провокиран от страх /от собствената си незначителност/ е усещането, че си жертва.

Жертваш ли се за другите? Поставяш ли ги преди себе си?

Когато поставяш другите преди себе си, рискуваш да попаднеш в омагьосан кръг. Жертвайки себе си, опитваш да се почувстваш ценен, докато в същото време автоматично се обезценяваш, защото се превръщаш в жертва.

 И ако и ти имаш склонността да поставяш другите преди себе си, ще ти се случва следното:

• Ще се фокусираш, ще предвиждаш и знаеш какво мислят, чувстват и желаят значимите други, но ще си откъснат от себе си и няма да си осъзнат за собствените си нужди /или ще ги потискаш/.
• Ще живееш за и посредством другите и животът ти ще има смисъл само ако си им напълно отдаден.
• Ще те е страх да поискаш, ще се страхуваш да заявяваш личните си потребности и граници по здравословен начин, защото комфортът, емоциите, нуждите на другите ще са по-важни от твоите, а са по-важни, защото се страхуваш да не бъдеш отхвърлен и изоставен.
• Ще даваш всичко от себе си, ще правиш още и още неща, търсейки отражението на собствената си ценност в това, което правиш или в очите на хората. Ще действаш, ще се раздаваш до крайност, за да се почувстваш ценен и нужен, а не с искрено желание и любов.
• Ще се чувстваш жертва, защото каквото и да правиш, хората за които се раздаваш ще се отдалечават все повече от теб /защото им вменяваш чувство за вина с пожертвователното си поведение/ или ще имат още и още непосилни за удовлетворяване изисквания, с които не можеш да се справиш /защото никой не може/.
• Ще се чувстваш сам, изчерпан, празен, „гладен“ за любов, внимание и признание и това ще излъчваш: „Гладен съм! Нахрани ме!“ Няма да разбираш защо колкото повече се приближаваш към другия, той/тя ще се отдалечава от теб, а ще се отдалечава, защото отговорността да те „нахрани“, да запълни бездънната яма на липсата е непосилна.

Ето защо – Спри да поставяш другите преди себе си! Спри да живееш техния живот! Престани да търсиш отражението на собствената си ценност в тях, в нуждата им от теб. Нека не се нуждаят от теб!…

Осмели се да искаш! Осмели се да вярваш, че заслужаваш! Повярвай в собствената си уникална ценност /не е нужно да доказваш нищо на никого/. Престани сам себе си да обезценяваш, поставяйки се винаги на последно място, а другите на първо.

Задай си въпроса: Кой съм аз и как изразявам своята уникалност в света?

Едва след като си отговориш, едва тогава можеш да започнеш да даваш наистина…

Да даваш, не да се жертваш! С любов, не от страх! Не за да бъдеш оценен от някого, а защото си „изпълнен със себе си“ и материализираш тази пълнота навън, чрез свързване с другия.

И защото твоята ценност никога не е била и няма да бъде само и единствено в това, което даваш и правиш, а в това, което Си!…

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Веднъж в годината, обикновено в края на предходната и началото на следващата, е хубаво да си направиш карта на мечтите. Състави списък на всички неща, които би искал да привлечеш към себе си или да осъществиш през настъпващата година.

Смисълът е да прекараш известно време, мислейки какво искаш да се прояви през настъпващата година, после го закачи или го отпечатай някъде, където е сигурно, че ще го виждаш всеки ден. Актът на конкретизиране на целите и след това поставянето им като подсъзнателно напомняне прави чудеса, за да донесе в живота ти желаните неща.

В края на годината, поглеждайки назад, ще се изненадаш колко много от нещата са се осъществили. Картата е самоосъществяващо се пророчество и е по-добро нещо от всяко новогодишно пожелание, защото е стотици пъти по-ефективна.

Алтернатива на картата на мечтите е оценяването на насоките. Избери няколко широки области от своя живот като работа, семейство и т.н. и направи оценка какво те радва в тях, както и какво би искал да се подобри.

Ирландците имат традиция, при която винаги запазват свободно място на масата по време на основното хранене. То е за неканен гост, така че изненадващият посетител да се почувства добре дошъл.

Когато главните ти цели са очертани, започни да работиш върху конкретни планове. Важно е да ги изразяваш по положителен начин. Изказването на целите по положителен начин, прави целите желани и за тях си струва да се работи.

Щом целите са ясни, постави под тях списък с всички ресурси, които би трябвало да имаш, за да ти помогнат за осъществяването им. Те могат да включват всичко от приятели и връзки до лични качества. Помисли как да ги използваш, за да постигнеш целите си.

В последната част от твоята оценка погледни нещата, от които не си доволен в живота си. Неудовлетворението е знак, който ще ти служи през цялата година. Често проверявай дали нивото ти на удовлетвореност спада. В края на годината ще си в състояние да видиш какъв голям успех си постигнал и колко много въпроси са били разрешени.

И при картата на мечтите, и в упражнението с оценката е важно да се отдели време за физическо пресъздаване на целите чрез творба на изкуството, писане или отпечатване. Чрез показването на целите в реална форма, твоят мозък започва да хитрува и да открива реални начини за постигането им. Подсъзнанието се заема да разработва стратегии за реализирането им и те стават факт.

~ Използван източник: Мета тайната – Мел Гил

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Промяната е навсякъде. Не знаеш кой, какво и как ще те промени завинаги.

Планираме собствените си промени. Стремим се към сигурност. Отмерваме времето.

Предвиждаме! Анализираме! Очакваме! Забравяме, че промяната е непредизвестена – идва когато пожелае.

Отмерваме дните, часовете, минутите. Планираме щастие. Самозалъгваме се, че живеем в сигурност. Бягаме от безсилието си. Контролираме, за да избегнем страха. Свирепият страх от загуба на смисъл, който изсмуква жизнените ни сили.

Винаги държим контрола върху живота си! Дали?!…

Животът е винаги там, зад ъгъла. Близо до нас. Диша с ветровете на неосъзнати истини. Отнася илюзиите ни. Подлудява съзнанието ни. Просмуква се в раните ни. Боли! Завърта ни в непознатото си и неизвестно изначалие. Страхува ни! Хили се срещу лицата ни с гръмка лудост. Освобождава ни от липсата  на гъвкавост. От безсвободието ни…

Животът не е никога там – в бъдещето на необозримите ни планове и мечти за спокойно съществуване.

Той е тук!

В безконтролието ни. В нямото безсилие на нереализираните ни очаквания. В страха от болката. В любовта, която не знаем как да изпитваме. В илюзиите ни. В хаоса, от който бягаме през глава…

Имаме ли сили да излезем извън границите на собствената си предвидимост? Можем ли да си позволим да бъдем изненадани от случвания, които отварят очите ни?

Можем ли да го понесем? Един живот извън обсега на математическите ни изчисления за това как трябва да се живее. За това кое е нормално и кое не.

А животът… Той винаги е там, зад ъгъла. Близо до нас!

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако това, което споделям с теб ти харесва и искаш да заздравиш връзката със себе си и собственото си себеосъзнаване, можеш да заявиш своята Консултация за Себепознание и лична Промяна Тук >>>

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си.

Една сутрин той най-сетне си намерил работа – да направи нова кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.

Има ли деструктивни хора в живота ти? Хора, които разрушават всичко по пътя си и дори сами себе си? Сигурно много пъти си си задавал въпроса: Защо го правят? И защо в този свят продължава да съществува сила създаваща хаос и разруха, напук на всички войни за мир и стремеж към съзидателност?

Може би ти самият в определени моменти Си или Си Бил воден от разрушителни пориви, или напротив – цял живот се бориш /или си ставал жертва/ на хора и ситуации, които ти причиняват болка.

Болката – този велик учител! Истината е, че никой не може да ти ПРИЧИНИ болка, ако ти сам не пожелаеш да те боли. Ще кажеш: Кой нормален човек иска да страда? Осъзнаваш или не, Ти си този, който избира да бъде наранен. Дори, когато се бориш, ядосан си и търсиш отмъщение, които да намалят страданието, ти си този който избира.

Ако се бориш с някого или нещо, то ти се бориш със себе си и собствените си демони. Ако си ядосан, гневът се обръща срещу теб. Всеки човек, когото срещаш по пътя си, всеки който те е наранил, това си Ти.

Не си съгласен?….

Забравяме, че живеем в свят на полярности, а доброто и злото са понятия, измислени от хората, рамки създаващи разделение. За Вселената няма добро и зло, тя търси баланс.

Омраза, агресия, унижение, манипулация под различни форми, егоизъм, мързел, пасивност и т.н. и т.н. – ще кажеш: „Не е възможно, всичко това да съм Аз“. Възможно е! То е там и присъства, в дълбините на твоята Сянка. И колкото по-добър, любящ и светъл си  на повърхността, толкова по-тъмен е Сенчестият ти Аз.

Все още не вярваш?

Затворил си я! Затворил си сянката си, защото е трудно да признаеш съществуването й. Защото се страхуваш от себе си, от непроявеното в теб. И защото не се познаваш…

Много често ни се казва, че другите са наше огледало. И не сме съгласни. Веднъж моя близка сподели следното: „Давам всичко от себе си за любимите хора, в работата си и изобщо за другите, често с цената на пренебрегване на самата себе си, а в живота ми има толкова много егоисти. Нима дълбоко в себе си и аз съм егоист?“

Не, тя наистина беше добър и любящ човек, раздаващ себе си до себеотрицание! И все пак егоистите в живота й бяха нейно огледало. Огледало, отразяващо крайности, защото ако днес се дразниш на егоистичния си партньор, който никога не забелязва и не се съобразява с потребностите и желанията ти, това не означава непременно, че ти си егоист. Означава, че НЕ ОБИЧАШ СЕБЕ СИ достатъчно и позволяваш да бъдеш ощетен. Означава, че не умееш да се грижиш сам за потребностите и нуждите си, че не си се научил да се отстояваш… Е какво по-добро огледало тогава, от един егоист в живота ти, който да ти покаже, че си в другата крайност и че е крайно време да се погрижиш за себе си!

Сега разбираш ли? Всички онези хора в живота ти, които ти причиняват болка /съзнателно или несъзнателно/, изкарват Сянката ти на повърхността, за да се разкриеш сам пред себе си в своята цялостност, пласт по пласт. И знаеш ли, НЕ ТЕ го правят, а ТИ ЧРЕЗ ТЯХ. Самоопознаваш се! Както ти помагаш на някой друг да се самоопознае чрез теб…

Готов ли си да се бориш отново?! С живота, с хората… със себе си… Избираш ли да страдаш пак? Защото борбата, независимо дали печелиш или губиш оставя в теб един горчив привкус на неудовлетворение, едно вътрешно изтощение от НЕПРИЕМАНЕТО на всичко и всички, на себе си, на реалността, такива КАКВИТО СА!

Разбирам, трудно е да ПРИЕМЕШ… На всички ни е трудно, защото често мислим, че да се смириш и приемеш, означава да бъдеш нараняван отново и отново. Да позволиш на деструктивността да разруши подредения ти свят. И това е толкова несправедливо!…

Не! Приемането Не е да нямаш инстинкт за самосъхранение. Не е да позволиш да пристъпват границите ти, докато те унищожат.

Да приемеш, означава да престанеш да се самонараняваш,  чувствайки се наранен от другите. Да престанеш да се бориш с онези, които ти причиняват болка… да спреш да се поставяш в позиция на тяхна жертва. Да приемеш означава да признаеш правото на съществуване на деструктивността във всичките и форми. Да осъзнаеш, че понякога хаосът и разрушението са необходими, докато създаваш, за да разчистиш пътя си от старото и ненужното. Да разбереш, че в теб съществува сянка, която не интегрираш ли успешно в себе си и не насочиш ли в конструктивна посока, ще те погълне.

Няма такова нещо като: Аз съм добър – Ти лош! Няма! Защото Аз съм Ти. Ти си Аз. Ние сме всичко! И докато не осъзнаем пълнотата на това ВСИЧКО, сме обречени на безсмислена борба с онова ДРУГОТО, което си въобразяваме че НЕ СМЕ!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

 

Обещай си, повече никога да не позволяваш да живееш така, както ТРЯБВА, както някой ти казва, че трябва, както някъде е писано, че е правилно.

Обещай си, че повече никога няма да играеш роли,  да бъдеш някой, който никога не си бил наистина, но някъде си чувал, че трябва да бъдеш.

Обещай си, че няма да прибягваш към манипулации и игри, чрез които да привличаш другите към себе си… защото целият този пиар, накрая те обрича да бъдеш заобиколен от хора, които никога не са били привлечени от ТЕБ и истинската ти същност, а от маските, които вече от дън душа мразиш.

Обещай си, че от тук нататък ще откриеш автентичното си Аз и ще се застъпиш здраво за СЕБЕ си, защото това е всичко, което ще вземеш и ще ти остане на края на пътя ти.

Обещай си, че ще изпълниш обещаното, не пред някакъв невидим Бог, нито пред света и хората, а пред ТЕБ самия, защото твоят Аз Е и си остава първия и последния авторитет в живота ти, пред който ще се изправиш.

Обещай си!… Защото задължение на душата е да бъде вярна на своите желания.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Чувствал ли си се объркан? А въпросът: „Кой съм Аз?“ се промъква тихо в съзнанието ти, измъква те от зоната ти на комфорт, не ти дава миг спокойствие… И може би дори мислите, думите, преживяванията се губят притъпени в мъглата на объркването.

Отново онова чувство… Усещането, че си копие! Програмирано, бледо копие, манипулирано от нечий блестящ ум, с цел да бъде неразличимо. Едно от всички онези бледи копия, белязани с автографи на велики създатели, превърнали човешкото в печеливша търговска марка… копия с еднакви етикети – хиляди, милиони, милиарди…

И странно, дори думите мълчат, и вдъхновението на преживяното, в миналото, в настоящето, в бъдещето…

Отвори очи, дори и затваряйки ги в мечтите, в желанията си, в прозренията… Отвори очи и виж, усети, чуй онова тихо Аз, вътре в теб. Една същност приютила хиляди тайни…

Събуди се, ти не си копие!

Дай си време и точно Сега си задай два от най-важните и движещи въпроси в живота си: „Кой съм Аз?“ и „Какво наистина искам, в този мой живот?“

Отговорите ще се появят, може би сега… или пък по-късно, когато си готов за това.

Изживей го, защото сигурно е важно за теб!

Позволи си да Бъдеш,

да правиш,

да създаваш,

да твориш,

да живееш,

да мечтаеш,

като виждаш, чуваш, преживяваш, чувстваш от позицията на едно уникално, ново Аз. Едно по-умиротворено, по-висше твое Аз, освободено от очакванията, предвижданията, желанията на егото ти, как твоя живот, как Ти въздействаш и променяш съществуването на другите. Защото последното никога не е и не би трябвало да бъде твоя грижа и цел. Защото искаш или не искаш, ти така или иначе променяш другите, променяйки себе си. Неизбежно! Непрекъснато…

И може би вече Разбираш, може би Осъзнаваш, че не можеш, че не искаш вече нито минута повече, да живееш живота си, цитирайки чужди думи, следвайки чужди мъдрост и истини, повтаряйки изпитани вече /уж/ формули за успех. Защото единственото, което желаеш е да създадеш своя неповторим, уникален и автентичен живот. Твоят Живот!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>

„Ужасно е да приема, че от всяка трудност ще спечеля; че болката от всяка загуба ще отшуми и непременно ще остане нещо и за мен.

И все пак е така.
Всяко разочарование ме кара да съзрея. Всяка трудност неизменно води до израстването ми като човек“

~ Из „Трите въпроса“ – Хорхе Букай

Страхуваш ли се от уязвимостта?

Пазиш ли се от болката?

Забравяш ли да чувстваш?

Затваряш се в себе си. Затваряш сърцето си в опитите си да се спасиш от болезнени емоции, чувства, преживявания. Бягаш в илюзорни реалности, а Не-чувстването води до повече болка. Още и още…

„Защо не изчезва никога?” – питаш

Защото си поел по грешен път. Болката не можеш да победиш, да убиеш – не и чрез себеотхвърляне, самоизолация и забрава.Тя е импулс на душата. Душа, която копнее да бъде чута.

Болката те връща към реалността. Търси промяна. Провокира те – отново и отново…

Говори с гласа на сърцето ти.

Чуй този глас! Защото този глас ще ти показва кой си, на всяка крачка. Какво искаш, от какво се страхуваш, накъде си се запътил…

Неусетно ще порастнеш. Ще разбереш, че си силен – винаги си бил. Ще престанеш да бягаш в илюзии. Ще ставаш все по-добър с всеки изминал миг. По добър от себе си.

Ще отвориш сърцето си и ще чувстваш без страх. Ще знаеш и разбираш, че болката не е изчезнала, че е все още там – зад стените на тъмното. Ще я приемеш безмълвно, неусетно, безусловно. Защото без болка няма порастване…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>