Веднъж в годината, обикновено в края на предходната и началото на следващата, е хубаво да си направиш карта на мечтите. Състави списък на всички неща, които би искал да привлечеш към себе си или да осъществиш през настъпващата година.

Смисълът е да прекараш известно време, мислейки какво искаш да се прояви през настъпващата година, после го закачи или го отпечатай някъде, където е сигурно, че ще го виждаш всеки ден. Актът на конкретизиране на целите и след това поставянето им като подсъзнателно напомняне прави чудеса, за да донесе в живота ти желаните неща.

В края на годината, поглеждайки назад, ще се изненадаш колко много от нещата са се осъществили. Картата е самоосъществяващо се пророчество и е по-добро нещо от всяко новогодишно пожелание, защото е стотици пъти по-ефективна.

Алтернатива на картата на мечтите е оценяването на насоките. Избери няколко широки области от своя живот като работа, семейство и т.н. и направи оценка какво те радва в тях, както и какво би искал да се подобри.

Ирландците имат традиция, при която винаги запазват свободно място на масата по време на основното хранене. То е за неканен гост, така че изненадващият посетител да се почувства добре дошъл.

Когато главните ти цели са очертани, започни да работиш върху конкретни планове. Важно е да ги изразяваш по положителен начин. Изказването на целите по положителен начин, прави целите желани и за тях си струва да се работи.

Щом целите са ясни, постави под тях списък с всички ресурси, които би трябвало да имаш, за да ти помогнат за осъществяването им. Те могат да включват всичко от приятели и връзки до лични качества. Помисли как да ги използваш, за да постигнеш целите си.

В последната част от твоята оценка погледни нещата, от които не си доволен в живота си. Неудовлетворението е знак, който ще ти служи през цялата година. Често проверявай дали нивото ти на удовлетвореност спада. В края на годината ще си в състояние да видиш какъв голям успех си постигнал и колко много въпроси са били разрешени.

И при картата на мечтите, и в упражнението с оценката е важно да се отдели време за физическо пресъздаване на целите чрез творба на изкуството, писане или отпечатване. Чрез показването на целите в реална форма, твоят мозък започва да хитрува и да открива реални начини за постигането им. Подсъзнанието се заема да разработва стратегии за реализирането им и те стават факт.

~ Използван източник: Мета тайната – Мел Гил

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Нека поговорим за неуспеха. Нека излезем извън границите на позитивното и оптимистично: „Ако мечтаеш, имаш цел и предприемеш необходимите действия, винаги успяваш!“ Всички знаем, че понякога нещата не се случват така. Не и според плановете ни.

Замислял ли си се какво те спъва? Какво те кара да се  проваляш в целите, които сам си поставяш?

Отговорът никога не е еднозначен. Страх от неуспех, страх от успех, липса на воля, мързел, ограничения, свързани с отрицателен минал опит, самосаботиране,  травматични преживявания… Задълбочиш ли се, ще откриеш отговорите за себе си. Но нужни ли са ти отговори? Нужна ти е стратегия. Правилен подход към живота. Успех! Всеки иска да бъде реализиран…

Поставяш си цели. Поставяш си рамки. Нужна е дисциплина, за да стигнеш там, накъдето си тръгнал.

Но ето, че се случва… Планираш! Мечтаеш! После започваш да бягаш. Бягаш от целите си. От желанията си. От плановете си. Самосаботираш се. Проваляш се! Виновен си, особено пред себе си.

И не, това не е поради страх от неуспех. Не е поради липса на желание, сила и воля за живот. Хиляди пъти си успявал, стига да поискаш. А искаш ли?

Започваш да мразиш дисциплината. Мразиш правилата. Съпротивляваш се срещу плановете, стратегиите, задълженията, авторитетите. Осъзнаваш, че „Искам“ се превръща в „Трябва“. Без да разбереш кога, в един момент планираш и си поставяш цели, в следващия – превръщаш плановете и мечтите си в задължения. Господи, как ти се иска да успееш. Да си значим и самоосъществен. Толкова, че забравяш, че следването на мечтите е творчество, игра, удоволствие. А думата „Трябва“ е завзела живота ти.

Истината е, че при някои, целенасоченото планиране и целеполагане, не са необходими. Това са свободолюбиви натури, които изпитват вътрешна съпротива, само при мисълта за контрол. Било то и в собствения им живот. Те не се съобразяват с авторитети, дори когато се случи авторитетът да е собственият им вътрешен глас. Не кроят планове. Живеят тук и сега. Не мислят предварително какво, как и кога да направят. Те действат!

Разбира се, че такива хора не живеят извън времето. Да, те се съобразяват с дневния си график, работата, семейството, децата си. Спазват правила, които правят живота им по-лесен и подреден. В останалата част от живота си са свободни. Живеят за настоящия момент.

Замисли се, как поставяш и вървиш по пътя на собственото си реализиране! Трябва ли да бъдеш скован, да спазваш графици, да тичаш след задължения? Нужно ли е да си толкова Не-свободен?

Не, нищо не трябва!

Можеш да спреш да се самоопределяш чрез нещата, които правиш и от които зависи собствената ти стойност. Можеш да престанеш да се стремиш към постигането на всички „трябва“, които съзнателно или несъзнателно преследваш. Можеш дори да промениш мечтите и стремежите си.

Не, не трябва да се бориш и доказваш непрекъснато. Ти вече си завършен!

Свободен си, да живееш както поискаш. Свободен си, да твориш без предварителни планове. Без ограничения. И само ако го пожелаеш…

~ Райна Жечева

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=2630 0 https://rionamorgan.com/?p=2051 https://rionamorgan.com/?p=2051#comments Sun, 22 Jan 2012 11:50:36 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=2051 Трябва да започнем да възприемаме себе си като изследователи, детективи или частни следователи, които се ръководят от инстинктите си, а не от картата или наръчника в задния джоб. Картите и наръчниците са идеални за достигането до места, на които много хора вече са ходили, но не са от особена полза, когато си се запътил към некартографирана област на направения по поръчка живот. Там се налага да откриваме какво да правим. Разбираме какво трябва да предприемем, докато си пробиваме пътя.

Когато не знаете какво трябва да направите, проявете любопитство. Като начало си задавайте въпроси:

Как създадох сегашния си живот?

Какво е важно за мен?

Как ще разбера дали съм на прав път?

Как бих могъл да се справя?

Какво ме възпира от…?

Какво би станало, ако направя ( или не направя) нещо?

Някой друг постигнал ли е успех в това, което аз желая да успея? Как?

Няма готови комплекти “Направи си сам” за създаването на балансиран живот. Нито съществуват наръчници или готварски книги за сътворяването на живот, в който да осигурим място за липсващото ни. Може да ни се прииска някой да ни даде готова рецепта, но накрая разбираме, че не желаем живот по готова форма. Тъкмо от това се опитваме да избягаме – от ограничаващите рамки на обичайното.

Копнеем за живот с много повече въздух, с много по-малко натиск и с много повече баланс, но за да го открием е нужно да се отклоним от пътя и да се откажем от пътните карти.

~ Използван източник: “Наръчник на практичния мечтател”

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!