Убеждението, че “оцетът може да мотивира по-добре от меда” е толкова разпространено, че повечето от нас страдат от някаква форма на страх от провал и притеснение заради собствените си несъвършенства. Родителите, шефовете и учителите често използват заплахи и катастрофални картини, за да ни мотивират да постигнем цели, които те са избрали и нямат нищо общо с нашите собствени.

Това ужасно втълпяване, че нашата работа  не е достатъчно добра – довежда до убеждението, че  никога няма да бъдем в състояние да удовлетворим изискванията на околните. Усещането за неефективност, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и разрушително за нашето достойнство. В крайна сметка рисковете започват да изглеждат твърде големи, за да бъдат поети, а заплахите губят силата си за мотивиране.

Този синдром е особено тъжен, когато хората с талант не искат да рискуват да опитат, заради страха. В най-лошия случай перфекционизмът и страхът от провал кара талантите да атрофират, вместо да се реализират, макар и пропускайки първото място.

Притеснението може да е сигнал за опасност и да ни подготви за изправянето ни „лице в лице“ с нея.  Докато не стигнем до решение или не неутрализираме опасността, притеснението може да действа като повтарящ се кошмар.

Нужно е да уважаваме нашата способност да се притесняваме като средство, което ни предупреждава, но бързият поток от плашещи мисли, в повечето случаи са плод на въображението ни. Като настройваме себе си за потенциална опасност, без да имаме план как да се справим с нея, ние изпитваме само негативната страна на притеснението.

Пробивът през този затормозяващ действителността модел изисква да излезем извън рамките на това да се плашим с картини на потенциални катастрофи. Премахването на заплахата става с активни действия след като сме успели да насочим енергията на притеснението и паниката в позитивна посока. Стресът и инстинктите за самосъхранение могат да бъдат използвани продуктивно и по предназначение, като ни предпазват и ни подтикват към градивни действия.

Какво можем да направим, когато страхът от провал и притеснението спъват нормалното ни, ежедневно функциониране?

Задайте си следните шест въпроса:

1. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? – необходимо е да се предвиди възможно най-лошия сценарий, който може да се случи и каква е вероятността наистина да се реализира.

2. Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? – Вместо да си повтаряте, че ще е ужасно и няма да можете да се справите, помислете: Какво бихте направили, за да се справите със моментната загуба на контрол? Какво бихте направили след това? А след това?… Задавайте си въпроса: „А след това какво бих направил?“ до момента, в който не разберете, че независимо какво ще се случи, вие ще сте в състояние да давате най-доброто от себе си, за да продължите напред.

3. Как бих могъл да намаля болката и да продължа нататък, ако се случи най-лошото? – ако всичко останало се провали и бъдете изправени пред най-ужасното положение, готови ли сте да прекратите самокритиката и да излезете от депресивното състояние, като си простите, че сте човек, че сте раним и не сте съвършен? Как бихте организирали задачите си, как бихте подобрили живота си от тук нататък, независимо от неблагоприятните обстоятелства?

4. Какви са алтернативите, които бих имал? – трябва да надскочите идеята, че животът ще се движи само по вашите правила. Какви са алтернативите ви? Винаги има повече от една. Запомнете, че има много начини, по които да стигнете до щастието и успеха.

5. Какво мога да направя в настоящия момент, за да огранича възможността от случване на събитията, които ме притесняват? – има ли нещо, което игнорирате или отлагате и което би довело до случването на нежеланото? Как можете да го предотвратите?

6. Какво да направя, за да увелича шансовете за постигането на целите ми? – след като сте обмислили най-лошото и сте разработили стратегии за справяне, помислете има ли нещо, за което не сте помислили и което може да помогне за достигането на целите ви.

Изграждайки чувство за сигурност въз основа на увереността, че дори и в най-лошата ситуация имате алтернативи, ще сте готови да дадете най-доброто от себе си, без да носите товара на страха от неуспех.

Използвайки и трансформирайки силата на притеснението, вие ще изработите умения за изграждане на истинско самочувствие. А истинското самочувствие се състои в това да знаете, че независимо от това дали сте спокойни или ядосани, независимо от това, дали успявате или се проваляте, вие ще дадете най-доброто от себе си и ще направите всичко възможно, за да продължите.

Истинското самочувствие се изразява в способността да кажете: „Аз съм подготвен за най-лошото, сега мога да се съсредоточа върху работата, благодарение на която ще достигна най-доброто.“

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

В обществото манипулацията е често срещан метод за постигане на собствените цели. При него манипулаторът получава изгода на ваш гръб, без да се съобразява с вашите потребности, нужди, интереси, гледна точка и т.н. С две думи вие се превръщате в оръдие за удовлетворение на нечии чужди желания, като това в повечето случаи се случва неусетно, а вие разбирате твърде късно.

Защитата от манипулация на първо място изисква да държите целенасочено и съзнателно вашите собствени интереси и цели в ума си и да не се отклонявате от тях. Наред с това можете да използвате и няколко работещи начина за защита.

• Манипулацията е игра с чувствата и емоциите на човек, следователно е от изключително значение да имате емоционален самоконтрол. Какво означава това? Важно правило е да вземате решенията си с трезво съзнание, като дадете предимство на рационалното мислене пред емоционалното. Това не означава да пренебрегвате чувствата си, при вземане на решения, а да ги балансирате максимално, като ги уравновесите с ума си. Научете се във всеки един момент да бъдете осъзнати за чувствата и емоциите си и ги дръжте под контрол, когато вземате решения. Така лишавате манипулаторите от основното оръжие, което използват – владеенето тънката струна на емоциите. Ако вие не владеете себе си, те ще го направят.

• Преди да се съгласите с дадено предложение, отделете достатъчно време за обмисляне. Ограничението във времето е често причина за вземане на погрешни решения и истинският манипулатор е наясно с това. Той ще направи всичко възможно, за да ви притисне и да изкопчи от вас съгласие възможно най-бързо. Не бързайте! Наличието на време за размисъл, ще ви позволи да оцените трезво ситуацията и  да си спестите неприятности.

• Често хора, които лесно се поддават на манипулация, просто не умеят да откозват. Те разбират, че някой си играе с тях, но нищо не могат да сторят в своя защита, по простата причина, че нямат представа как да кажат „Не“ в критичния момент. Колкото повече се съгласяват с исканията на манипулатора, колкото повече отстъпват, толкова повече биват използвани. Умението да казвате „Не“ на манипулаторите, ще ви позволи да кажете „Да“ на своите собствени желания и копнежи.

• Активен начин за защита от манипулация е явното разкриване на намеренията на манипулатора. С недоверчив тон в гласа задавайте уточняващи въпроси или директно питайте за целта, която другия преследва. Въпросите са много важни. Питайте!

• Използването на ирония, по отношение действията на хора, които се възползват от вас също е добро решение за защита. Имайте предвид, че иронията е подходяща само в случаите, в които не се притеснявате от провал в отношенията с даден човек.

• Игнориране – за разлика от предходния начин, тук разчитате на своята пасивност. Необходимо е единствено и само да пропускате себе си, онова, каето манипулаторът казва или прави. Може тактично да намекнете, че сте наясно с намеренията му. Тук помагат и дългите и многозначителни паузи, моменти на мълчание, както и изречения от типа: „Нали нямаш нищо против, да поговорим за нещо друго?“

• Отвърнете на манипулацията с манипулация. Когато разберете скритите подбуди на събеседника си, не бързайте да му го покажете. Оставете го да действа, докато си мисли, че сте в неведение. Така ситуацията ще бъде под ваш контрол. Например може привидно да се съгласите с желанието му /стига да не е във ваша вреда/, но поставете свое „малко“ условие. Основното е резултатът да е в съответствие с неговите интереси, така че да не разбере, че е бил разкрит.

• Един от особено ефективните начини за защита от манипулации е непредсказуемостта. Непредсказуемият човек е неуязвим. Сложно е да си съставиш мнение за него или да предвидиш действията му. Непредсказуемите хора в повечето случаи притежават висока самооценка, увереност в себе си, изобретателност и находчивост. Те са винаги адекватни и гъвкави в сложни ситуации. Отличават се със самодостатъчност.

• На манипулации са трудноподатливи и комуникативните хора. Те имат богат опит зад гърба си в общуването и с лекота усещат моментите, в които някой опитва да се възползва от тях. Развивайте целенасочено навици  за комуникативност и ще бъдете защитени от манипулатори.

Сигурно се досещате, че всичко, за което говоря в тази статия в никакъв случай не изчерпва темата за манипулацията. Предлагам ви все пак да опитате да приложите описаните начини за защита и да забележите промяната. Разбира се първо и най-важно условие при предприемане на такива мерки, е да разкриете намеренията на манипулатора и неговите методи, а след това да предприемете стъпки за защита. В противен случай действията ви се обезсмислят.

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Някога чували ли сте фразата: “Това, на което се съпротивлявате, става по-силно?” Казано с други думи – това, което не желаете, често остава с вас, защото му отдавате внимание, фокус и емоционална интензивност, дори да не е съзнателно.

Представете си, че вземате нещо, което не искате, държите го в свития си юмрук, след това го отблъсквате настрани с една ръка и го държите там, така че да не се върне обратно при вас. Тогава казвате: “Сега няма да отдавам никакво внимание на това нещо”. Само че вие се заблуждавате! Все още използвате цялата сила на ръката си, за да държите настрани това тъмно нещо, с което не искате да се срещате.

Точно това се случва, когато се съпротивлявате- цялата ви енергия тече точно натам, накъдето не искате да тече.

Само по себе си позитивното мислене няма да промени съпротивата ви към дадена ситуация. Чувствали ли сте се някога объркани защо ситуация, която не желаете продължава да “се лепи за вас”, дори когато влагате много енергия в “положително мислене”? Това се случва, защото за да бъде позитивното мислене ефективно, то трябва да бъде придружено от емоционална интензивност – или енергия. Когато не искате нещо, може би не осъзнавате количеството негативен фокус, или енергия, която изпращате точно сега към него.

Положителното мислене оказва много позитивен ефект върху живота ви – продължавайте да го практикувате! Но винаги обръщайте внимание къде изпращате енергията си – това, на което най-много се съпротивлявате, от което най много ви е страх или което най-много осъждате.

Практически начини да се освободите от съпротивата

Има четири основни стъпки да се откажете от съпротивата:

• Осъзнайте срещу какво се съпротивлявате
• Почувствайте съпротивата – вдишайте я, посрещнете я със състрадание и прошка, но не й се отдавайте.
• Използвайте силата на молитвата и съзерцанието, за да зададете въпроса: “Ще бъда ли наред, ако никога нищо не се промени?”
• Когато съпротивата и притеснението се появят отново, както и ще стане, посрещнете ги с думите: “Всичко е наред, чувам ви, но вече не ме е страх от вас”.

~ Из “Силата да си жена” – Рейчъл Джейн Грувър

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

„Ужасно е да приема, че от всяка трудност ще спечеля; че болката от всяка загуба ще отшуми и непременно ще остане нещо и за мен.

И все пак е така.
Всяко разочарование ме кара да съзрея. Всяка трудност неизменно води до израстването ми като човек“

~ Из „Трите въпроса“ – Хорхе Букай

Страхуваш ли се от уязвимостта?

Пазиш ли се от болката?

Забравяш ли да чувстваш?

Затваряш се в себе си. Затваряш сърцето си в опитите си да се спасиш от болезнени емоции, чувства, преживявания. Бягаш в илюзорни реалности, а Не-чувстването води до повече болка. Още и още…

„Защо не изчезва никога?” – питаш

Защото си поел по грешен път. Болката не можеш да победиш, да убиеш – не и чрез себеотхвърляне, самоизолация и забрава.Тя е импулс на душата. Душа, която копнее да бъде чута.

Болката те връща към реалността. Търси промяна. Провокира те – отново и отново…

Говори с гласа на сърцето ти.

Чуй този глас! Защото този глас ще ти показва кой си, на всяка крачка. Какво искаш, от какво се страхуваш, накъде си се запътил…

Неусетно ще порастнеш. Ще разбереш, че си силен – винаги си бил. Ще престанеш да бягаш в илюзии. Ще ставаш все по-добър с всеки изминал миг. По добър от себе си.

Ще отвориш сърцето си и ще чувстваш без страх. Ще знаеш и разбираш, че болката не е изчезнала, че е все още там – зад стените на тъмното. Ще я приемеш безмълвно, неусетно, безусловно. Защото без болка няма порастване…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

1. Събитията в този свят не ви разгневяват. Вашите „горещи мисли“ създават гнева ви. Дори когато се появи истински отрицателно събитие, смисълът, който вие му придавате, определя емоционалните ви реакции.

Идеята, че вие отговаряте за гнева си, в крайна сметка е във ваше предимство, защото ви дава възможността да постигнете контрол и да направите свободен избор как искате да се чувствате. Ако не беше това, ще сте безпомощни да контролирате емоциите си; те ще са необратимо свързани с всяко външно събитие в този свят, чиято по-голяма част в крайна сметка е извън вашия контрол.

2. През по-голямата част от времето гневът ви няма да ви помогне. Той ще ви обездвижи и ще замръзнете във враждебността си, без никаква продуктивна цел. Ще се чувствате по-добре, ако поставите ударението върху активно търсене на творчески решения. Какво можете да направите, за да коригирате трудността или поне да редуцирате възможността да се опарите по същия начин в бъдеще? Тази нагласа ще елиминира в определена степен безпомощността и фрустрацията, които ви изяждат, когато чувствате, че не можете да се справите ефективно със ситуацията.

Ако не е възможно достигането до решение, тъй като провокацията е изцяло отвъд контрола ви, само ще увеличите нещастието си с негодуванието, така че защо не се отървете от него? Трудно, ако не и невъзможно е да изпитвате гняв и радост едновременно. Ако смятате, че гневът ви е особено ценен и важен, помислете за един от най-щастливите моменти в живота си. Сега се запитайте: „Колко минути от този период на спокойствие и ликуване съм готов да сменя за изпитването на фрустрация и раздразнение?“

3. Мислите, които генерират гняв, през по-голямата част от времето ще съдържат изкривявания. Коригирането им ще намали гнева ви.

4. В крайна сметка гневът ви е породен от убеждението ви, че някой действа несправедливо или някакво събитие е нечестно. Интензивността на гнева ще се засилва пропорционално на сериозността на възприеманата злонамереност и ако действието се смята за преднамерено.

5. Ако се научите да разглеждате света през очите на другите, често с изненада ще осъзнавате, че чуждите действия не са несправедливи от тяхна гледна точка. Несправедливостта в тези случаи се оказва илюзия, която съществува само във вашето съзнание. Ако сте готови да се откажете от нереалистичната идея, че вашите концепции за истина, справедливост и честност се споделят от всеки, голяма част от негодуванието и фрустрацията ви ще изчезне.

6. Другите хора обикновено не смятат, че заслужават вашето наказание. Следователно е малко вероятно отмъщението да ви помогне да постигнете някакви положителни цели във взаимодеъйствията си с тях. Яростта ви често ще причинява единствено допълнително влошаване и поляризация и ще действа като самоизпълняващо се пророчество. Дори ако временно получавате, това което искате, всякакви краткосрочни печалби от такава враждебна манипулация ще се неутрализират в дългосрочен план от негодуванието и отмъщението на хората, които са обект на вашата принуда. Никой не обича да бъде контролиран или насилван. Това е причината системата от положителни награди да работи по-добре.

7. Голяма част от гнева ви включва вашата защита срещу загубата на самооценка, когато хората ви критикуват, не са съгласни с вас или не успяват да се държат така, както вие искате. Такъв гняв винаги е неуместен, защото само собствените ви отрицателни, изкривени мисли могат да ви накарат да загубите самооценката си. Когато обвинявате другия заради чувствата си на безполезност, винаги се самозаблуждавате.

8. Фрустрацията е резултат от нереализирани очаквания. Тъй като събитието, което ви е разочаровало е част от реалността, то е реалистично. Следователно фрустрацията ви винаги е резултат от вашите нереалистични очаквания.

Имате правото да се опитате да влияете върху реалността, за да я направите по-съответстваща на очакванията ви, но това не винаги е практически осъществимо, особено когато тези очаквания представляват идеали, които не съответстват на концепцията на всеки друг за човешката природа.

Най-простото решение ще е да промените очакванията си. Например някои нереалистични очаквания, които водят до фрустрация са:

• Ако искам нещо /любов, щастие, повишение и т.н/, го заслужавам.
• Ако работя усилено за нещо, трябва да имам успех.
• Другите хора би трябвало да отговарят на моите стандарти и да вярват в моята концепция за „справедливост“.
• Би трябвало да съм в състояние бързо и лесно да решавам своите проблеми.
• Ако съм добра съпруга, съпругът ми е длъжен да ме обича.
• Хората би трябвало да мислят и действат така, както го правя аз.
• Ако съм добър към някого, той би трябвало да отвърне със същото.

9.Просто е детинско поведение да се цупите и да настоявате, че имате право да бъдете гневни. Разбира се, че е така – гневът е законен. Критично важният въпрос е: във ваше предимство ли е да сте гневни? Вие или светът наистина ли ще имате полза от вашата ярост?

10. Рядко имате нужда от гнева, за да бъдете хора. Не е вярно, че ще сте безчувствен робот без него. В действителност, когато се отървете от тази кисела раздразнителност, ще почувствате по-голям плам, радост, спокойствие и продуктивност. Ще преживеете освобождение и просветление.

 ~ д-р Дейвид Д. Бърнс – „Да се чувстваш добре“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Интуиция (от лат.  Intueri – взиране, поглед навътре) – често се използва като инструмент, средство, което дава разбиране за дeйствителността на ниво подсъзнание, без използване на логически разсъждения.

Интуицията е способността да избереш най-благоприятната линия на действие и развитие без да е налице аналитичен, мисловен процес върху ситуацията (реалността).

За важността и значимостта й, както и за необходимостта от целенасоченото й използване са говорели още велики умове като Платон, Тома Аквински, Кант, Юнг, Ломоносов и др. В съвременните условия на бързо изменяща се среда, където времето за вземане на решения е стеснено до минимум, интуитивните способности са инструмент, който може да бъде полезно преимущество.

Интуитивните усещания са връзката ви с една част вътре във вас, където са складирани отговори, решения и идеи и за чието съществуване  често не подозирате. Тези отговори, обикновено си пробиват път навън посредством тихия глас на емоциите и чувствата.

Разбира се, сляпото доверяване на емоции и чувства може да се окаже нездравословно в някои случаи, но съчетаването им с логиката и здравия смисъл, могат да ви дадат т.нар. златна среда при вземане на решения.

Какви са начините и средствата чрез които можете да развиете и използвате интуитивните си способности?

Съществено условие за развитие на интуицията на първо място, е вярата, че тя съществува. Невъзможно е да забележите отговорите и решенията, които ви спохождат по различни пътища, ако не сте отворени и готови да чуете гласът на своето подсъзнание.

Една от основните пречки, за вярата в интуитивните ви способности, е неувереността в себе си. Умелото използване на интуицията е възможно единствено за хора със съответното ниво на стабилна и здраво изградена самооценка.

Съмненията, непознаването на себе си и недоверието във вътрешния чувствен и емоционален свят спъват процеса на отваряне към интуитивните процеси и решения.

Да предположим, че Вие вече сте човек, който вярва в силата на интуицията и е достатъчно уверен в себе си, човек който е дълбоко свързан с чувствата си. Следваща важна и необходима стъпка е адекватното и правилно задаване на въпроса или проблема, върху които ще работите. Често хората не успяват да зададат въпросите си с нужната конкретика или го правят неумело, вкарвайки ги в сложни форми и съдържание, които  объркват и водят до задънена улица, в последствие.

Как правилно можете да зададете  въпроса, така че подсъзнанието да ви даде необходимите идеи и решения?

Добър начин е задаването на въпроса в не-въпросителна форма. Какво означава това? Например, вместо да си задавате въпрос от типа: „Подходящо ли е времето да сключа тази сделка сега?“ или „Да свържа ли живота и бъдещето си с този човек?“, можете да поставите тези въпроси в утвърдителна форма, а именно: „Имам желание да сключа тази сделка сега!“ или „Свързвам живота и бъдещето си с този човек!“

Излизайки извън рамките на въпроса, логиката и разумът отстъпват водещата си роля в търсенето на отговори, мислите утихват, а прозренията се появяват директно от подсъзнанието. Не забравяйте да отчитате всяко чувство, мисъл, преживяване, които ви спохождат.

Как се чувствате изказвайки въпросите си под формата на твърдения? Какви мисли минават през ума ви? Как се чувства тялото ви?

Самонаблюдението ви в интуитивния процес е важно, защото то ще ви даде нужните отговори проявени в конкретна за вас форма – чувство, емоция, телесно усещане и т.н. В редки случаи могат да се проявят интуитивни отговори под формата на мирис, ухания и аромати. Нужно е само да ги разпознаете и забележите.

Когато човек е със слаборазвити сетива или е начинаещ  в развиването на своята интуиция, отговорите често се появяват отвън. Телевизия, интернет, вестници, книги, телефонно обаждане, статия – знаците са навсякъде.

За да бъде ефективна работата с интуицията е необходимо непрекъснато и съвсем съзнателно да се концентрирате върху вътрешния си свят – емоции, чувства, представи… Когато сте съсредоточени върху определен проблем, опитайте да премахнете предварителните си очаквания за поява на отговор в конкретна форма.

Не очаквайте нищо! Просто се обърнете към своето вътрешно Аз. Чувствайте, усещайте, чакайте, докато оставате отворени за отговора.

Уединението и спокойствието могат значително да подпомогнат разбирането и вникването във вътрешните усещания на тялото и ума. Можете да заемете удобна поза, да затворите очи, а мускулите на тялото ви да се отпуснат… Насладете се на тишината, докато отговорите идват към вас.

Понякога прозренията няма да се появят веднага, но бъдете сигурни, че рано или късно ще се проявят под някаква форма. Вярвайте в силата на своята интуиция и чакайте, колкото е необходимо без напрежение и излишна важност.

Необходимо е да се знае, че в търсенето на решения, не само правилното поставяне на проблема е от значение, а и неговата значимост. На интуицията са чужди безсмислени въпроси като: “А сега да избера да гледам телевизия или да сърфирам в интернет?“ или „Да взема душ или първо да потренирам?“

Значимостта на въпросите е условието и горивото, което подхранва мотивацията да получите последващ значим отговор. Помнете, че колкото по-значим е въпросът, толкова по-значим ще бъде и отговора.

Изключете логиката, поне в началото! Всички „За“ и „Против“, всички анализи и игри на ума.  В самото начало на получаване на интуитивни прозрения, логическото мислене е по-скоро пречка.

Разбира се, можете да го използвате на по-късен етап, когато вече сте генерирали своите интуитивни решения. Така ще можете да съчетаете интуитивната работа с реалността и ще съумеете да запазите здрава връзка с действителността.

От вас зависи дали ще решите да използвате силата на интуицията в своя живот. Каквото и да е вашето решение помнете, че както привързването само към разумни решения и  логически доводи, така и сляпата вяра в емоции и чувства, са еднакво вредни.

Използвайте ума, но също и силата на подсъзнанието. Бъдете възможно най-обективни!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Това самоотричане може да се прояви в поведението спрямо храната и апетита, в крайна форма и в смущение известно като анорексия. Анорексията е не само хранително разстройство. Тя е симптом. Признак, че предпочитаме безсилието пред силата си.

Страдащите от силова анорексия имат характерно поведение. Те се съгласяват бързо с всичко и всички, неспособни са да казват не. Изучават хората с власт и авторитетните фигури, като очакват от тях одобрение.  Подценяват думите си. Не вярват в себе си. Отказват се да бъдат активни и действени, поради страх от поражение.

Отнасят се към себе си критично и безмилостно, както към тях не биха се отнесли и най-големите  врагове. Дрехите им са черни, сиви, бежови – дрехи на траура и камуфлажа. Отказват комплименти и помощ. Когато някой предложи подкрепа на страдащия от силова анорексия, той казва: “Не благодаря, ще го направя сам.”

С всяка проява на силова анорексия тези хора стават все по-незначителни в собствените си очи и в очите на другите. Те нямат тегло, материя, присъствие…

Самоотричането, хилавостта, криенето в страни – не могат да ни дадат сила. Да отричаш глада си, глад за любов, за признание, за себереализиция и т.н., означава да отричаш самия себе си.

Работа, любов, комплименти: асимилирайте ги дълбоко в костния си мозък, сякаш са ваши благодарение на божественото право да сте живи. Нищо не трябва да бъде “заслужено” – нещата, които желаете, са нещата от които имате нужда.

~ Използван източник: “Принцесата” – Хариет Рубин

Искаш ли още вдъхновяващи и полезни статии и материали от мен , запиши се и стани VIP абонат, за да получаваш най-новите новини и информация, свързани с темите, които те интересуват.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=2721 0