Можеш ли да се отпуснеш в неизвестното и да се почувстваш удобно с него? Можеш ли да си позволиш да се завърнеш към тишината на дълбокото в теб, която е отвъд мисленето, отвъд дефинициите на рамката?

Сигурно, както повечето от нас и ти усещаш, как днес все повече се налага едно деградивно вманиачаване в това „да знаем на всяка цена“. Да вкараме /и натъпчем/ всичко съществуващо в правилните етикети, за да го направим видимо и познато. Защото безумно се страхуваме от неопределеността.

Ценим мисленето и неговите полуфабрикатни продукти до степен на абсолютно пристрастяване. Мисленето е ценност, а информацията – бог, който ни вкопчва в себе си до положение да „ослепеем“ за възможностите, които ни дава неизвестното. А там, в неопределеността, всичко се променя… във всеки един момент всичко е ново!

Хераклит го е казал преди много време: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“.

Издигаме интелекта в масов култ. Откриваме ценност единствено в това „да знаем“, докато си забраняваме „да не знаем“. Нуждата от вкопчване е огромна. Търсим готови дефиниции за всичко… Тази нужда е особено силна дори при т.нар. „търсещи и духовни личности“. Хората искат да получат готови рецепти, формули и велики истини, защото това дава /илюзия за/ сигурност, контрол и сила, в същото време докато всичко тече и се променя. Постоянно!

Няма универсални истини и правила, разберете! Или поне във всеки един момент те са различни.

Повечето от нас търсят и се стремят към промяна, а парадоксът е, че докато търсим тази промяна опитваме да подчиним всичко на стремежа си към непрестанно рамкиране и етикиране, което ни води към всичко друго, но не и до промяна. Неизбежно ставаме статични, вцепенени, докато около нас всичко се движи. Промяната е движение! Движението е промяна! Не е нужно да търсиш и създаваш промяната, не е нужно дори „да я мислиш“, защото тя естествено съществува…  Доколко е достъпна за всеки един от нас, вече е друга тема.

Можеш ли още сега да осъзнаеш, склонността на ума да вкарва всичко в стереотипи, в рамки, в модели, за да „замрази“ момента, служейки на страховете си?… За да бъде всичко предвидимо, сигурно и под контрол…

Докато продължаваме да се вкопчваме в статичните конструкции на интелекта, мистерията на живота ще се случва независимо от нас. Накрая ще остава само едно смътно усещане, че нещо липсва и е безвъзвратно изгубено… С две думи – „няма да ни се получава“.

Забелязали ли сте как повечето неща  не се случват /така както си ги представяме/, защото опитваме да ГИ НАКАРАМЕ да се случат, вместо да им ПОЗВОЛИМ  да се случат. Налагаме дефиниции и очаквания вместо естествено да ги преживеем под формата, под която нещата са – НЕДЕФИНИРУЕМИ. Опитай сега да се сетиш за последния път, когато си фантазирал/а за нещо безцелно, без идея за причина – просто като акт на собствената си креативна природа, заради самото преживяване.

Идеята е да опитаме да имаме доверие на самия живот. Тогава можеш съзнателно да предприемеш действия, които ще акумулират енергия, вместо да хабят енергия. Защото, когато последваш онзи дълбок, вътрешен глас и започнеш да следваш страстта си по пътя на автентичното преживяване на света, такъв какъвто е – няма как да не успееш.

Колко често следваш страстта на живота си, без да обръщаш внимание на неуверения си ум, дали ще бъдеш забелязан, приет и ценен от другите?

Ако имаш какво да предложиш, ще има кой да го приеме. Няма друг вариант! Така, че следвай страстта си, защото това все ще помогне на някого. И навярно точно в този момент, този някой чака точно теб, без дори да го съзнаваш.

Да следваш страстта си не е рисковано. Рисковано е да не го правиш. Инвестирай в себе си и собствените си преживявания с цялото си същество, не като самоцел, а като естествено продължение на самия теб. Не преследвай идеята за нещо, не търси готови отговори, не се пресищай с информация… Бъди самата идея. Без очаквания!

Когато вникнеш надълбоко в себе си и видиш отвъд всичките си дефиниции и ядра, чрез които обикновено градиш своята реалност, реалността автоматично се променя. Ти ставаш тази реалност, а тя – Теб!

~Р

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Може да ти е интересно и това ВИДЕО >>>

„Всички проблеми идват от ума. Изчисти съзнанието!“ – сигурно не за пръв път срещаш тези думи. Виждал си ги, чувал си ги под различна форма. А разбираш ли наистина? Или това е само клише. Знание, складирано в ума, което не ти върши никаква работа.

Разсъждаваме, мислим, оплитаме се в теории, знания, в парадигми. Често се опияняваме от силата на интелекта си /чувстваш се някак важен, някак сериозен и значим/. А замисляме ли се, че логиката и разумът, макар и необходими, сработват в една много малка част от тази реалност?!… Защото  осъзнаването идва не от ума, а напук на ума.

Разумът не става за водач, защото е нетърпелив, защото се страхува и иска да контролира. И ето те в началото от където започваш да препускаш към края, без дори да успееш да се насладиш на процеса. Така прави умът – бяга към миналото, анализира го, включва стари програми, внушения и опитност и бърза към бъдещето, към целта, към крайния резултат… И забравя да живее СЕГА. Анализира минали грешки, за да не ги повтори /уж/, понякога стои твърде дълго там, прави проекции в бъдещето. Взема решения въз основа на нещо, което вече го няма и неизбежно предизвиква същото това минало под различна форма, защото често решението е взето въз основа на страх и провокира нови порции страх.

Ето, умът ти и сега е нетърпелив. Прелита през думите, през изреченията… Изяжда времето, търси смисъл, но смисъл няма. И иска да интегрира това знание, това осъзнаване, задавайки си хиляди въпроси, бързайки… А всичко е толкова бавно, спокойно, леко… защото за никъде не бързаш… Само умът ти бърза и иска да предвиди, да контролира, да води, да открие сигурността към която се стреми непрекъснато и да остане там. Всъщност единственото, което му е нужно, тук и сега, е да се Отпусне, да се Освободи, да заспи… може би за кратко, или за по дълго… Точно толкова, колкото има нужда.

Тук няма контрол и умът се страхува. Страхува се да не изчезне, защото си въобразява, че всичко знае, че той е всичко и без него няма Аз. Но в един момент разбира, че когато се отпусне, когато пусне контрола, светът става различен. Същият свят, но различен – някак по-широк, по-странен, по-цветен, по-интересен… Един нов, удивителен свят на ново възприятие.

Тогава умът отново започва да следи все повече думите, да бърза, за да премине отвъд смисъла… да го открие… И докато го прави единственото, което открива е, че няма смисъл… че няма смисъл, да търси смисъла. И вече не бърза, макар и да му се струва, че прелита през изреченията, през думите и буквите. И единственото, което усеща е релаксация и спокойствие… и разбира, колко много това му харесва. Да си почива.

Отпусни се и позволи на ума да ти помага, без да контролира и води, защото той може да бъде добър партньор. Защото всеки път, всеки момент, в който искаш да се изразиш по всевъзможни начини в света, той ще ти изпраща необходимите инструменти за това. Ще ти съдейства да материализираш онова, което вече знаеш. Онова което дълбоката ти, автентична същност, вътре в теб знае, но не може да изрази без информацията и рационалното на разума.

Да изразиш невидимото чрез ума. Да дадеш плътност и форма, да материализираш въображението, душата си, себе си…

Умът може да бъде преводач на душата, проводник на идеи, стига да му позволиш да чуе, да усети, да разбере, да види онази твоя вътрешна реалност, за чието съществуване дори не подозираш. Отпусни се! Изчисти съзнанието, защото умът не бива да води, но знае как да улови мислите на дълбоката ти изначална същност и да ги последва.

Не контролирай! Просто бъди!…

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Промяната е навсякъде. Не знаеш кой, какво и как ще те промени завинаги.

Планираме собствените си промени. Стремим се към сигурност. Отмерваме времето.

Предвиждаме! Анализираме! Очакваме! Забравяме, че промяната е непредизвестена – идва когато пожелае.

Отмерваме дните, часовете, минутите. Планираме щастие. Самозалъгваме се, че живеем в сигурност. Бягаме от безсилието си. Контролираме, за да избегнем страха. Свирепият страх от загуба на смисъл, който изсмуква жизнените ни сили.

Винаги държим контрола върху живота си! Дали?!…

Животът е винаги там, зад ъгъла. Близо до нас. Диша с ветровете на неосъзнати истини. Отнася илюзиите ни. Подлудява съзнанието ни. Просмуква се в раните ни. Боли! Завърта ни в непознатото си и неизвестно изначалие. Страхува ни! Хили се срещу лицата ни с гръмка лудост. Освобождава ни от липсата  на гъвкавост. От безсвободието ни…

Животът не е никога там – в бъдещето на необозримите ни планове и мечти за спокойно съществуване.

Той е тук!

В безконтролието ни. В нямото безсилие на нереализираните ни очаквания. В страха от болката. В любовта, която не знаем как да изпитваме. В илюзиите ни. В хаоса, от който бягаме през глава…

Имаме ли сили да излезем извън границите на собствената си предвидимост? Можем ли да си позволим да бъдем изненадани от случвания, които отварят очите ни?

Можем ли да го понесем? Един живот извън обсега на математическите ни изчисления за това как трябва да се живее. За това кое е нормално и кое не.

А животът… Той винаги е там, зад ъгъла. Близо до нас!

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако това, което споделям с теб ти харесва и искаш да заздравиш връзката със себе си и собственото си себеосъзнаване, можеш да заявиш своята Консултация за Себепознание и лична Промяна Тук >>>

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

“Повечето от нас – не са те. Нашите мисли – това е мнението на други хора; нашият живот е мимикрия; нашите страсти са цитати! ” – Оскар Уайлд

Губиш ли се в мислите – червеи пълзящи в ума, изпадащи в нереална реалност? А въображението заспива зад стените на съзнанието.

Бягаш ли – от емоции, чувства, от себе си, от душата си? В уж празно пространство, но някак зловещо изпълнено с напрежение.

Неусетно се вкопчваш в страховете си – вцепенение приело формата на „всичко е наред“ и „така трябва“. Замъглен избор. Илюзия за избор, надничаща зад „правилни“ действия, водещи до бездействие. До неживеене!

Защо ли страхът иска да те убеди, че той си Ти… за пореден път? Изплъзваш му се, молиш се…  – „Бог ще ме спаси!“. Ще те спаси ли от теб самия? От разбърканите ти мисли?… А искаш молейки се, да повярваш – в света, във себе си, във Бог. Вместо това молитвите ти се превръщат в бягство. Във бягство от страха, пропит във клетките на смъртното ти тяло.

Изморен си – искаш просто да Бъдеш!  Не умееш да бъдеш. Виновен си! Криеш се в безсмислени действия и правене, в активно съграждане на ежедневието. Бездействието изяжда дните ти. Дни на празно мълчание. На тишина, изпълнена с мисли. Дни на безпокойство и безсилие.

И колкото повече се засилва копнежът да Бъдеш, толкова повече умът те поглъща, за да се изплъзнеш от това Съм, защото реалността те притиска с изисквания. Това не Си Ти! Сънуваш живот извън собствените си истини. Искаш да не чуваш тишината, но тя те настига. Прегръща те, за да останеш в истинския Себе си. Бори се с вината, която те вцепенява, контролирайки съществуването ти…

Толкова много задушена любов, затворена зад стените на илюзорни бъдещи и минали сценарии, претендиращи за реалност! Живееш в чуждо тяло, в чужди роли с безименни лица – никое от които  не е твоето собствено.

Докога ще се криеш? Страхът е само оправдание за бягството ти от Себе си.

Толкова много похабена любов! Такова безсвободие! Докога?!…

И ето, че отново търсиш нещо… истинското си лице…

Вместо това откриваш ум –

трескав,

бързащ,

тежък,

мътен,

спускащ се по стълбите на ежедневието,

в бездна от безсмислици.

А може би е време, чувстваш ли? Да се завърнеш у дома, в сърцето си…

Във тишина – към Себе си!

Без страх! С любов и вяра…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си.

Една сутрин той най-сетне си намерил работа – да направи нова кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.

 

“Мнозина са онези, които са търсили светлина и истина, но само навън, където те не съществуват.”  /Св. Августин/        

Представи си какво ще се случи, ако точно сега повярваш, че е естествено да знаеш всичко, което искаш да узнаеш и то незабавно. Какво ще стане ако си уверен, че можеш да бъдеш и имаш всичко, което наистина желаеш? А какво ще си помислиш, ако ти кажа, че животът ти вече е съвършен през по-голямата част от времето, независимо дали осъзнаваш това?

Вероятно и ти като повечето хора в даден момент си търсил и все още търсиш отговори, или може би искаш по-голяма яснота за насоките на собственото си съществуване, или повече прозрения за връзките ти с другите. Може би мечтаеш за повече любов и изобилие в живота си, или желаеш да откриеш и изразиш творческата си сила, да усъвършенстваш талантите си. Всеки търси своите си отговори, ти също… И обикновено търсим тези отговори навън.

Истината е, че дори когато ти изглежда, че нещо липсва, ти можеш да усетиш по всяко време, как една по-дълбока мъдрост и състрадание поддържат  равновесието на потока на Сътворението.

Сега ти предлагам да се вгледаш и откликнеш от една нова позиция на твоята същност, а именно от нивото на своя свръхсъзнателен светоглед, чрез  който животът ще се разгърне пред теб и ще разкрие едно свое ново и по-дълбоко значение. Почувствай гласа на своето автентично Аз, защото когато искаш да постигнеш дълбоки и трайни открития и промени, собствения ти вътрешен свят е мястото, съкровената обител, където се раждат всички отговори.

Когато започнеш да навлизаш във вътрешната си реалност, усетът ти за време, дълбочина и истина се променя. Дори, когато умът ти си мисли, че нещо в живота липсва, една дълбока част вътре в теб вече знае, че имаш абсолютно всичко, от което се нуждаеш. Позволи си да усетиш, да почувстваш това знание, тази увереност, че можеш да получиш това, което ти е необходимо в подходящия момент. Фокусирай се върху тази възможност, превърни я в намерение и докато го правиш страховете и усещането за липса ще намаляват, ще се стопяват, ще изчезнат напълно… Ето, ти вече имаш всички отговори!

Разбира се, ако умът продължава да търси готови решения и конкретни насоки за действие, чрез които цели да укроти несигурността си, ако продължава да се фокусира върху липсващото, неглижирайки това, което вече има в живота си, то той ще бъде неудовлетворен, когато не съумее да получи ясен отговор, който да резонира на природата му. Но дори, когато това неудовлетворение е там ти знаеш, можеш да избереш да вярваш, че имаш всичко и не е необходимо да полагаш  невъобразими усилия, за да го получиш. Достатъчно е да го видиш, да осъзнаеш да прозреш, че е вече там, чрез правилна и фина настройка на фокуса си.

Последвай своята изначална, истинска, дълбока същност, която осъзнава напълно този факт, която знае и вярва независимо дали има или няма външни доказателства за това. Тази същност не се нуждае от доказателства, които да види и пипне, защото има нещо много повече в себе си – знание за истината и вяра, които определят външното й проявление в света. Защото външното проявление следва вътрешната ти същност, не обратното…

Слей се с тази своя същност и си обещай никога повече да не позволяваш на двуизмерността и забързаността на ежедневието да обезценят твоята вътрешна мъдрост. Защото липсата не съществува – тя е само в ума.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Ако се ангажираш прекомерно с пълно участие и служене в света, ако в един момент решиш, че ти сам, със собствени сили си единствения, който може да помогне на неосъзнатите, бедни души, че ти  си този, който ще издигне „нещастниците“ на по-високо ниво – прекомерното ти усилие неизбежно ще бъде коригирано.

Впоследствие ще бъдеш възпиран, усмиряван, дори унизяван, за да бъдеш принуден да получиш помощта, която сам  опитваш да даваш. В резултат, в определени моменти може дори неправилно да приемеш, че си недостоен /да служиш/, и това ще продължи докато откриеш и последваш равновесието, докато поемеш по широкия път на сърцето.

Понякога, за да познае човешките преживявания в пълнота, човек първо трябва да почувства безбройните форми на болката и изолацията. Нужно е да разбираш и зачиташ различния за всеки човек, подходящ момент, естествен ритъм и насока, които са дадени на всекиго от Абсолютното. Само тогава можеш да доказваш и изразяваш съпричастието си.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Имаш ли очаквания в любовта? Ако е така, сигурно ще ти е интересно да разбереш, че липсите и дефицитите пораждат очаквания, не любовта.

Ако искаш любимият човек да прави неща за теб, да бъде само твой, да ти показва непрекъснато колко си специален за него, да се грижи за теб, да ти подарява подаръци, да се ожени/омъжи за теб и т.н. и т.н. имай предвид, че всички тези очаквания са компенсация за недостатъчната ти любов към него/нея… и още по-лошо – за липсата на любов към Себе си.

Защото търсейки всички тези прояви на любов, доказателства за любов от другия, ти всъщност търсиш потвърждение отвън, че си обичан. Търсенето на доказателства за любов означава, че сам себе си не обичаш и очакваш от другия да запълни тази болезнена нужда, този глад за любов, която търсиш, но нямаш в себе си.

Нямаш ли любов в себе си, не обичаш истински никого, защото любовта не е към някого… Истинската любов е в теб, тя се излива от и чрез теб, тече от и към теб. Тя е към всичко и всички, извън и вътре в теб.

Имаш ли очаквания, значи нямаш любов и не умееш да обичаш пълноценно, защото любовта не може да бъде изискваща… Никога! И защото обичаш ли наистина някого, ти го приемаш такъв какъвто е и не искаш да го променяш. Не е нужно и да променяш себе си, заради него.

Може би в момента има някой, близък на сърцето ти човек?

Може би не е до теб сега, може би ти липсва?

Когато обичаш ти си щастлив, независимо къде е този човек сега и без значение дали е някъде другаде, на минути, часове или дни разстояние. И не изискваш, няма недоволство, нито очаквания … Само една тиха топлина, сгушена в сърцето ти, която те изпълва и те прави по-добър от самия теб.

Да обичаш е най-простото и най-сложно нещо на света.

Искаш любов? Превърни се в любов!…

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Обещай си, повече никога да не позволяваш да живееш така, както ТРЯБВА, както някой ти казва, че трябва, както някъде е писано, че е правилно.

Обещай си, че повече никога няма да играеш роли,  да бъдеш някой, който никога не си бил наистина, но някъде си чувал, че трябва да бъдеш.

Обещай си, че няма да прибягваш към манипулации и игри, чрез които да привличаш другите към себе си… защото целият този пиар, накрая те обрича да бъдеш заобиколен от хора, които никога не са били привлечени от ТЕБ и истинската ти същност, а от маските, които вече от дън душа мразиш.

Обещай си, че от тук нататък ще откриеш автентичното си Аз и ще се застъпиш здраво за СЕБЕ си, защото това е всичко, което ще вземеш и ще ти остане на края на пътя ти.

Обещай си, че ще изпълниш обещаното, не пред някакъв невидим Бог, нито пред света и хората, а пред ТЕБ самия, защото твоят Аз Е и си остава първия и последния авторитет в живота ти, пред който ще се изправиш.

Обещай си!… Защото задължение на душата е да бъде вярна на своите желания.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Чувствал ли си се объркан? А въпросът: „Кой съм Аз?“ се промъква тихо в съзнанието ти, измъква те от зоната ти на комфорт, не ти дава миг спокойствие… И може би дори мислите, думите, преживяванията се губят притъпени в мъглата на объркването.

Отново онова чувство… Усещането, че си копие! Програмирано, бледо копие, манипулирано от нечий блестящ ум, с цел да бъде неразличимо. Едно от всички онези бледи копия, белязани с автографи на велики създатели, превърнали човешкото в печеливша търговска марка… копия с еднакви етикети – хиляди, милиони, милиарди…

И странно, дори думите мълчат, и вдъхновението на преживяното, в миналото, в настоящето, в бъдещето…

Отвори очи, дори и затваряйки ги в мечтите, в желанията си, в прозренията… Отвори очи и виж, усети, чуй онова тихо Аз, вътре в теб. Една същност приютила хиляди тайни…

Събуди се, ти не си копие!

Дай си време и точно Сега си задай два от най-важните и движещи въпроси в живота си: „Кой съм Аз?“ и „Какво наистина искам, в този мой живот?“

Отговорите ще се появят, може би сега… или пък по-късно, когато си готов за това.

Изживей го, защото сигурно е важно за теб!

Позволи си да Бъдеш,

да правиш,

да създаваш,

да твориш,

да живееш,

да мечтаеш,

като виждаш, чуваш, преживяваш, чувстваш от позицията на едно уникално, ново Аз. Едно по-умиротворено, по-висше твое Аз, освободено от очакванията, предвижданията, желанията на егото ти, как твоя живот, как Ти въздействаш и променяш съществуването на другите. Защото последното никога не е и не би трябвало да бъде твоя грижа и цел. Защото искаш или не искаш, ти така или иначе променяш другите, променяйки себе си. Неизбежно! Непрекъснато…

И може би вече Разбираш, може би Осъзнаваш, че не можеш, че не искаш вече нито минута повече, да живееш живота си, цитирайки чужди думи, следвайки чужди мъдрост и истини, повтаряйки изпитани вече /уж/ формули за успех. Защото единственото, което желаеш е да създадеш своя неповторим, уникален и автентичен живот. Твоят Живот!

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>