Сигурно често сте чували думите: „Ако това е духовно, трябва да е безплатно!“ Без значение какви усилия сме положили, за да усвоим, създадем или произведем нещо, което е ценно за другите, някои хора са убедени, че то трябва да им бъде предоставено безплатно.

Когато не ценим собствената си работа, ние омаловажаваме нейната стойност в очите на другите и те я смятат за „нещо“ или „нищо“. Онези, които очакват да получат всичко, без да платят нищо, обикновено са хората, които имат проблем с постигането на изобилие в живота, а когато самите ние желаем получаването на някакъв вид енергия в замяна на предоставените от нас продукти и услуги, сами затвърждаваме това убеждение у тях.

Много хора, търсещи духовно осъзнаване, са убедени, че за да бъдат духовни, трябва да се откажат от нещата с материален характер и Вселената им съдейства, прекъсвайки тяхното снабдяване с блага и достъпа им до ресурси.

Всяко нещо има стойност. За всяко нещо трябва да се „плаща“ с усилия, енергия и/или пари… с даване на нещо в замяна. Единственото безплатно нещо е нищото!

Важно е да ценим себе си, така че и другите да ни ценят и уважават, и трябва да подчертаем ценностите на онова, което създаваме, за да го споделим с другите. Ако не го направим, другите ще започнат да вярват, че това което създаваме не притежава ценност. Трябва да съществува енергийна размяна за всяко нещо. Това е всеобщ закон. Парите са символ, средство за размяна, израз на изразходваното време и енергия за създаването на дадена вещ или услуга.

Трябва да преодолеем и променим разбирането си, че служенето на другите е нещо добро и правилно, а служенето на себе си е нещо лошо и грешно. Трябва да почнем да придаваме еднаква тежест на служенето на другите и служенето на себе си, разглеждайки ги в една и съща светлина и поддържайки баланса между двете.

Трябва да използвате собствената си способност за разсъждение и да търсите съветите от своя вътрешен водач, когато искате да дадете нещо просто ей така, заради собствената си щедрост. Посланията, които разпространявате и нещата, които раздавате безплатно, са семената, които посявате за тези, които се стремят към осъзнаване. Благодарността, която ви се връща е много повече от предостатъчно заплащане. Но ако във вас възникне и най-малкото съмнение, колебание или възмущение, това което правите не е правилно.

Времето на мъченичеството, саможертвата и самоизмъчването свърши. Днес е време да заявим своята независимост и самостоятелност, превръщайки се в светъл, успешен, положителен пример за всички.

~Рона Хърман

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Често се оплакваме с думите: “Не е справедливо!”.

Това обаче е самозаблуда… По какво съдим, че справедливостта е нещо естествено?

Всъщност не е.

Не е справедливо реките да преливат и да унищожават красиви сгради.

Не е справедливо вулканите да изригват и да убиват стотици хора.

Не е справедливо горските пожари да поглъщат хиляди дървета и животни.

Но ако се вживеем в мисълта или недоволството за това кое е справедливо и кое – не, ние не само не напредваме, но изпадаме в униние и рискуваме да се отклоним от пътя. Объркваме се все повече и се оказва, че вместо един проблем, вече имаме два: от едната страна, е самата несправедливост, а от друга – идеята, че тя не бива да съществува.

Негодуванието, което изпитваме по адрес на несправедливостта, ни лишава от енергията, необходима за разрешаване на първоначалния проблем.

Ако някога те сполети страдание, не се плаши, не бягай, не се предавай. Възможно е действителността да те принуди да отстъпиш назад, но помни, че е по-важно да вървиш, отколкото да стигнеш някъде.

Из “Трите въпроса”  – Хорхе Букай

Основното условие за това да бъдем себе си е да живеем според предназначението си, вместо според очакванията на другите. Предназначението ни е онова, в което сме най-добри сред всички хора на света. Ако ние не го следваме, ако не сме верни на себе си, кой ще бъде? Кой може да бъде?

Ако ние не правим това, заради което сме тук, никой друг не може да го направи. То ще остане недовършено, чак докато не склоним да свършим своята част от работата, докато не изберем да бъдем себе си.

Повечето хора се страхуват от своето предназначение и от величието, което им се струва, че се изисква от тях. Когато бягаме от призванието си, ние бягаме от любовта, страстта и щастието. Повечето от нас се чувстват недостойни за тези неща или се опитваме да контролираме позитивните чувства, защото се страхуваме, че не бихме могли да ги понесем. Това са само симптоми на страха, който ни е откъснал от нашата истина, вътрешно прозрение и величие.

Най-великото изкуство, най-великият дар, който можем да дадем, е да бъдем себе си. Когато сме себе си в цялото си великолепие, ние показваме колко много обичаме света. Когато разгърнем присъствието си цялостно, ще се превърнем в най-големия подарък, който можем да дадем на живота.

Можете ли днес да си представите, как рисувате великолепна картина – истински шедьовър. Тази картина сте вие и вашия живот. Да бъдете себе си, означава да бъдете художника с вдъхновена ръка, четката с истински цветове и картината – всичко наведнъж.

Най-великото изкуство е да бъдете себе си, затова подарете този шедьовър на себе си и на живота.

~ Чък Спезано – Из „Ако боли, не е любов“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един жител на Катамарка намерил необичайно голямо яйце. Никога не бил виждал нещо подобно и решил да го отнесе в къщи.

- Дали не е щраусово? – попитала жена му.

- Не, прекалено е едро  – отвърнал старецът.

- Дали да не го счупим? – предложил доведеният му син.

- Ще е жалко. Ще изгубим нещо много интересно и любопитно – възразила загрижено бабата.

- За да не се съмняваме, ще го дам на пуйката, та да го измъти. Може пък след време да се излюпи някакво пиле – предложил човекът, така и направил.

Казват, че след петнайсет дни се излюпило едно пуйче, тъмно на цвят, голямо, нервно, което със страшна лакомия изяло всичко, което намерило наоколо. След това погледнало майка си с жар в очите и й казало въодушевено:

- Хайде сега да летим.

Пуйката много се учудила на предложението на пламенното си отроче и отвърнала:

- Пуйките не летят. И не е полезно да ядеш толкова бързо.

Тогава решила да дава на равни порции на малкото от най-хубавата храна и да го научи да яде по-бавно.

Когато свършвало със закуската, обяда, следобедното си ядене или вечерята, то подтиквало братята си:

- Момчета, хайде да летим!

Всички започнали отново да му обясняват:

- Пуйките не летят. А храната не ти действа добре.

Пуйчето говорело все повече и повече за ядене и по-малко за летене. Пораснало и умряло сред другите пуйки. Но всъщност било кондор! Било родено, за да се издигне на седем хиляди метра, но никой от събратята му не летял!

Опасността да умреш сред другите пуйки е много голяма. След като никой не лети…

Много врати са отворени, защото никой не ги затваря, а други са затворени, но никой не ги отваря.

Страхът да се впуснеш в неизвестното е огромен. Истинското убежище е във висините, особено когато човек има желание да полети… и чифт надеждни крила…

~ Из “Другото име на любовта” – Енрике Марискал

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

„ Стените са в твоето съзнание. Можеш да минеш през тях само ако повярваш, че можеш да го направиш. „

„Нашата истина е сума от всички внушения, които сме приели, чули, видели или доловили. Сбъдват се не нашите желания, нито нашите мечти, а внушенията, които приемаме.  Хипнозата не е мистерия. Всъщност всичко се свежда до повторението – отново и отново. Когато приемаме собствените си внушения – това е автохипноза.“

„Хипнозата е прието внушение… Не подценявайте силата на собствените си убеждения. Всеки път, когато си помислим или изречем: Аз съм… Аз чувствам… Аз искам… Аз мисля… Аз зная… Ти виждаш… Ти можеш… Ти си… Ти не можеш… Ти си длъжен… Аз трябва… Аз ще… Това е… Това не е… Всеки път, когато правиш някаква оценка: добро, лошо, по-добро, зло, най-добро, красиво, безполезно, страхотно, правилно, грешно, ужасно, очарователно, великолепно, загуба на време… всяко мнение, което изказваме, всъщност не е мнение, а внушение, и всяко твърдение, което приемем ни отвежда все по-дълбоко. Всяко внушение се самоподсилва.“

 „Ако хипнозата не е нищо друго, освен възприети внушения, тогава целият свят, който виждаме около себе си, би трябвало да е картина, създадена от собствената ни четка.“

„Светът, който ни заобикаля е съвършено огледало на собствените ни вярвания. Свят, изграден от приети внушения, нищо в него не е реално – нашето мислене създава реалността.“

 „Няма свят навън. Всичко е тук вътре, в главата ми – мислеше – внушенията стават вярвания, а те стават възприятия, превръщат се във всички така наречени плътни обекти на това игрище.“

 „Не  бива да окичваме всяко събитие с етикет случайност или съдба. Важно е какво се случва след това – дали правим нещо с нашите малки, житейски събития или ги оставяме да изтекат от  сърцето ни към морето на забравените срещи.“

„Убиват ни нашите вярвания. Всеки момент някой загива от нелечима илюзия.“

„Ти сам си се хипнотизирал да живееш по начина, по който преживяваш всеки твой ден. Ето какво: можеш да се разхипнотизираш. Отхвърли внушенията, че си нещо различно от дух, утвърди увереността си, че духът е истинската ти същност, че винаги е бил и ще бъде, макар и дух, който си играе на смъртен.“

„Мога да избера в какъв транс да живея… /при положение, че не искам да се разхипнотизирам/. Ако сега хипнотизирах себе си, какви внушения бих искал да видя превърнати в реалност?…“

„Кое съществува реално? Единствено онова, което съществува реално не се променя. Ако нещо е било реално, но вече не е, тогава всъщност то не е реално. И се връщаме отново към въпроса: Кое реално остава реално завинаги? Например Бог, каквото и да представлява Бог? А любовта?…“

„Можем да направляваме своята история в която посока пожелаем, по всяко време, но тъй като вярата ни в пространство-времето е морето, в което плаваме, нашата театрална сцена, ние скоро можем да забравим, че сме способни да променяме историята си и да изпаднем в несъзнателен транс, вместо в съзидателен.“

„И все пак знам, че живея. Това е реално! Аз съм! Винаги съм бил… Винаги ще бъдеш!…“

~Из “Живот под хипноза” – Ричард Бах

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Планирането е форма на екзорсизъм, на бягство от действителността. Човек укротява страха си от бъдещето с фалшивата сигурност на очакванията, чрез ритуали, изградени на базата на планове и програми. Изправен пред привидната неочакваност и безконтролност на съществуването, хората търсят убежище в правилата и формулите. Потънали в дълбоката си заблуда, те пречупват Вселената през деформиращите лещи на рационалността, като я подменят с по-успокоителното описание на света. Но никой от тях не е в състояние да облекчи усещането за собствената си несигурност или чувството за надвиснала опасност.

Да кроиш планове е като да копаеш кладенец и да очакваш той да побере необятността на океана. Щитът на слабостта, бронята на илюзията, която те кара да се чувстваш защитен, крехкия мисловен параван, който си поставил между себе си и реалността, се разкъсва много лесно и изведнъж се оказваш пред бездна, пред необятността на живота такъв, какъвто е, а не какъвто ти е описан.

Единственото нещо, което човек може да планира е собственото си развитие и подхранването на собствената си мечта. Всичко останало ще дойде от само себе си… Отказът от един атом страх премества планини и те изобразява като гигант в света на събитията.

~ Стефано Д’Анна – “Школата за богове”

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Когато гладен призрак бива поканен на угощение, той опитва всичко, поглъща всичко, но не е в състояние да вкуси, да се наслади или да се засити с прекрасните ястия. С всяка хапка гладът му все повече се усилва.

По подобен начин, когато гладния призрак бива поканен на трапезата на живота, той не може да вкуси онова, което изживява. Гладът му е всепоглъщащ – глад за храна, за любов, за пари, за секс, за признание, за всичко. Каквото и да получи, все не му стига. Гладният призрак не проумява, че именно неговата ненаситност му причинява болка.

Колкото повече посяга и сграбчва, толкова по-необратимо унищожава онова, което държи в ръката си.

Научим ли се да усмиряваме ненаситния глад, болката ще се уталожи.

~ Из “Без страх”

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Миражите не са нещо, което се среща само в пустинята – животът е пълен с тях. Когато навлезете в пустинята и видите на хоризонта несъществуващо езеро, то ви се струва напълно реално, но е само илюзия, плод на вашата жажда. Ако си въобразите, че е реално обаче, вие можете да се втурнете към него, за да пиете. Колкото повече бързате да го достигнете, толкова повече то се отдръпва назад. Изведнъж ви се струва, че водата е само на стотина метра встрани. Затичвате се през палещата пустиня, гонени от жаждата, но миражът – подобно на всеки друг мираж – никога няма да я утоли. Фантазията, че сте идеалният човек, който е винаги прав и никога не греши, е точно това – мираж. Стремежът към съвършенство ще ви докара до лудост, вместо да донесе мъдрост и реализация в живота ви.

Животът е непрестанно редуване на действия, противодействия и отново действия, като важното е да вършите онова, което можете, доколкото можете, влагайки цялото си сърце. Да бъдете максимално отворени към действителността – да виждате, чувате и усещате ясно нещата – и едва тогава да реагирате. Когато действате със сърце, целият ви живот се променя; постепенно излизате от скривалището си и си спомняте кои сте всъщност. Дали ще получите резултат от действията си, не е ваша работа. Просто направете следващата стъпка, вложете сърцето и душата си и вижте какво ще се случи.

~ Из “Без страх” – Бренда Шошана

Искаш ли още вдъхновяващи и полезни статии и материали от мен , запиши се и стани VIP абонат, за да получаваш най-новите новини и информация, свързани с темите, които те интересуват.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Това обаче никога няма да се случи, докато не си изясниш целите.

Второто е да си наясно за действията и стъпките, които се налага да предприемеш.

Трето, трябва да имаш план за замислените действия – стратегия, защото стъпките са само тактика. Осъществяваш ги по предварително съставена подробна програма.

Четвърто, следиш, спираш, обръщаш внимание на своя напредък и поправяш нещата, когато не са такива, каквито искаш да бъдат, постигаш повече и става дори по-добре, отколкото си мечтал.

Пето, съсредоточваш се върху ползата и за други хора. Не бъди погълнат единствено от себе си.

Направи тези пет неща и светът наистина ще бъде твой.

~ Джей Ейбрахам

 ***

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Можем да преминем отвъд зоната на спокойствието си, да напрегнем сили и  да се постараем да надминем собствените си и чужди очаквания. Можем да подхождаме към живота си в духа, изразен от президента Джон Кенеди в началото на 60-те години, когато казва: “Избираме да отидем до луната през това десетилетие – не защото е лесно, а защото е трудно.”

Мартин Лутър Кинг казва: “Само, когато е достатъчно тъмно, виждаме звездите.” По кой път няма сенки? Не можем да се боим от бедите, нито да се отчайваме при появата им. Често тъкмо така откриваме пътя си, тъй като в мрака се налага да търсим, а търсейки – намираме прозрения, яснота и мъдрост. Затова наберете кураж и знайте, че почтеното пътуване си струва всички битки, пред които ни изправя.

Когато времената са тежки, помнете, че и вашето време ще дойде. Не е необичайно да преживееш цикъл от разочарования, когато започнеш да следваш някоя мечта. Всъщност в един или друг момент може да изглежда, че всичко отива по дяволите. Най- добрата противоотрова за такива моменти е да ги приемеш като знак, че те очаква нещо по-добро. Наречете го мисловна игра, ако щете, но действа. Предвкусването на нещо хубаво, което те очаква зад ъгъла, повдига духа ти така, че можеш да видиш нови алтернативи, да запазиш фокуса си и да се заемеш да направиш необходимото, за да се погрижиш хубавите неща да се материализират.

Понякога си мислим, че най-много искаме спокоен живот, но всъщност имаме нужда от възможността да се стремим и борим за стойностна цел, която сами сме избрали. Чрез тази битка ние преодоляваме пропастта между онова, което сме, и онова което можем да бъдем.

~ Из “Наръчник на практичния мечтател” – Пол и Сара Едуардс