Сигурно често сте чували думите: „Ако това е духовно, трябва да е безплатно!“ Без значение какви усилия сме положили, за да усвоим, създадем или произведем нещо, което е ценно за другите, някои хора са убедени, че то трябва да им бъде предоставено безплатно.

Когато не ценим собствената си работа, ние омаловажаваме нейната стойност в очите на другите и те я смятат за „нещо“ или „нищо“. Онези, които очакват да получат всичко, без да платят нищо, обикновено са хората, които имат проблем с постигането на изобилие в живота, а когато самите ние желаем получаването на някакъв вид енергия в замяна на предоставените от нас продукти и услуги, сами затвърждаваме това убеждение у тях.

Много хора, търсещи духовно осъзнаване, са убедени, че за да бъдат духовни, трябва да се откажат от нещата с материален характер и Вселената им съдейства, прекъсвайки тяхното снабдяване с блага и достъпа им до ресурси.

Всяко нещо има стойност. За всяко нещо трябва да се „плаща“ с усилия, енергия и/или пари… с даване на нещо в замяна. Единственото безплатно нещо е нищото!

Важно е да ценим себе си, така че и другите да ни ценят и уважават, и трябва да подчертаем ценностите на онова, което създаваме, за да го споделим с другите. Ако не го направим, другите ще започнат да вярват, че това което създаваме не притежава ценност. Трябва да съществува енергийна размяна за всяко нещо. Това е всеобщ закон. Парите са символ, средство за размяна, израз на изразходваното време и енергия за създаването на дадена вещ или услуга.

Трябва да преодолеем и променим разбирането си, че служенето на другите е нещо добро и правилно, а служенето на себе си е нещо лошо и грешно. Трябва да почнем да придаваме еднаква тежест на служенето на другите и служенето на себе си, разглеждайки ги в една и съща светлина и поддържайки баланса между двете.

Трябва да използвате собствената си способност за разсъждение и да търсите съветите от своя вътрешен водач, когато искате да дадете нещо просто ей така, заради собствената си щедрост. Посланията, които разпространявате и нещата, които раздавате безплатно, са семената, които посявате за тези, които се стремят към осъзнаване. Благодарността, която ви се връща е много повече от предостатъчно заплащане. Но ако във вас възникне и най-малкото съмнение, колебание или възмущение, това което правите не е правилно.

Времето на мъченичеството, саможертвата и самоизмъчването свърши. Днес е време да заявим своята независимост и самостоятелност, превръщайки се в светъл, успешен, положителен пример за всички.

~Рона Хърман

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Можеш ли да получиш нещо даром?

Заплащаш цена. Можеш да платиш сега или по-късно… Не винаги с пари. По-често с години на лутане, болка, безсънни нощи в търсене на съвършенство. Търпение…

Някои плащат не по свое желание. Други – доброволно и осъзнато.

Думата „плащам“, звучи неестествено. Някак некрасиво, особено когато се отнася за истински ценности.

Получаваш знание – интуитивно и непосредствено.

Думите са безпристрастни, безпомощни да го съберат в себе си. И все пак са така необходими за нечувствителните и рационалните. Проводник на мъдростта. Мъгла, в която не всеки умее да вижда.

Можем ли да можем?

Искаме ли да знаем?

Цената не е висока! Без друго често си плащаме. За безсмислени неща…

Самоунищожаваме се. Убиваме телата. Изгубваме здравия си разум. Не знаем кои сме. Гоним измамни ценности и цели. Плащаме, за да видим как собствения ни живот минава на пръсти, покрай нас.

Даваме! Остаряваме! Умираме много преди да сме дочакали смъртта. Плащаме с живота си…

Знаем ли за какво?

Стиснали сме зъби. Стиснали сме юмруци. Сграбчили сме изпразненото от съдържание ежедневие, предъвквайки все същия сух залък. Всеки ден!

Нужно ни е ново начало! Нов поглед! Нова цена за истински ценности. Цена, която сме готови да платим.

Твърде дълбокомислено? Твърде философско? Объркано за ежедневния ни разум. Сложно за разбиране…

Думи на лудост, претендиращи за божественост. Думи за чуващите, които не се нуждаят от тях.

Те отдавна са платили цената за своето съвършенство.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт