Случва ли ти се често да поставяш потребностите, желанията и емоционалните нужди на хората, преди своите?

Чувстваш ли се ценен и значим, когато си нужен?

Поемаш ли отговорност за чуждия живот?

Живееш ли за и посредством другите?

Разочарован ли си, когато другите не оценяват това, което правиш за тях, подценяват те и/или никога не се съобразяват с твоите нужди и желания?

„Невидим“ ли си  за значимите други? Има ли егоисти в живота ти, за които каквото и да сториш, никога не е достатъчно?

Ако си чувствителен и алтруистичен човек, за когото чуждото благо е от изключителна важност, то най-вероятно опитваш да дадеш всичко от себе си, готов си  да помогнеш винаги /дори да е за твоя сметка/, дори когато помощта ти не е искана. И тогава се чувстваш разочарован, неоценен…

Да умееш да даваш е похвално, но задавал ли си си въпроса: Как давам? /Ще харесаш и това: “Даването като средство в подкрепа на егото”/

Майка Тереза е казала: „Не е важно какво и колко даваш, а колко любов влагаш в това, което даваш.“

Сега ти предлагам да се вгледаш по-дълбоко в своите мотиви, отвъд чувството за отговорност и алтруизма към другите и да си отговориш на следното: „Когато давам нещо от себе си, нещо за другите, имам ли очаквания да бъде оценено? Движен съм от любов, искрено желание да споделя себе си с другите или давам, за да се почувствам значим /ако не за тях, поне в собствените си очи/?“ И докато си отговаряш, е нужно да бъдеш изключително честен към себе си, защото често не искаме да признаем, че даваме не само от алтруистични подбуди, а поради липса. Липса на усещане за собствена ценност и значимост. Поради страх…

Основният маркер, който ще ти покаже дали даваш с любов или си провокиран от страх /от собствената си незначителност/ е усещането, че си жертва.

Жертваш ли се за другите? Поставяш ли ги преди себе си?

Когато поставяш другите преди себе си, рискуваш да попаднеш в омагьосан кръг. Жертвайки себе си, опитваш да се почувстваш ценен, докато в същото време автоматично се обезценяваш, защото се превръщаш в жертва.

 И ако и ти имаш склонността да поставяш другите преди себе си, ще ти се случва следното:

• Ще се фокусираш, ще предвиждаш и знаеш какво мислят, чувстват и желаят значимите други, но ще си откъснат от себе си и няма да си осъзнат за собствените си нужди /или ще ги потискаш/.
• Ще живееш за и посредством другите и животът ти ще има смисъл само ако си им напълно отдаден.
• Ще те е страх да поискаш, ще се страхуваш да заявяваш личните си потребности и граници по здравословен начин, защото комфортът, емоциите, нуждите на другите ще са по-важни от твоите, а са по-важни, защото се страхуваш да не бъдеш отхвърлен и изоставен.
• Ще даваш всичко от себе си, ще правиш още и още неща, търсейки отражението на собствената си ценност в това, което правиш или в очите на хората. Ще действаш, ще се раздаваш до крайност, за да се почувстваш ценен и нужен, а не с искрено желание и любов.
• Ще се чувстваш жертва, защото каквото и да правиш, хората за които се раздаваш ще се отдалечават все повече от теб /защото им вменяваш чувство за вина с пожертвователното си поведение/ или ще имат още и още непосилни за удовлетворяване изисквания, с които не можеш да се справиш /защото никой не може/.
• Ще се чувстваш сам, изчерпан, празен, „гладен“ за любов, внимание и признание и това ще излъчваш: „Гладен съм! Нахрани ме!“ Няма да разбираш защо колкото повече се приближаваш към другия, той/тя ще се отдалечава от теб, а ще се отдалечава, защото отговорността да те „нахрани“, да запълни бездънната яма на липсата е непосилна.

Ето защо – Спри да поставяш другите преди себе си! Спри да живееш техния живот! Престани да търсиш отражението на собствената си ценност в тях, в нуждата им от теб. Нека не се нуждаят от теб!…

Осмели се да искаш! Осмели се да вярваш, че заслужаваш! Повярвай в собствената си уникална ценност /не е нужно да доказваш нищо на никого/. Престани сам себе си да обезценяваш, поставяйки се винаги на последно място, а другите на първо.

Задай си въпроса: Кой съм аз и как изразявам своята уникалност в света?

Едва след като си отговориш, едва тогава можеш да започнеш да даваш наистина…

Да даваш, не да се жертваш! С любов, не от страх! Не за да бъдеш оценен от някого, а защото си „изпълнен със себе си“ и материализираш тази пълнота навън, чрез свързване с другия.

И защото твоята ценност никога не е била и няма да бъде само и единствено в това, което даваш и правиш, а в това, което Си!…

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Промяната е навсякъде. Не знаеш кой, какво и как ще те промени завинаги.

Планираме собствените си промени. Стремим се към сигурност. Отмерваме времето.

Предвиждаме! Анализираме! Очакваме! Забравяме, че промяната е непредизвестена – идва когато пожелае.

Отмерваме дните, часовете, минутите. Планираме щастие. Самозалъгваме се, че живеем в сигурност. Бягаме от безсилието си. Контролираме, за да избегнем страха. Свирепият страх от загуба на смисъл, който изсмуква жизнените ни сили.

Винаги държим контрола върху живота си! Дали?!…

Животът е винаги там, зад ъгъла. Близо до нас. Диша с ветровете на неосъзнати истини. Отнася илюзиите ни. Подлудява съзнанието ни. Просмуква се в раните ни. Боли! Завърта ни в непознатото си и неизвестно изначалие. Страхува ни! Хили се срещу лицата ни с гръмка лудост. Освобождава ни от липсата  на гъвкавост. От безсвободието ни…

Животът не е никога там – в бъдещето на необозримите ни планове и мечти за спокойно съществуване.

Той е тук!

В безконтролието ни. В нямото безсилие на нереализираните ни очаквания. В страха от болката. В любовта, която не знаем как да изпитваме. В илюзиите ни. В хаоса, от който бягаме през глава…

Имаме ли сили да излезем извън границите на собствената си предвидимост? Можем ли да си позволим да бъдем изненадани от случвания, които отварят очите ни?

Можем ли да го понесем? Един живот извън обсега на математическите ни изчисления за това как трябва да се живее. За това кое е нормално и кое не.

А животът… Той винаги е там, зад ъгъла. Близо до нас!

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако това, което споделям с теб ти харесва и искаш да заздравиш връзката със себе си и собственото си себеосъзнаване, можеш да заявиш своята Консултация за Себепознание и лична Промяна Тук >>>

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Някога чували ли сте фразата: “Това, на което се съпротивлявате, става по-силно?” Казано с други думи – това, което не желаете, често остава с вас, защото му отдавате внимание, фокус и емоционална интензивност, дори да не е съзнателно.

Представете си, че вземате нещо, което не искате, държите го в свития си юмрук, след това го отблъсквате настрани с една ръка и го държите там, така че да не се върне обратно при вас. Тогава казвате: “Сега няма да отдавам никакво внимание на това нещо”. Само че вие се заблуждавате! Все още използвате цялата сила на ръката си, за да държите настрани това тъмно нещо, с което не искате да се срещате.

Точно това се случва, когато се съпротивлявате- цялата ви енергия тече точно натам, накъдето не искате да тече.

Само по себе си позитивното мислене няма да промени съпротивата ви към дадена ситуация. Чувствали ли сте се някога объркани защо ситуация, която не желаете продължава да “се лепи за вас”, дори когато влагате много енергия в “положително мислене”? Това се случва, защото за да бъде позитивното мислене ефективно, то трябва да бъде придружено от емоционална интензивност – или енергия. Когато не искате нещо, може би не осъзнавате количеството негативен фокус, или енергия, която изпращате точно сега към него.

Положителното мислене оказва много позитивен ефект върху живота ви – продължавайте да го практикувате! Но винаги обръщайте внимание къде изпращате енергията си – това, на което най-много се съпротивлявате, от което най много ви е страх или което най-много осъждате.

Практически начини да се освободите от съпротивата

Има четири основни стъпки да се откажете от съпротивата:

• Осъзнайте срещу какво се съпротивлявате
• Почувствайте съпротивата – вдишайте я, посрещнете я със състрадание и прошка, но не й се отдавайте.
• Използвайте силата на молитвата и съзерцанието, за да зададете въпроса: “Ще бъда ли наред, ако никога нищо не се промени?”
• Когато съпротивата и притеснението се появят отново, както и ще стане, посрещнете ги с думите: “Всичко е наред, чувам ви, но вече не ме е страх от вас”.

~ Из “Силата да си жена” – Рейчъл Джейн Грувър

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>