Можеш ли да се отпуснеш в неизвестното и да се почувстваш удобно с него? Можеш ли да си позволиш да се завърнеш към тишината на дълбокото в теб, която е отвъд мисленето, отвъд дефинициите на рамката?

Сигурно, както повечето от нас и ти усещаш, как днес все повече се налага едно деградивно вманиачаване в това „да знаем на всяка цена“. Да вкараме /и натъпчем/ всичко съществуващо в правилните етикети, за да го направим видимо и познато. Защото безумно се страхуваме от неопределеността.

Ценим мисленето и неговите полуфабрикатни продукти до степен на абсолютно пристрастяване. Мисленето е ценност, а информацията – бог, който ни вкопчва в себе си до положение да „ослепеем“ за възможностите, които ни дава неизвестното. А там, в неопределеността, всичко се променя… във всеки един момент всичко е ново!

Хераклит го е казал преди много време: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“.

Издигаме интелекта в масов култ. Откриваме ценност единствено в това „да знаем“, докато си забраняваме „да не знаем“. Нуждата от вкопчване е огромна. Търсим готови дефиниции за всичко… Тази нужда е особено силна дори при т.нар. „търсещи и духовни личности“. Хората искат да получат готови рецепти, формули и велики истини, защото това дава /илюзия за/ сигурност, контрол и сила, в същото време докато всичко тече и се променя. Постоянно!

Няма универсални истини и правила, разберете! Или поне във всеки един момент те са различни.

Повечето от нас търсят и се стремят към промяна, а парадоксът е, че докато търсим тази промяна опитваме да подчиним всичко на стремежа си към непрестанно рамкиране и етикиране, което ни води към всичко друго, но не и до промяна. Неизбежно ставаме статични, вцепенени, докато около нас всичко се движи. Промяната е движение! Движението е промяна! Не е нужно да търсиш и създаваш промяната, не е нужно дори „да я мислиш“, защото тя естествено съществува…  Доколко е достъпна за всеки един от нас, вече е друга тема.

Можеш ли още сега да осъзнаеш, склонността на ума да вкарва всичко в стереотипи, в рамки, в модели, за да „замрази“ момента, служейки на страховете си?… За да бъде всичко предвидимо, сигурно и под контрол…

Докато продължаваме да се вкопчваме в статичните конструкции на интелекта, мистерията на живота ще се случва независимо от нас. Накрая ще остава само едно смътно усещане, че нещо липсва и е безвъзвратно изгубено… С две думи – „няма да ни се получава“.

Забелязали ли сте как повечето неща  не се случват /така както си ги представяме/, защото опитваме да ГИ НАКАРАМЕ да се случат, вместо да им ПОЗВОЛИМ  да се случат. Налагаме дефиниции и очаквания вместо естествено да ги преживеем под формата, под която нещата са – НЕДЕФИНИРУЕМИ. Опитай сега да се сетиш за последния път, когато си фантазирал/а за нещо безцелно, без идея за причина – просто като акт на собствената си креативна природа, заради самото преживяване.

Идеята е да опитаме да имаме доверие на самия живот. Тогава можеш съзнателно да предприемеш действия, които ще акумулират енергия, вместо да хабят енергия. Защото, когато последваш онзи дълбок, вътрешен глас и започнеш да следваш страстта си по пътя на автентичното преживяване на света, такъв какъвто е – няма как да не успееш.

Колко често следваш страстта на живота си, без да обръщаш внимание на неуверения си ум, дали ще бъдеш забелязан, приет и ценен от другите?

Ако имаш какво да предложиш, ще има кой да го приеме. Няма друг вариант! Така, че следвай страстта си, защото това все ще помогне на някого. И навярно точно в този момент, този някой чака точно теб, без дори да го съзнаваш.

Да следваш страстта си не е рисковано. Рисковано е да не го правиш. Инвестирай в себе си и собствените си преживявания с цялото си същество, не като самоцел, а като естествено продължение на самия теб. Не преследвай идеята за нещо, не търси готови отговори, не се пресищай с информация… Бъди самата идея. Без очаквания!

Когато вникнеш надълбоко в себе си и видиш отвъд всичките си дефиниции и ядра, чрез които обикновено градиш своята реалност, реалността автоматично се променя. Ти ставаш тази реалност, а тя – Теб!

~Р

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Може да ти е интересно и това ВИДЕО >>>

Всеки човек и собствената му реалност крият свои тайни и загадки.

Удивително е, как въпреки познанията си човек оказва съвсем слабо влияние върху себе си и окръжаващата го действителност.

В този смисъл да достигнеш до дълбините на тайните, скътани дълбоко в теб, да се опознаеш и  заживееш в хармония със себе си – е привлекателна и на практика съвсем достижима перспектива пред личността. Достижима, но не и съвсем проста като цел.

За човек, който се стреми към щастие е необходимо да се научи да живее в хармония не само със себе си, но и с реалността. Да намери идеалния баланс между своя вътрешен и външен израз, които формират собствената му действителност.

Да се научиш да живееш в хармония със себе си, не е никак просто, но разбирането на собственото Аз, води до разбиране на обкръжението ни, от там  се явява важна крачка по пътя към баланс и вътрешен мир.

Как лесно можем да разберем Себе си? Думата самопознание означава процес на запознаване със себи си, със своите потенциални и актуални умения, способности, личностни и интелектуални особености, черти на характера, отношения с околните и т.н.

“Промени себе си, научи се да се обичаш – и целият Свят ще те последва” – сигурно не веднъж си чувал тези думи. Да обичаш себе си – означава постоянно да “работиш” над себе си.

Непрекъснато слушаме: “Всички болести се дължат на нерви”, или “Това в него се дължи на нервна почва”. И повярвай това не са просто клишета, това е реалност. Има дори термин, който означава взаимосвързаността между душата и тялото – психосоматика. Отрицателните емоции отслабват организма, правят го уязвим за заболявания. Много от болестите се появяват вследствие на стрес и неотработени травматични преживявания. Различните емоционални преживявания влияят на различни органи и части на нашето тяло.

Всеки от нас – е микрокосмос, в който всичко би трябвало да е хармонично свързано. Такива са поне законите на природата. Когато видим човек с красива и горда осанка, то това не е само пример за естетическа красота. Такъв човек прелива от здраве. Такъв човек е здрав – физически и психически. Той излъчва увереност в себе си и своите сили.

На всички е известна старата мъдрост: “Здрав дух, в здраво тяло”. Необходимо е да се стремим да направим тялото си здраво, да върнем първоначалното му предназначение, да го направим красиво и силно.

Можеш ли да заобичаш себе си и своето тяло? Заобичаш ли се ще върнеш и вътрешната си хармония и ще се избавиш от много психологически проблеми, неврози, депресии и т.н.

Възможно е да постигнеш това с различни методи. Главното е да имаш стимул и желание за това.

Просто бъди себе си, върви напред, следвай целите си, радвай се на всеки момент, който те прави щастлив.

Тръгни и направи своята първа крачка, още Сега!

По улицата или в парка… Цялата ти същност ще усети радостта от движението. Ще бъдеш с пълното осъзнаване, че твориш своята нова реалност.

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.