От въздушните кули произхождат дворците на земята.

Има същества, родени с души, така лишени от устрем, цел и направление, че не могат да се грижат даже и сами за себе си, нито пък да запазят, каквото им е завещано.

Други, родени в бедност трупат благосъстояние. Те направляват всичките си мисли, хвърлят цялата си воля към само една цел и имат успех.

Подбуждането на всяко начинание започва с фантазията.

Който сам се смята за дребна работа, няма да бъде и от другите така високо оценен, както би бил, ако проявеше самоуважение. И никой няма да му помогне да се издигне до едно по-добро положение.

Където се вижда човек, продължително и упорито, натам го отвежда съдбата. И ако не е съвсем до целта, то поне там някъде наблизо, което във всеки случай е по-добре, отколкото да стои човек без цел и амбиции край пътя.

Който се бои да поеме отговорност и предпочита сигурно място, сигурна работа, сигурна заплата и т.н., остава винаги, повече или по-малко, една машина, изложена на своеволието на другите. Той е обречен да стои и гледа как голямата печалба от неговите способности отива в чужди ръце. Никой не може да сполучи в едно нещо, което не разширява, не усъвършенства постоянно мислено. Който смее да рискува и да поема отговорност за мислите и фантазиите си, успява.

Ако си далновиден, изпълнен с надежди и енергичен, ако твоето начинание се гради върху правото, светът ще почувства в теб бъдещия човек. Той те чувства преди да те е видял. Духовният океан те усеща – теб и вълните, които идват от теб! Това отваря пътища и гради успехи в реалната действителност.

Затова, каквото достигне до теб, предай го нататък, нека обикаля – всекиму ще бъде дадено според мярката, с която той дава.

~ Използван източник: “Нашите скрити сили” – Прентис Мълфорд