Как да побера в теб, безграничната си душа? Как да събера чудесата на вселената?

Колко пъти съм те пренебрегвала, кажи? Колко пъти успяваш да удържиш на безумните ми пориви да летя в необятното?

Успяваш! Винаги знаеш как да ме вкараш в суровата материя на реалността. Връщаш ме пак тук. Връщаш ме все тук, здраво стъпила на земята.

Говориш ми. Сънуваш заедно с мен. Танцуваш. Чувстваш. Плачеш. Нуждаеш се от обич, от топлина, от прегръдка… А аз летя! Отново отлетях някъде. Изплъзнах се между пръстите на времето.

И добре, че са думите – мост между бесните ми препускания и теб, мое любимо тяло. Иначе нямаше да издържиш. Нямаше да те има.

Нямаше да ме има…

~ Riona Morgan