Ще кажеш: „Кой нормален човек си пожелава да го боли?“

Има такива. Ти си такъв, понякога, без да го осъзнаваш.

Молиш се! В сънищата си. В промеждутъците живот, в които не живееш. Молиш се за болка. Храниш се от нея! Предизвикваш я! Свързваш силата на духа си с борба, с предизвикателства, с битки.

Как ще покажеш на себе си и Света, че си силен, без да се бориш? С какво и кого ще водиш война, ако го няма страданието?

Падаш на колене и се молиш… Не е трудно. Молиш за изпитания. Получаваш изпитания. Спираш да виждаш всичко останало. И ставаш светъл и цялостен в тази борба. Белият рицар в свят, изтъкан от мрак.

Ти си герой! Вярваш си! Силен си!

Забраняваш си всяка мисъл, всеки порив, които те откъсват от идеализираната представа за себе си. Създаваш се всяка минута, час, ден…

Прощаваш! Помагаш! Спасяваш! Обичаш! Великодушен си!

Сияеш. Рисуваш си ореол на светец.

Започва ли да ти се повдига от всепоглъщата те доброта? От светлината в теб, която не допуска мрак?

Няма да допуснеш сянката да те погълне. Силен си, а силните са достойни за възхищение и любов.

Цялата, тази борба… Всичко е, за да бъдеш приет, ценен, обичан. Да бъдеш герой в нечий живот. В своя, собствен живот.

Бориш се! В засада дебне най-страшният враг – Отхвърлянето.

Някои неща никога не смееш, забраняваш си да помислиш дори. Позитивното, доброто, бялото, светлото – всичко трябва да е идеално!

За какво се бориш? Благодарност, любов, възхищение? За място в рая, може би?

Отричаш мрака. Отричаш сянката в себе си. После падаш на колене и се молиш: „Господи, изпрати ми изпитание, за да разбера…“

Превръщаш се в маска. В роля. Нима няма нещо сбъркано в тоталния контрол, който упражняваш върху образа, който си си създал?

Предварителната представа, която следваш е като да играеш  „Себе си“ (който и да си), на сцената на театър, в който ти единствен си актьор и публика, едновременно.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт