А има и такива хора, които споделят: „Аз не се страхувам от нищо“. И дори се гордеят с липсата на страх…

Истината е, че човек,който казва че не се страхува, потиска страха. Такъв човек позволява на тревогата да го превземе бавно и незабелязано поради простата причина, че я отрича, че не я  познава.

В наши дни, страхът, който е част от инстинктивната ни природа, често е причина за много от грешките, които правим. Състоянието на страх е резултат от опитите на емоционалната ни природа да се справи с някаква заплаха. Вероятно знаете, че това състояние е свързано с автоматичните реакции – борба или бягство. Всеки път, когато започнем да бягаме или да се борим ние ставаме почти безпомощни пред силата на страха, който ни ръководи.

Божествената природа на нашата душа е точно обратното на тревогата или страха. Тя е съзидателна, положителна и мъдра. Тогава следва да си зададем въпроса: Какво избирам да се прояви в моя живот – Съзидателност или Страх?

Разбира се, страхът често се промъква в живота ни съвсем незабелязано. Причината е нашата несъзнателност за него, непознаването на дълбоката ни вътрешна същност, отричането и натикването на страха в тъмното на нашата сянка.

Какво е решението?

Има една лесна формула за овладяване на страховете.

За да овладеете страха, на първо място трябва да го познавате. Страхът се преодолява със знание, опознаване и разбиране. Отричането и потискането няма да ви помогне.

Както казва Уейн Дайър: „ Когато изтискате един портокал, получавате сок, защото това има в него. Същият принцип е верен и за вас. Когато някой ви притисне – подложи ви на натиск – излиза онова, което е вътре. Ако не ви харесва какво има във вас, можете да го промените, като промените мислите си“.

Осветете с разбиране всяка ситуация и няма да е нужно да се борите със страховете си.

А сега ви предлагам една лесна техника за работа със страховете:

Като начало, вземете си малък, джобен тефтер и го носете със себе си. Обещайте си, че ще бъдете особено чувствителни и възприемчиви към всяко чувство на безпокойство, което опита да ви завладее. В таки моменти, опитайте не да изгоните тревогата, а да опишете в тефтера какво чувствате.

Назоваването на страха и обличането му във форма е първата стъпка към неговото овладяване. Старайте се да записвате дори най- дребните неща, които ви притесняват.

Предлагам ви списък от категории, където често страхът се проявява. Списък, който ще ви помогне лесно да идентифицирате собствените си страхове:

- Страх от неизвестното – обикновено  го съпътстват страх от смъртта, страх от Божие наказание, страх от негативни бъдещи случвания, страх от липса на контрол върху живота ни.

- Страх от провал – често води до тревоги за способността ни за справяне в работата и семейството, критичност към другите и себе си, отбранително поведение, несигурност при предприемане и реализиране на цели и действия

- Страх от телесни увреждания и болести – проявява се често в страх от катастрофи, страх от бактерии, болести и болка, страх от затворени пространства и височини

- Страх от липса на одобрение – води до страх от това, че ще ни се присмеят, срамежливост, колебливост при огласяване на собствени идеи, страх от публични изказвания, лесно притеснение

- Страх от липса на любов – проявява се често в ревност и собственическо чувство, чувството че не си обичан, чувство за отхвърленост, комплекс за малоценност и неувереност, чувството че не си потребен.

- Специфични лични страхове – такива са: страх, че няма да бъдем разбрани, страх от емоционално нараняване, от сексуална неадекватност. Страх, че точно определен човек ще ни унищожи. Страх от насекоми и др.

Определете си минимум една седмица, през която да попълвате личния си списък и ще получите яснота за основните видове страхове, които ви измъчват. Необходимо е да бъдете изключително наблюдателни, целенасочени и честни със себе си.

След като сте описали страховете си и имате своя списък, започнете да задавате въпроси. Въпроси от типа: Къде е коренът на този страх? Кога за пръв път се е появил? Кои са пусковите механизми, които задействат страха? и др., ще ви позволят да получите внушение или чувство от дълбоките пластове на своя ум. Запишете го.

Докато работите всекидневно със своя списък, ще усетите как знанието и разбирането ви нарастват с всяка изминала минута. Знанието и опитът са велика противоотрова за страха, безпокойството и тревожността.

Бъдете упорити! Колкото повече и по-дълбоко се вглеждате в себе си, толкова по-уверени ставате и постигате контрол върху емоциите, мислите, действията си и живота, във всичките му проявления.

Готови ли сте да започнете да гледате на себе си като на човек, способен да въздейства върху своята реалност в посоката, в която желае?

Ако сте от хората, на които:

• им е омръзнало да живеят в постоянен стрес, напрежение, недоволство и отсъствие на енергия
• искате да възприемате трудните моменти без излишни борба, страдание и болка
• искате да се радвате на живота

тази аудио хипноза ще Ви помогне за успешно справяне с проблема.

Какво Е и какво НЕ Е Хипнозата, както и какви са ПОЛЗИТЕ от нея, можете да разберете повече ТУК >>> ХИПНОЗА И ХИПНОТЕРАПИЯ

Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Убеждението, че “оцетът може да мотивира по-добре от меда” е толкова разпространено, че повечето от нас страдат от някаква форма на страх от провал и притеснение заради собствените си несъвършенства. Родителите, шефовете и учителите често използват заплахи и катастрофални картини, за да ни мотивират да постигнем цели, които те са избрали и нямат нищо общо с нашите собствени.

Това ужасно втълпяване, че нашата работа  не е достатъчно добра – довежда до убеждението, че  никога няма да бъдем в състояние да удовлетворим изискванията на околните. Усещането за неефективност, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и разрушително за нашето достойнство. В крайна сметка рисковете започват да изглеждат твърде големи, за да бъдат поети, а заплахите губят силата си за мотивиране.

Този синдром е особено тъжен, когато хората с талант не искат да рискуват да опитат, заради страха. В най-лошия случай перфекционизмът и страхът от провал кара талантите да атрофират, вместо да се реализират, макар и пропускайки първото място.

Притеснението може да е сигнал за опасност и да ни подготви за изправянето ни „лице в лице“ с нея.  Докато не стигнем до решение или не неутрализираме опасността, притеснението може да действа като повтарящ се кошмар.

Нужно е да уважаваме нашата способност да се притесняваме като средство, което ни предупреждава, но бързият поток от плашещи мисли, в повечето случаи са плод на въображението ни. Като настройваме себе си за потенциална опасност, без да имаме план как да се справим с нея, ние изпитваме само негативната страна на притеснението.

Пробивът през този затормозяващ действителността модел изисква да излезем извън рамките на това да се плашим с картини на потенциални катастрофи. Премахването на заплахата става с активни действия след като сме успели да насочим енергията на притеснението и паниката в позитивна посока. Стресът и инстинктите за самосъхранение могат да бъдат използвани продуктивно и по предназначение, като ни предпазват и ни подтикват към градивни действия.

Какво можем да направим, когато страхът от провал и притеснението спъват нормалното ни, ежедневно функциониране?

Задайте си следните шест въпроса:

1. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? – необходимо е да се предвиди възможно най-лошия сценарий, който може да се случи и каква е вероятността наистина да се реализира.

2. Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? – Вместо да си повтаряте, че ще е ужасно и няма да можете да се справите, помислете: Какво бихте направили, за да се справите със моментната загуба на контрол? Какво бихте направили след това? А след това?… Задавайте си въпроса: „А след това какво бих направил?“ до момента, в който не разберете, че независимо какво ще се случи, вие ще сте в състояние да давате най-доброто от себе си, за да продължите напред.

3. Как бих могъл да намаля болката и да продължа нататък, ако се случи най-лошото? – ако всичко останало се провали и бъдете изправени пред най-ужасното положение, готови ли сте да прекратите самокритиката и да излезете от депресивното състояние, като си простите, че сте човек, че сте раним и не сте съвършен? Как бихте организирали задачите си, как бихте подобрили живота си от тук нататък, независимо от неблагоприятните обстоятелства?

4. Какви са алтернативите, които бих имал? – трябва да надскочите идеята, че животът ще се движи само по вашите правила. Какви са алтернативите ви? Винаги има повече от една. Запомнете, че има много начини, по които да стигнете до щастието и успеха.

5. Какво мога да направя в настоящия момент, за да огранича възможността от случване на събитията, които ме притесняват? – има ли нещо, което игнорирате или отлагате и което би довело до случването на нежеланото? Как можете да го предотвратите?

6. Какво да направя, за да увелича шансовете за постигането на целите ми? – след като сте обмислили най-лошото и сте разработили стратегии за справяне, помислете има ли нещо, за което не сте помислили и което може да помогне за достигането на целите ви.

Изграждайки чувство за сигурност въз основа на увереността, че дори и в най-лошата ситуация имате алтернативи, ще сте готови да дадете най-доброто от себе си, без да носите товара на страха от неуспех.

Използвайки и трансформирайки силата на притеснението, вие ще изработите умения за изграждане на истинско самочувствие. А истинското самочувствие се състои в това да знаете, че независимо от това дали сте спокойни или ядосани, независимо от това, дали успявате или се проваляте, вие ще дадете най-доброто от себе си и ще направите всичко възможно, за да продължите.

Истинското самочувствие се изразява в способността да кажете: „Аз съм подготвен за най-лошото, сега мога да се съсредоточа върху работата, благодарение на която ще достигна най-доброто.“

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

ТАЗИ СТАТИЯ СЕ НАМИРА НА НОВ АДРЕС!

Можете да я прочетете като кликнете върху линка Тук:

<<< https://raynazhecheva.com/?p=422 >>>

“Повечето от нас – не са те. Нашите мисли – това е мнението на други хора; нашият живот е мимикрия; нашите страсти са цитати! ” – Оскар Уайлд

Губиш ли се в мислите – червеи пълзящи в ума, изпадащи в нереална реалност? А въображението заспива зад стените на съзнанието.

Бягаш ли – от емоции, чувства, от себе си, от душата си? В уж празно пространство, но някак зловещо изпълнено с напрежение.

Неусетно се вкопчваш в страховете си – вцепенение приело формата на „всичко е наред“ и „така трябва“. Замъглен избор. Илюзия за избор, надничаща зад „правилни“ действия, водещи до бездействие. До неживеене!

Защо ли страхът иска да те убеди, че той си Ти… за пореден път? Изплъзваш му се, молиш се…  – „Бог ще ме спаси!“. Ще те спаси ли от теб самия? От разбърканите ти мисли?… А искаш молейки се, да повярваш – в света, във себе си, във Бог. Вместо това молитвите ти се превръщат в бягство. Във бягство от страха, пропит във клетките на смъртното ти тяло.

Изморен си – искаш просто да Бъдеш!  Не умееш да бъдеш. Виновен си! Криеш се в безсмислени действия и правене, в активно съграждане на ежедневието. Бездействието изяжда дните ти. Дни на празно мълчание. На тишина, изпълнена с мисли. Дни на безпокойство и безсилие.

И колкото повече се засилва копнежът да Бъдеш, толкова повече умът те поглъща, за да се изплъзнеш от това Съм, защото реалността те притиска с изисквания. Това не Си Ти! Сънуваш живот извън собствените си истини. Искаш да не чуваш тишината, но тя те настига. Прегръща те, за да останеш в истинския Себе си. Бори се с вината, която те вцепенява, контролирайки съществуването ти…

Толкова много задушена любов, затворена зад стените на илюзорни бъдещи и минали сценарии, претендиращи за реалност! Живееш в чуждо тяло, в чужди роли с безименни лица – никое от които  не е твоето собствено.

Докога ще се криеш? Страхът е само оправдание за бягството ти от Себе си.

Толкова много похабена любов! Такова безсвободие! Докога?!…

И ето, че отново търсиш нещо… истинското си лице…

Вместо това откриваш ум –

трескав,

бързащ,

тежък,

мътен,

спускащ се по стълбите на ежедневието,

в бездна от безсмислици.

А може би е време, чувстваш ли? Да се завърнеш у дома, в сърцето си…

Във тишина – към Себе си!

Без страх! С любов и вяра…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Някога чували ли сте фразата: “Това, на което се съпротивлявате, става по-силно?” Казано с други думи – това, което не желаете, често остава с вас, защото му отдавате внимание, фокус и емоционална интензивност, дори да не е съзнателно.

Представете си, че вземате нещо, което не искате, държите го в свития си юмрук, след това го отблъсквате настрани с една ръка и го държите там, така че да не се върне обратно при вас. Тогава казвате: “Сега няма да отдавам никакво внимание на това нещо”. Само че вие се заблуждавате! Все още използвате цялата сила на ръката си, за да държите настрани това тъмно нещо, с което не искате да се срещате.

Точно това се случва, когато се съпротивлявате- цялата ви енергия тече точно натам, накъдето не искате да тече.

Само по себе си позитивното мислене няма да промени съпротивата ви към дадена ситуация. Чувствали ли сте се някога объркани защо ситуация, която не желаете продължава да “се лепи за вас”, дори когато влагате много енергия в “положително мислене”? Това се случва, защото за да бъде позитивното мислене ефективно, то трябва да бъде придружено от емоционална интензивност – или енергия. Когато не искате нещо, може би не осъзнавате количеството негативен фокус, или енергия, която изпращате точно сега към него.

Положителното мислене оказва много позитивен ефект върху живота ви – продължавайте да го практикувате! Но винаги обръщайте внимание къде изпращате енергията си – това, на което най-много се съпротивлявате, от което най много ви е страх или което най-много осъждате.

Практически начини да се освободите от съпротивата

Има четири основни стъпки да се откажете от съпротивата:

• Осъзнайте срещу какво се съпротивлявате
• Почувствайте съпротивата – вдишайте я, посрещнете я със състрадание и прошка, но не й се отдавайте.
• Използвайте силата на молитвата и съзерцанието, за да зададете въпроса: “Ще бъда ли наред, ако никога нищо не се промени?”
• Когато съпротивата и притеснението се появят отново, както и ще стане, посрещнете ги с думите: “Всичко е наред, чувам ви, но вече не ме е страх от вас”.

~ Из “Силата да си жена” – Рейчъл Джейн Грувър

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един жител на Катамарка намерил необичайно голямо яйце. Никога не бил виждал нещо подобно и решил да го отнесе в къщи.

- Дали не е щраусово? – попитала жена му.

- Не, прекалено е едро  – отвърнал старецът.

- Дали да не го счупим? – предложил доведеният му син.

- Ще е жалко. Ще изгубим нещо много интересно и любопитно – възразила загрижено бабата.

- За да не се съмняваме, ще го дам на пуйката, та да го измъти. Може пък след време да се излюпи някакво пиле – предложил човекът, така и направил.

Казват, че след петнайсет дни се излюпило едно пуйче, тъмно на цвят, голямо, нервно, което със страшна лакомия изяло всичко, което намерило наоколо. След това погледнало майка си с жар в очите и й казало въодушевено:

- Хайде сега да летим.

Пуйката много се учудила на предложението на пламенното си отроче и отвърнала:

- Пуйките не летят. И не е полезно да ядеш толкова бързо.

Тогава решила да дава на равни порции на малкото от най-хубавата храна и да го научи да яде по-бавно.

Когато свършвало със закуската, обяда, следобедното си ядене или вечерята, то подтиквало братята си:

- Момчета, хайде да летим!

Всички започнали отново да му обясняват:

- Пуйките не летят. А храната не ти действа добре.

Пуйчето говорело все повече и повече за ядене и по-малко за летене. Пораснало и умряло сред другите пуйки. Но всъщност било кондор! Било родено, за да се издигне на седем хиляди метра, но никой от събратята му не летял!

Опасността да умреш сред другите пуйки е много голяма. След като никой не лети…

Много врати са отворени, защото никой не ги затваря, а други са затворени, но никой не ги отваря.

Страхът да се впуснеш в неизвестното е огромен. Истинското убежище е във висините, особено когато човек има желание да полети… и чифт надеждни крила…

~ Из “Другото име на любовта” – Енрике Марискал

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Има дни, в които можеш дори да избухнеш, ей така от нищото, защото нещо невъобразимо се случва или напротив, защото нищо (дявол го взел) не се случва. Иска ти се да се почувстваш някак, малко по- жив. 

Усещаш я – празнота, маскирана като спокойствие и сигурност. Сигурност, бореща се със страхове в тъмното. Страхът от живеене – най-големият от всички.

Разбираш, че е невъзможно да се страхуваш, когато не помръдваш от мястото си, нали? Няма как да те е страх, когато не правиш, не следваш, не чувстваш, нищо от онова, за което копнее душата ти. Когато не живееш, не дишаш, не трепваш… и нищо не се случва.

Празнота, нарекла себе си сигурност…

Събуди се! Излез!

Истината е, че винаги нещо се случва, макар и нищо да не се е случило. И това „нищо“ – потресаващо, е твоят живот. Независимо дали го вярваш или не.

Събуди се!

Искаш ли да се чувсвтваш, наистина жив?

Страхът не е страшен … Няма никакъв страх!

Няма никаква сигурност –  има само Живот…

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях.

Ако търсиш конкретно решение, ако искаш да познаваш себе си, ако искаш да следваш сърцето си, ако не знаеш откъде да започнеш, разбери как можеш да постигнеш повече успех и удовлетворение в областите, които те интересуват Тук:

ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=4038 0 https://rionamorgan.com/?p=3905 https://rionamorgan.com/?p=3905#comments Tue, 04 Nov 2014 14:49:15 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=3905 Ревнувате ли? Или може би ревнуват вас?

Случвало ли ви се е да осъзнаете, че в моменти на ревност като че ли губите изцяло себе си и контрол върху импулсите си?

Ревността може да бъде необяснима, тиранична и обсебваща!

Какво всъщност представлява ревността?

Според Волтер:

“Ревността е изкуството да причиняваш на себе си повече вреда, отколкото на другите.”

Ревността е болезнено и неприятно чувство, свързано със страх от загуба на обекта на нашите чувства.  Състояние на мъчително съмнение във верността и любовта на партньора. Ревност може да бъде изпитвана както от реален съперник – мъж, жена, дете, домашен любимец, така и да е изцяло провокирана от въображението ни.

На всички е известно до къде може да доведе неконтролируемата или патологична ревност. В исторически план образът на обезумелия от ревност мавър Отело, който се превръща в убиец на собствената си жена, е показателен.

Как възниква ревността?

Доказано е че, ревността се появява още в детството като логичен отговор на съперничеството между братята и сестрите, които претендират за любовта и вниманието на родителите си. Всяко дете настойчиво се стреми да бъде единствено и неповторимо в очите на значимия възрастен. С времето децата преодоляват този тип ревност, като изключително важно условие за това е  степента на грижа и внимание, проявена от родителя спрямо детето, както и  способността да бъде усвоена самостоятелност, увереност в себе си и самодостатъчност.

Кога хората изпитват ревност?

Парадоксално е, но силна ревност могата да изпитват не само неуверени в себе си личности, но и напротив – напълно уверени хора, с натрапчиво чувство за притежание спрямо партньора.

Не са редки и случаите, когато ревността може да бъде проекция, мотивирана от несъзнателния стремеж да прикрием страха от разобличаване.

Например, човек изпитва напрежение и дискомфорт при мисълта, че партньорът може да разкрие собствената му изневяра – реална или на психично ниво и ревността се проявява като защитен механизъм. В този смисъл страхът, че партнорът ни изневерява е отражение на стремежа да прикрием собствените си грехове. Подозренията, скандалите, обвиненията в измяна, било то и въображаема често са начин за отреагиране на провокираните в тази връзка негативни емоции. Разбира се, процесът е напълно несъзнателен.

Защо ревността убива любовта?

Несъмнено, всеки човек изпитва ревност в една или друга степен. Силата на това чувство се явява съществен показател за степента ни на зависимост от „значимия друг“.

Факт е, че ако вие имате трудности да се доверите на партньора и  контролирате всяка негова стъпка, то неминуемо ще бъдете застигнати от реакция на протест от негова страна. Неговият стремеж ще бъде да ви докаже, че е самостоятелна личност и е голяма вероятността да се дистанцира от вас. Така вашият страх нараства още повече, като се материализира в реалността. По един или друг начин, вие отблъсквате партньора си, чрез собствените си действия.

Напротив, колкото повече предоставяте на обекта на чувствата си пълна свобода и уважавате интересите и личното му пространство, толкова в по-голяма степен нараства привързаността му към вас и създавате здравословни отношения на доверие във връзката си.

Овладяването на импулсите е съществено условие за добри отношения във връзката. И ако вие сте ревниви, то трябва да знаете, че подозренията и стремежът да държите любимия човек под непрекъснат контрол, рано или късно окончателно ще разруши близостта ви, а желанието му „да ви избяга“ може да се превърне в реалност.

 Как да се освободим от ревността?

За да постигнем успех в това начинание е много важно първо да си зададем въпросите:

Защо ревнувам?

Какви са причините да бъда ревнив/а?

Често силното чувство на ревност е свързано с неувереност в себе си и с повишено чувство за собственост.

Ако основната причина за вашата ревност е свързана със занижена самооценка (Например: „Аз съм съвсем обикновен човек, а тя е толкова красива, има толкова обожатели…“ или „Аз съм просто домакиня, а той е адвокат, умен, интелигентен и изобщо не зная какво намира в мен…), то главната ви цел трябва да е свързана с работа върху повишаването на собствената ви значимост.

Преди всичко е нужно да се заобичате. Да се стремите към самоусъвършенстване, да получавате удоволствие от поставянето и реализирането на индивидуални цели. И не на последно място да се гордеете с уникалността на собствената си личност.

Бъдете сигурни, че когато пренасочите контрола от партньора върху собственото си себеосъществяване, тогава той/тя неминуемо ще забележи промяната и ще оцени подобаващо вашите усилия в правилната посока.

Ако причината за ревността ви е свързана с привързаността или дори емоционалната ви зависимост към партньора, примесени със страхове от загуба и разпадане на връзката ви, то стратегията ви за справяне в този случай ще е малко по-различна.

Необходимо е да стигнете до ясното осъзнаване, че всички се раждаме сами на този свят и колкото и да сме свързани с всичко и всички, отговорността за живота ни е изцяло и единствено в наши ръце. Партньорът може да ви придружи във вашето пътуване, може да ви подкрепя, но вие трябва през цялото време да бъдете наясно със собствената си уникалност.

За да има двойка, на първо място е необходимо да има две отделни и самостоятелни личности, а чак след това двойка. Ако смесвате собствените си желания, цели, потребности с тези на партньора, рискувате да се обезличите в стремежа си да бъдете на всяка цена едно цяло с любимото същество.

Има и един особен тип ревност, който се дължи на егоистични подбуди. Тази ревност е особено трудна за преодоляване, тъй като ревнивецът фактически принизява партньора си до равнището на собственост. Този тип ревност е тиранична и се отличава с деспотичност. Решението е ревнивецът да промени начина, по който възприема любимия човек и да признае правото му на самостоятелност и лични решения.

Да промени начина, по който гледа на партньора си е трудно за такъв тип личност, но не и невъзможно. За преодоляване на ревността в този конкретен случай много помагат и разговорите в двойката за собствените чувства, страхове и опасения, като се избягват излишните обвинения и гняв.

Подлагайте на съмнения своите предположения, винаги когато сте в хватката на ревността.

Помислете за това, че партньорът ви е с вас, защото ви обича. Ако не беше вярно той/тя, едва ли щеше да влага време и енергия във взаимоотношенията ви.

Не забравяйте, че е нормално човекът до вас да има увлечения, цели, интереси, които могата да бъдат различни от вашите. Както и че има потребността да се среща с приятели и познати, с които да общува и това не означава на всяка цена, че ви предава или че сте по-малко значим за него/нея от тях.

Помнете, че самоуважението и любовта към себе си и любимия/любимата са основните ви оръжия в борбата с ревността.

Ако искате любимият човек да бъде все така привлечен към вас, както в началото на връзката ви, развивайте самостоятелност, самодостатъчност и не позволявайте животът ви да се върти само и единствено около партньора.

Старайте се да държите под контрол собствената си ревност и не й давайте властта да ръководи постъпките ви!

Как да се справите, ако ревнуват вас?

Ако партньорът ви устройва безпричинни сцени на ревност, най-вероятно не ви се доверява достатъчно, приема ви за своя собственост или не вярва достатъчно на себе си.

Много е важно да си отговорите: В каква степен ви ревнуват? Нужно ли ви е това?

Едва ли има човек, който да не е изпитал ревност, в даден етап от живота си. Някои дори вярват, че ревността е показател за любов и в допустими количества е здравословна за връзката.

Какви са „допустимите количества“ за вас?

Може би ви е приятно да ви ревнуват? Може би така се чувствате значими и обичани? Помислете отново!…

Изследвания показват, че продължителността на живот на ревнивците може да бъде с 10-15г. по-кратка, сравнено с тези, които не ревнуват. Често страдат от хипертония, сърдечно-съдови заболявания, както и от страхово-тревожни и депресивни състояния.

Вече има редица методи за оказване на помощ в случаи на патологична ревност. Някои от тях включват психотерапия и медикаментозно лечение.

До каквито и  изводи да достигнете, не пренебрегвайте факта, че ревността може да достигне до патологични отклонения.

Според Марсел Пруст:

„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“

Бъдете разумни и не изключвайте случаите, в които може да се стигне до психическо и физическо насилие.

Грижете се за собствената си безопасност,  за физическия си и душевен комфорт, и не се колебайте да потърсите помощ в случаите когато е необходимо.

 ~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях.

Ако имате въпроси, ако искате да поговорим и/или да уговорим индивидуална или онлайн консултация, не се колебайте! Свържете се с мен, чрез формата за контакт!

Благодаря Ви!

Не можеш да контролираш всичко в живота си, за да постигнеш така желанати и търсена сигурност. Всеки път, когато опиташ да натикаш обстоятелства и хора в коловоза на познатото се проваляш и тогава се гневиш. А гневът е най-големият ти провал. Той е проявление на безсилието да контролираш, да потискаш, да отцепваш и разцепваш…

Мразиш от дън душа този гняв. Всеки път щом започне да дълбае в теб го ненавиждаш. И бягаш през глава в неадекватните си реакции на потискане чрез мълчание, избиващо във вербална и телесна агресия на по-късен етап.

Какво ти казва гневът? Чуй го!

Може би ти казва: “Спри контрола!” /Прочети също и “Контролът – сила и страх”/

Няма нищо лошо, нищо страшно в онова, което наричаш безпомощност. Пусни се по течението на случванията в живота ти. Пусни доверието в Себе си, защото доверието в Бог, в хората, в живота, в себе си, ще стопи страховете ти.

Сигурността е измамна, илюзорна. Гаранции няма никога и за нищо.

Ако имаш пари, работа, успех, красота, любов – ако имаш, мислиш си – ще бъдеш щастлив. Ще бъдеш спокоен. Това е израз на твоят стремеж към сигурност. Нормален и жадуван стремеж, напиращ в дълбоката, вътрешна същност на всеки един от нас. Стремеж към нещо илюзорно. Самозаблуда! Защото колкото повече имаш, толкова повече имаш да губиш и това поражда безумен страх. Ако нямаш се страхуваш, че ще се себеизличиш – нямаш стабилна основа под краката си. Ако имаш страхът е в пъти по-голям, защото трябва да пазиш богатствата си с цената на непосилни напъни.

Контролът! Средство за обуздаване на страховете ти. Какво опитваш да докажеш? Че не си безпомощен, малък човек – прашинка в една необятна Вселена? Няма как да успееш в това самодоказване, в тази борба. Не и за дълго.

И отново се гневиш… После потискаш гнева, защото той издава колко си тъжен и безпомощен, колко безсилен.

А животът е пред теб – дава ти насоки, отговори пътища. Отвори очи и уши, започни да живееш!

Няма сигурност, само Промяна. Ти си промяната! Осъзнай я! Приеми я! Приеми себе си.

В промяната има грешки и успехи, тегоби и минути на щастие. В промяната има всичко, освен сигурност и контрол.

Нима искаш да знаеш какво ще се случи Утре? Наистина ли искаш?

Питал ли си се понякога защо има дни, в които перфектните ти планове упорито се провалят, като че напук на усилията ти. Дали планирането не изразява липсата на доверие в живота и утрешния ден… В бъдещето?

Нима имаш силата и правото да строиш собствените си планове и въздушни кули, без да се съобразяваш с онова, което животът е подготвил за теб? Виждаш ли мястото си в собствения си живот?

Някои хора казват, че всичко е предопределено: “Така било писано!”

Аз вярвам, че не можеш да избягаш от съдбата си, но имаш правото да избереш между безкрайните пътища и разклонения на бъдещи случвания. Имаш избор, но само ако си с очи, сърце, и душа, чрез които да съзреш възможностите, които ти се предоставят. Иначе живееш насляпо, планираш със затворени очи, бориш страхове, бясно се криеш в манията си за контрол, докато животът си отива под носа ти.

Отпусни се! Успокой се!

Успокой тялото, сетивата, емоциите, душата си. Отвори широко сърцето си и виж възможностите, разклоненията, изборите, които би могъл да направиш уверено и без страх.

Не ти е нужен контрол, не ти е необходима сигурност.

Животът е с теб! Вселената е с теб.

Освободи се!

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Искаш ли още вдъхновяващи и полезни статии и материали от мен , запиши се и стани VIP абонат, за да получаваш най-новите новини и информация, свързани с темите, които те интересуват.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Сигурността – средство за приспиване на страхове.

Страх от разочарования. От несбъднати очаквания. Бягство от зависимост, страх от любов. Емоционално оттегляне: „Никога няма да ти позволя да се докоснеш до същността ми!“ Страх от обвързване, от пълно отдаване. От несъвършенство.От неудовлетвореност. Страх от провал, от несбъдване… От липса на цели в живота ти.

Ала природата ти , търсеща, жадува за емоции, преживявания. За смисъл…

Стреми се към развитие, промяна. Страст!

А уж търсиш спокойствие и сигурност.

Контрол над собствената ти действителност – противоречие, водещо до неудовлетвореност.

Сигурността и контролът са илюзия на разума. Само си мислиш, че са там. Въобразяваш си, че те правят силен.

Разумът се стреми към контрол. Винаги!

Властва ли разумът над живота ти? За какво жадува душата ти?

Реши най-накрая какво искаш!

Сигурността е илюзия!

Разумът е преводач на душата.

Наистина ли се нуждаеш от сигурност?

Всичко е промяна! Промяната е навсякъде.

Дори, когато се промъква с малки стъпки в живота ти. Дори, когато я наричаш “ежедневие”. Когато не я забелязваш, потънал в неосъзнатост и скука. Когато отричаш  настоящето, заради така жадуваното “утре”.

Бягството от сигурността е промяна. Липса на страх.

Живот! Твоят живот…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия ти харесва, отдели минутка и я сподели с твоите приятели, за да бъде полезна и на тях.

Ако търсиш конкретно решение, ако искаш да познаваш себе си, ако искаш да следваш сърцето си, ако не знаеш откъде да започнеш, разбери как можеш да постигнеш повече успех и удовлетворение в областите, които те интересуват Тук:

ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ