Как така тайно очаквате в живота ви да се появи нещо различно, след като продължавате да имате едни и същи мисли, да вършите едни и същи действия, да преживявате все същите познати емоции ден след ден? Нима това не е дефиниция на лудостта?

Рецептите за успех в живота ни карат постоянно да търсим отговори и щастие извън себе си, докато истинските отговори и истинската радост е вътре в нас.

Където е съсредоточено вниманието, там е съсредоточена и вашата енергия. Насочете цялото си внимание към външния, материален свят и това ще бъде вашата инвестиция в реалността. И обратното, накарайте съзнанието си да разкрие по-дълбок аспект от вас самите и енергията ще разшири тази реалност.

И така, можете ли да повярвате в бъдеще, което още не можете да видите или преживеете със сетивата си, но за което мислите достатъчно в ума си и мозъкът ви се е променил така, сякаш преживяването вече се е случило преди физическото събитие във външната среда? Ако е така, мозъкът ви вече не само записва миналото, но и се е превърнал в карта на бъдещето. Всъщност, колкото повече формулирате поведението си в бъдещо събитие, толкова по-лесно ще ви бъде да осъществите новия начин на живот.

Когато ментално сте упражнявали дадена бъдеща реалност, докато мозъкът ви физически се промени така, сякаш е преживял събитието, и вие емоционално сте възприели новото намерение толкова много пъти, че тялото ви се е променило и отразява факта, че вече го е преживяло, почакайте… защото това е моментът, в който събитието ви намира! То ще дойде по начин, какъвто най-малко очаквате и без сянка от съмнение, че е произтекло от вашата връзка с по-висше съзнание- за да ви вдъхнови да го правите отново и отново. Средата вече няма власт над начина, по който мислите и чувствате, а обратното- начинът ви на мислене и чувстване контролира средата. Това е величието и то винаги е било във вас!

~ Използван източник: “Разчупете навика да бъдете себе си” – Джо Диспенза

Убеждението, че “оцетът може да мотивира по-добре от меда” е толкова разпространено, че повечето от нас страдат от някаква форма на страх от провал и притеснение заради собствените си несъвършенства. Родителите, шефовете и учителите често използват заплахи и катастрофални картини, за да ни мотивират да постигнем цели, които те са избрали и нямат нищо общо с нашите собствени.

Това ужасно втълпяване, че нашата работа  не е достатъчно добра – довежда до убеждението, че  никога няма да бъдем в състояние да удовлетворим изискванията на околните. Усещането за неефективност, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и разрушително за нашето достойнство. В крайна сметка рисковете започват да изглеждат твърде големи, за да бъдат поети, а заплахите губят силата си за мотивиране.

Този синдром е особено тъжен, когато хората с талант не искат да рискуват да опитат, заради страха. В най-лошия случай перфекционизмът и страхът от провал кара талантите да атрофират, вместо да се реализират, макар и пропускайки първото място.

Притеснението може да е сигнал за опасност и да ни подготви за изправянето ни „лице в лице“ с нея.  Докато не стигнем до решение или не неутрализираме опасността, притеснението може да действа като повтарящ се кошмар.

Нужно е да уважаваме нашата способност да се притесняваме като средство, което ни предупреждава, но бързият поток от плашещи мисли, в повечето случаи са плод на въображението ни. Като настройваме себе си за потенциална опасност, без да имаме план как да се справим с нея, ние изпитваме само негативната страна на притеснението.

Пробивът през този затормозяващ действителността модел изисква да излезем извън рамките на това да се плашим с картини на потенциални катастрофи. Премахването на заплахата става с активни действия след като сме успели да насочим енергията на притеснението и паниката в позитивна посока. Стресът и инстинктите за самосъхранение могат да бъдат използвани продуктивно и по предназначение, като ни предпазват и ни подтикват към градивни действия.

Какво можем да направим, когато страхът от провал и притеснението спъват нормалното ни, ежедневно функциониране?

Задайте си следните шест въпроса:

1. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? – необходимо е да се предвиди възможно най-лошия сценарий, който може да се случи и каква е вероятността наистина да се реализира.

2. Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? – Вместо да си повтаряте, че ще е ужасно и няма да можете да се справите, помислете: Какво бихте направили, за да се справите със моментната загуба на контрол? Какво бихте направили след това? А след това?… Задавайте си въпроса: „А след това какво бих направил?“ до момента, в който не разберете, че независимо какво ще се случи, вие ще сте в състояние да давате най-доброто от себе си, за да продължите напред.

3. Как бих могъл да намаля болката и да продължа нататък, ако се случи най-лошото? – ако всичко останало се провали и бъдете изправени пред най-ужасното положение, готови ли сте да прекратите самокритиката и да излезете от депресивното състояние, като си простите, че сте човек, че сте раним и не сте съвършен? Как бихте организирали задачите си, как бихте подобрили живота си от тук нататък, независимо от неблагоприятните обстоятелства?

4. Какви са алтернативите, които бих имал? – трябва да надскочите идеята, че животът ще се движи само по вашите правила. Какви са алтернативите ви? Винаги има повече от една. Запомнете, че има много начини, по които да стигнете до щастието и успеха.

5. Какво мога да направя в настоящия момент, за да огранича възможността от случване на събитията, които ме притесняват? – има ли нещо, което игнорирате или отлагате и което би довело до случването на нежеланото? Как можете да го предотвратите?

6. Какво да направя, за да увелича шансовете за постигането на целите ми? – след като сте обмислили най-лошото и сте разработили стратегии за справяне, помислете има ли нещо, за което не сте помислили и което може да помогне за достигането на целите ви.

Изграждайки чувство за сигурност въз основа на увереността, че дори и в най-лошата ситуация имате алтернативи, ще сте готови да дадете най-доброто от себе си, без да носите товара на страха от неуспех.

Използвайки и трансформирайки силата на притеснението, вие ще изработите умения за изграждане на истинско самочувствие. А истинското самочувствие се състои в това да знаете, че независимо от това дали сте спокойни или ядосани, независимо от това, дали успявате или се проваляте, вие ще дадете най-доброто от себе си и ще направите всичко възможно, за да продължите.

Истинското самочувствие се изразява в способността да кажете: „Аз съм подготвен за най-лошото, сега мога да се съсредоточа върху работата, благодарение на която ще достигна най-доброто.“

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Често се оплакваме с думите: “Не е справедливо!”.

Това обаче е самозаблуда… По какво съдим, че справедливостта е нещо естествено?

Всъщност не е.

Не е справедливо реките да преливат и да унищожават красиви сгради.

Не е справедливо вулканите да изригват и да убиват стотици хора.

Не е справедливо горските пожари да поглъщат хиляди дървета и животни.

Но ако се вживеем в мисълта или недоволството за това кое е справедливо и кое – не, ние не само не напредваме, но изпадаме в униние и рискуваме да се отклоним от пътя. Объркваме се все повече и се оказва, че вместо един проблем, вече имаме два: от едната страна, е самата несправедливост, а от друга – идеята, че тя не бива да съществува.

Негодуванието, което изпитваме по адрес на несправедливостта, ни лишава от енергията, необходима за разрешаване на първоначалния проблем.

Ако някога те сполети страдание, не се плаши, не бягай, не се предавай. Възможно е действителността да те принуди да отстъпиш назад, но помни, че е по-важно да вървиш, отколкото да стигнеш някъде.

Из “Трите въпроса”  – Хорхе Букай

Чувствате ли се по-скоро унили и потиснати, отколкото удовлетворени?

Книгите за самоусъвършенстване и съветите за постигане на щастие не помагат?

Спохождат  ви мрачни и негативни мисли?

Трудно можете да се наречете щастлив човек?

Сложен ли е животът ви?

Не е тайна, че понякога сами ставаме причина за собствените си неудачи. Нито обкръжението ни, нито обстоятелствата са виновни за липсата на щастие в живота ни. Истината е, че ако не се стремите целенасочено да направите живота си удовлетворяващ и пълноценен, никога няма да постигнете така жадуваните от вас щастие и успех.

Ако предпочитате да се оставите на течението и да реагирате сляпо на случващото се около вас, това означава, че по-скоро животът ви се случва, отколкото вие да си го случвате. И ако искате да продължавате по същия начин, да бъдете нещастни, неудовлетворени и да направите живота си още по-непоносим, следвайте тези съвети:

Оплаквайте се непрекъснато и на всички!

Постоянно оплакващият се човек прилича на буреносен облак и попива всички негативи от обкръжаващите го хора и ситуации.

Оплаквайте се навсякъде и по всяко време, на приятели, колеги в работата, на съседите. Оплаквайте се дори когато никой не ви слуша. Негодувайте по всякакъв повод – и без това светът е тръгнал в грешна посока, а опасности дебнат отвсякъде.

Високите цени, трудностите в работата, прогнозата за времето, незаинтересовани политици – има толкова много причини да недоволствате. Лесно е да ги откриете, много по-лесно отколкото да намерите за какво и на кого да бъдете благодарни. Ето защо, бъдете внимателни и не пропускайте повод да бъдете недоволни. Това е добър метод да изгоните всички позитивно настроени хора около себе си и да закрепите песимистичната настройка в съзнанието си. Още една добра причина да бъдете справедливо неудовлетворени от живота.

Животът е непоносим!

Това е самата истина! Плачете, бъдете агресивни, изпадайте в истерия… Избягвайте да търсите решения за трудни и непосилни задачи и закривайте очите си за проблемите. Всеки път, когато възникне важна за разрешаване ситуация си кажете: „Няма сега да мисля за това, и утре е ден!“ За да усложните още повече нещата отложете всичките си дела, забравете за крайни срокове и бъдещи планове, избягвайте вземането на каквито и да е решения и стойте настрани от всичките си проблеми – току виж се разрешат от самосебе си. Изключително добро средство е и отлагането. Защо проблемите да бъдат незначителни, когато могат да бъдат с вушителни размери? Проверете докъде можете да стигнете в това предизвикателство!

Непрекъснато преживявайте всичко негативно, дори преди да се е случило.

Представяйте си как нещата няма да се случат, всичко ще тръгне в отрицателна посока, а провалът ви е неизбежен.

Една от основните причини, поради които хората се чувстват потиснати и нещастни е пораженческото мислене. Животът се оказва изключително сложен за хора, които се страхуват от грешки и неуспех и преживяват предварително, мислено възможни неблагоприятни последствия от предприемането на действия. Такива хора правят живота си непоносим дори и само чрез въображаеми препятствия, които предъвкват ежеминутно в мислите си и това неминуемо води до неуспех в намирането на работа, спътник в живота или в предприемането на каквото и да било начинание.

Искате да отровите собствения си и живота на близките си със страхове, които могат никога да не се сбъднат? Мислете, действайте и бъдете уверени, че ви очаква най-лошия сценарий!

Правете всичко, което Не ви доставя удоволствие!

Какво ще кажете ако действате и мислите така, че нищо да не ви харесва и не ви носи удовлетворение. Не се замисляйте над въпроси като: „Как да открия себе си и да намеря собствения си път в живота?“  – твърде сложно е.

Поддържайте отношения, които не ви носят нищо, не ви карат да се замисляте или отдавна са се изчерпали.

Стоите ли във взаимоотношения, които ви нараняват и ви причиняват чувство за вина, съжаление, гняв, ограбващи приятелства и др.? Добре правите! Продължавайте в същия дух като таите скрити надежди, че всичко ще се оправи някой ден без вашата активна намеса.

Старайте се да угодите на всички!

Не е възможно да угодите на всеки? Защо пък не?

Защо да не пробвате да  разтворите собственото си Аз в услуга на чуждите нужди и желания? Ако успеете, подхранването на комплекси и неврози, ще бъдат гарантирани.

За да направите живота си непоносим, можете да тръгнете и по други пътища:

Опитвайте се да се доказвате пред другите и да търсите одобрението им на всяка цена!

Стремете се да живеете не за собственото си удовлетворение и благополучие, а обслужвайки чуждите интереси и търсейки одобрение.

Постоянно се сравнявайте с другите!

Винаги има някой по-успешен и по-добър от вас. Сравнявайте се с такива хора, за да се уверите в собствената си незначителност. Не си правете илюзии, другите винаги са по-добри от вас, а вие никога не сте  достатъчно добри.

Не се грижете за здравето си!

Осъзнавате вредата от пушенето, но продължавате да пушите? Правилно! Вие сте изключение. А и знаете толкова много случаи в които някой е доживял до дълбока старост, макар, че е бил пушач и не се е занимавал непрестанно с грижи за себе си. Защо вие да го правите? И без това един проблем повече в и без това проблемния ви живот не би бил от значение.

Никога не се променяйте!

Не ви е нужно да променяте възгледите и навиците си! Не се опитвайте дори да гледате на себе си от друг ъгъл! Това не ви е необходимо.

Опитвайте ежедневно и ежеминутно да спазвате тези съвети.

Със сигурност можете да откриете и още методи и средства, с които  да провалите живота си.

Лесно е! Просто се оставете на течението и реагирайте сляпо.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

„ Стените са в твоето съзнание. Можеш да минеш през тях само ако повярваш, че можеш да го направиш. „

„Нашата истина е сума от всички внушения, които сме приели, чули, видели или доловили. Сбъдват се не нашите желания, нито нашите мечти, а внушенията, които приемаме.  Хипнозата не е мистерия. Всъщност всичко се свежда до повторението – отново и отново. Когато приемаме собствените си внушения – това е автохипноза.“

„Хипнозата е прието внушение… Не подценявайте силата на собствените си убеждения. Всеки път, когато си помислим или изречем: Аз съм… Аз чувствам… Аз искам… Аз мисля… Аз зная… Ти виждаш… Ти можеш… Ти си… Ти не можеш… Ти си длъжен… Аз трябва… Аз ще… Това е… Това не е… Всеки път, когато правиш някаква оценка: добро, лошо, по-добро, зло, най-добро, красиво, безполезно, страхотно, правилно, грешно, ужасно, очарователно, великолепно, загуба на време… всяко мнение, което изказваме, всъщност не е мнение, а внушение, и всяко твърдение, което приемем ни отвежда все по-дълбоко. Всяко внушение се самоподсилва.“

 „Ако хипнозата не е нищо друго, освен възприети внушения, тогава целият свят, който виждаме около себе си, би трябвало да е картина, създадена от собствената ни четка.“

„Светът, който ни заобикаля е съвършено огледало на собствените ни вярвания. Свят, изграден от приети внушения, нищо в него не е реално – нашето мислене създава реалността.“

 „Няма свят навън. Всичко е тук вътре, в главата ми – мислеше – внушенията стават вярвания, а те стават възприятия, превръщат се във всички така наречени плътни обекти на това игрище.“

 „Не  бива да окичваме всяко събитие с етикет случайност или съдба. Важно е какво се случва след това – дали правим нещо с нашите малки, житейски събития или ги оставяме да изтекат от  сърцето ни към морето на забравените срещи.“

„Убиват ни нашите вярвания. Всеки момент някой загива от нелечима илюзия.“

„Ти сам си се хипнотизирал да живееш по начина, по който преживяваш всеки твой ден. Ето какво: можеш да се разхипнотизираш. Отхвърли внушенията, че си нещо различно от дух, утвърди увереността си, че духът е истинската ти същност, че винаги е бил и ще бъде, макар и дух, който си играе на смъртен.“

„Мога да избера в какъв транс да живея… /при положение, че не искам да се разхипнотизирам/. Ако сега хипнотизирах себе си, какви внушения бих искал да видя превърнати в реалност?…“

„Кое съществува реално? Единствено онова, което съществува реално не се променя. Ако нещо е било реално, но вече не е, тогава всъщност то не е реално. И се връщаме отново към въпроса: Кое реално остава реално завинаги? Например Бог, каквото и да представлява Бог? А любовта?…“

„Можем да направляваме своята история в която посока пожелаем, по всяко време, но тъй като вярата ни в пространство-времето е морето, в което плаваме, нашата театрална сцена, ние скоро можем да забравим, че сме способни да променяме историята си и да изпаднем в несъзнателен транс, вместо в съзидателен.“

„И все пак знам, че живея. Това е реално! Аз съм! Винаги съм бил… Винаги ще бъдеш!…“

~Из “Живот под хипноза” – Ричард Бах

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>