Това самоотричане може да се прояви в поведението спрямо храната и апетита, в крайна форма и в смущение известно като анорексия. Анорексията е не само хранително разстройство. Тя е симптом. Признак, че предпочитаме безсилието пред силата си.

Страдащите от силова анорексия имат характерно поведение. Те се съгласяват бързо с всичко и всички, неспособни са да казват не. Изучават хората с власт и авторитетните фигури, като очакват от тях одобрение.  Подценяват думите си. Не вярват в себе си. Отказват се да бъдат активни и действени, поради страх от поражение.

Отнасят се към себе си критично и безмилостно, както към тях не биха се отнесли и най-големите  врагове. Дрехите им са черни, сиви, бежови – дрехи на траура и камуфлажа. Отказват комплименти и помощ. Когато някой предложи подкрепа на страдащия от силова анорексия, той казва: “Не благодаря, ще го направя сам.”

С всяка проява на силова анорексия тези хора стават все по-незначителни в собствените си очи и в очите на другите. Те нямат тегло, материя, присъствие…

Самоотричането, хилавостта, криенето в страни – не могат да ни дадат сила. Да отричаш глада си, глад за любов, за признание, за себереализиция и т.н., означава да отричаш самия себе си.

Работа, любов, комплименти: асимилирайте ги дълбоко в костния си мозък, сякаш са ваши благодарение на божественото право да сте живи. Нищо не трябва да бъде “заслужено” – нещата, които желаете, са нещата от които имате нужда.

~ Използван източник: “Принцесата” – Хариет Рубин

Искаш ли още вдъхновяващи и полезни статии и материали от мен , запиши се и стани VIP абонат, за да получаваш най-новите новини и информация, свързани с темите, които те интересуват.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=2721 0