„Ужасно е да приема, че от всяка трудност ще спечеля; че болката от всяка загуба ще отшуми и непременно ще остане нещо и за мен.

И все пак е така.
Всяко разочарование ме кара да съзрея. Всяка трудност неизменно води до израстването ми като човек“

~ Из „Трите въпроса“ – Хорхе Букай

Страхуваш ли се от уязвимостта?

Пазиш ли се от болката?

Забравяш ли да чувстваш?

Затваряш се в себе си. Затваряш сърцето си в опитите си да се спасиш от болезнени емоции, чувства, преживявания. Бягаш в илюзорни реалности, а Не-чувстването води до повече болка. Още и още…

„Защо не изчезва никога?” – питаш

Защото си поел по грешен път. Болката не можеш да победиш, да убиеш – не и чрез себеотхвърляне, самоизолация и забрава.Тя е импулс на душата. Душа, която копнее да бъде чута.

Болката те връща към реалността. Търси промяна. Провокира те – отново и отново…

Говори с гласа на сърцето ти.

Чуй този глас! Защото този глас ще ти показва кой си, на всяка крачка. Какво искаш, от какво се страхуваш, накъде си се запътил…

Неусетно ще порастнеш. Ще разбереш, че си силен – винаги си бил. Ще престанеш да бягаш в илюзии. Ще ставаш все по-добър с всеки изминал миг. По добър от себе си.

Ще отвориш сърцето си и ще чувстваш без страх. Ще знаеш и разбираш, че болката не е изчезнала, че е все още там – зад стените на тъмното. Ще я приемеш безмълвно, неусетно, безусловно. Защото без болка няма порастване…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Това самоотричане може да се прояви в поведението спрямо храната и апетита, в крайна форма и в смущение известно като анорексия. Анорексията е не само хранително разстройство. Тя е симптом. Признак, че предпочитаме безсилието пред силата си.

Страдащите от силова анорексия имат характерно поведение. Те се съгласяват бързо с всичко и всички, неспособни са да казват не. Изучават хората с власт и авторитетните фигури, като очакват от тях одобрение.  Подценяват думите си. Не вярват в себе си. Отказват се да бъдат активни и действени, поради страх от поражение.

Отнасят се към себе си критично и безмилостно, както към тях не биха се отнесли и най-големите  врагове. Дрехите им са черни, сиви, бежови – дрехи на траура и камуфлажа. Отказват комплименти и помощ. Когато някой предложи подкрепа на страдащия от силова анорексия, той казва: “Не благодаря, ще го направя сам.”

С всяка проява на силова анорексия тези хора стават все по-незначителни в собствените си очи и в очите на другите. Те нямат тегло, материя, присъствие…

Самоотричането, хилавостта, криенето в страни – не могат да ни дадат сила. Да отричаш глада си, глад за любов, за признание, за себереализиция и т.н., означава да отричаш самия себе си.

Работа, любов, комплименти: асимилирайте ги дълбоко в костния си мозък, сякаш са ваши благодарение на божественото право да сте живи. Нищо не трябва да бъде “заслужено” – нещата, които желаете, са нещата от които имате нужда.

~ Използван източник: “Принцесата” – Хариет Рубин

Искаш ли още вдъхновяващи и полезни статии и материали от мен , запиши се и стани VIP абонат, за да получаваш най-новите новини и информация, свързани с темите, които те интересуват.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=2721 0 https://rionamorgan.com/?p=1797 https://rionamorgan.com/?p=1797#comments Mon, 02 Jan 2012 10:50:29 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=1797 В живота често се случва да се борим. Някои вярват, че животът е борба.

Изправяш се горд срещу трудностите и действаш.

Трудно е! Непосилно е! Невъзможно е! Вярваш! Няма да се дадеш лесно. Няма да се откажеш…

Борба на действие, усилия и справяне с предизвикателствата. Рядко се спираме.

Понякога въпреки всичките неистови напъни и усилия, не достигаме до онова, за което така силно копнеем.

Толкова много труд… Толкова изгубени битки по пътя към целта и накрая нищо.

„Защо? Защо не се случва онова, което желая?“

Ядосан си. Смачкан, обезверен, сърдит на себе си и целия свят.

Ще се откажеш ли или ще се изправиш за поредната битка?

Борба ли е наистина животът?

Спри се!

Ако нещо не се случва, то има причина за това. Ако отлагаш или пресилваш нещата, ако разсъждаваш, мислиш, действаш и следваш целта си, а няма реален резултат, не е случайно. Ако си направил всичко по силите си с цената на неистови усилия, а не се получава, има причина.

Това е борба на живот и смърт. Най-голямата ти битка. Битката със самия теб…

Можеш ли да постигнеш целите, които си си набелязал по пътя на най-малкото усилие?

Приеми случващото се! Приеми обстоятелствата! Приеми трудностите, хората, себе си!… Приеми нещата, такива каквито са! Да приемеш без осъждане, означава да си едновременно силен и смирен.

Приемането не е сляпа пасивност. Не е самосъжаление и оправдание пред лицето на непостигнатото. Не е пасивно и сляпо следване на съдбата. То е действие, чрез не-действие.

Животът ни е борба, но борейки се ние се изправяме по-често срещу собствените си страхове, илюзии, очаквания, гняв и разочарования. Най-страшна е липсата на вяра. Вяра в собствената ни уникална ценност. Вяра в света и хората около нас. Вярата, че сме частица от една разумна Вселена, която винаги се грижи за нас.

Когато нещо в живота ти упорито не се случва, спри. Постой в тишината и бъди готов за новото, което ще се появи. Бъди сигурен, че ще дойде, само трябва да си готов за това.

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=1797 0