Убеждението, че “оцетът може да мотивира по-добре от меда” е толкова разпространено, че повечето от нас страдат от някаква форма на страх от провал и притеснение заради собствените си несъвършенства. Родителите, шефовете и учителите често използват заплахи и катастрофални картини, за да ни мотивират да постигнем цели, които те са избрали и нямат нищо общо с нашите собствени.

Това ужасно втълпяване, че нашата работа  не е достатъчно добра – довежда до убеждението, че  никога няма да бъдем в състояние да удовлетворим изискванията на околните. Усещането за неефективност, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и разрушително за нашето достойнство. В крайна сметка рисковете започват да изглеждат твърде големи, за да бъдат поети, а заплахите губят силата си за мотивиране.

Този синдром е особено тъжен, когато хората с талант не искат да рискуват да опитат, заради страха. В най-лошия случай перфекционизмът и страхът от провал кара талантите да атрофират, вместо да се реализират, макар и пропускайки първото място.

Притеснението може да е сигнал за опасност и да ни подготви за изправянето ни „лице в лице“ с нея.  Докато не стигнем до решение или не неутрализираме опасността, притеснението може да действа като повтарящ се кошмар.

Нужно е да уважаваме нашата способност да се притесняваме като средство, което ни предупреждава, но бързият поток от плашещи мисли, в повечето случаи са плод на въображението ни. Като настройваме себе си за потенциална опасност, без да имаме план как да се справим с нея, ние изпитваме само негативната страна на притеснението.

Пробивът през този затормозяващ действителността модел изисква да излезем извън рамките на това да се плашим с картини на потенциални катастрофи. Премахването на заплахата става с активни действия след като сме успели да насочим енергията на притеснението и паниката в позитивна посока. Стресът и инстинктите за самосъхранение могат да бъдат използвани продуктивно и по предназначение, като ни предпазват и ни подтикват към градивни действия.

Какво можем да направим, когато страхът от провал и притеснението спъват нормалното ни, ежедневно функциониране?

Задайте си следните шест въпроса:

1. Кое е най-лошото, което би могло да се случи? – необходимо е да се предвиди възможно най-лошия сценарий, който може да се случи и каква е вероятността наистина да се реализира.

2. Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? – Вместо да си повтаряте, че ще е ужасно и няма да можете да се справите, помислете: Какво бихте направили, за да се справите със моментната загуба на контрол? Какво бихте направили след това? А след това?… Задавайте си въпроса: „А след това какво бих направил?“ до момента, в който не разберете, че независимо какво ще се случи, вие ще сте в състояние да давате най-доброто от себе си, за да продължите напред.

3. Как бих могъл да намаля болката и да продължа нататък, ако се случи най-лошото? – ако всичко останало се провали и бъдете изправени пред най-ужасното положение, готови ли сте да прекратите самокритиката и да излезете от депресивното състояние, като си простите, че сте човек, че сте раним и не сте съвършен? Как бихте организирали задачите си, как бихте подобрили живота си от тук нататък, независимо от неблагоприятните обстоятелства?

4. Какви са алтернативите, които бих имал? – трябва да надскочите идеята, че животът ще се движи само по вашите правила. Какви са алтернативите ви? Винаги има повече от една. Запомнете, че има много начини, по които да стигнете до щастието и успеха.

5. Какво мога да направя в настоящия момент, за да огранича възможността от случване на събитията, които ме притесняват? – има ли нещо, което игнорирате или отлагате и което би довело до случването на нежеланото? Как можете да го предотвратите?

6. Какво да направя, за да увелича шансовете за постигането на целите ми? – след като сте обмислили най-лошото и сте разработили стратегии за справяне, помислете има ли нещо, за което не сте помислили и което може да помогне за достигането на целите ви.

Изграждайки чувство за сигурност въз основа на увереността, че дори и в най-лошата ситуация имате алтернативи, ще сте готови да дадете най-доброто от себе си, без да носите товара на страха от неуспех.

Използвайки и трансформирайки силата на притеснението, вие ще изработите умения за изграждане на истинско самочувствие. А истинското самочувствие се състои в това да знаете, че независимо от това дали сте спокойни или ядосани, независимо от това, дали успявате или се проваляте, вие ще дадете най-доброто от себе си и ще направите всичко възможно, за да продължите.

Истинското самочувствие се изразява в способността да кажете: „Аз съм подготвен за най-лошото, сега мога да се съсредоточа върху работата, благодарение на която ще достигна най-доброто.“

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако тази статия Ви харесва, споделете я, за да достигне до повече хора и да бъде полезна и на тях.

Защо да ми се доверите и как още мога да бъда полезна?

>>>Разберете повече Тук >>>

Тук съм, за да се погрижа за Вашата болка!

Ще Ви помогна, да си помогнете.

Един гладен старец не бил ял нищо цяла седмица. Всяка сутрин по изгрев слънце той се надигал от постелката върху пръстения под на колибата и тръгвал към близкото село да потърси работа. Повечето дни се връщал в къщи по мрак с празни джобове, дъвчейки клечка, за да заглуши къркоренето на стомаха си.

Една сутрин той най-сетне си намерил работа – да направи нова кошара за най-богатото семейство в града. Цял ден се потил под жаркото слънце, пренасял дървени греди зад голямата къща и набивал колове в спечената земя. Вечерта богатият му работодател бръкнал в джоба си и извадил шепа монети. Взел от купчината две петачета и ги подхвърлил на измършавелия труженик.

Основното условие за това да бъдем себе си е да живеем според предназначението си, вместо според очакванията на другите. Предназначението ни е онова, в което сме най-добри сред всички хора на света. Ако ние не го следваме, ако не сме верни на себе си, кой ще бъде? Кой може да бъде?

Ако ние не правим това, заради което сме тук, никой друг не може да го направи. То ще остане недовършено, чак докато не склоним да свършим своята част от работата, докато не изберем да бъдем себе си.

Повечето хора се страхуват от своето предназначение и от величието, което им се струва, че се изисква от тях. Когато бягаме от призванието си, ние бягаме от любовта, страстта и щастието. Повечето от нас се чувстват недостойни за тези неща или се опитваме да контролираме позитивните чувства, защото се страхуваме, че не бихме могли да ги понесем. Това са само симптоми на страха, който ни е откъснал от нашата истина, вътрешно прозрение и величие.

Най-великото изкуство, най-великият дар, който можем да дадем, е да бъдем себе си. Когато сме себе си в цялото си великолепие, ние показваме колко много обичаме света. Когато разгърнем присъствието си цялостно, ще се превърнем в най-големия подарък, който можем да дадем на живота.

Можете ли днес да си представите, как рисувате великолепна картина – истински шедьовър. Тази картина сте вие и вашия живот. Да бъдете себе си, означава да бъдете художника с вдъхновена ръка, четката с истински цветове и картината – всичко наведнъж.

Най-великото изкуство е да бъдете себе си, затова подарете този шедьовър на себе си и на живота.

~ Чък Спезано – Из „Ако боли, не е любов“

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Един жител на Катамарка намерил необичайно голямо яйце. Никога не бил виждал нещо подобно и решил да го отнесе в къщи.

- Дали не е щраусово? – попитала жена му.

- Не, прекалено е едро  – отвърнал старецът.

- Дали да не го счупим? – предложил доведеният му син.

- Ще е жалко. Ще изгубим нещо много интересно и любопитно – възразила загрижено бабата.

- За да не се съмняваме, ще го дам на пуйката, та да го измъти. Може пък след време да се излюпи някакво пиле – предложил човекът, така и направил.

Казват, че след петнайсет дни се излюпило едно пуйче, тъмно на цвят, голямо, нервно, което със страшна лакомия изяло всичко, което намерило наоколо. След това погледнало майка си с жар в очите и й казало въодушевено:

- Хайде сега да летим.

Пуйката много се учудила на предложението на пламенното си отроче и отвърнала:

- Пуйките не летят. И не е полезно да ядеш толкова бързо.

Тогава решила да дава на равни порции на малкото от най-хубавата храна и да го научи да яде по-бавно.

Когато свършвало със закуската, обяда, следобедното си ядене или вечерята, то подтиквало братята си:

- Момчета, хайде да летим!

Всички започнали отново да му обясняват:

- Пуйките не летят. А храната не ти действа добре.

Пуйчето говорело все повече и повече за ядене и по-малко за летене. Пораснало и умряло сред другите пуйки. Но всъщност било кондор! Било родено, за да се издигне на седем хиляди метра, но никой от събратята му не летял!

Опасността да умреш сред другите пуйки е много голяма. След като никой не лети…

Много врати са отворени, защото никой не ги затваря, а други са затворени, но никой не ги отваря.

Страхът да се впуснеш в неизвестното е огромен. Истинското убежище е във висините, особено когато човек има желание да полети… и чифт надеждни крила…

~ Из “Другото име на любовта” – Енрике Марискал

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Има дни, в които можеш дори да избухнеш, ей така от нищото, защото нещо невъобразимо се случва или напротив, защото нищо (дявол го взел) не се случва. Иска ти се да се почувстваш някак, малко по- жив. 

Усещаш я – празнота, маскирана като спокойствие и сигурност. Сигурност, бореща се със страхове в тъмното. Страхът от живеене – най-големият от всички.

Разбираш, че е невъзможно да се страхуваш, когато не помръдваш от мястото си, нали? Няма как да те е страх, когато не правиш, не следваш, не чувстваш, нищо от онова, за което копнее душата ти. Когато не живееш, не дишаш, не трепваш… и нищо не се случва.

Празнота, нарекла себе си сигурност…

Събуди се! Излез!

Истината е, че винаги нещо се случва, макар и нищо да не се е случило. И това „нищо“ – потресаващо, е твоят живот. Независимо дали го вярваш или не.

Събуди се!

Искаш ли да се чувсвтваш, наистина жив?

Страхът не е страшен … Няма никакъв страх!

Няма никаква сигурност –  има само Живот…

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях.

Ако търсиш конкретно решение, ако искаш да познаваш себе си, ако искаш да следваш сърцето си, ако не знаеш откъде да започнеш, разбери как можеш да постигнеш повече успех и удовлетворение в областите, които те интересуват Тук:

ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=4038 0 https://rionamorgan.com/?p=3235 https://rionamorgan.com/?p=3235#comments Sun, 15 Jun 2014 09:31:02 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=3235 Какво помага на човек да се справи с трудните ситуации в живота и да преживява неудачите с минимално количество душевни сътресения? Какво ни заставя да мислим за възникващите на пътя ни прегради като непосилни или лесно преодолими? Кое ни кара да се усмихваме, дори в трудни моменти?

Може би отговорите на всички тези въпроси се крият в позитивната настройка и оптимизма.

Позитивната настройка се изразява в дълбоката вяра в себе си, в увереността, че успехът няма да ни подмине, че каквото и препятствие да се появи на пътя ни, все едно, ние ще го преодолеем.

Оптимизмът носи в себе си маса положителни емоции. Позитивизмът увеличава работоспособността и влияе както на физическото състояние, така и на самочувствието на човек.

Може би вече си задавате въпроса: Може ли оптимизма и позитивната настройка да се поддържат целенасочено?

Има няколко препоръки  чрез които лесно можете да постигнете това:

- Първата препоръка, предполага да развиете умение във всяка една ситуация да извикате в ума си спомени за положителни преживявания в живота си. Търсенето и спомнянето на епизоди от миналото, които предизвикват усмивка на лицето ви, трабва да ви стане навик. Когато настроението ви не е на ниво, когато започне да ви се струва, че целия свят е срещу вас, спомнете си всички приятни моменти, които сте преживели. Това ще ви помогне да се успокоите и да постигнете баланс в емоциите си.

- Търсете доброто и позитивното, дори там, където ви се струва, че не може да съществува. Променете отношението си към неуспеха. Дори в най-сложните и неприятни ситуации, можем да извлечем нещо положително. Например, когато разрешавате труден за вас проблем, вие се учите как реално можете да приложите знанията, които имате, както и да обогатите жизнения си опит. Ако такава ситуация се появи отново в бъдеще, вие ще се справите много по-бързо и ефективно. Когато не губите самообладание в критични ситуации, вие закалявате характера си.

- В моменти на слабост, когато настроението ви е потиснато, общуването с весели, жизнерадостни хора ще ви върне в желаното русло. Имайте предвид, че обратното също е вярно – ако вашето обкръжение в работата, приятелския ви кръг или семейството ви създава напрегнати ситуации, да станете и да си тръгнете зависи от вас. Имайте предвид, че доброто настроение зависи не само от вас, но и от вашето обкръжение.

- Похвалете себе си! Похвалата не трябва да е самоцелна, а обоснована. Тези от вас, които водят дневник, могат да записват в него своите постижения и победи, особено в моменти на съмнение и зараждаща се дълбока в тях неувереност.

- Огромен прилив на енергия и позитивно настроение можете да постигнете чрез спорт или тренировка. Дори само сутрешния комплекс от няколко прости упражнения може да сътвори с вас чудеса.

- Усмихвайте се често. Дори „изкуствената“ усмивка, ще ви накара да повдигнете настроението си. Искрената усмивка от своя страна е способна да предизвика прилив от хормони на щастието, които позволяват да се справим със стреса и песимистичното настроение.

- Съзерцанието на красотата на природата също е мощен метод за повишаване на позитивната настройка. Насладете се на движенията на облаците, шума на дърветата, залеза на слънцето, морския бряг…

Естествено, сигурно вече разбирате, че само и единствено добро настроение и оптимизъм, не са достатъчно условие за решение на всичките ви проблеми. Разбира се от само себе си и, че не е необходимо постоянно да гледаме на света през розови очила.

Въпреки това окръжаващата ни действителност, често се поддава на нашата настройка. Настроението ни винаги влияе по един или друг начин на нас и справянето ни в живота.

~Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

Искаш ли още вдъхновяващи и полезни статии и материали от мен , запиши се и стани VIP абонат, за да получаваш най-новите новини и информация, свързани с темите, които те интересуват.

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!