В съзнанието ми винаги е съществувал един идеален свят. Сега разбирам, че той е невъзможен за постигане. Единственият достижим идеален свят е този, който живея в момента. Мечтите ми могат да се вплитат постепенно в настоящето ми, но то ще си остане несъвършено със или без тях. И все пак избирам да посея слънчогледи в себе си. Точно това са мечтите – те не са условията, които евентуални биха ни направили щастливи. Те са красиви нюанси, които можем да добавим, към собствената си картина.

Смятам, че човек може да живее мечтите си дори преди да ги е осъществил. Никой не може да те спре да изживееш нещо, освен самият ти. А след като сте разигравали осъществяването на една истинска мечта толкова много пъти всеки ден, понякога съвсем естествено може да сте пропуснали момента, в който тя се е осъществила наистина.

Знайте, че за осъществяването на една мечта се изискват много време, желание, вяра и труд. Затова е добре първо да сте сигурни, че мечтата ви е наистина значима, че е лично ваша, че идва от сърцето, а не от амбициите ви. Бъдете готови за спънки, периоди на пустота и обезверяване, бъдете готови за съмнения, които ще барабанят по кората на мозъка ви и ще се удрят право в нервната ви система. Бъдете готови да посрещнете мечтата си в нейната цялостност – сияеща, но и носеща след себе си своите предизвикателства и изисквания. Да бъдеш готов за успех е не по-малко трудно, отколкото да бъдеш подготвен за провала.

~ Из “Дневник на необикновената жена” – Моника Василева