Много хора страдат от недостатъчно себеуважение и са емоционално зависими от другите, поради това, че не са получили необходимите разбиране и благодарност, както и защото са затворени в собствената си личност и не знаят кои са всъщност. Те все още търсят искрата на одобрение в очите на символични или истински родители.

Те, така да се каже, изпитват жажда за одобрение и се боят да не изгубят уважението на тези, в чиито очи съзират това положително пламъче. Истината е, че те живеят в погледа на другите, че са пленници на собствения си образ. Стремежът им е невидим, но ако можеха да се видят тази роля, пред тях щеше да се открие фигурата на просяк. Просяк, който живее в постоянно търсене на одежди, предназначени да прикрият дрипите му, да хвърлят прах в чуждите очи.

Уви, има една ужасна психологическа теорема, която би могла да се формулира така: колкото повече едно същество не умее да се наслаждава на талантите си, толкова по-зависимо е то от чуждото одобрение и толкова повече се затваря в образа си.

И тъй търсеното одобрение никога не е в достатъчно количество, животът си остава незадоволителен. Човек се чуди как да се хареса на другите и как да не изгуби уважението им, като в същото време оставя истинската си сила, пренебрегвайки най-доброто от себе си. Той не е в състояние никога да вкуси от удоволствието на независимостта. А в живота, всъщност най-важното е да обичаш, а не да бъдеш обичан…

~ Из “Най-доброто в нас” – Ги Корно

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Безсилие – от незнание, от неспособност да дадеш форма и посока на мислите си.

Незначителен си! С цялата спотаена в същността си сила, страдаш от собствената си невидимост.

Поколения от незапомнени страдания надигат глас от бездната на целостта ти. Призраци от безпокойство се прераждат за нов живот след смъртта.

Съпротиви! Борби!

Свобода – болезнена за несвободните духом.

Его-пространства – безсловесни и празни.

Мрак! Сянката ти отнема парченца живот…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт

***

Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели, за да бъде полезна и на тях. Благодаря Ви!

Страхуваш ли се от себе си? Страхуваш ли се от онова, което наистина си? От живота, който желаеш?

Не се вписваш в рамки! Ти си луд бяг и бясно препускане… Цял живот опитваш да ги озаптиш. Криеш се зад безумни маски, губиш се в самота.

Жадувана реалност и отминали времена… Сън за живот – истински! Живот в светлина – без планове, без очаквания, без контрол. Свободен!

Това не си Ти – този твой свят… Не си бил Ти от толкова  дълго време.

Цял живот те опитомяват.

Цял живот се опитомяваш.

Следваш правила, предписания… Слушаш съвети. Поправяш ума си, та дано най-накрая успееш да се събереш в себе си.

Кой си ти? Чуваш ли се?

Докога ще се криеш?

Докога ще се гърчиш в окови?

Докога ще се съмняваш?

Отхвърлил си себе си. Не чуваш себе си. Мъчно ти е за себе си.

Прости си!

Позволи си да мечтаеш за различното.

Не се страхувай!

Позволи си да желаеш, отвъд правилата. Позволи си да чуеш душата си!

Свободен!…

~ Райна Жечева – психолог, хипнотерапевт