Много хора страдат от недостатъчно себеуважение и са емоционално зависими от другите, поради това, че не са получили необходимите разбиране и благодарност, както и защото са затворени в собствената си личност и не знаят кои са всъщност. Те все още търсят искрата на одобрение в очите на символични или истински родители.

Те, така да се каже, изпитват жажда за одобрение и се боят да не изгубят уважението на тези, в чиито очи съзират това положително пламъче. Истината е, че те живеят в погледа на другите, че са пленници на собствения си образ. Стремежът им е невидим, но ако можеха да се видят тази роля, пред тях щеше да се открие фигурата на просяк. Просяк, който живее в постоянно търсене на одежди, предназначени да прикрият дрипите му, да хвърлят прах в чуждите очи.

Уви, има една ужасна психологическа теорема, която би могла да се формулира така: колкото повече едно същество не умее да се наслаждава на талантите си, толкова по-зависимо е то от чуждото одобрение и толкова повече се затваря в образа си.

И тъй търсеното одобрение никога не е в достатъчно количество, животът си остава незадоволителен. Човек се чуди как да се хареса на другите и как да не изгуби уважението им, като в същото време оставя истинската си сила, пренебрегвайки най-доброто от себе си. Той не е в състояние никога да вкуси от удоволствието на независимостта. А в живота, всъщност най-важното е да обичаш, а не да бъдеш обичан…

~ Из “Най-доброто в нас” – Ги Корно

Ако този текст ти харесва, отдели минутка и го сподели  с твоите приятели, за да бъде полезен и на тях. Благодаря ти!

Как още мога да ти бъда полезна? Разбери повече >>>

Самоуважението е общата ни лична оценка на това колко струваме. Без самоувереност не сме в състояние да постигнем много.

Понякога временните неуспехи могат да станат причина за натрупване на страх, който от своя страна води до отказ от действие. Ако не разберем, че онова, което ние приемаме за провал е всъщност временна пречка, която ни тласка да вървим напред, се обричаме на безсилие и предъвкване на едни и същи проблеми.

За да развием своята самоувереност е необходимо да извлечем поука от преживените изпитания. Можем да поправим грешките си, да придобием способността да се справяме чрез действие и да вървим напред.

Самоувереният човек знае, че съдбата му не е предначертана, а до голяма степен зависи от решенията, които взема.

Самоувереността не изключва факта, че можем да сме уязвими или да се съмняваме в себе си. Тя ни помага да имаме смелостта да действаме, за да превърнем своите слабости в опорни точки.

Как можем да повишим увереността в собствените сили?

1. На първо място култивирането на добро мнение за себе си изисква усилие да накараме вътрешния си критик да замълчи.

За да се противопоставим на отровния глас, проявяващ се в мисли и фрази отправени срещу нас, е нужно първо да осъзнаем, че съществува. Много хора се подхранват с вътрешни речи още от детството.  Време е да разберем, че повечето от трудностите ни са свързани с мисли и вярвания, които е нужно да променим.

Някои ограничаващи вярвания от типа на: „Никога няма да се променя“, „Нищо не върша както трябва“, „Ще се проваля“, „Аз съм никой“ и т.н. ни блокират по пътя на нашите цели. Открийте тези мисли, наблюдавайте ги отстрани, все едно не са ваши и помислете какъв съвет бихте дали на човек, който мисли по този начин и този човек не сте вие.

Всеки път, когато чуете или уловите негативна мисъл в главата си, която ви блокира, си спомнете за нещо позитивно, което ви се е случило през деня. Правете си комплименти. Припомняйте си приятни изказвания на другите по ваш адрес. Напишете на един лист всички добродетели, които притежавате и си ги препрочитайте ежедневно. Отбележете най-големите си постижения и областите в които сте успешни. Често се връщайте към тях.

2. Опознайте се по-добре и променете отношението към себе си

Има хора, които имат различен поглед и високи изисквания спрямо другите и себе си. Изискват винаги най-доброто, понякога опитват да постигнат невъзможни неща и буквално се малтретират.

Бъдете снизходителни и доброжелателни към себе си. Осъзнайте, отбележете или напишете всички „трябва, не трябва, налага се да… и т.н.“ Може би ще осъзнаете, че се отнасяте твърде сурово към себе си.

Поглезете се. Приемете комплиментите отправени към вас. Погрижете се за себе си, като за близък до сърцето ви човек.

3. Погледнете на себе си в по-добра светлина.

Наблюдавайте хора с високо самочувствие. Те стоят изправени, държат главата си високо вдигната, гледат другите в очите и се усмихват. Научете  това поведение.

Грижете се за външния си вид, за дрехите, за начина, по който изглеждате. Преоткрийте връзката със своето тяло. Обичайте себе си.

4. Действайте смело

Липсата на самоувереност може да ни направи колебливи при вземане на решения.

Действайте,  имайте смелостта да градите.

В началото започнете с малки стъпки. Определете си достъпни цели. Набележете си точно определени етапи и напредвайте стъпка по стъпка. Самонасърчавайте се да продължите. Давайте си малка награда всеки път, когато сте успели да осъществите поредния замисъл.

Действието е неотменна част при придобиване на самоувереност. Повтарянето на целенасочени действия създава у нас чувство за полезност и ни подтиква да продължаваме напред към осъществяване на целите ни.

5. Признайте и утвърдете нуждите и желанията си.

Осъзнайте своите желания и нужди. Степенувайте ги по трудност и започнете от тези, които ще задоволите най-лесно. Не се колебайте да помолите за помощ ако се налага.

Имайте смелостта да изразите своето мнение. Напълно съзнателно започнете да използвате изрази като: „мисля, че…“, „ по мое мнение…“, „аз смятам…“ и др. Те показват вашата позиция и ви насърчават и подтикват към действие.

Научете се да казвате „не“. Отказът помага да утвърдите и защитите личните си граници.

Ако някой опита да ви нарани, покажете му го. Изисквайте уважение.

Бъдете решителни. Изразявайте себе си. Така ще покажете, че съществувате.

6. Позволете си да грешите.

Вие имате право на грешки. Не може да знаете всичко. Проходили сте по този начин – препъвайки се, падайки и ставайки.

Не драматизирайте неуспеха. Превърнете грешките си в опит.

7. Въображението е всичко

Увереността в себе си се изгражда основно от вътрешната представа, която имаме за себе си от връзката, която имаме с нас самите.

Представяйте си, визуализирайте, говорете със себе си, използвайте позитивни утвърждения, медитирайте.

Успехът и начинът по който виждате себе си започват първо във въображението ви.

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=1811 0 https://rionamorgan.com/?p=1586 https://rionamorgan.com/?p=1586#comments Wed, 14 Dec 2011 10:53:56 +0000 http://www.rionamorgan.com/?p=1586 Отглеждането на „добри деца“ – отличници в училище, преуспяващи в обществото, способни спортисти и т.н. – за мнозина родители се е превърнало в символ на собственото им обществено положение. Те имат нужда да се гордеят с децата си; имат нужда децата им да се държат по начин, който ги прави да изглеждат като добри родители в очите на останалите. В определен смисъл много родители използват децата си, за да си създадат чувство за собствена стойност и самоуважение.

Изследвания сочат, че съществува пряка връзка между толерантността към останалите и толерантността към самия себе си. Човек, който приема себе си като личност, е по-вероятно да приема до голяма степен и останалите около себе си. На онези, които им е трудно да бъдат талерантни към останалите, обикновено не понасят куп неща в самите себе си.

Хората с голяма степен на себевъзприемане и себеуважение са продуктивни и целеустремени личности, които разчитат на собствените си знания, умения и таланти. Те са активни хора, които разгръщат собствения си потенциал и постигат стремежите си. Онези родители, които задоволяват собствените си нужди посредством независими продуктивни усилия, не само приемат себе си, но не им се налага да търсят себеизразяване, чрез поведението на децата си.

Родителите следва да си зададат откровено въпроса: „Доколко харесвам себе си, такъв какъвто съм?“

В случай, че отговорът сочи липса на толерантност към себе си като личност, този родител следва да преразгледа живота си и да потърси начини за себеосъществяване и постигане на по-голяма задоволство от собствените си постижения.

Когато един родител няма друг източник за постигане на собствена стойност и себеуважение, освен стремежа да отгледа добри деца, той става зависим от децата си. Често животът му се ограничава само и единствено до грижите по децата. Такъв тип родител изпитва нужда децата му да поддържат определен тип поведение. При него е по-малко вероятно да приема децата си такива каквито са, често се престарава или се измъчва, когато наследниците се отклонят от предварително начертания от него път.

Родители, които изпитват силно себеуважение, са по-възприемчиви по отношение на децата си и тяхното поведение.

Много родители възприемат децата си като „продължение на самите себе си“. И това често ги тласка към огромни усилия да влияят на детето в посока на онова, което самият родител не е успял да стане.

Приемащият родител е по-склонен да остави детето си да следва своя собствена „програма“ в живота.

Нека не забравяме, че всяко дете има правото да стане онова, което му позволяват възможностите, независимо от това, колко то се различава от своя родител или от предначертаната му от родителя схема.

~ Използван източник: Трениране на успешни родители – Томас Гордън