Нека поговорим за неуспеха. Нека излезем извън границите на позитивното и оптимистично: „Ако мечтаеш, имаш цел и предприемеш необходимите действия, винаги успяваш!“ Всички знаем, че понякога нещата не се случват така. Не и според плановете ни.

Замислял ли си се какво те спъва? Какво те кара да се  проваляш в целите, които сам си поставяш?

Отговорът никога не е еднозначен. Страх от неуспех, страх от успех, липса на воля, мързел, ограничения, свързани с отрицателен минал опит, самосаботиране,  травматични преживявания… Задълбочиш ли се, ще откриеш отговорите за себе си. Но нужни ли са ти отговори? Нужна ти е стратегия. Правилен подход към живота. Успех! Всеки иска да бъде реализиран…

Поставяш си цели. Поставяш си рамки. Нужна е дисциплина, за да стигнеш там, накъдето си тръгнал.

Но ето, че се случва… Планираш! Мечтаеш! После започваш да бягаш. Бягаш от целите си. От желанията си. От плановете си. Самосаботираш се. Проваляш се! Виновен си, особено пред себе си.

И не, това не е поради страх от неуспех. Не е поради липса на желание, сила и воля за живот. Хиляди пъти си успявал, стига да поискаш. А искаш ли?

Започваш да мразиш дисциплината. Мразиш правилата. Съпротивляваш се срещу плановете, стратегиите, задълженията, авторитетите. Осъзнаваш, че „Искам“ се превръща в „Трябва“. Без да разбереш кога, в един момент планираш и си поставяш цели, в следващия – превръщаш плановете и мечтите си в задължения. Господи, как ти се иска да успееш. Да си значим и самоосъществен. Толкова, че забравяш, че следването на мечтите е творчество, игра, удоволствие. А думата „Трябва“ е завзела живота ти.

Истината е, че при някои, целенасоченото планиране и целеполагане, не са необходими. Това са свободолюбиви натури, които изпитват вътрешна съпротива, само при мисълта за контрол. Било то и в собствения им живот. Те не се съобразяват с авторитети, дори когато се случи авторитетът да е собственият им вътрешен глас. Не кроят планове. Живеят тук и сега. Не мислят предварително какво, как и кога да направят. Те действат!

Разбира се, че такива хора не живеят извън времето. Да, те се съобразяват с дневния си график, работата, семейството, децата си. Спазват правила, които правят живота им по-лесен и подреден. В останалата част от живота си са свободни. Живеят за настоящия момент.

Замисли се, как поставяш и вървиш по пътя на собственото си реализиране! Трябва ли да бъдеш скован, да спазваш графици, да тичаш след задължения? Нужно ли е да си толкова Не-свободен?

Не, нищо не трябва!

Можеш да спреш да се самоопределяш чрез нещата, които правиш и от които зависи собствената ти стойност. Можеш да престанеш да се стремиш към постигането на всички „трябва“, които съзнателно или несъзнателно преследваш. Можеш дори да промениш мечтите и стремежите си.

Не, не трябва да се бориш и доказваш непрекъснато. Ти вече си завършен!

Свободен си, да живееш както поискаш. Свободен си, да твориш без предварителни планове. Без ограничения. И само ако го пожелаеш…

~ Райна Жечева

]]> https://rionamorgan.com/?feed=rss2&p=2630 0