Изследвания сочат, че съществува пряка връзка между толерантността към останалите и толерантността към самия себе си. Човек, който приема себе си като личност, е по-вероятно да приема до голяма степен и останалите около себе си. На онези, които им е трудно да бъдат талерантни към останалите, обикновено не понасят куп неща в самите себе си.

Хората с голяма степен на себевъзприемане и себеуважение са продуктивни и целеустремени личности, които разчитат на собствените си знания, умения и таланти. Те са активни хора, които разгръщат собствения си потенциал и постигат стремежите си. Онези родители, които задоволяват собствените си нужди посредством независими продуктивни усилия, не само приемат себе си, но не им се налага да търсят себеизразяване, чрез поведението на децата си.

Родителите следва да си зададат откровено въпроса: „Доколко харесвам себе си, такъв какъвто съм?“

В случай, че отговорът сочи липса на толерантност към себе си като личност, този родител следва да преразгледа живота си и да потърси начини за себеосъществяване и постигане на по-голяма задоволство от собствените си постижения.

Когато един родител няма друг източник за постигане на собствена стойност и себеуважение, освен стремежа да отгледа добри деца, той става зависим от децата си. Често животът му се ограничава само и единствено до грижите по децата. Такъв тип родител изпитва нужда децата му да поддържат определен тип поведение. При него е по-малко вероятно да приема децата си такива каквито са, често се престарава или се измъчва, когато наследниците се отклонят от предварително начертания от него път.

Родители, които изпитват силно себеуважение, са по-възприемчиви по отношение на децата си и тяхното поведение.

Много родители възприемат децата си като „продължение на самите себе си“. И това често ги тласка към огромни усилия да влияят на детето в посока на онова, което самият родител не е успял да стане.

Приемащият родител е по-склонен да остави детето си да следва своя собствена „програма“ в живота.

Нека не забравяме, че всяко дете има правото да стане онова, което му позволяват възможностите, независимо от това, колко то се различава от своя родител или от предначертаната му от родителя схема.

~ Използван източник: Трениране на успешни родители – Томас Гордън