Брант Стийл и Карл Полък описват размяната на роли­те в книгата си „Съсипаното дете”, (Чикаго, Юнивърсити Прес, 1974, с.95). Те твърдят: „Тези родители очакват и изискват прекалено много от невръстните си деца. Това не само е взискателност по отношение на постиженията им, то прекалено явно надхвърля възможностите на невръст­ното дете да разбере Какво се иска от него и подходящо да отговори. Тези родители постъпват така, като че ли дете­то е по-голямо, отколкото е всъщност. Изследването на подобна аномалия води до ясното впечатление, че родите­лите се чувстват несигурни, че са обичани и гледат на детето като източник на сигурност, спокойствие и любящ отговор. Едва ли ще преувеличим, ако кажем, че родителите постъпват като изплашени необичани деца и възприемат детето си като възрастен, способен да им осигури любов и спокойствие… Тук се включват два основни елемента  – високи очаквания и изисквания от страна на родителите към детето и неразбиране от страна на родителите за нуждите на детето, за неговите ограничени възможности и безпомощност – една значителна нечувствителност на родителите спрямо детето.”

Размяната на ролите е основното взаимоотношение в застрашителния феномен – злоупотреба с детето. Злоу­потребяващият родител чувства, че детето трябва да се грижи за емоционалните му нужди, че той има право да бъде успокояван и гледан от своето дете. Когато детето не успее, родителят смята, че е в правото си да го накаже.

Злоупотребата с детето е крайната форма на размя­ната на ролите, но в известна степен всеки родител изпол­зва тази размяна на ролите. Понякога ние очакваме от децата си да ни накарат да се почувстваме по-добре. Тези случаи обикновено са налице, когато ние самите физически или психически не се чувстваме добре. Може да сме потис­нати, физически или психически болни, умствено или физически изчерпани. В тези моменти ние почти не разполагаме с емоционална храна за детето си. Тогава е много трудно да осъществим с него зрителен и физически контакт, както и да му отдадем своето съсредоточено внимание. Кога­то нашите емоционални или физически запаси са изчерпани, самите ние се нуждаем от зареждане. Трудно е да дадем, когато имаме съвсем малко, или нямаме нищо. В тази ситуа­ция е много лесно да направим грешка, очаквайки от децата да бъдат спокойни, уверени, услужливи, зрели в поведение­то си и напълно покорни. Това не са характеристиките на едно нормално дете. Ако се наложи да поеме тази неестес­твена роля, детето няма да се развива нормално. Списъкът на смущенията, които могат да настъпят, е безкраен.

Ние, родителите, не трябва да допускаме подобни сит­уации. Трябва да разберем, че родителите осигуряват отглеждането на детето, а не обратното. В периодите, кога­то не сме в състояние да го правим, е необходимо да се възстановим възможно най-бързо. И докато не сме готови да поемем тази съществена родителска отговорност, не трябва да очакваме децата ни да се грижат за нас. Разбира се, те могат да ни помагат, и изпълнявайки поръчките ни носейки ни разни неща, ако сме болни, но не трябва да очак­ваме да ни подхранват емоционално.

Трябва да направим всичко, за да предотвратим момен­тите, в които няма да сме в състояние да се грижим за децата си. Това може да означава по-добра грижа за телата ни с цел да се предпазим от болести и умора, например разумна диета, много почивка и много упражнения. То включва и грижата за емоционалното ни здраве чрез поддържане на някакво хоби или други отморяващи дейности, които да ни предпазят от депресия или психическо изтоще­ние. Това означава и поддържане на освежаващ и вълнуващ духовен живот чрез отделяне на достатъчно време за молитва и размишление. И най-важното, това означава, че трябва да пазим брака си здрав, силен и сигурен. Съпругът или съпругата трябва да заема второ място, а децата ни – трето. Запомнете, ако опазим себе си емоционално и духов­но пълноценни, ние бихме могли да дадем повече на децата си. Това отново ни връща към установяването на ценнос­тите и планирането на целите.

~ Рос Кембъл – Детето – как да го обичаме истински